МОТИВИ
Към Присъда на КРС
по НОХД № 121/2019 година
Гр. К., 19.07.2019 г.
На 22.01.2019г. на осн. чл. 247 от НПК К.ска районна
прокуратура е внесла за разглеждане в КРС обвинителен акт против Е.И.Д., с ЕГН – ********** *** за извършено престъпление от общ характер по чл. 198, ал.1,
вр. с чл.31, ал.2, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, при фактическа обстановка подробно
изложена в ОА.
С
разпореждане от 30.01.2019г. съдията-
докладчик е насрочил провеждането на разпоредително заседание по делото, за
което е уведомил страните.
В РЗ
пострадалият от престъплението устно е предявил пред съда граждански иск срещу
подсъдимия за сумата от 70 лева, представляваща претърпени от него имуществени
вреди, резултат от вмененото с ОА във вина на подсъдимия престъпление. По това
искане съдът се е произнесъл в РЗ, като е приел предявения иск за съвместно
разглеждане в наказателното производство
и е конституирал пострадалия Н. А.М. в качеството на граждански ищец.
Прокурорът
поддържа обвинението и изразява становище, че
подсъдимият следва да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Дава
обяснения по случая. Защитникът му
пледира за постановяване на присъда, с която подзащитния му да бъде признат за невиновен
поради несъставомерност на деянието, за което е привлечен да отговаря.
КРС, след
като се запозна с всички събрани в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателствени средства,
намери за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Е.И.Д. е роден на *** ***. ***** е , български гражданин, с основно образование, осъждан , с адрес за
призоваване – гр.К., ул.“Г. п.“№., бл.., ет.., ап.8.
Към датата на извършване на деянието – 13.09.2017
г. подсъдимият Д. все още не бил навършил 16-годишна възраст. Същият е осъждан
два пъти за извършени
квалифицирани кражби и имал негативни характеристични данни, отличаващи се с множество противообществени прояви, за които многократно вземали отношение инспектори от „Детска
педагогическа стая" към
РУМВР К..
На 13.09.2017г. свидетелите К.С., С.С. и Н.М. пазарували в хранителен магазин в кв. „Г." на гр. К., след което Н.М. дал на К.С. сумата от 130 лева, тъй като се притеснявал да не ги
загуби. К.С. поставила парите в
портмонето си, което било червено на цвят и изработено от кожа. В същото до този момент С. съхранявала само личната си карта и личната карта на С.С.. По същото време в магазина се намирал и свидетелят А.С..
Като напуснали търговския обект, К.С. и С.С.
се насочили към жилището, което
обитавали по това време - апартамент № 11, разположен на четвъртия етаж в бл. № 185 в кв. „Г." на гр. К.. Н.М. останал в търговския обект, за да закупи кафе за тримата. А.С. също напуснал магазина, като
пред търговския обект се срещнал с подсъдимия Е.Д. и двамата тръгнали след С. и С. ***. Свидетелите С. и С. влезли
във входа на бл. № 185 в кв. „Г." на гр. К.,
като непосредствено след тях във входа влезли подсъдимият и свидетелят А.С.. К.С. държала портмонето си, заедно със съдържащата се в него сума от 130 лева, в дясната си ръка, докато със С.С. чакали асансьора. Подс. Д. се приближил до К.С., хванал портмонето, което същата държала в дясната си ръка и използвайки
сила, го издърпал от ръката й. Вземайки портмонето, заедно с намиращата се в него сума от 130 лева, Е.Д.
побягнал, напускайки входа на бл. № 185 в
кв. „Г." на гр. К.. К.С. и С.С.
не могли да видят добре подсъдимия, когото не познавали, тъй като във входа на блока било
мрачно. Поради тази причина С. се заблудила, че извършител на деянието бил
свидетелят А.И., който живеел в същия блок.
След като напуснал блока, подс. Д. извадил от портмонето сумата от 70
лева, като захвърлил същото до входа на блока, заедно със съдържащите се в него две лични карти и сумата от 60
лева, които не видял при отварянето на портмонето.
По-късно същия ден свидетелят К.С., прибирайки се в жилището си, находящо се в бл. № 185 в кв. „Г."
на гр. К., видял захвърленото от подсъдимия Д. портмоне на К.С.. По същото време на място
пристигнал и св. Й.Т.. В присъствието на последния, С. проверил съдържанието на портмонето и установил, че в същото се намират
личните карти на К.С. и С.С., както и сумата
от 60.00 лева. К.С. потърсил домоуправителя на блока - В.В., за да установи самоличността на лицата,
загубили намереното от него портмоне.
След като не открил В. в дома й, К.С.
посетил свидетеля Г.А., която живеела на петия етаж в същия блок. А. разпознала по снимките на личните карти К.С. и С.С.. С.,
Т., А. и появилата се междувременно В. се насочили към жилището, обитавано от К.С.
и С.С. - апартамент №11, разположен на четвъртия
етаж в бл. № 185 в кв. „Г." на гр. К., като позвънили на звънеца на входната врата на същото. К.С. и С.С. се показали на входната врата, при което К.С. върнал на К.С. отнетото и портмоне, заедно с намиращите се в същото лични карти на нея и С.С., както
и парична сума в размер на 60.00
лева. К.С. и С.С. веднага заявили
пред присъстващите, че от портмонето липсва сума пари.
След като отнел паричната сума от портмонето на С., подсъдимият се е придвижил до с. Слокощица обл. К. - до дома на свидетеля В.С., с когото поддържали приятелски взаимоотношения. На място отишъл и свидетелят А.С., който бил братовчед
на В.С.. Пред последния, Е.Д. дал на А.С. сумата от 30 лева, а
на В.С. сумата от 10,00 лева. Останалите тридесет лева от отнетите от К.С. пари Е.Д. задържал за себе си.
К.С. и С.С. уведомили Н.М. за извършеното по отношение на първата престъпление. М. ***, по който било образувано настоящото наказателно производство. В хода на разследването
били проведени разпити в качеството
на свидетели на С. и С.. Първата посочила, че
лицето, което е отнело портмонето от С., се казва А..
След като бил призован в ОДМВР К., във връзка
със случая, свидетелят А.И.
се срещнал със свидетеля А.С. и го попитал
кой е взел парите от портмонето на К.С.. С. отговорил, че парите били взети от подсъдимия Е.Д.. От своя страна А.С. казал и на С.С., че отнемането на портмонето и парите от владението на С.
е извършено от Е.Д..
В рамките на разследването по делото били извършени
редица разпознавания, при които обаче
К.С. и С.С. не могли да разпознаят
извършителя. Впоследствие били проведени множество очни ставки, при част от които С. и С. заявили, че не са в състояние да разпознаят извършителя, доколкото във фоайето на блока било тъмно.
Извършената в хода на разследването
съдебно-оценителна експертиза
определила пазарната стойност на отнетото портмоне към датата
на отнемането на шест лева.
В хода на разследването по делото били назначени
съдебно-психиатрични експертизи, които
определили, че К. С. страда от лека степен на
умствена изостаналост, която обаче не я лишава от възможността да възприема и пресъздава фактите, да разбира свойството и значението на случилото се, като
същевременно може да бъде лесно
повлияна от трети лица, С.С. е със запазена годност да отразява правилно действителността, да възпроизвежда фактите достоверно, същият не страда от мисловни разстройства, психотични симптоми, интелектуално-паметови смущения.
По делото била назначена и извършена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Е.И.Д.
с оглед непълнолетието му. В рамките па интервюто пред вещите лица Е.Д.
признал за извършеното от него деяние. Експертите
не установили същият да страда от психично заболяване, да не разбира свойството и значението на извършеното и
да не е в състояние да ръководи
постъпките си. Интелектът на подсъдимия бил определен в ниските варианти на нормата за възрастта му,
социалния му опит и образование,
характеризиращ се с по-ниска степен на зрялост поради липса на родителски
контрол.
Поради недостатъчната яснота на първоначалното заключение по назначената
съдебна психиатричнопсихологична експертиза, вещите лица изготвили допълнително такова, в което посочили,
че Е.Д. е бил със съхранена по време
на извършване на инкриминираното деяние годност да участва в извършване на деянието активно, осъзнато и последователно, с достатъчна информираност за
последиците и противоправността на
действията му, без лекомислие, без увлечение и без качествени нарушения
на контрола над поведението, поради наличието на предишен опит с извършвнето на процесуалноследствени действия и въпреки социалната занемареност, липсата на семеен
контрол и непълнолетна възраст, които
в съдебнопсихиатричен аспект не са достатъчна
причина за признаване на невменяемост или намалена такава при същия.
При проведини разпити в качеството на обвиняем, проведени в хода на
разследването в присъствието на защитник, Е.И.Д. заявил, че разбира обвинението, дал подробни обяснения пред разследващия
орган с които признал деянието си.
Такова е обяснението му и в хода на съдебното следствие.
Горната фактическа обстановка, съдът намери за установена анализирайки и
кредитирайки всички събрани в хода на наказателното производство доказателства:
обясненията на подсъдимия ; показанията
на свидетелите К.С., Н.М., С.С. , К.С.,
В.В. , Г.А. , Й.Т. , А.С. , А.И. , В.С. ; съдебно-психиатрични
експертизи; заключение от оценителна експертиза; комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза; допълнителна комплексна
съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
Подсъдимият е привлечен
да отговаря за извършено престъпление от общ характер по чл. 198, ал.1, вр. с
чл. 31, ал.2, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна страна подсъдимият Е.И.Д. е осъществил състав на
престъпление по смисъла на чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 31 ал.
2, във вр. с чл. 63
ал. 1 т. З от НК, като на 13.09.2017г. в гр. К., във входа на блок № … в кв. „Г.", макар и
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, е
отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност шест лева, собственост на К.Д.С. и пари на стойност 130 лева, собственост на Н.А.М. ***, всички вещи на обща стойност 136.00
лева, от владението на К.Д. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за
това сила - издърпал портмонето от ръката на К.Д. ***.
Отнемането е извършено от владението на К.С.,***,
във входа на блок № 185 в кв. „Г.".
С деянието си Д. е прекъснал фактическата
власт на владелеца върху вещите, като употребил за това сила - издърпал портмонето от ръката на К.Д. ***, като по този начин сломил съпротивата й и отнел вещите. За отнемането Е.Д. не е имал съгласието на собственика и владелеца на вещите. По този начин обвиняемият прекъснал фактическата власт на К.С. върху тях и установил
своя трайна такава, нарушавайки патримониума на пострадалите.
Пострадали от престъплението се явяват К.Д.С. и Н.А.М. ***.
Нанесената от престъплението имуществена вреда
възлиза на сто тридесет и шест лева - шест лева
имуществена вреда, нанесена на К.С., която е
възстановена и сто и тридесет лева имуществена вреда, нанесена на Н.М., от която са възстановени шестдесет лева,
а са останали невъзстановени седемдесет лева.
От субективна страна подсъдимият Е.Д. е
извършил деянието си при
форма на вина ПРЯК УМИСЪЛ. Същият е съзнавал обществено-опасния характер на
извършеното - нарушаването на правото на собственост върху предмета на
престъплението и въздействието върху личността на пострадалата, предвиждал е
обществено-опасните последици - причиняването на имотна вреда на собствениците
на вещите, и е искал настъпването на
тези последици. Подсъдимият
Д. е осъждан два пъти преди осъществяване на настоящото инкриминирано
деяние за престъпления против
собствеността и му е било известно, че отнемането на
чужди вещи от владението на другиго чрез употреба на сила влече след себе си наказателна отговорност. Въпреки това Д. е извършили инкриминираното деяние. Употребата на сила от страна на Д. е целяла именно сломяване на съпротивата на
пострадалата, за да може обвиняемият да и отнеме носеният от нея портфейл със
съдържащите се в него пари. Е.Д. е отнел чуждите движими вещи с цел
противозаконно да ги присвои - същият, след като отнел портмонето на пострадалата, извадил част от съдържащите се в
същото пари -собственост на другия пострадал Н.М. и захвърлил портмонето, съдържащо остатъка от паричната сума
(която същият не можал да намери, за
да вземе). В последствие Д. запазил част от парите за себе си, а останалите дал на свидетелите А.С. и В.С., като по този начин се е разпоредил с тях като със свои. Д. е извършил престъплението в състояние на
вменяемост -можейки да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
независимо от непълнолетието си. Емоционално-волевото
състояние на подсъдимия
в момента на извършване на престъплението не се е характеризирало с понижен
самоконтрол под влияние на
странични обстоятелства (като влияние на трети лица, ситуация, предизвикваща импулсивни реакции или включване в съвместни действия на група лица), което обуславя липсата на увлечение у същия при извършване на инкриминираното деяние. Д. има
множество предшестващи настоящото
престъпление противообществени прояви, интелект
в границите на нормата, съответстващ на календарната му възраст, придобитото образование, социален и
житейски опит. Поведението му по
време на извършване на инкриминираното деяние е било планувано,
осъзнато, с изградена критичност и достатъчна гъвкавост на мисленето, свързано
с възможност за изграждане на защитни обяснения и поведение. От тези обстоятелства е видно, че подсъдимият е можел правилно да
преценява характера, значението и запретеността на престъпното си деяние, както и последиците от него, което от своя страна изключва проявено лекомислие при извършване на престъплението.
В допълнение, деянието на подсъдимия, с оглед спецификите
на извършване и лошите характеристични данни на дееца, представлява голяма
обществена опасност, което допълнително
изключва приложението на чл. 61 от НК в конкретния случай.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия, съдът взе предвид всички
обстоятелства, имащи значение за степента на неговата отговорност. Степента на
обществена опасност на деянието е висока
– засегнати са обществените отношения,
свързани с неприкосновеността на частната собственост.
Смекчаващи вината
обстоятелства съдът не отчете, поради което и не взе в предвид такива при
определяне вида и размера на наказанието. Бяха отчетени , обаче отегчаващи
такива, а именно лошите характеристични данни на подсъдимия, предходните му осъждания и
липсата на критичност към извършеното деяние.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът
счете, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл.
54, ал. 1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността им обстоятелства, нито някое от изключително естество.
Съдът при определяне
наказанието на подс. Д. счете, че следва да редуцира, предвиденото в
разпоредбата на чл.
198, ал.1 от НК наказание
"Лишаване от свобода" от три до десет години, тъй като той е извършил
деянието като непълнолетен. Ето защо на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК предвиденото
наказание в разпоредбата на чл.
198, ал.1 от НК следва да се замени с наказание "Лишаване от
свобода" до три години. Съдът намери,
че е най- подходящо да му наложи наказание "Лишаване от свобода" за
срок от 12/дванадесет/ месеца. С така
определеното наказание съдът счита, че ще се постигнат целите на генералната и
специалната превенция. Съдът счете, че
намаленото наказание "Лишаване от свобода" за срок от 12 месеца
подсъдимият Д. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице
предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Макар че е осъждан
два пъти, на подсъдимия не е налагано наказание „ лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер. Наложеното наказание е до три години
"Лишаване от свобода" и за постигане целите на наказанието и най-
вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът
счете, че на основание чл.
69, ал. 1 от НК следва да отложи изпълнението на наложеното на подс. Д. наказание
за изпитателен срок от ДВЕ години.
Причини за извършване на деянието - желанието на подсъдимия да се облагодетелства
противоправно за чужда сметка и неуважение към собствеността на другите.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
В хода на съдебното производство, както вече бе
посочено, е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия
Н.А.М. *** за сумата от 70 лева, представляваща обезщетение за причинени му с деянието извършено от
подсъдимия имуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността за непозволено
увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД се поражда при наличност на следните елементи:
противоправно деяние, извършено от подсъдимия, вреда, вина и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай.
В разглеждания случай, по делото, се установиха правопораждащите за
отговорността на подсъдимата елементи от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД, поради което и съдът, като взе предвид характера
на извършеното престъпление, обстоятелствата при които е осъществено, както и доказаната
причинно следствена връзка между деянието и вредоносния резултата, намери
предявеният граждански иск за основателен.
Доказа се по делото, по несъмнен начин, че подсъдимият е присвоил вещи, собственост
на гражданския ищец, като се е разпоредил с тях в своя полза
В горния
смисъл гражданският иск се явява доказан и по основание и по размер, поради
което и съдът го уважи изцяло .
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.
189, ал.3 НПК, подсъдимият Д. бе осъден да заплати сторените разноски в
хода на наказателното производство.
С тези мотиви, съдът обоснова присъдата си.
Районен
съдия :