О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 28.11.2017г.
гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 28 ноември
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4377 по описа за 2017 година.
Производството е образувано по предявена искова
молба от „Инвесткредит груп” ООД гр.
Стара Загора против З.Г.С. ***, с правно
основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ,
в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответницата, като е дал указания на
последната във връзка с упражняване на правата й по ГПК. Ответницата е депозирала
писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, следва да се произнесе по направените от страните
искания. Следва да приложи по настоящото
дело ч.гр.д.№ 2983/2017г. по описа на РС-Стара Загора.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното и на основание чл.140,
ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.№ 2983/2017г. по описа на РС-Стара Загора.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответницата по чл. 192 от ГПК, тъй като не се явява за необходимо изискването
на посоченото изп.дело.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищецът „Инвесткредит груп” ООД гр. Стара Загора, чрез упълномощения си представител адв.м. И. ***,
твърди в исковата си молба, че на 27.01.2017Г. предоставили на ответницата по
делото З.Г.С. кредит в размер на 6000
лв., с краен срок за издължаване 27.01.2018г.. Договорът за кредит бел
материализиран в нот. акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 35, том първи, рег. № 429, дело №
32/2017г. на помощник-нотариус Ралица Николова, по заместване на нотариус Маргарита
Илиева, рег. № 406 на НК. Кредитополучателят заявил изрично, че към момента на подписване на нотариалния
акт е получил изцяло сумата в брой. Съгласно уговореното, длъжникът се задължил
да заплаща месечна лихва от 4% върху размера на кредита при годишен процент на
разходите 48%. Погасяването на кредита следвало да се извърши – за лихвата на
равни месечни вноски, в срок до 30 число на всеки календарен месец, а
главницата в размер на 6000лв. следвало да се издължи в края на договорения
период, ако няма предсрочно погасяване.
Страните се договорили, че при неплащане на три мечечни вноски,
кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 50 % от цялата получена сума
и кредита става изцяло и предсрочно изискуем. Ответницата З.Г.С., като
кредитополучател и ипотекарен длъжник заявила, че е съгласна с условията на т.1
и т. II от нотарилания акт и при просрочване срока на връщане на заема или при
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит,
кредиторът имал право да пристъпи незабавно към принудително изпълнение, по
реда на действащото законодателство, заедно с лихвата, неустойката, таксите,
разноските и всички останали акцесорни парични задължения, като насочи
изпълнението към учредените в негова полза обезпечения и се удовлетвори от
ипотекирания имот, предмет на договора по законоустановения ред.
Тъй като длъжникът З.Г.С. не заплатила нито една от уговорените вноски за
месечна лихва, то заемодателят бил принуден да изпрати Нотариална покана за
доброволно изпълнение рег. № 2007, т.1, акт № 109 от 24.04.2017г. чрез нотариус
Маргарита Илиева, в район PC Стара Загора, вписана с рег. № 406 в НК на РБ,
връчена лично на длъжника З.Г.С. на 04.05.2017г., за изплащане на дължимата сума
в общ размер на 9 744лв., от които: главница- 6000лв., неустойка-3000лв., лихва
за периода м.01, 02, 03 и 04 на 2017г. вкл., в размер на 744лв. С поканата за
доброволно изпълнение кредитът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем.Също
така З.Г.С. била поканена да се яви на 05.05.2017г. в кантората на нотариус
Маргарита Илиева, вписана с рег. № 406 в НК на РБ, за да заяви дали ще
плати дължимата сума и по какъв начин.
На 05.05.2017г. бил съставен Констативен протокол акт № 125, т.1, рег. №
2244 от 05.05.2017г. на Ралица Солакова- помощник-нотариус на Маргарита Илиева-
нотариус, в който било удостоверено, че З.Г.С. има желание да плати и ще направи
вноска от 500 лв. на 09.05.2017г.
Плащане от длъжника не било извършено нито на 09.05.2017г., нито до
18.05.2017г., когато изтекъл четиринадесетдневния срок за доброволно
изпълнение, а също и към момента.
Поради това, въз основа на Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 35, том I, рег. № 429, дело № 32 от 2017г. на Ралица Солакова,
помощник-нотариус по заместване на Маргарита Илиева, нотариус с рег.№ 406 от
регистъра на НК на РБ, ищецът подал в съда заявление по чл.417 ГПК за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за плащане
на сума в общ размер 9744лв., от които: главница - 6 000лв., неустойка - 3
000лв., лихва за периода м.01, 02, 03 и 04 на 2017г. вкл., в размер на 744лв.
по договора за кредит, както и за заплащане на законна лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума. Във
връзка с подаденото заявление по чл.417 ГПК било образувано ч.гр. дело № 2983/2017г.
по описа на Районен съд Стара Загора, по което били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Тъй като в законоустановения срок З.Г.С. подала
възражение срещу заповедта за изпълнение, ищецът предявява настоящия
установителен иск.
По отношение на направените от длъжника възражения за прекомерност на
уговорените в договора неустойка и лихва, счита същите за неоснователни.
Размерът на уговорената между страните неустойка не можел да бъде определен
като прекомерен по смисъла на чл. 92, _ал.2 от ЗЗД. За да се приеме за такъв,
размерът й следвало да не е съобразен с действителните вреди, които кредиторът
би могъл да понесе вследствие на неизпълнението на задължението. С оглед
характера на сключения договор, загубите за заемодателя били съобразени с риска
на дейността на ищцовото дружество, което е регистрирано като финансова
институция и единствения му предмет на дейност е отпускането на заеми, видно от
публичния Регистър на финансовите институции по чл. За от ЗКИ - № 106 в
регистъра, със Заповед за вписване на подуправителя на БНБ № РД22-
1382/11.07.2012. Уговарянето на процесната неустойка било продиктувано тъкмо от
рисковия характер на извършваната от дружеството дейност, при която невръщането
на дадените кредити било често явление, поради което за тези случаи трябвало да
се предвидят адекватни обезпечителни, обезщетителни мерки, каквато била
уговорената неустойка. Освен това, следвало да се има предвид и
обстоятелството, че неустойката, освен обезпечителна и обезщетителна, има и
санкционна функция, поради което можело да се претендира и в случаите, когато
вреди не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер. В тези случаи
неустойката била санкция за неизпълнението и ограничаването й до размера на
вредите не би съответствала пълно на придадените и от законодателя функции.
Поради изложените причини, уговорената неустойка не е недействителна поради накърняване на добрите
нрави, тъй като същата не е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Що се касаело до твърдението до прекомерност на уговорената възнаградителна
лихва, по действащото българско право максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или компенсаторна) бил ограничен единствено от чл.9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави - „Няма пречка страните да
уговарят възнаградителна лихва (чл. 240. an. 2 ЗЗД) или неустойка за забавено
изпълнение на парични задължения (чл. 92 ЗЗД) над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД". Решение № 61 от 21.10.2015 г. по т. д. № 894 /
В случая уговореният от страните процент възнаградителна лихва не надвишавал
законово определения размер в чл.29, ал.9 от Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребители, съгласно който „Годишният размер на разходите по
кредитите не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочените задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление
на Министерски съвет.”
Предвид изложеното, ищецът моли, след доказване основателността на исковата
молба, съдът да постанови решение, с което да признае съществуване на вземането
му от З.Г.С., в общ размер на 9744лв., от които: главница - 6 000лв., неустойка
- 3 000лв., лихва за периода м.01, 02, 03 и 04 на 2017г. вкл., в размер на
744лв., както и за заплащане на законна лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, произтичащо от
Договор за кредит № СЗ-1592 от 27.01.2017г. материализиран в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 35, том I, per. № 429,
дело № 32 от 2017г. на Ралица Солакова, помощник-нотариус по заместване на
Маргарита Илиева, нотариус с рег.№ 406.
Претендира за направените в
заповедното производство и по настоящото делото разноски.
Ответникът З.Г.С. в депозирания си писмен отговор не оспорва, че между ищеца и нея е сключен
договор за заем за срок от една година, по който е получила сумата 6000.00лв.,
с краен срок на издължаване 27.01.2018 година, като за обезпечаване на вземането е сключена и
договорна ипотека.
Оспорва размера на иска
за неустойка, посочена от ищеца, а именно 3000.00лв., и моли този иск да бъде
отхвърлен поради следните основания:
-клаузата от договора за
кредит, с която била уговорена неустойка в размер на 3000.00 лв., е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, и моли, съдът да я прогласи за такава.
Договорната свобода съгласно чл.9 ЗЗД, на която се позовавал в исковата молба
ищецът, не е абсолютна. Нищожни са договорките между страните, които
противоречат на добрите нрави, като преценката за това, дали е налице такова
противоречие, се извършвала винаги конкретно-в случая кредитът бил обезпечен с
договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ единственото жилище на
длъжника, уговорени били и наказателни лихви, наречени „възнаградителни" в
размер на 48% годишно, следователно, интересът на кредитора бил защитен в
изключително висока степен и уговорката за неустойка в размер на половината от
дължимата главница представлява способ за увреждане на длъжника по недопустим
начин, респективно давал възможност за неоснователно обогатяване на кредитора;
-налице била
прекомерност на уговорената неустойка, равняваща се на сумата от 3000.00лв.,
равна на половината от дължимата главница, като не би могло да се приеме, че
уговарянето на неустойка в подобен размер цели да възмезди вредите,които кредиторът
ще понесе от евентуалното неизпълнение на договора, тъй като нямало
обстоятелства, които да водят до увреда кредитора по този начин-не било налице
свръхинфлация, която да доведе до обезценка на паричната сума на главницата, на
годишна база за 2017 година била налице нулева или съвсем ниска инфлация-в
порядъка на 0,1%/според официалните данни на НСИ/, не били налице вреди от
пропуснати ползи за кредитора, изразяващи се в лихви от евентуално депозиране
на сумата в банкова институция-лихвените проценти по депозити на ЮЛ варирали в
порядъка на 0,3-0,4 процентни пункта годишно/според официалните данни на БНБ/,
което означавало, че годишно, при условие, че кредиторът депозира тази сума на
влог/срочен депозит/ в банка,ще получи между 18 и 20 лв., приходи от лихви.
Следователно,
уговорената неустойка в размер на 50% от главницата излизала далеч извън
обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката. Тя излизала и извън
санкционната функция на неустойката, защото санкцията била необосновано висока.
Според добрите нрави, невъзможно било кредитополучателят да бъде унищожен
финансово и доведен до положение, в което не може да оцелее физически. Не било
справедливо санкцията за неизпълнение на договорно задължение, обезпечено с
договорна ипотека върху единственото жилище на длъжника да го направи освен
бездомен, но и трайно маргинализиран - т.е., неспособен да съществува
икономически в продължителен период от време. Добрите нрави, макар и неписани,
несистематизирани и непубликувани в ДВ, се свеждали до принципи, съгласно които
субектите в гражданския оборот съществуват в условията на взаимна изгодност от
сключваните сделки. В конкретния случай още при сключването на договора и
включването на клауза за заплащане на неустойка, равна на половината от
получената като главница сума, били създадени условия за неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, който е гражданин, а не
търговец и уменията му за преценка на смисъла на договорните клаузи било далеч
под умението, с което ищецът - търговец разполага.
Ето защо счита,че неустойката в размер на
3000.00 лв., не се дължи от длъжника, поради нищожност на клаузата на договора,
с която била уговорена, и моли съдът да прогласи тази нищожност, като отхвърли
иска за заплащане на неустойка в размер на 3000.00 лв. изцяло, както и да й
присъди направените по делото разноски-възнаграждение за един адвокат. В този
смисъл цитира Решение №776/05.01.2011 год. на 4-то ГО на ВКС/постановено по
реда на чл. 290 ГПК/.
Ако според съда клаузата
за уговаряне на неустойка, равна на половината от главницата, не е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, ответницата моли да се приеме, че
неустойката е прекомерно завишена и съдът да намали същата до размера на
дохода, който кредиторът би получил, ако депозира тази сума на кредита в банка,
завишен няколкократно- петкратно - а именно 6000.00 лв. при годишна лихва 0,3%
е равно на 18 лв. доход от лихва, увеличен петкратно/като се вземе предвид
аргументът, че кредиторът е небанкова финансова институция, работеща според
ищеца с „голям риск” от загуби/, този доход бил равен на 90.00 лв., като съдът
отхвърли иска за заплащане на неустойка в останалата му част, над този размер и
й присъди направените по делото разноски.
Ответницата оспорва иска
за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 744 лв. Макар и наречена в
договора „възнаградителна", тя по същество прикривала наказателна лихва-
т.е., има санкционна функция, или дори неустойка - отново в нейната функция на
санкция. Това било така, защото ежемесечното заплащане на възнаградителна
лихва, било равно на 240.00 лв. За 12 месеца сумата на „възнаградителната
лихва” се равнявала на 2880.00 лв.-т.е., отново било налице задължение за
обезщетяване на кредитодателя в размер на почти 50% от сумата на главницата,
тъй като крайният срок на договора бил 27.01.2018 година.
Счита също, че клаузата,
с която страните са договорили 48% „възнаградителна лихва” за една година, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, по следните съображения: Договорът
за кредит между страните бил сключен на 27.01.2017 година и е с краен срок на
издължаване 27.02.2018 год.-т.е., за срок от 12 месеца. Този договор бил
свръхобезпечен - сключена била договорна ипотека с предмет недвижим имот
апартамент - единствено жилище на длъжника, с пазарна стойност на имота,
надхвърляща двукратно размера на дълга. Кредитодателят, като небанкова
финансова институция, боравел с финансов ресурс, който би могъл да бъде с
произход-кредит от банкова институция. По официални данни/БНБ/ лихвеният
процент по кредити на ЮЛ, е средно 3,9%. Ако се приемело, че ищецът е получил
сумата от 6000.00лв. като банков кредит, то за период от една година същият
дължи като лихва сума, равна на по-малко от 240.00 лв. Следователно,вредите,които
ищецът би претърпял от несвоевременното или въобще от невръщането на кредита, били
в размер на 240.00 лв. Нямало как при евентуален размер на вредите от 240.00
лв. „възнаградителната лихва” от 2880.00 лв.- надхвърляща 11 пъти размера на
вредите, да не се приеме, че е в противоречие с добрите нрави или най-малкото,
че е прекомерно завишена, като се има предвид разпоредбата на чл. 92 ал.2 ЗЗД.
Освен това, макар да се говорело за „месечни вноски", видно от
съдържанието на договора, а и от исковата молба, кредиторът всъщност под
„месечни вноски" разбирал лихви под формата на „възнаградителни",
като заплащането на главницата било предвидено да се извърши едва в края на
срока на договора, заедно с последната „възнаградителна" вноска от 240.00
лв. Следователно, самата клауза за начина, по който ще се погасява кредитът - наведнъж,
означавала, че кредиторът очаква да получи именно сумата 2880.00
лв.-възнаграждение за дадената в заем главница от 6000.00лв., при условие, че
не е налице никакъв поет от него стопански риск и наличие на свръхобезпеченост
на задължението чрез учредяването на договорната ипотека върху единственото
жилище на длъжника.
Според ответницата, кредиторът
обвързвал с неустойка неплащането на главницата, което, видно от договора,
следвало да се извърши едва през месец януари 2018 година, а с неплащането на
„месечните вноски", сумите на които са изцяло от „Възнаградителни лихви”.
Така искането за заплащане на неустойка в размер на 3000.00лв., предявено по
ч.гр.д. №2983/2017 год. по описа на PC Стара Загора, представлявало начисляване
на неустойка върху лихва, което по същество представлявало искане за заплащане
на лихва върху лихва. В нарушение на добрите нрави било от длъжника да се
изисква освен предсрочно връщане на дълга, той да бъде увеличен с още 50% „неустойка”
и със сумата на „възнаградителната лихва от 240 лв. месечно.
С оглед на
гореизложеното, ответницата моли съдът да отхвърли иска за присъждане на
неустойка в размер на 3000.00 лв. поради нищожност на клаузата на договора за
кредит/противоречие с добрите нрави/ или размерът на неустойката да бъде
намален, поради нейната прекомерност, ако се приеме че тя, в качеството на
санкция, следва да се счита за действителна, до размер на 240.00 лв.; да
отхвърли иска за лихви в размер на 744 лв., на основание чл. 26 ал.1
предложение трето ЗЗД, наречени от кредитополучателя „възнаградителни”, поради
нищожност на клаузата, с която са уговорени/поради противоречие с добрите
нрави/ или ако се счете, че тази „възнаградителна” лихва следва да бъде
заплатена от длъжника, то нейният размер да бъде намален поради прекомерност,
до сумата 120.00лв. Претендира и за присъждане
на направените по делото разноски.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК. Искът е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 2983/2017г. по
описа на Старозагорския районен съд, съществува. В тежест на ищеца е да
докаже фактите, от които произтича вземането му. В случая между страните
не се спори относно сключения договор за заем и получаването на заемната сума
от страна на ответницата. Възраженията на последната
намират основания в чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.2 ЗЗД.
УКАЗВА
на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду
си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и
чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени
взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото 15.01.2018г. от 10.00ч., за която
дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: