РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Добрич, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20223230103753 по описа за 2022 година
Производството е по чл.357 и сл. във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от
Кодекса на труда.
Образувано е по искова молба на П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
бул.“***“ №***, ап.***, чрез процесуалния представител адвокат М. Г. с
адрес за призоваване гр. Добрич, ул.“***“ №***, ет.***, срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59,
представлявано от изпълнителния директор Тодор Гикински, като са
предявени 2 обективно съединени иска: 1) По чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на
труда (КТ) за признаване на извършеното със Заповед №***/29.11.2022 г. на
основание на чл.71 ал.1 от Кодекса на труда прекратяване на трудовото
правоотношение преди изтичането на срока за изпитване, уговорен в полза на
работодателя, за незаконно и неговата отмяна. 2) По чл.344 ал.1 т.2 от
Кодекса на труда за възстановяване на предишната работа като
“водопроводчик - групов майстор в район Добрич 2” в ответното дружество,
както и за присъждането на направените по делото съдебно-деловодни
1
разноски. В исковата си молба П. Й. П. е посочил, че неговото трудово
правоотношение е било прекратено от изпълнителния директор на ответното
дружество със Заповед №***/29.11.2022 г. на основание на чл.71 ал.1 от
Кодекса на труда преди изтичането на срока за изпитване, уговорен в полза на
работодателя; актът е незаконосъобразен, тъй като вписаната в трудовия
договор клауза за изпитване е недействителна – ищецът е работил в
дружеството повече от 5 години, като е заемал длъжността „техник ВИК“ до
21.11.2022 г., когато е бил преназначен на длъжността „водопроводчик групов
майстор в район Добрич 2“; през месец октомври 2022 г. ответното дружество
е преназначило работниците, заемащи длъжността „техник ВИК“, на
длъжността „водопроводчик групов майстор“; на работниците било
разяснено, че заплатите им се запазват и трудовите им задължения остават
същите; след известно колебание ищецът се съгласил на промяната, като
няколко дни по-късно му била връчена заповедта за прекратяване на трудовия
договор; включената в допълнителното споразумение клауза със срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя е недействителна, тъй като в
конкретния случай не е имало необходимост от проверка на уменията на
работника, който е изпълнявал едни и същи трудови задължения с тези на
предишната длъжност; работодателят е действал недобросъвестно и е
нарушил разпоредбата на чл.8 ал.1 от Кодекса на труда, заобикаляйки закона;
налице е злоупотреба от страна на работодателя, който е упражнил правото си
на прекратяване на трудовия договор само и единствено с цел увреждането на
ищеца; при прекратяването на трудовото правоотношение на друго основание
на работника биха се дължали обезщетения и би трябвало да се иска
съгласието на синдикалното ръководство; настоява за уважаването на
предявените искове и присъждането на направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е бил депозиран отговор от
ответника, в който заявява, че предявените искове са допустими, но
неоснователни; работодателят е спазил процедурата по прекратяването на
трудовото правоотношение; няма пречка да се сключи договор за изпитване с
лице, което е работило при същия работодател по постоянен трудов договор,
ако договорът се сключва за нова трудова функция, каквато до момента
работникът или служителят не е изпълнявал; в случая ищецът е бил назначен
на длъжността „водопроводчик – групов майстор“, докато предишната му
заемана длъжност е била „техник ВИК“; двете длъжности не отговарят на
2
еднакви трудови функции и за новата трудова функция е имало сключен нов
трудов договор със срок за изпитване от 31.10.2022 г., който е бил прекратен
законосъобразно на основание на чл.71 ал.1 от Кодекса на труда на 30.11.2022
г.; при уволнение на посоченото основание работниците и служителите не се
ползват със закрилата по чл.333 от Кодекса на труда; спазена е процедурата
по издаването на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение;
настоява за отхвърлянето на исковете и заплащането на сторените по делото
разноски.
В съдебното заседание ищецът чрез своя пълномощник е посочил, че
изложените основания за незаконосъобразността при прекратяването на
трудовото правоотношение са доказани в хода на съдебното производство;
основно прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно
поради това, че в допълнително споразумение от 31.10.2022 г. е включена
клауза със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя; ищецът по
делото е дългогодишен служител в ответното дружество и до момента на
връчването на това допълнително споразумение той е изпълнявал длъжността
„техник ВиК“; по делото са представени длъжностните характеристики за
длъжността „техник ВиК“ и за длъжността „водопроводчик групов
водомайстор“; според тези две длъжностни характеристики основните
трудови функции се повтарят, като дори и самото описание на задълженията е
почти идентично; в последното съдебно заседание е проведен разпит на двама
свидетели, които също са потвърдили, че основните трудови задължения на
служителите, включително и на П. Й. П. като „техник ВиК“ и впоследствие
като преназначен на длъжността „водопроводчик групов водомайстор“, са
идентични; той е изпълнявал едни и същи трудови функции преди връчването
на допълнителното споразумение, както и след връчването на
допълнителното споразумение; при това положение работодателят няма
право да включва в допълнителното споразумение клауза със срок за
изпитване, тъй като реално няма причина да проверява годността на
работника да изпълнява трудовите си задължения; как ще се казва длъжността
е без значение, а важното е какви трудови задължения е имал и какви трудови
функции е осъществявал този работник; в закона няма точно посочен срок,
след изтичането на който работникът може да бъде уволнен, за да се провери
неговата годност, но видно от документите по делото се касае за изпитване в
рамките на една седмица; поставя се въпрос как работодателят само в рамките
3
на няколко дни е преценил, че работникът не може да се справи с работата, с
която преди това години наред се е справял; видно от трудовото му досие, той
няма никакви дисциплинарни наказания през периода, когато е бил на
длъжността „техник ВиК“ и е изпълнявал идентични трудови функции с тези
на длъжността „водопроводчик групов майстор“; включването на тази клауза
е незаконосъобразно, а трудовият договор е прекратен и е използвано именно
това основание, за да бъде прекратен; желае присъждането на сторените по
делото разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда
са процесуално допустими.
Исковата молба е депозирана в деловодството на ДРС на 29.12.2022 г.
Според намиращото се на лист 7 от делото копие от процесния акт (заповед)
за прекратяване на трудовото правоотношение, тя е връчена на ищеца на
30.11.2022 г., поради което двумесечният срок за предявяването на исковете е
следвало да изтече на 30.01.2023 г. Следователно е спазен този 2-месечен срок
за предявяването на исковете.
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице са всички предпоставки за уважаване на предявените искове по
чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда. Посоченото в оспорената
Заповед №***/29.11.2022 г. основание за прекратяване на индивидуалното
трудово правоотношение на П. Й. П. е чл.71 ал.1 от Кодекса на труда, а
именно прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичането на
срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя. С оглед на
установеното по делото заемане от ищеца на длъжността „техник ВИК в
район Добрич 2“ в ответното дружество през периода от 03.12.2019 г. до
21.11.2022 г. и нейната промяна с допълнително споразумение от 21.11.2022
г. на „водопроводчик - групов майстор в район Добрич 2“ с включване на
клауза за изпитване за 6 месеца в полза на работодателя спорният въпрос по
делото е относно действителността на тази клауза. Недействителна е клаузата
за срок за изпитване по трудов договор, когато работодателят знае годността
на работника или служителя и в този случай има злоупотреба с право при
прекратяване на трудовия договор на основание на чл.71 от Кодекса на труда.
4
В настоящата хипотеза според представените от работодателя длъжностни
характеристики двете длъжности са идентични. Това обстоятелство изцяло се
потвърждава и от намиращата се на лист 35 от делото Заповед
№***/26.10.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с
която се утвърждава ново щатно длъжностно разписание, като с него се
съкращават съществуващите длъжности „техник ВИК“ и се разкриват нови
бройки за длъжността „водопроводчик – групов майстор“. Разпитаните по
делото свидетели С. Р. С. и З. С. М. също посочват, че не е имало никаква
разлика между осъществяваните функции и дейности от ищеца преди и след
промяната на длъжностите. Константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение №96/15.06.2018 г. по гр.
дело №4048/2017 г. на III г.о. на ВКС и Решение №50204/06.10.2022 г. по гр.
дело №4329/2021 г. на IV г.о. на ВКС също е в смисъл, че според правилото
на чл.70 ал.5 от Кодекса на труда за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок
за изпитване може да се сключва само веднъж; това ограничение обхваща не
само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при
съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на
трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов
трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като
годността на работника да изпълнява работата вече е била проверена. В
настоящият случай работодателят, който носи доказателствената тежест по
исковете по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда, не е
ангажирал доказателства за извършването на законосъобразно прекратяване
на трудово правоотношение, а липсата му се установява и от всички
представени по делото доказателства. Като незаконосъобразна заповедта
трябва да бъде отменена, а предявеният иск за признаване на извършеното
със Заповед №***/29.11.2022 г. на основание на чл.71 ал.1 от Кодекса на
труда прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичането на срока
за изпитване, уговорен в полза на работодателя, за незаконно е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора по главния иск основателен се явява и
обусловеният от него иск по чл. 344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за
възстановяването на предишната работа на ищеца като “водопроводчик -
групов майстор в район Добрич - 2” във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
5
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич.
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдено
заплатеното от него адвокатско възнаграждение в поискания (и минимален
съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения) размер от 960 лева с включен ДДС. На
основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от
ГПК ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати по сметка на
ДРС дължимата държавна такса в размер на 100 лева (по 50 лева за всеки от
исковете по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда и по чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса
на труда).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА извършеното със Заповед №***/29.11.2022 г. на
изпълнителния директор на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич, с която П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
бул.“***“ №***, ап.*** е освободен от работа на основание на чл.71 ал.1 от
Кодекса на труда преди изтичането на срока за изпитване, уговорен в полза на
работодателя, считано от 30.11.2022 г., УВОЛНЕНИЕ за НЕЗАКОННО и
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА посочената по-горе заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, бул.“***“
№***, ап.*** на длъжността “водопроводчик - групов майстор в район
Добрич 2” във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети
март“ №59, представлявано от изпълнителния директор Тодор Гикински.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети
март“ №59, представлявано от изпълнителния директор Тодор Гикински, да
заплати на П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, бул.“***“ №***, ап.***
сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева, представляваща направените
от него разноски по гр. дело №3753/2022 г. по описа на ДРС.
6
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети
март“ №59, представлявано от изпълнителния директор Тодор Гикински, да
заплати по сметка на ДРС сумата от 100 (сто) лева, представляваща
дължимата държавна такса по гр. дело №3753/2022 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
обявяването му, т.е. от 30.03.2023 г.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7