№ 11187
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110160981 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при връчване по чл.47
ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
325419/15.10.2024 г., от „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, ул. „.......... срещу Б.
С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1330, обл. София, общ.
Красна поляна, ул. „........... с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
2301.85 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 23.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
258.33 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 13.02.2024 г.,
изчислена върху главница от 2301.85 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
52.23 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
1
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 23.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 10.10 лева -
лихва за периода 16.07.2021 г. до 13.02.2024 г., изчислени върху главница
от 10.10 лева
за които суми има издадена Заповед № 7841/13.03.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 10953/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер 418780, ID номер 192568, инсталация № **********,
за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1330, обл. София, общ. Красна поляна,
ул. .......
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е
потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е
предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество
и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна
енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB
9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете, както по
основание, така и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Твърди, че исковата претенция не е индивидуализирана, тъй като не е
посочена по месеци. Моли съда да отхвърли претенциите.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.
Представя списъка по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от особен представител. Поддържа
отговорите на исковите молба. Моли да се отхвърлят исковете.
2
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се
представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 17916/17.04.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. …. от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 17916/17.04.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. …. от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
3
Видно от представения нотариален акт, се установи, че на 30.06.2008 г.
ответникът Б. С. Стаайков става собственик на жилище, находящо се в гр.
София, п.к. 1330, обл. София, общ. Красна поляна, ул. .......– л.16-17 от
делото.
Видно от представените доказателства, от 19.12.2009 г. процесният
апартамент има разрешение за ползване, т.е. същият е топлоснабден – л.18 от
делото.
Освен това ответникът е подал заявление – декларация за включване на
жилището към топлопреносната мрежа на ищеца – л.19 от делото.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с
изключение на изброените по-долу.
По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че
за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът
приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.
Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на
процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. ….. от
делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано
и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за
процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна
енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми.
Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е
извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените
на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение.
Установи се, че процесното количество топлинна е начислена на база
неосигурен достъп до жилище на максимална мощност за сградата. От
заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното
4
количество топлинна енергия, измерванията и отчитанията са били правилни,
уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ.
От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Ето
защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за
уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л. 142-145 от делото). Заключението на вещото лице установява
размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е
доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата
молба.
Между СТЕ и ССчЕ има разминаване между дължимата главница за
топлинна енергия. Видно от ССчЕ, това се дължи на възстановяване на суми,
нулиране на фактури, промяна цената на енергия и на прихващане, докато
СТЕ отчита само показанията на уредите. При това положение, по отношение
на дължимите суми, съдът кредитира ССчЕ, а не СТЕ, защото ССчЕ отчита
плащанията, възстановявания, прихващания и други действия, които
намаляват дължимата сума.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
5
енергия за битови нужди на "Т С" ЕАД клиентите са длъжни да заплащат цена
за услугата "дялово разпределение", извършвана от лицето по чл. 139а от ЗЕ,
като стойността на тази услуга се формира по определения в общите условия
начин. Безспорно е установено, че в целия процесен период дяловото
разпределение е извършвано от третото лице - помагач. Ето защо искът за
сумата за дялово разпределение е основателен.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.02.2024 г. Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и
приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33
ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за
дялово разпределение. В този част исковете са неоснователни.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
С погасяване на главницата и съответната мораторна лихва се погасява,
на основание чл.119 ЗЗД.
6
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (л……. от делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 23.02.2024 г., които суми към 23.02.2021 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 23.02.2021 г.,
съобразно исковия период.
Най-ранната дата за което се претендира сума е м.05.2021 г. Фактурата е
издадена на 31.05.2021 г. (л…. от делото). Следователно за тази сума
давността настъпва на 15.07.2024 г., т.е. след 23.02.2024 г. Само на това
основание възражението за давност не е основателно за главница за ТЕ и за
ДР.
Видно от заключението по ССчЕ по давността, вещото лице е
установило, че няма погасени суми по давност, тъй като изискуемостта им е
възникнала след 15.07.2021 г. , което е в тригодишният период на завеждане на
иска.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността, с изключение на частта за лихва върху
топлинна енергия, се получа следното:
Табл. 1
1234567
Експертиза по давността
Три годишен период, лева
РазмерССчЕ
Период по
№искпо ИМ,(доказанаИзвод
от 23.02.2021
иска
левачаст), лева
до 23.02.2024
Претендираната сума е
отм.05.2011доказана по размер и
Главница за
12301.852301.852301.85
основание
ТЕ
дом.04.2023Не е настъпила давност
Искът е частично доказан
от15.09.2022
Мораторна
по размер.
2258.33253.88253.88
лихва за ТЕ
до13.02.2024Не е настъпила давност
Претендираната сума е
отм.05.2021доказана по размер и
Главница за
352.2352.2352.23
основание
ДР
дом.04.2023Не е настъпила давност
Искът е недоказан по
от16.7.2021
Мораторна
основание
410.100.000.00
лихва за ДР
до13.2.2024
2607.96
Общо2 622.512607.96
14.55
При съпоставка на данните от таблицата се получава следните изводи:
Искът за главница за топлинна енергия и главница за дялово
7
разпределение е доказан по основание и размер.
Искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и доказан
частично и основателен частично за сумата от 253.88 лева, като следва да се
отхвърли за разликата от 253.88 лева до 258.33 лева, или това е 4.45 лева.
Исковете за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение
следва да отхвърли изцяло.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
Тъй като ответникът се представлява от особен представител, същият не
претендира разноски.
При съпоставка на доказана част, съответно отхвърлена, уважена се
получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ2622.51
2Доказана част2607.96
3Недоказана част14.55
3Уважена част2607.96
4Погасена по давност0.00
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част14.55
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса1052.45
3Общо102.45
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК101.91
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1).
8
Ето защо Б. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1330, обл.
София, общ. Красна поляна, ул. „........... следва да бъде осъден да заплати на
„Т С“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, ул. „.......... сумата в размер на 101.91 лева
(сто и един лева и деветдесет и една стотинка), представляващи разноски по ч.
гр. д. № 10953/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Юрисконсултско възнаграждение е в законовия размер по чл.25 НЗПП.
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса-189.62
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)-800.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)-800.00
5--0.00
5Съдебни удостоверения-0.00
6Особен представител-600.00
7 Общо 2489.62
8Пропорционално на уважената част-2475.81
9Експертиза по давността-200.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК2675.81
Ответникът се представлява от особен представител, поради което
разходът за експертиза по давността е за сметка на ищеца, на основание чл.83,
ал.1, т.5 ГПК.
Възражението за давност не е основателно, поради което този разход
следва да се признае изцяло на ищеца, който го е направил, а не
пропорционално. Затова не се включва в ред 5 в Табл.5, а се включва в ред 10.
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ето защо Б. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1330, обл.
София, общ. Красна поляна, ул. „........... следва да бъде осъден да заплати на
„Т С“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, ул. „.......... сумата в размер на 2675.81 лева
(две хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 60981/2025 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК
......, гр. София, ул. „.......... срещу Б. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр.
София, п.к. 1330, обл. София, общ. Красна поляна, ул. „........... обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, че Б. С. С. с ЕГН:********** дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ......
следните суми:
1. 2301.85 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 23.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
2. 253.88 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 13.02.2024 г.,
изчислена върху главница от 2301.85 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 253.88 лева до пълния претендиран размер от 258.33, а
именно 4.45 лева, като неоснователен и недоказан
3. 52.23 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 23.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
за които суми има издадена Заповед № 7841/13.03.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 10953/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер 418780, ID номер 192568, инсталация № **********,
за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1330, обл. София, общ. Красна поляна,
ул. .......
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
„Т С“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, ул. „.......... срещу Б. С. С. с ЕГН:**********,
с адрес: гр. София, п.к. 1330, обл. София, общ. Красна поляна, ул. „...........
положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да бъде признато за установено
че Б. С. С. с ЕГН:********** дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ...... сумата от 10.10
лева - лихва за периода 16.07.2021 г. до 13.02.2024 г., изчислени върху
главница от 52.23 лева, за която сума има издадена Заповед № 7841/13.03.2024
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
10953/2024 по описа на СРС, за абонатен номер 418780, ID номер 192568,
инсталация № **********, за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1330, обл.
София, общ. Красна поляна, ул. .......
ОСЪЖДА Б. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1330, обл.
София, общ. Красна поляна, ул. .......да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, гр.
София, ул. „.......... сумата в размер на 101.91 лева (сто и един лева и
10
деветдесет и една стотинка), представляващи разноски по ч. гр. д. №
10953/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Б. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1330, обл.
София, общ. Красна поляна, ул. .......да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, гр.
София, ул. „.......... сумата в размер на 2675.81 лева (две хиляди шестстотин
седемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки), представляващи разноски
по гр. д. № 60981/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Д" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. . на страната на
ищеца „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, ул. „.........., на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11