РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. гр. Хасково, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело №
20245640101956 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от Т. Х. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ********, срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин,
бул.“П. Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, с която се иска на
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за
установено между ищеца и ответното дружество, че същият не дължи
изпълнение на сумата от 672,46 лв. по ИЛ от 30.12.11 г. по ч.гр.дело №
3174/2011 г. на РС-Хасково, от която: главница-379,85 лв., възнаградителна
лихва за периода 20.04.2009 до 20.11.2009 г.-68,30 лв., мораторна лихва за
периода от 20.05.09 г. до 02.09.2011 г.-99,31 лв. и разноски по делото - 125 лв.,
както и на сумата 2125,15 лв. по ИЛ от 18.01.12 г. по ч.гр. дело № 3586/2012 г.
на РС-Хасково, от която: главница-1301,74 лв., възнаградителна лихва за
периода 30.06.09 до 30.11.10 г.-365,05 лв., мораторна лихва за периода от
30.07.09 г. до 14.10.11 г.- 318,62 лв. и разноски по делото-139,71 лв., въз основа
на които е образувано ИД № 20208750400907 на ЧСИ З., поради
новонастъпили обстоятелства - погасяване на вземанията по давност още
преди образуване на ИД, т.е. че не са налице положителните
1
материалноправни предпоставки за принудително изпълнение на погасените
вече притезания. Направено е искане за присъждане на сторените в
производството съдебни разноски.
Ищецът твърди, че е наследник на ХР. Т. В., бивш жител на ********
починал през 2020 г., който приживе е бил длъжник по изп. дело /ИД/ №
20208750400907 г. на ЧСИ с рег. № 875 - 3. З., с район на действие района на
Окръжен съд-Хасково. Изпълнителното дело е образувано въз основа на 2 бр.
изпълнителни листове, издадени съответно на 30.12.2011 г. и 18.01.12 г. от РС-
Хасково по ч.гр.дела №№ 3174/2011 г. и 3586/2012 г., в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненес" ЕАД, с ЕИК *********, гр. София. Впоследствие - на
15.05.2015 год., това дружество е прехвърлило вземанията си по тези ИЛ на
ответника по делото. Междувременно по молби на БНП „Париба Пърсънъл
Файненес" ЕАД са били образувани две ИД срещу наследодателя на ищеца,
при ЧСИ З., а именно: ИД 20138750400435 въз основа на ИЛ по ч.гр.дело №
3174/2011 г. на РС-Хасково; ИД 20128750400194 въз основа на ИЛ по
ч.гр.дело № 3586/2012 г. на РС-Хасково. Първото от тях е прекратено на
10.07.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГЛК, а второто на 13.10.2015 г. на
същото основание.
Посочва се, че на 15.07.2024 г. ищецът е получил покана за доброволно
изпълнение по ИД 20208750400907 на ЧСИ З. З., от която е видно, че същият е
конституиран като длъжник по това дело, в качеството му на наследник на
предишния длъжник. В тази връзка се изтъква, че липсва правно основание за
образуване на изпълнително дело по горепосочените два броя изпълнитлени
листове, доколкото за вземанията по тях е настъпил погасителният ефект на
чл. 110 от ЗЗД към момента на образуване на изпълнителното дело. Излага се,
че не е бил налице правен интерес от образуване на ИД 20208750400907 на
ЧСИ З. З., тъй като не е имало подлежащ на изпълнение титул.
На следващо място, се твърди, че взискателят се легитимира като такъв
на основание договор за цесия от 15.05.2015 г., по силата на който е придобил
вземанията от първоначалния кредитор на наследодателя на ищеца. сочи се, че
цесионерът не е встъпил в правата на взискателя по изп. дело №
20138750400435 до момента на прекратяването му. Освен това, договорът за
цесия не е съобщен на наследодателя на ищеца по реда на чл. 99 от ЗЗД – от
неговия кредитор, а от цесионера. На последно място се заявява, че за цялото
2
вземане по договора за цесия е настъпил погасителния ефект на чл. 110 от ЗЗД
преди датата на образуване на изп. дело № 20208750700907 по описа на ЧСИ
З. З..
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че
вземанията не са погасени по давност. Сочи, че след образуване на изп. дело
№ 433/2013 г. по описа на ЧСИ З. З. са предприети множество изпълнителни
действия, които са довели до прекъсване на погасителната давност, като
подробно са изброени твърдените изпълнителни действия и съответно датите,
на които да предприети. По отношение на твърденията за нендалежно
съобщаване на цесията, се излага, че е налице упълномощаване от „БНП
Париба Пърсънъл Файненес" ЕАД в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, последното да изпрати уведомление за прехвърлянето на
вземанията до длъжника ХР. Т. В.. Посочва се, че на 02.11.2020 г. е образувано
изп. дело № 907/2020 г. по описа на ЧСИ З. З. по същите два изпълнителни
листове, поради прекратяване на изп. дело № 433/2013 г. по описа на ЧСИ З. З.
по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отново подробно са изложени всички
изпълнителни действия, довели до прекъсване на погасителната давност на
процесните вземания. Направено е искане за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и за присъждане на сторените в производството
съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна
следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл
давнoстен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право
на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят
дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на
обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът
свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата
3
ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до
прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва
погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По делото не е спорно, че на 15.07.2024 г. ищецът е получил покана за
доброволно изпълнение по изп. дело № 20208750400907 по описа на ЧСИ З.
З., от която е видно, че същият е конституиран като длъжник по това дело в
качеството му на наследник на предишния длъжник. Не се оспорва и, че
ищецът Т. Х. В. е наследник по закон от първи ред на ХР. Т. В., което се
установява и от представените писмени доказателства (л. 8). Страните не
спорят и че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненес" ЕАД срещу ХР. Т.
В. е издаден изпълнителен лист от 30.12.2011 г. по ч.гр.дело № 3174/2011 г. по
описа на РС-Хасково и изпълнителен лист от 18.01.2012 г. по ч.гр.дело №
3586/2012 г. по описа на РС-Хасково.
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба,
спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е
погасено по давност.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК представлява действие, което прекъсва
давностния срок по смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложените в
изпълнителното дело изпълнителни листове, същите са издадени на
основание именно заповед за изпълнение. С уважаването на заявлението и
издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК започва да тече нова давност. Такава
нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на
30.12.2011 г. по ч.гр.д. № 3147/2011 г. по описа на РС-Хасково и от издаване на
изпълнителния лист на 18.01.2012 г. по ч.гр.д. № 3586/2011 г. по описа на РС-
Хасково. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от
кредитора за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл.
116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД
докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на
влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с
4
които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване,
освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.
423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно
решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение
№ 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение
№ 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на
ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа
на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за
изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. №
1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са
изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не
се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно
изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна
оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Давност не
тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но
съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от
12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
5
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо
от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
6
изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане.
Правният извод, че перемпцията е без правно значение за прекъсването
на давността е трайно възприет в казуалната практика на ВКС - определение
№ 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на ВКС, решение № 127 от
12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение № 248 от
01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №
93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от
28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по тьлк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК се приема, че
„погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на ТР № 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСП'К, ВКС, а за изпълнителни
дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980
г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. С оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до
датата на влизане в сила на ТР № 26.06.2015 г., независимо от предприетите
или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва
да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
От приложеното по делото копие от изпълнителното дело № 433/2013 г.
по описа на РС-Хасково се установява, че по молба на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД на 20.05.2013 г. е образувано изп. дело № 433/2013 г. по описа
на ЧСИ З. З., с рег. № 875 към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният
изпълнителен лист от 30.12.2011 г. по ЧГД 3147/2011 г. С молбата си за
образуване на изпълнително дело на 20.05.2013 г. взискателят "БНП Париба
Пърсънъл ФайненС" ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на
ЧСИ З. З.. На тази дата е прекъсната погасителната давност. Съгласно
изложените по-горе правни постановки в периода от датата на образуване на
изпълнителното дело 20.05.2013 г. до датата 26.06.2015 г. - датата на влизане в
7
сила на ТР № 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, давност за
вземанията по изпълнителен лист от 30.12.2011 г. по ЧГД 3147/2011 г. по описа
на РС-Хасково не е текла.
На дата 15.05.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в
качеството му на цедент и ,,Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, в качеството му на цесионер, е бил сключен договор за цесия, по
силата на който "БНП Париба Пърсънъл ФайненС" ЕАД е прехвърлило
вземанията си по сключения с ХР. Т. В. Договор за кредит № PLUS-01314750
и Договор за кредит № PLUS-01148433, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД. С пълномощно предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
(цеденгьт) е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
всички длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
които "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения
Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от 33Д, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез
пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил
Уведомления за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника ХР. Т. В.
на посочен от него адрес, а именно: ******** ул. „Петко Войвода" № 11, бл.11,
п.к. 6350. Изпратеното уведомление не е било получено на адреса и се е
върнало с отбелязване „Заминал", което е удостоверено с обратна разписка,
надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ
Експрес" ООД, като копие от същата е приложена към отговора на исковата
молба. Отделно от това, с получаване на препис от отговора на исковата молба
ищецът също се смята за уведомен за извършената цесия.
С Постановление от 25.08.2015 г., на осн. 429, ал. 1 от ГПК „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е конституиран като взискател в
изпълнителното производство по изп. дело № 433/2013 г. и на същата дата
/25.08.2015 г./ е изпратено съобщение за цесия до длъжника. На 14.12.2015 г. е
депозирана молба от взискателя за насрочване на дата за опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника.
На 14.12.2015г. - е депозирана молба от взискателя за присъединяване по
делото на основание чл.456 ГПК с искане да бъде приведен в изпълнение
Изпълнителен лист от 18.01.2012 г. по ЧГД 3586/2011г. по описа на РС-
Хасково. (л. 81 от ИД №433/13 г.).
На 12.02.2016 г. длъжникът в изпълнението е бил уведомен чрез сина си
Т. Х. за насрочения опис на движими вещи в дома на длъжника на 15.04.2016
г. в 12:00 ч. На 19.06.2018 г. взискателят „кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД е поискал от ЧСИ да насрочи дата за опис на движими вещи в дома на
длъжника, като същият е бил насрочен за 31.08.2018 г. в 10:15 ч. На
8
20.03.2019г. е депозирана молба от взискателя за справка БНБ и налагане на
запори с включено алтернативно искане за насрочване на дата за опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. От 10.07.2019 г. има
Постановление за прекратяване на изпълнителното производство по
изпълнително дело 433/2013 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 02.11.2020 г. е депозирана молба за образуване на изпълнително дело
под номер 907/2020г, при ЧСИ З. З., с peг.№ 875 при КЧСИ, с район на
действие — ОС — Хасково, като са приложени изпълнителен лист от
30.12.2011г. по ЧГД 3147/2011г. в оригинал и изпълнителен лист по ЧГД
3586/2011 в оригинал. С молбата си за образуване, взискателят Кредит Инкасо
е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника,
което прекъсва погасителната давност за вземането. С молбата са възложени и
правомощията по чл.18 от 3ЧСИ на съдебния изпълнител. По делото на
09.11.2020 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. На
03.11.2020г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковата
сметка на длъжника в ,,Търговска банка Д" АД. На 03.11.2020г. е изпратена
призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочен опис на
движими вещи, находящи се в дома му. На 16.02.2022г. е депозирана молба от
взискателя за справка БНБ и налагане на запори с включено алтернативно
искане за насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника. На 18.05.2022г. е изпратена призовка за принудително изпълнение
до длъжника за насрочен на 04.07.2022г. опис на движими вещи, находящи се
в дома му. На 06.06.2022г. е изходирано Разпореждане за спиране на
изпълнителното производство по изпълнителното дело, тьй като след справка
НБД „Население", е установено че длъжникът е починал. На 22.06.2022г. е
депозирана молба от взискателя за искане за издаване на удостоверение за
наследници от общината и конституирането им по изпълнителното дело. На
11.07.2022г е депозирана молба от взискателя за за конституиране на
наследници по изпълнителното дело с включено искане за насрочване на опис
на движими вещи, находящи се в домовете им. На 16.07.2024г. е връчена
покана за доброволно изпълнение на длъжника и ищец в настоящото
производство — Т. Х. В., в качеството му на наследник на починалия
длъжник. На 23.07.2024г. е изпратена призовка за принудително изпълнение
до длъжника за насрочен на 10.09.2024г. опис на движими вещи, находящи се
в дома му.
По отношение на вземанията по издадения изпълнителен лист от
18.01.2012 г. по ч.гр.дело № 3586/2012 г. по описа на РС-Хасково следва да се
приеме, че до 14.12.2015 г., когато е депозирана молба от взискателя за
присъединяване по делото на основание чл.456 ГПК с искане да бъде
приведен в изпълнение изпълнителен лист от 18.01.2012 г. по ЧГД 3586/2011г.
9
по описа на РС-Хасково. (л. 81 от ИД №433/13 г.), петгодишният давностен
срок не е бил изтекъл и с подаването на молбата от взискателя на 14.12.2015 г.
давността за вземането по изпълнителен лист от 18.01.2012 г. по ч.гр.дело №
3586/2012 г. по описа на РС-Хасково е прекъсната.
При тези данни не се установява период, по-дълъг от пет години, в който
да не са реализирани действия по събиране на вземанията по издадения
изпълнителен лист от 30.12.2011 г. по ч.гр.дело № 3174/2011 г. по описа на РС-
Хасково и издадения изпълнителен лист от 18.01.2012 г. по ч.гр.дело №
3586/2012 г. по описа на РС-Хасково, поради което съдът намира, че
предявения иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При този изход на спора разноски се следват на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК на ответника, като такива следва да бъдат присъдени в размер на 360
лева за юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Х. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ********, срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин,
бул.“П. Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено между Т. Х. В. и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
че същият не дължи изпълнение на сумата от 672,46 лв. по изпълнителен лист
от 30.12.11 г. по ч.гр.дело № 3174/2011 г. на РС-Хасково, както и на сумата
2125,15 лв. по изпълнителен лист от 18.01.12 г. по ч.гр. дело № 3586/2012 г. на
РС-Хасково.
ОСЪЖДА Т. Х. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********, да
заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, бул.“П.
Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 360 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
10
съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
11