Решение по дело №1092/2024 на Административен съд - Стара Загора

С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗЛС-17/09.12.2024 г. на Командира на военно формирование 44200 за извършеното нарушение на разпоредбите на чл. 242, т. 1, във връзка с 241 н чл. 178, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; разпоредбите на чл. 115, ал. 1, т. 7, чл. 110, т. 8, чл. 114, т. 3, чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и т. 4.1. „ т. 4.2., т. 7.2., т. 7.8. и т. 12. от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден със M3 № ОХ- 858/27.09.2021 г., на редник 1-ви клас Д. С. В. - сапьор в първо сапьорно отделение на сапьорен взвод в инженерна рота за бойна поддръжка на военно формирование 44 200 - Стара Загора, му е наложено дисциплинарно наказание: „уволнение” и на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 91 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и чл. 161, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България му е прекратен договорът за военна служба, освободен е от длъжност и военна служба и е зачислен в запаса. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с обстоятелството, че на 18.11.2024 г., в Служба по регистрация - гр. Стара Загора към Агенция по вписванията, въпреки знанието за законовите ограничения на чл. 188, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗОВСРБ от страна на редник 1-ви клас Д. С. В., същият е регистрирал и вписал в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел търговско дружество „ОНИКС СВ85“ ЕООД, с ЕИК *********, на което той е управител и едноличен собственик на капитала.

Описаното деяние е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като тежко дисциплинарно нарушение по чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ.

По делото е представена Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 година на министъра на отбраната, заповед на командира на сухопътните сили №ЗЛС-222 /2018 година, от която е видно, че Д. В. е назначен за командир на военно формирование 44200 –Стара Загора и е повишен в звание „подполковник“.

По делото беше допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Според свидетелските показания на С. С. С., той работи във ВФ 44200 като старши помощник-началник отдел „Личен състав“. Познавал жалбоподателя за времето, в което е бил военнослужещ. Той е от 2013 г. във военното формирование. В личен състав бил от 2019 г. Той присъствал на подаването на рапорта на жалбоподателя. Той си подал рапорта по съответния ред, в който било описано, че учредява фирма. На база на рапорта била назначена служебна проверка за установяване на нередности. След това командирът бил длъжен да направи протокол-беседа за проверката. Присъствал на беседата с жалбоподателя и запознаването му с протокола и беседата. Той ги прочел, след това бил попитан запознат ли е със съдържанието и с констатациите за извършеното деяние, той отговорил: „да, но няма да подпиша нищо“. Втори път комисията му го прочела, но пак отказал да го подпише. Командирът му обяснил, че е необходимо време, за да се изготви протокол за отказ да подпише протокола, и му казал да изчака при ротния командир. Същия ден жалбоподателят отишъл в медицинската служба, после при личния лекар и си взел болничен със задна дата. След това не си вдигал телефона, за да му се връчи заповедта. Изпратили заместник-командира на личния му адрес. Жалбоподателят не се намира на домашния си адрес, посочен в болничния лист. Този болничен лист стоял два дни на КПП, незаверен в тяхната медицинска служба и не бил представен на него, като личен състав, за да се вкара в системата на НОИ. Жалбоподателят системно ползвал болнични след рапорта за прекратяване на службата. Заповедта му била връчена по пощата. На беседата в канцеларията на командира присъствали членовете на комисията и свидетелят С.. Жалбоподателят казал, че разбира тежестта на нарушението, но няма да подпише нищо по препоръка на адвоката си. До петък бил в болничен, в понеделник дошъл на работа. Реално той се явил на работа в понеделник, а болничният му бил от събота, когато се провела беседата. Свидетелят Р. А. Р. работи във ВФ 44200 като началник щаб на формированието. Той бил назначен за председател на комисията, извършила проверката. Те установили, че В. бил регистрирал фирма през месец ноември, за което бил уведомил прекия си командир. По време на проведената с него беседа многократно го питали, запознат ли е с ограниченията за военна служба, но той не дал писмени обяснения, но в протокола били записали, че е запознат. Беседата била проведена между 9,35 часа и 10,35 часа и тогава бил съставен и протоколът. В. не изчакал да му връчат протокола, а вместо това продължил болничния си лист.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на заповед № ЗЛС-17/ 09.12.2024г. на Командира на военно формирование 44200, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника за липса на правен интерес от оспорване на заповедта. С него му е наложено дисциплинарно наказания „ уволнение“ , като са засегнати и негативно неговите права, а именно прекратен е договорът му за военна служба на това основание, поради което същият няма право да получи обезщетение на основание чл.227,ал.5 от ЗОВРРБ, не може отново да постъпи в армията и т.н.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба е постановена от компетентния по см. на чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ във връзка с чл.248 от ЗОВСРБ орган, тъй като на командира на военно формирование 44200 с военно звание „подполковник” са предоставени правомощия по прекратяване на договора за военна служба на сержантите /старшините/ и войниците в подчиненото му военно формирование, съгласно т. 8.2 от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-672/ 15.08.2023 г.

Заповедта е издадена при съблюдаване на императивните норми на чл.59, ал.2 от АПК и специалните разпоредби на чл. 148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВС за форма и съдържание на акта в т.ч. на изискването за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. Смисълът на въведеното императивно изискване относно описанието на деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е да се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на извършеното деяние, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение за релевантните юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 от ЗОВСРБ. В конкретният случай законовите изисквания са формално изпълнени, доколкото оспорената заповед съдържа мотиви за извършеното конкретно деяние /изразено чрез действие/, което се определя за дисциплинарно нарушение, както и кой е нарушителят. Ето защо, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че в заповедта липсва описание на нарушението и не било ясно в какво точно се изразява противоправното деяние, извършено от редник В., което да води до извод за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, сочещо на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, с което правната норма на чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ свързва възможността за налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение”.

При провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила. При съблюдаване разпоредбата на чл. 246, ал.2 от ЗОВСРБ и чл.142 от ППЗОВСРБ, със Заповед №ЗРД-403/ 20.11.2024г. е назначена комисия за извършването на служебна проверка във връзка с констатираното нарушение – вписване в търговския регистър на редник Д. С. В. като управител в еднолично дружество с ограничен отговорност - „ОНИКС СВ85“ ЕООД, изразено писмено с подаден рапорт с вх. №2-1326/18.11.2024 г. с приложено удостоверение с из:№20241118115702/18.11.2024 г. За резултатите от проверката е съставен протокол във форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл.143, ал.1 от ППЗОВСРБ. В съответствие с чл. 144, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с военнослужещия, на която редник В. е изслушан и е запознат с констатациите на комисията, приетите за установени от нея релевантни факти и обстоятелства за извършеното нарушение и с направеното предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на дисциплинарното наказание. За проведената беседа с участието на членовете на Комисията по чл. 142, ал.3 от ППЗОВСРБ е съставен и подписан надлежен протокол по чл.144, ал.2 от ППЗОВСРБ. Както в чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ, така и в чл.144, ал.1, т.2 от ППЗОВСРБ, изслушването и даването на писмените обяснения от военнослужещия са предвидени като алтернативни – т.е, за да се счита, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил императивно установеното си задължение по посочените правни норми, необходимо и достатъчно е да е била дадена възможност на военнослужещия да изрази становище по повдигнатото му дисциплинарно обвинение по един от двата регламентирани начина. В случая сержант В. не се е възползвал от това свое право.

Обжалваната заповед е постановена при неправилно приложение и в несъответствие с целта на материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на военната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.

Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че органът следва да прекрати договора за военна служба при възникване на несъвместимост на това основание. При упражняването на правомощието по чл. 165, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ, във вр. с чл. 188 от ЗОВСРБ за едностранно прекратяване на договора за военна служба и освобождаване на военнослужещия от военна служба без предизвестие, органът действа служебно. Издаването на акта не е обусловено от сезиране, нито органът е обвързан от действията, които се иска да бъдат предприети. Същият не е длъжен да освободи военнослужещия от военна служба на претендираното от него основание, когато според него са налице две конкуриращи се основания по чл. 165, ал. 1 от ЗОВСРБ за едностранно прекратяване на договора за военна служба.

Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неизпълнението на регламентирани със заповедта задължения на кадровия военнослужещ безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина, но дали това нарушение представлява тежко нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, подлежи на преценка. При определяне на дисциплинарното наказание органът следва да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението, каквото е изискването на чл. 247 от ЗОВСРБ. Дисциплинарно наказващият орган преценява тежестта на конкретното нарушение и следва да изложи самостоятелни мотиви защо приема, че конкретното нарушение представлява такова по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. В разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание на жалбоподателя, е посочено, че дисциплинарното наказание "уволнение" може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина. Извън хипотезите по чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ, при които налагането на това наказание е задължително, законодателят е предоставил възможност на административния орган да прецени дали да го наложи, в случаите, когато се установят тежки нарушения на военната дисциплина. В такъв случай, при определяне на дисциплинарното наказание административният орган следва да вземе предвид освен тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението, в какъвто смисъл му вменява задължение разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Нарушенията на военната дисциплина, описани в заповедта, с която на В. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, не са сред случаите по чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ. От изложените в заповедта фактически основания, мотивирали административния орган да приеме, че тези нарушения са тежки нарушения на военната дисциплина. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ППЗОВСРБ тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Съгласно чл. 145, ал. 3 от ППЗОВСРБ настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение. В случая в заповедта липсва обосновка по смисъла на чл. 145, ал. 2 и ал. 3 от ППЗОВСРБ за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение на жалбоподателя. Не е изследвано какво е било и поведението му до извършване на нарушението.

Акцентирането в заповедта е върху факта, че военнослужещият съзнателно е нарушил законовите ограничения - отрицателни предпоставки за заемане на длъжност, които трябва да бъдат налице непрекъснато по време на целия период на договора за военна служба в Българската армия, и умишлено се е поставил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по военна служба, като е преследвал специалната цел: настъпване на „по-благоприятни за него последици, прекратяване на правоотношението в най-кратки срокове, с всички социални облаги, като същото можело да се приеме за причина да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Този факт обаче не е достатъчен, за да се направи изводът, че В. е действал умишлено. Посочената като нарушена правна норма на чл.109, ал.1 от Устава, според която военнослужещите при изпълнение на задълженията си по военната служба и в обществения си живот се ръководят от етични норми на поведение, включващи морални ценности, норми и правила на лично поведение, а според ал.(2) на същата разпоредба етичните норми на поведение са задължителни за всички военнослужещи, независимо от техните пол, длъжност, звание и място за изпълнение на военната служба, е обща норма и не може да бъде посочена като основание за прекратяване на договора за военна служба. Посочената като нарушена норма на чл. 108 т.8. от устава въвежда изискване при изпълнение на служебните си задължения военнослужещите да се ръководят от следните морални ценности, в това число да проявяват нетърпимост към всички прояви, уронващи престижа на армията и военната професия, като израз на лоялността им към въоръжените сили. ДНО не е посочил с кои си действия В. е уронил престижа на армията. Вписването в ТР и осъществяване на дейност като търговец е правна възможност на лицето да реализира доходи и е правомерно действие. Следва да се отбележи, че противно на твърденията на ответника, че вписването на дружеството в търговския регистър и прекратяването му е дълъг процес, затова нарушението е трудно поправимо, тоест тежко, може да се допусне, че В. би могъл да прехвърли фирмата си на трето лице веднага и тогава според ДНО нарушението не би било тежко като поправимо в кратки срокове. Още по-малко може да се приемат като нарушени и посочените в заповедта норма на чл .114,т.3 от устава, според която военнослужещият е длъжен да бъде на разположение по всяко време на денонощието за изпълнение на задълженията си по военната служба; и чл. 115,ал.1 т.7 - на военнослужещите се забранява да нарушават законите и обществения ред в страната. ДНО не е описал точно какви противоправни прояви е извършил жалбоподателя и с какви точно действия е нарушил законите. Посочените като нарушени принципи на Етичния кодекс на поведение на военнослужещите чл. 4.2 - лоялност, чл.4,1 - законност или общото задължение по чл. 7.2 от Етичния кодекс при изпълнение на своите задължения военнослужещият да се ръководи от ЗОВСРБ и всички подзаконови нормативни и актове по прилагането им, както и от всички вътрешноведомствени актове. ДНО не е изложил мотиви защо военнослужещият е нарушил чл.7.8 от етичния кодекс и на кого трябва да дава личен пример. Липсата на адекватни на установената фактическа обстановка мотиви и преценката за тежестта на нарушението от обективна и субективна страна съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 247 от ЗОВСРБ и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил във всеки конкретен случай извършване на преценката по чл. 247 от ЗОВСРБ, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е наложил максимално тежкото дисциплинарно наказание. Не може да се приема, че дисциплинарно уволнение може да се наложи с оглед на генералната превенция и с цел да не се създава порочна практика в останалия личен състав по отношение на спазването на законодателството. Наказанието може да се наложи само за конкретно нарушение, а не за да превъзпитава останалия личен състав на военното формирование.

В конкретният случай наказващият орган е изложил само общи мотиви защо налага най-тежкото наказание, направените изводи за умисъл почиват на предположения, с което ограничава възможността за осъществяване на съдебен контрол върху правилността на заповедта.

По изложените мотиви съдът приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от военна служба е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона – основания по чл. 146, т. 4 и т.54 от АПК за отмяната й като незаконосъобразна.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 510/ петстотин и десет/ лева – държавна такса и адвокатски хонорар.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2от АПК, Старозагорският административен съд,

ОТМЕНЯ по жалба на Д. С. В., [ЕГН], от [населено място], ул. Хаджи Димитър Асенов” №80, вх. Б, ет. 2 ап. 4, Заповед № ЗЛС - 17/09.12.2024 г. на командира на Военно формирование 44200 - Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса, като незаконосъобразна

ОСЪЖДА Военно формирование 44200 - Стара Загора да заплати на Д. С. В., [ЕГН] от [населено място], ул. Хаджи Димитър Асенов” №80, вх. Б, ет. 2 ап. 4, направените по делото разноски в размер на 510/ петстотин и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.