№ 151
гр. С., 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20252200600038 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 147/02.10.2024. по НЧХД № 1721/2023г. по описа на
Районен съд С., съдът е признал подсъдимата Р. В. Е. за невиновна в това, че
на 27.05.2023 година в град Н.З. умишлено причинила на малолетното лице С.
П. Х., родено на 30.07.2011г., лека телесна повреда, изразяваща се в причинени
болки и страдания без разстройство на здравето като я оправдал по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.4
предл.2, вр. чл.130 ал.2 от НК.
Присъдата е обжалвана от адв.М. М. и адв.Г. С., двамата от АК С.,
повеР.ци на малолетната С. П. Х., действаща чрез баща си и законен
представител П. С. Х., като се счита, че подс.Е. е виновна по повдигнатото й
обвинение. Посочва се, че е нарушен процесуалния закон, като неоснователно
първоинстанционният съд е отказал да събере и провери, като доказателства
съотносими и важни за делото писмени доказателства, както и да изслуша
детето. Твърди се, че съдът е ограничил правото им на защита, нарушил е
материалният закон и е постановил един необоснован съдебен акт. В
допълнението към въззивната жалба се оспорва доказателствения анализ на
1
първата инстанция. Счита се, че цялостната фактическа обстановка, както и
механизмът на получаване на увреждането, вида и характера му, не е
изяснено, поради отказа на съда да уважи доказателствените им искания.
Правят се доказателствени искания за допускане и назначаване на
съдебно-техническа експертиза на водената по Вайбър кореспонденция, за
допускане и назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза, за
извършване на следствен експеримент. Иска се да се отмени присъдата и да се
постанови нова, с която да се признае подсъдимата за виновна.
В съдебно заседание П. Х., в качеството му на баща и законен
представител на частният тъжител, не се явява, представлява се от повеР.ците
адв.М. М. и адв.Г. С., двамата от АК С.. ПовеР.ците на частния тъжител молят
да се уважи въззивната жалба, като основателна и доказана, както и да се
присъдят разноските по делото. Счита се, че по делото са събрани
доказателства, които след задълбочен анализ водят до категоричен извод, че
подсъдимата е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение.
Акцентира се на показанията на двете свидетелки-очевидци, както и на
собствено интерпретиране на заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза и приложените медицински документи. Посочва се и
изготвената съдебно-техническа експертиза относно обстоятелството, че
заключението й подкрепя събраните по делото гласните доказателства. Сочи
се, че са налични гласни доказателства, медицински доказателства –
медицинско удостовеР.е, в което е описано, че травмата отговаря по време,
място и начин, така както се описва, изследване на кореспонденцията по
Вайбър и влязло в сила домашно насилие, по което е установено какво е
извършила подсъдимата. По отношение на гражданския иск за неимуществени
вреди, се иска да бъде уважен в пълен размер. Пледира се да се отмени
обжалваната присъда и да се осъди подсъдимата, както и да се присъдят
направените разноски.
Подсъдимата се явява лично и с защитника си адв.П. от АК Търговище.
Защитникът на подсъдимата намира производството по Закона за домашното
насилие за неотносимо. Посочва, че взаимоотношенията между страните в
настоящото производство са изключително влошени и децата се използват за
решаване на спорните въпроси. Сочи, че подсъдимата, като баба на частния
тъжител, има назначен режим на лични контакти, което означава, че е
изключително привързана към своите внучета. Заявява, че подс.Е. не е имала
2
мотив и причина, за да извърши такива агресивни действия спрямо внучката
си, а двете свидетелки, присъствали в съседната стая, не са реагирали, не е
имало никаква ответна реакция. Твърди, че няма как да се получат тези
наранявания по описания механизъм, за което вещото лице изготвило СМЕ е
категорично, както не е и категорично за момента на получаване на
травматичното увреждане. Защитникът намира, че вайбър кореспонденцията
не е доказателство за извършени в същото приложение действия, доколкото е
възможно съобщенията да бъдат антидатирани с промяна на ръчните
настройки, както и не може да се установи авторството на лицето, което е
изписало тези съобщения. Прави заключение, че следва вината на
подсъдимата да е доказана по безспорен и несъмнен начин, като в конкретния
случай има дефицит на доказателства. Пледира да се потвърди присъдата,
като правилна и законосъобразна, и да се присъдят направените разноски.
В личната си защита подсъдимата Е. поддържа казаното от защитника
си. Посочва, че не е ясно кога е получена травмата на детето С., както и че по
време на срещата детето С. е излизала два пъти и не е ясно къде е била.
Заявява, че предвид затварянето на вратата на стаята, в която са били, е
практически невъзможно да бъде нанесен удар по начина, по който съобщава
С. Х., тъй като би следвало да доведе до оток. В последната си дума иска
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Настоящата въззивна жалба е подадена от повеР.ците адв.М. и адв.С. от
АК С., на частния тъжител С. Х., чрез баща й и законен представител П. Х.,
които имат право на такава жалба против постановената присъда, съгласно
чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден
в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд са събрани и
приложени по делото доказателства, като е допусната съдебно-техническа
експертиза, с цел правилното решаване на делото, поради което и при наличие
на предпоставките по чл.327 ал.4 от НПК е проведено въззивно съдебно
следствие.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в
хода на съдебно следствие, и провери атакуваната присъда по оплакванията,
изложени в жалбата и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1
3
от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.
Районен съд С., съблюдавайки стриктно правилата на наказателния
процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства,
анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към
делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е
обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след
правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за
установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за неправилност и необоснованост на присъдата,
противоречаща на материалния закон, постановена в нарушение на
съдопроизводствените правила, съдържащи се в жалбата и допълнението към
нея, и поддържани в съдебните пР.я, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-
долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата
инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното
Д.ие, неговата правна характеристика и неговия извършител.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени
източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
П. Х., баща и законен представител на частния тъжител, и Стела Енчева
Е. имали сключен граждански брак, като от съвместното им съжителстване
имали родени две деца С. П. Х., родена на 30.07.2011г. и Б. П. Х., родена на
03.05.2018г.
От 18.05.2022г., двамата били във фактическа раздяла и в процес на
развод, като съгласно постановените по г.д.№ 746/2022г. по описа на РС Н.З.
привременни мерки, упражняването на родителските права върху двете
малолетни деца С. П. Х. и Б. П. Х. било предоставено на бащата П. Х., като и
към настоящия момент те живеят в неговия дом, находящ се в гр.Н.З..
Подсъдимата Р. Е. е майка на съпругата на П. Х. и баба на двете деца.
На подсъдимата Р. Е. бил определен режим на контакти с децата С. Х. и
Б. Х., съгласно споразумение по г.д.№ 1054/2022г. по описа на РС Н.З..
Режимът на контактите бил следния, а именно всяка последна събота от
месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, като режима на контакти бил определен в
имот на лелята на П. Х., която не живеела там постоянно, находящ се в гр.Н.З.,
4
ул.“П.Е. ***.
Между П. Х. и Стела Енчева Е., освен фактическата раздяла между
двамата съпрузи имало сериозни неразбирателства и проблеми, тъй като
двамата водели дела за домашно насилие един срещу друг, както и дело за
развод. По делата за домашно насилие имало издадени ограничителни
заповеди в полза на П. Х. и двете деца срещу съпругата и майка Стела Е.,
поради което отношенията им били силно обтегнати. Подсъдимата Р. Е. също
била в обтегнати отношения с бащата на внучките си П. Х., като по този повод
последният блокирал телефонния й номер и не контактувал с нея по никакъв
начин. В такива влошени отношения, подс.Е. била и със свид.Мима Г.ева,
която е майка на П. Х. и баба на двете деца, двете не поддържали никакъв
контакт и комуникацията им била единствено по отношение на
осъществяването на личните срещи между децата и подс.Е..
Подсъдимата Е. живее в гр.Търговище, поради което за да се срещне с
внучките си в гр.Н.З., тя пътувала от предния ден, нощувала в гр.Н.З. и на
следващия ден осъществявала срещата си с тях. Така, на 26.05.2023г.,
подсъдимата пристигнала с обществен транспорт в гр.Н.З., пренощувала на
хотел и сутринта на 27.05.2023г., около 10.00ч. пристигнала на адреса, където
трябвало да се срещне с внучките си. След известно време на мястото
пристигнали свид.Г.ева и свид.К. К.а, нейна близка приятелка, заедно с двете
деца. Това била петата по ред среща, като за първи път на нея присъствала и
свид.К.а, доведена от свид.Г.ева.
Жилището, където се провеждали срещите било малко и се състояло от
две стаи - хол и кухня, тоалетна и тераса, свързани помежду си от малък
коридор. При влизането в жилището се минава през малък коридор с
правоъгълна форма, като в дясно на коридора е разположена вратата на хола, а
срещу входната врата е обособен отворен вход – свод, към кухнята. Вратата на
коридора и свода се намират перпендикулярно един на друг и са в
непосредствена близост. В кухнята имало обособен кухненски ъгъл с плот,
разположен по дължината на намиращата се в ляво стена и от части на
срещуположната на входа към кухнята стена. Срещу свода към кухнята имало
прозорец, като в помещението се намирала и маса с два стола, а на дясната
стена имало врата, която водела до тераса.
При влизането си в апартамента, свид.Г.ева и свид.К.а влезли направо в
5
кухнята, като свид.Г.ева седнала на стола, който се намирал с гръб към лявата
стена на кухнята, където било част от кухненското обзавеждане, а свид.К.а
седнала на стол, който бил на срещуположната страна на масата, като по този
начин свид.Г.ева имала възможност да вижда част от коридора, а свид.К.а - не
.
От своя страна, подс.Е. и двете деца влезли в хола, където се провеждали
и предните им срещи. Малко след като срещата между подс.Е. и децата
започнала, подс.Е. придружена от детето С. Х. отишла в кухнята, за да попита
свид.Г.ева дали е получила разрешение от баща им П. Х. при следващи срещи
да извежда децата на разходка извън апартамента, тъй като той е блокирал
номера й, и както дъщеря й, така и тя нямала каквато и да е връзка с него.
Свидетелката Мима Г.ева отговорила, че синът й не е съгласен, което
изненадало свид.К.а и тя предложила срещите да се осъществяват в нейния
дом, който бил много по-голям. Подсъдимата Е. и свид.Г.ева не приели
отправеното предложение, а подс.Е. казала, че е редно да инициира промяна в
режима на лични контакти, който да включва излизането на открито. След
това подс.Е. казала на свид.Г.ева, че е възпрепятствана да проведе следващата
среща с децата, която била на 24.06.2023г.и попитала възможно ли е да се
проведе на 01.07.2023г., което свид.Г.ева приела да обсъди с бащата и да я
уведоми за неговото решение. След този разговор подс.Е., заедно с детето С.,
напуснали кухнята, като в хола първо влязло детето, а след него подс.Е., която
затворила вратата зад себе си. Това действие на подсъдимата не било одобрено
от пострадалата С. Х. и тя я отворила широко. Това не направило впечатление
на подс.Е., тъй като винаги срещите им се провеждали на отворена врата, като
единствено заявила на двете деца, че има среща с тях двете, а не с другата им
баба. Подсъдимата Е. подарила на детето С. Х. сборник със задачи, подходящ
за възрастта й, който тя разгърнала и започнала да разглежда, а подс.Е. се
занимавала с другото дете, тъй като то било по-малко и било по-склонно да
общува.
След известно време С. Х. отишла до кухнята при другата си баба
свид.Г.ева и след това напуснало апартамента, без да съобщи за намеР.ето си
на подс.Е.. Последната не реагирала по какъвто и да е начин, тъй като
разбрала, че С. отива в кухнята при другата си баба и предположила, че има
нейното съгласие. След около 10-15 минути С. Х. се върнала като носела със
себе си три броя напитки от студен чай. Влязла в хола и продължила да стои
6
там като консумирала от напитките. След около 30 минути, С. Х. отново
напуснала апартамента, без отново да иска разрешение или да дава обяснение
на подс.Е. къде отива, като единствено попитала сестра си какъв студен чай
иска да й вземе, след което отново напуснала жилището. След известно време,
което било по кратко от това при първото й излизане С. Х. се върнала и отново
донесла със себе си напитка - студен чай, който двете деца изпили.
Към края на срещата децата се занимавали и забавлявали, като подс.Е.
била обнадеждена от нея, тъй като усещала, че след прекараните пет срещи с
внучките си отношението на по-голямата от тях - С. Х. към нея, се е
променило в положителна насока и от негативно е станало приемливо.
В 14.00 часа, срещата приключила като всички напуснали апартамента.
Децата си тръгнали със свидетелките Г.ева и К.а, а подс.Е., първоначално
вървяла с тях, след което се разделили и се прибрала в дома си в
гр.Търговище.
На същия ден, около 16.00 часа, П. Х., който бил лекар по професия,
завел С. Х. на преглед в МБАЛ „Тракия“ ЕООД гр.Стара Загора, където била
прегледана и бил издаден Амбулаторен лист № 000000004253/27.05.2023г. В
същия било посочено, че пострадалата Х. съобщава за получена травма при
битов инцидент. Описано било наличие на хематом на дясна предмишница.
След извършен преглед в амбулаторния лист била поставена основна диагноза
„контузия на друга неуточнена част на предмишницата“, назначени били
изследвания рентгенография на предмишница - 2 проекции, заключението по
които било, че дясна фас и профил са без травматични изменения на костите.
На 29.05.2023г. бащата П. Х. завел С. Х. на преглед при личния лекар д-р
С. Д., която извършила преглед на пациентката и издала Амбулаторен лист №
23149В010СВ3/29.05.2023г. В него било описано, че на 27.05.2023г. С. Х. е
получила нараняване на дясната ръка и съобщава за болка, затруднено
свиване на пръстите на дясната ръка. Обективното състояние личния лекар
описал като оток, ливиден цвят на кожата в областта на дясна предмишница,
затруднени движения на пръстите на дясната ръка, пулмо ет кор - б.о. и
поставил диагноза „повърхностна травма на предмишница, неуточнена“. Било
издадено направление за преглед при специалист.
На 31.05.2023г. в 18.00 часа бащата П. Х. завел С. Х. на преглед при д-р
Г. Господинов, ортопед-травматолог, който след като извършил преглед издал
7
Амбулаторен лист № 2315170535CF/31.05.2023г., в който поставил диагноза
„повърхностна травма на предмишница, неуточнена“, описал в графа
„Анамнеза“, че детето се оплаква от болки в дясна предмишница след травма
преди 5 дни, като посочил в графа “Обективното състояние“, че пациентката е
в добро общо състояние, има палпаторна болка, оток и подкожен хематом в
дясната предмишница.
На 29.05.2023г. бащата П. Х. завел С. П. Х. на съдебен медик, д-р Ч.,
който след като извършил преглед констатирал наличието на следните
травматични увреждания, а именно кръвонасядане и болезнен травматичен
оток на тъканите в областта на задната повърхност на средната част на дясната
предмишница, което било в процес на резорбация. Нараняванията описал в
издаденото от него СМУ № 183/29.05.2023г. (приложено на л.5 от НЧХД
314/2023г. по описа на РС Н.З.).
В хода на съдебното следствие е била назначена и изготвена съдебно‐
медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че травматични
увреждания получени от С. П. Х. са хематом и оток по дорзална повърхност
на дясна предмишница в средна трета, като е посочено, че на 12 годишна
възраст крайниците на децата са значително пастьозни и не е необходимо да се
упражни голяма сила, за да се получи хематом. От заключението се
установява, че така полученото увреждане следва да се получи от агент, който
е с широка повърхност, което е мотивирано въз основа на установените и
описани в съдебно-медицинското удостовеР.е размери на хематома, а именно
размер 7-8/3-4 см. Вещото лице посочва също, че вероятната посока на удара е
перпендикулярно на предмишницата по надлъжната ос на същата в дорзалната
й част в областта на екстензорната мускулатура, като установява, че
получените травматични увреждания са в резултат на разкъсване на съдовата
стена на кръвоносен съд, като в подкожието се излива кръв, образува се
хематом с последващ оток, при което се притискат мускулите и се появява
болка. Видно от заключението е, че при засягането на по-голям участък могат
да се затруднят движенията на пръстите на ръката. Установено от същото
заключение, при твърдените три или четири удара, като се има предвид и
размера на ръба на касата, който е приет от 0.8 мм и ръба на вратата, приет от
2.5 мм, вещото лице е категорично, че е невъзможно да се получи
кръвонасядане с размери 7-8 см на 3-4 см. Видно от същото заключение е, че
описаното увреждане може да бъде получено при падане, но тогава тежестта
8
на тялото върху засегнатия крайник е значителна и би довела до увреждане на
костния скелет по типа на инфракцията, характерна за детската възраст,
каквато липсва описана в медицинската документация. Вещото лице е
установило какво е било разположението на хематома с размери 7-8 см на 3-4
см спрямо надлежната ос на ръката, а именно, че при така описаните размери
следва хематомът да е разположен в дорзална част, средна трета на дясна
предмишница и разположен по надлъжната ос на ръката, а не напречно. Видно
от същото заключение установеното увреждане, описано с размери от 7-8
см/3-4 см и разположено по дължината на ръката, по надлъжната й ос
(описано в Съдебно-медицинско удостовеР.е № 180/29.05.2023г.) е получено в
резултат на нанасянето на един удар и е невъзможно да се получи от три или
повече удари, тъй като в този случай детето би дръпнало ръката си от
травмиращия агент. В заключението е установено, че при твърдяното
двустранно притискане на ръката между вратата и касата, т.е. ако
предмишницата е била притисната между вратата и касата, която се отваря
навътре и на дясно, увреждането би се получило, както по външната
повърхност на предмишницата, така и по вътрешната страна на
предмишницата, или двустранно увреждане със значително по-малък размер,
следвайки профила на ръба на вратата, а в медицинската документация няма
описани такива увреждания.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
описаното увреждане не е възможно да е получено по време, различно от
твърдяното в тъжбата и в частност след посочения в тъжбата ден, съгласно
отразеното в медицинската документация. Вещот лице е установило, че
издаденото СМУ № 180/29.05.2023г. от 12.28ч. и извършен преглед се базират
на медицинската документация от МБАЛ „Тракия” лист от Спешно отделение
от 27.05.2023г. 16ч. и амбулаторен лист от 29.05.2023г. от 09.00ч., където в
графа „Анамнеза“ д-р Д. е отразила нараняване на дясна ръка на 27.05.2023г.,
като именно според тази медицинска документация, не е възможно
увреждането да е получено в предхождащ или следващ ден. От заключението
на СМЕ, е видно, че срокът за възстановяване е около една седмица при
правилно протичащ оздравителен период, без усложнения.
В хода на въззивното съдебно производство е изготвена съдебно-
техническа експертиза, от заключението на която се установи, че поради
9
нужна верификация на Viber приложението в мобилен апарат Xiaomi не може
да се отговори на поставените в експертизата въпроси, но времевите
настройки са индивидуални и не е задължително да отговарят на реалното
време на извършване на даденото събитие. Времевите настройки могат да
бъдат променяни преди извършване на всяко действие. Данните за дата и час
на мултимедийни файлове относно моментите на създаване и тяхната
модификация не могат да бъдат достоверен източник за реалния момент за
извършването им. Не може категорично да се отговори дали е аналогично
съдържанието на кореспонденцията в двата предоставени за изследване
апарата и да се констатира дали липсват текстови и мултимедийни съобщения.
Поради липса на специализиран софтуер не може да се отговори на въпроса за
трафика на представените текстови съобщения и изображения, както и не
може да се отговори кое е физическото лице - автор на изпратените от
телефонен апарат на С. Х. текстови съобщения и изображения. При разпита
на вещото лице в съдебно заседание, същото уточнява, че изготвената
експертиза е по това което физически се вижда на телефоните, като
характеристика на телефона, снимки на Вайбър, текстови съобщения, но тип
изтривания, изпращания, промени на дата и час и т.н, това се конкретизира
при експертите в София или в частни лаборатории. Експертът уточнява, че
при експертизата е установено разминаване между единия телефон с абонатен
№ ********** и собственик С. Х. и друг абонатен № ++359*********, с който
са разменяни мултимедийни съобщения между двата телефонни апарата.
Експертизите са изготвени от вещи лица, в чиято професионална
компетентност настоящият съд няма основание да се съмнява. Обосновано с
научни аргументи е отговорено конкретно и разбираемо на всички поставени
въпроси, след съобразяване на събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства. Предвид изложеното, настоящият съд кредитира
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-медицинската експертизи и
намира, че техните заключения са правилни.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в съдебното
производство, при стриктно спазване изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107
ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се
различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда, като
10
направената от въззивният състав преценка на наличните доказателствени
източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебно следствие, които са въведени в
настоящия процес от събраните доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите Мима Г.ева и К. К.а; обясненията на подсъдимата;
както и писмените доказателства по делото –
Амбулаторен лист № 000000004253/27.05.2023г., Фиш от резултати за
рентгенологично изследване от 27.05.2023г., Амбулаторен лист №
23149В010СВ3/29.05.2023г.,Амбулаторен лист № 2315170535CF/31.05.2023г.,
СМУ с изх.№ 183/29.05.2023г., издадено от д-р Ч., както и останалите писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, по
установения за това ред; заключенията по изготвените СМЕ и съдебно-
техническа експертиза.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка по спора. Установени са релевантните за
решаване на делото обстоятелства, като е проведено съдебно следствие и във
въззивното производство, в хода на което са събрани приложените по делото
писмени доказателства.
Правилно първата инстанция е кредитирала показанията на двете
свидетелки Г.ева и К.а по отношение на състоялата се на 27.05.2023г. среща по
повод осъществяването на лични контакти между двете малолетни деца и баба
им подсъдимата Е.. Съдът правилно е дал вяра и на показанията им по
отношение на посещението на подс.Е. в кухнята и проведения разговор, както
относно разположението на стаите и мебелите в апартамента и мястото на
всяка една от тях в кухнята по време на срещата. Видно от показанията на
свидетелките, в даден период от време детето С. Х. е напуснало апартамента,
което е станало със съгласието на свид.Мима Г.ева. Правилно първата
инстанция не е ценила показанията на тези две свидетелки относно това, че
подс.Е. е ударила 3-4 пъти ръката на детето С., като недоказани и
противоречащи, както на заключението на СМЕ, така и на обясненията на
11
подс.Е., както и при изслушването на вещото лице в с.з. Съдът е използвал
всички процесуални способи за установяване на обективната истина. В
мотивите първоинстанционният съд е изложил подробно и анализирал
събраната по делото доказателствена съвкупност, към който се присъединява
и въззивната инстанция и не счита, че следва да го повтаря. В тази връзка са
неоснователни доводите на повеР.ците на частния тъжител, че съдебният акт е
необоснован поради неприобщаване на поискани доказателства и
неизясняване на фактическата обстановка. Действително, от представеното
СМУ изх.№ 183/29.05.2023г., издадено от съдебен лекар д-р Ч. при
извършения на 29.05.2023г. преглед на С. Х., на 11 години, по желание на
баща й П. С. Х., се установили наличието на кръвонасядане и болезнен
травматичен оток на тъканите в областта на задната повърхност на средната
част на дясната предмишница, което е в процес на резорбция. Безспорно е
установено, че на 27.05.2023г. малолетното дете С. Х. е получило травма на
дясната предмишница, която е била диагностицирана с диагноза
„повърхностна травма на предмишница, неуточнена“.
Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи, че изложеното от
повеР.ка на частния тъжител искане да се даде вяра на проведената по Вайбър
кореспонденция, за неоснователно. Съдът даде вяра на изготвената във
въззивното съдебно следствие съдебно-техническа експертиза, като кредитира
заключението на вещото лице, като безпристрастно и изготвено в пълнота.
Вещото лице е категорично, че антидатирането на дата и час е съотносимо
към времевите настройки на телефоните, които могат да бъдат променяни
преди извършването на всяко действие и за тези промени не се запазва
информация в паметта на апарата. В тази връзка данни за по-късно въведени
или изктрити текстови и мултимедийни съобщения не могат да бъдат
установени, освен от създателя на приложението. Категорично е установено,
че физическото лице, автор на изпратените от телефонния апарат на С. Х.
текстови съобщения и изображения, не може да бъде определено чрез
мобилните апарати. Нещо повече, безспорно е установено от СТЕ, че
мобилния апарат Xiaomi, предоставен за изследване е с информация за
собственика С. Х. и абонатен номер **********, а в мобилен апарат Iphone 12
Pro със собственик П. Х. и абонатен номер ********** се съдържат данни за
размяна на текстови и мултимедийни съобщения между подател „Сиса с
абонатен номер ++359********* и получател П. Х. с абонатен номер
12
++359*********“. Налично е разминаване между установения абонатен номер
на предоставения за изследване телефонен апарат на С. Х., който е установен
при СТЕ с абон.№ ********** и абонатния номер, от който се е водила
кореспонденцията, а именно подател с абон.№ ++359*********. Става въпрос
за два различни абонатни номера, а се твърди от повеР.ците и тъжителя, че
кореспонденцията се е водила от телефона на С. Х., предоставен за изследване
на СТЕ. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не може да цени и не
дава вяра на водената кореспонденция по Вайбър и която е предоставена и
намираща се в паметта на предоставените за изследване телефонни апарати.
Намираща се в тях информация не може да се счита за достоверна и вярна,
поради което въззивният съд не я кредитира с доверие и не й дава вяра.
Поради това е неоснователно наведеното в пледоариите пред въззивната
инстанция, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка, поради което
настоящата съдебна инстанция счита, че контролираната такава правилно е
ценила частично показанията на свидетелите Г.ева и К.а. Следва да се
допълни, че свид.Г.ева е майка на бащата П. Х., а свид.К.а е нейна приятелко,
поради което показанията правилно са подложени на проверка и не са
кредитирани в цялост, което напълно се споделя от настоящата инстанция.
При това положение правилно първата инстанция е констатирала, към
който извод се присъединява и въззивният съд, че по делото не е установено
по безспорен и категоричен начин, че на 27.05.2023г. подс.Е. е причинила на
малолетното дете С. Х., на 11 години, умишлена лека телесна повреда,
изразяваща се в причинени болки и страдания без разстройство на здравето –
престъпление по чл.131 ал.1 т.4 предл.2, вр. чл.130 ал. 2 от НК, поради което
съдът правилно я е оправдал по повдигнатото й обвинение. Безспорно
установените факти са, че на С. Х. е причинено травматично увреждане, но
наличните по делото доказателства не могат да обосноват категоричния извод,
че на посочената дата и час подс.Е. е нанесла физическо насилие над внучката
си С. Х., както и това, че механизмът на увреждане безспорно е получен по
описания в тъжбата начин. Районният съд правилно е приел, че не се
установява, че подс.Е. е причинил телесното увреждане на детето.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраният и обсъден по-
горе и от настоящата инстанция, доказателствен материал, не се установява
подс.Е. да е причинил увреждането на детето С. Х..
По този начин правилен е извода на първата инстанция, че по делото не
13
са събрани безспорни доказателства, въз основа на които да се приеме за
установено, че е налице умишлено нанесено телесното увреждане от страна на
подс.Е. спрямо С. Х., което да е довело до причиняване на лека телесна
повреда, изразяваща се в причинени болки и страдания без разстройство на
здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.4 предл.2, вр. чл.130 ал. 2 от НК,
поради което съдът правилно я е оправдал по повдигнатото й с частната тъжба
обвинение. В конкретния случай, въззивният съд се присъединява към
констатациите на първоинстанционния съд, че от приложените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания, не може да се обоснове
безспорния извод, че на посочената дата и час, подс.Е. е нанесла физически
удари на детето С. Х., които да са довели до твърдените и описани в тъжбата
до районния съд, телесни увреждания.
Поради това и съобразно изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, съдът
не може да прави предположения относно обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по делото, което ще доведе до неправилно приложение
на материалния закон. Не може да се установи по категоричен и несъмнен
начин, че на 27.05.2023г. подс.Е. е причинила на малолетното дете С. Х., на 11
години, умишлена лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и
страдания без разстройство на здравето. В този смисъл недопустимо е
постановяване на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен безспорен начин. Присъдата не може да почива на предположения
и несигурни изводи относно признаците на престъпното Д.ие (обективни и
субективни), в конкретния случай - обективни. Съдът признава подсъдимата
за виновна само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно
доказана (арг.чл.303 от НПК), което е гаранция за реализиране на
процесуалните й права, произтичащи от презумпцията за невиновност,
изведена в чл.16 от НПК, както и в чл.31 ал.3 от Конституцията на Република
България, и в чл.6 т.2 от ЕКПЧ.
В този ред на мисли, както осъдителната, така и оправдателната присъда
не може да почива на предположения, но според чл.303 ал.2 от НПК, съдът
признава подсъдимата за виновна, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин, като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвиненото лице
(in dybio pro reo). Последователна е и трайната съдебна практика относно
факта, че доказателствената съвкупност по делото следва да налага
единствено възможния извод, че обвинението срещу подсъдимата е доказано
14
по несъмнен и категоричен начин (в т.см. Р № 334/2010г., н.д.№ 266/2010г., ІІ
н.о., ВКС; Р № 128/2012г., н.д.№ 131/2012г., ІІІ н.о., ВКС; Р № 234/2010г., н.д.
№ 165/2010г., ІІ н.о., ВКС; Р № 386/2009г., н.д.№ 392/2009г., І н.о., ВКС; Р №
600/2012г., н.д.№ 2696/2011г., ІІІ н.о., ВКС; Р № 3/2020г., н.д. №1178/2019г., І
н.о., ВКС и др.). След като не се установиха основания да бъде отправен
упрек към аналитичната дейност на районния съд, не може да бъде възприета
тезата на повеР.ците на частния тъжител, изготвили въззивната жалба, за
допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, защото след като не е
доказано по несъмнен начин, че подс.Е. е автор на Д.ието, предмет на
обвинението, районният съд законосъобразно в съответствие със забраната по
чл.303 ал.1 от НПК присъдата да почива на предположения, е постановил
оправдателна присъда (Р № 216/2023г., І н.о., ВКС).
В настоящия казус при обективно изследване на доказателствената
съвкупност, относима към повдигнатото с тъжбата срещу подсъдимата
обвинение, въззивната инстанция обосновава заключение за отсъствие на
доказателства, обезпечаващи с необходимата безспорност и категоричност, че
подсъдимата на 27.05.2023г. е причинила на малолетното дете С. Х., на 11
години, умишлена лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и
страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.4
предл.2, вр. чл.130 ал. 2 от НК. По делото не е установено по несъмнен начин,
че на процесната дата е имало физическо съприкосновение между
подсъдимата и пострадалата.
Ето защо, настоящата инстанция намира обстоятелството, че С. Х. е
получил лека телесна повреда в резултат на нанесен удар от подс.Е., за
недоказано в настоящото производство. Поради това въззивната инстанция
прецени, че не е осъществен престъпния състав от страна на подсъдимата,
поради което правилно е оправдана от първоинстанционния съд да е
извършила Д.ието по чл.131 ал.1 т.4 предл.2, вр. чл.130 ал. 2 от НК.
Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно
доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им
са достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на
страните и на горната инстанция да проследят формирането на вътрешното
убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от
НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка
15
на доказателствата, и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
които се споделят от настоящата инстанция. Същата намира за обективен,
всестранен и прецизен направения от първата инстанция анализ на
доказателствените материали и възприема напълно дадената оценка за тяхната
годност и достоверност.
Като извод, настоящата инстанция намира, че районният съд подробно е
обсъдил цялата събрана доказателствена съвкупност, обсъдил е поотделно и
съпоставени помежду си всички доказателства и доказателствени средства и е
стигнал до правилни правни изводи относно недоказаността на повдигнатото
спрямо подсъдимата обвинение по безспорен и категоричен начин.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна, постановена в пълно съответствие с
разпоредбите на НПК. В тази връзка са неоснователни наведените от
повеР.ците на частния тъжител доводи, че не са обсъдени всички
доказателства по делото, както и от описаното в СМУ. Настоящата инстанция
изложи подробни аргументи по-горе, като се присъединява и към правните
изводи на първата инстанция, че не може да се приеме за установено, че на
инкриминираната дата подс.Е. е нанесла умишлено телесно увреждане на С.
Х., което означава да се постанови присъда на основата на предположения,
недопустимо предвид хипотезата на чл.303 от НПК.
Ето защо, искането за осъждане на подсъдимата е неоснователно,
предвид обстоятелството, че присъдата не може да почива на предположения.
След като не се установиха основания да бъде отправен упрек към
аналитичната дейност на районния съд, не може да бъде възприета тезата на
повеР.ците на частния тъжител, изготвили въззивната жалба, за допуснато
нарушение на материалния закон. Това е така, защото след като не е доказано
по несъмнен начин предявеното обвинение, първоинстанционният съд
законосъобразно в съответствие със забраната по чл.303 ал.1 от НПК,
присъдата да почива на предположения, е постановил оправдателна присъда.
Въззивният съд не може да изгражда своите изводи въз основа на решения по
други производства, в какъвто смисъл е наведеното от повеР.ците наличие на
решение по гражданско дело за домашно насилие, поради което същото е
неоснователно.
16
По отношение на гражданския иск за неимуществени вреди, и искането
на повеР.ците за уважаване на иска в пълен размер, въззивният съд счита, че
същият не е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство и не следва да се произнася по него, но граждански иск може да
се предяви в друго производство.
След извършената проверка на атакуваната присъда, настоящата
инстанция не намери допуснати съществени нарушения на процесуални
правила. Изводите на решаващия съд са направени след цялостен, задълбочен
и правилен анализ на събраните доказателства и правилно е приложен и
материалния закон. Присъдата е законосъобразна и обоснована, а подадената
въззивна жалба е неоснователна и не може да доведе до претендираните с нея
правни последици.
С оглед постановената присъда и на основание чл.190 ал.1 от НПК
правилно първата инстанция е осъдила П. С. Х., в качеството му на баща и
законен представител на пострадалото лице С. П. Х. да заплати на подс.Р. В. Е.
сумата от 1800 лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение. Предвид направеното искане, настоящата инстанция следва
да осъди П. С. Х., в качеството му на баща и законен представител на
пострадалото лице С. П. Х. да заплати на подс.Р. В. Е. сумата от 1200 лева,
представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, видно от представеното пълномощно и фактура №
22731/31.01.2025г.
В заключение, въззивният съд направи извод, че първоинстанционната
присъда е законосъобразна и обоснована, постановена е при пълнота на
доказателствата и без процесуални нарушения, поради което тя не страда от
такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отменяване или
изменяване на съдебния акт.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 147/02.10.2024. по НЧХД № 1721/2023г.
по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА П. С. Х., в качеството му на баща и законен представител на
17
пострадалото лице С. П. Х. ДА ЗАПЛАТИ на подс.Р. В. Е. сумата от 1200 лева,
представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18