Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260758 20.05.2021
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 7649 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „БЪЛНЕД“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *****, действащо чрез пълномощника си адвокат Н.И., съдебен
адрес: ***, против „Г и Т Транс“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****,
с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от общо 7 578.
45 лева, от която 7 258. 64 лева, представляваща дължима главница за
продажба на горива, съгласно надлежно посочени и индивидуализирани фактури, по
който има извършени частични плащания, и 319. 81 лева - обезщетение за забавено
плащане за дължимите главници, също индивидуализирано по размер и период за
всяка от фактурите, ведно със законна лихва върху главница от датата на подаване
на исковата молба – 27.11.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на молбата се
сочи за съществуването на договорни отношения по повод на устен договор за
покупко-продажба на горива, като ищецът изпълнил задълженията си за доставка на
поръчаните от ответника стоки, приети от последния, но останало неизпълнено
задължението за заплащане на изцяло уговорената и дължима цена за това.
Правното основание на исковете е чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във с чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
Ответното дружество не е депозирало
отговор на исковата молба, не е изпратило свой представител в съдебно заседание
и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В
процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на
чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява
настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на исковете се
установява от представените по делото фактури и разписки за кредити, от които
се установява доставката от страна на ищеца в полза на ответника на описаните в
тях количества горива – евро дизел и бензин, надлежно подписани от законния
представител на ответното дружество досежно получаването им. По конкретно се
търси плащане по следните фактури: № 24003/15.07.2019 г. на обща стойност 1
644. 46 лева, частично платена до размера от 966. 59 лева; № 24125/31.07.2019
г. на стойност 110. 12 лева; № 24558/30.09.2019 г. на стойност 97. 00 лева; №
24646/15.10.2019 г. на стойност от 401. 21 лева; № 24747/15.10.2019 г. на
стойност 1 677. 85 лева; № 24749/31.10.2019 г. на стойност от 110. 00
лева; № 24852/15.11.2019 г. на стойност от 150. 00 лева; № 25057/15.12.2019 г.
на стойност от 1 003. 60 лева; № 25139/31.12.2019 г. на стойност от 666.
22 лева, № 25221/15.01.2020 г. на стойност от 475. 43 лева и № 25313/31.01.2020
г. на стойност от 1 600. 02 лева. Горните книжа не са оспорени, като
липсват доказателства за плащане на търсените суми. Ето защо съдът намира, че горепосочените
доказателства обосновават вероятната основателност на предявените искове, поради
което и постановява настоящото неприсъствено решение. По отношение на
мораторната лихва следва да отбележи, че
съгласно чл. 327, ал. 1 от Търговския закон купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго т.е. в случая от датата на издаване на фактурите, издадени
след съответната доставката.
При това положение на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на
направените по делото разноски и следва да бъде осъдена ответната страна да му
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 380 лв., включваща и
направените разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 6570/2020 г.,
които са поискани и които съдът констатира, че действително са направени след
извършената служебна справка в тази връзка.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
„„Г и Т Транс“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, да
заплати на БЪЛНЕД“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, представлявано от *****, сумата
от 7 578. 45 лв. /седем хиляди петстотин седемдесет и осем лева и 45 ст./,
от която 7 258. 64 лева,
представляваща дължима главница за продажба на горива, съгласно следните
фактури: № 24003/15.07.2019 г. на обща стойност 1 644. 46 лева, частично
платена до размера от 966. 59 лева; № 24125/31.07.2019 г. на стойност 110. 12
лева; № 24558/30.09.2019 г. на стойност 97. 00 лева; № 24646/15.10.2019 г. на
стойност от 401. 21 лева; № 24747/15.10.2019 г. на стойност 1 677. 85
лева; № 24749/31.10.2019 г. на стойност от 110. 00 лева; № 24852/15.11.2019 г.
на стойност от 150. 00 лева; № 25057/15.12.2019 г. на стойност от 1 003.
60 лева; № 25139/31.12.2019 г. на стойност от 666. 22 лева, № 25221/15.01.2020
г. на стойност от 475. 43 лева и № 25313/31.01.2020 г. на стойност от
1 600. 02 лева, и 319. 81 лева
- обезщетение за забавено плащане за дължимите главници по всяка от фактурите
от датата на издаване на съответната фактура, до 26.11.2020 г., както и законна лихва върху главница от 7 258. 45 лева от датата на подаване на
исковата молба – 27.11.2020 г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 1 380 лв. /хиляда триста
и осемдесет лева/ за направените по делото разноски.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване,
но може да бъде атакувано по реда на чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.