О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……..02.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на
02.2017г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев
въззивно гражданско дело № 1867 по описа за 2016 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 34888/16.12.2016г., подадена от адв. П.Н., с искане за допълване на постановеното по делото решение № 1426/16.11.2016г. в частта му за разноските, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Прокуратурата на РБ.
За да се произнесе,
настоящият състав съобрази:
Молбата за
присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения срок и
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въззивното производство по делото е образувано по жалба от Районна
Прокуратура – Варна и жалба от К.М.М., срещу решение № 3020/22.07.2016г.,
постановено по гр.д.№ 1961/2016г. на
ВРС- XLII състав.
Съставът на ВОС се е произнесъл с решение № 1426/16.11.2016г., като е оставил без уважение и двете въззивни жалби и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части, без да присъди разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Адвокат П.Н., както с въззивната жалба, така и с депозирания отговор е формулирал искане за присъждане на сторените разноски в производството пред ВОС, като е приложил списък в срока по чл. 80 от ГПК. Пред първа съдебна инстанция е представен договор за безплатна правна защита и съдействие, от който е видно, че извършената безплатна адвокатска услуга е на близък на адвоката, съобразно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Легитимиран да претендира разноски е самият процесуален представител, като искането се явява доказано по размер, който се определя съобразно минимума по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В конкретния случай обаче, и от двете страни са подадени въззивни жалби, които са оставени изцяло без уважение и решението на първоинстанционния съд в обжалваните части е потвърдено. При тази хипотеза всяка страна сама понася разноските, които е направила пред въззивната инстанция и те не се присъждат с решението.
Предвид гореизложеното молбата е неоснователна, като на основание чл. 248 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 34888/16.12.2016г., подадена от адв. П.Н., с искане за допълване на постановеното по делото решение № 1426/16.11.2016г. в частта му за разноските, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.