№ 210
гр. Велико Търново , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000081 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.633 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.632 ал.4 от
ТЗ във връзка с чл.258-чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба, подадена от Националната агенция
за приходите-гр.София срещу решение №260079 от 01.12.2020г., постановено
по т.д.н. №297/2019г., на Окръжен съд-Русе, с което е прекратено
производството по несъстоятелност на Хотел Мениджмънт АД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе и е заличено от търговския регистър същото АД
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени изцяло посоченото
решение, като неправилно.
Счита, че към датата на постановяване на атакувания съдебен акт
преклузивният срок, в който може да бъде подадена молба за възобнвяване на
производството по несъстоятелност срещу дружеството не е изтекъл, поради
1
което обжалваното съдебно решение е постановено при липса на една от
законовите предпоставки. Излага съображения в покрепа на становището си.
Не е постъпил отговор от длъжника Хотел Мениджмънт АД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, на когото надлежно е връчен препис от въззивната жалба.
За въззивника, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
Въззиваемият, редовно призован по реда на чл.50 ал.4 във връзка с
чл.47 ал.1 от ГПК, не се представлява в съдебно заседание.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени
данните по делото и извърши служебна проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено
следното:
С решение №267 от 19.11.2019г., постановено по т.д.н. №297/2019г.,
Окръжен съд-Русе по реда на чл.632 ал.1 от Търговския закон е обявил
неплатежоспособността на Хотел Мениджмънт АД-гр.Русе, с начална дата
15.07.2013г., открил е производство по несъстоятелност на Хотел
Мениджмънт АД-гр.Русе, допуснал е обезпечение чрез налагане на общи
запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника, постановил е
прекратяване дейността на предприятието на Хотел Мениджмънт АД-гр.Русе,
обявил е същия длъжник в несъстоятелност и е спрял производството по
несъстоятелност в хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ, а именно поради
недостатъчност на наличното имущество за покриване на началните разноски
и тъй като разноските не са предплатени по реда на чл.629б от ТЗ.
Решението е вписано в търговския регистър на 22.11.2019г.
Влязло е в сила.
С обжалваното решение от 01.12.2020г. Окръжен съд-Русе на основание
чл.632 ал.4 от ТЗ е прекратил производството по несъстоятелност на Хотел
Мениджмънт АД-гр.Русе-в несъстоятелност и е постановил заличаване на
дружеството в търговския регистър, поради това че в едногодишен срок от
2
вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство
по несъстоятелност не е поискано възобновяване на спряното производство
от легитимираните лица.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При проверката на неговата правилност Апелативният съд съобрази
следното:
Съгласно чл.3 т.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, в сила от 09.04.2020г., за срока от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове
по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по производствата и делата съгласно приложението, в които
изключения не попада срокът по чл.632 ал.4 във връзка с ал.2 от ТЗ.
Съгласно §13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето, в сила от 14.05.2020г.,
сроковете спрени да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, продължават да
текат след изтичането на 7-дни от обнародването на този закон в Държавен
вестник.
Следователно срокът, в който може да бъде възобновено спряното
производство по несъстоятелност съгласно чл.632 ал.4 във връзка с ал.2 от
ТЗ, е започнал да тече от 27.11.2019г., когато е влязло в сила решението за
откриване на производството по несъстоятелност, вписано в търговския
регистър на 19.11.2019г.; спрял е да тече в периода на установеното в
страната извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. и на
основание §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето е продължил да тече
считано от 21.05.2020г.
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването
на длъжника от търговския регистър в хипотезата на чл.632 ал.4 от ТЗ
3
предпоставя бездействие от страна на дължника и кредиторите, изразяващо се
в непоискване на възобновяване на спряното производство в срок една година
от вписването на решението по ал.1.
При съобразяване с разпоредбата на чл.621 от ТЗ следва изводът, че
искането за възобновяване има характеристиката на процесуално действие на
страните в производството по несъстоятелност, насочено да предизвика
желано от тях процесуално действие на съда, което означава че установеният
в ал.2 срок, в рамките на който то може да бъде извършено, е процесуален.
В конкретния случай този срок е започнал да тече след 27.11.2019г.и би
следвало да изтече на 27.11.2020г., както е приел Окръжен съд-Русе в
обжалваното решение.
Този негов извод обаче е неправилен, тъй като при формирането му не е
била съобразена разпоредбата на чл.3 т.1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, съгласно която за срока от 13.03.2020г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производство, включително
сроковете по чл.632 ал.4 във връзка с ал.2 от ТЗ, доколкото последният срок
не е включен в изключенията по приложението, при които срокът не спира.
Следователно за периода от 13.05.2020г. до 13.05.2020г. срок не тече, и
на основание §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, срокът е продължил
да тече след 21.05.2020г. включително, поради което към 01.12.2020г., когато
е постановено обжалваното решение не е бил изтекъл и изтичането му е факт
едва на 08.02.2021г., тъй като тече до 06.02.2021г., но този ден е събота,
неприсъствен, поради което срокът изтича на 08.02.2021г. – понеделник-
присъствен ден.
На основание чл.235 ал.3 от ГПК Въззивният съд е длъжен да вземе
предвид и фактите, които са настъпили след постановяването на обжалвания
акт, относими към спорното право.
Въззивникът е имал възможност да сезира съда с искане за
възобновяване на производството, както и да удостовери че е налице
достатъчно имущество на длъжника или да депозира необходимата сума за
4
предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ.
Данни дали е реализирана тази възможност по делото не са събирани и
не може да се приеме с категоричност дали въззивникът е подал такава молба
в срока или е извършил другите възможни процесуални действия за
възобновяване на производството, поради което не може да се приеме за
установен факт, че до изтичането на едногодишния срок, който се брои като
се приспадне времето, през което същият е спрян да тече считано от
13.03.2020г. поради обявеното извънредно положение в страната със Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, което спиране
е отменено със ЗИД на Закона за здравето от 21.05.2020г., въззивникът не е
сезирал съда с молба за възобновяване на производството по несъстоятелност
респективно не е предплатил необходимите начални разноски или длъжникът
да се е установило че има достатъчно имущество.
Напротив, видно от молба, входирана в Русенския окръжен съд на
01.02.2021г., прикачена извън делото - към корицата на същото, НАП-
гр.София е поискала възобновяване на производството по несъстоятелност.
Поради това неправилно Русенският окръжен съд е приел в
обжалваното решение, че в законо установения едногодишен срок
Националната агенция за приходите не е поискала възобновяване на
производството по несъстоятелност на длъжника Хотел Мениджмънт АД-
гр.Русе, както и неправилно е прекратил производството по несъстоятелност
на длъжника със заличаване на същия в търговския регистър.
Предвид изложеното Апелативният съд стига до противоположен краен
решаващ извод, различен от направения в първоинстанционното решение.
Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и
делото следва да бъде върнато на Първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение №260079 от 01.12.2020г., постановено по т.д.н.
№297/2019г., на Окръжен съд-Русе, с което е прекратено производството по
несъстоятелност на Хотел Мениджмънт АД-в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе и е заличено от
търговския регистър същото акционерно дружество, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Русенския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по производството по несъстоятелност на
Хотел Мениджмънт АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенция по
вписванията за вписване в търговския регистър по партидата на длъжника
Хотел Мениджмънт АД-в несъстоятелност, ЕИК *********.
Решението подлежи на вписване в книгата по чл.634в от ТЗ.
Препис от същото да се изпрати на Окръжен съд-Русе за вписване в
книгата.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от вписването му в Търговския регистър
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6