Р Е Ш Е Н И Е
№
159
17.07.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на петнадесети юли две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело № 232
по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Адв.П.С. *** като процесуален представител
на Н.Я.К., ЕГН **********, понастоящем в
ЗООТ- Самораново към затвора в гр.Бобов дол обжалва решението по адм.д.№430/2019г.
на КАС. Релевира касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Нарушението на
материалния закон свързва с нарушаване режима за нормално изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ, признанията от затворническата
администрация за понесени от касатора несгоди и психически травми и
неизпълнение на задължението за своевременно придвижване поради заетост на
автомобилите и ремонта в затвора. Моли за отмяна на решението и уважаване на
исковете.
В молба-становище и с.з. касаторът и
представителят му поддържат жалбата.
В писмен отговор и молба-становище
пълномощникът на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва
жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на КОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че фактическите обстоятелства
са изяснени в първоинстанционното производство в пълен обем и не са налице нови
обстоятелства, които да водят до отмяна на съдебното решение.
Касационният
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
делото на първоинстанционния съд, намира жалбата за допустима като подадена от
представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на
чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане пред
първоинстанционния съд са предявени от касатора срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“ искове с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, както
следва:
1/за сумата 30 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди поради лоши битови условия /без достъп до
санитарен възел и течаща вода/ в помещението за делегация в затвора, в което
ищецът е пребивавал за времето от 10.40 часа до 16.40 часа на 04.12.2018г. и
2/за сумата 50 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди поради принудително пребиваване в килия №9
на затвора и лоши битови условия /малък прозорец/ за времето от 17.00 часа на
04.12.2018г. до 11.30 часа на 05.12.2018г. Вредите са резултат от твърдяно
противоправно бездействие на началника на ЗООТ – Самораното, изразяващо се в
несвоевременно конвоиране на ищеца до ЗООТ след участие по делото в съда на
04.12.2018г. в нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
От фактическата страна по спора
съдът е установил, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
затвора в гр.Бобов дол, постъпил на 29.03.2007г., а считано от 13.11.2017г. е
настанен в ЗООТ – Самораново към затвора. През исковия период режимът за изтърпяване
на наказанието е „лек“. На 04.12.2018г. около 08.00 часа ищецът е преведен от
ЗООТ в затвора, а в 08.35 часа е конвоиран в гр.Дупница за участие по дело,
след което в 10.40 часа е върнат в затвора и на 05.12.2018г. в 11.30 часа е
транспортиран обратно в ЗООТ. Съдът е установил, че по време на престоя в
затвора, поради ремонтните дейности на основния корпус, където е разположено
приемното отделение, последното е преместено на първия етаж в зоната с повишена
сигурност. Зоната била разделена на две части предвид ограничения брой спални
помещения по време на ремонта и правилата за диференцирано настаняване на
лишените от свобода. Лишените от
свобода, които били конвоирани за участие по дела, били настанявани в спално
помещение №9, ползвано като приемно помещение. Същото било в непосредствена
близост до помещенията от зоната с повишена сигурност. В помещението имало
санитарен възел с течаща вода, шкафчета, вишки и контакти с ел.захранване.
Установено е, че конвоирането от ЗООТ е извършвано ежедневно, като разстоянието
до затвора е 25 км. На датата 04.12.2018г. част от НОС в ЗООТ са били
ангажирани с конвой до гр.Дупница, провеждане на следствени действия в ЗООТ и
инвентаризация на имуществото, което е възпрепятствало незабавното извозване на
ищеца до ЗООТ. Същият бил настанен в помещението за делегация, а след 17.00
часа в килия №9 на затвора. От показанията на св.Стателов, св.Костадинов и
св.Везенков съдът е установил, че конвоирането се извършва по еднакви за цялата
страна правила, че след връщане на ищеца от дело на 04.12.2018г. същият е
настанен в помещението за делегация с други лишени от свобода, т.к се очаквало
да бъде преведен в ЗООТ, а след като се разбрало, че конвоят не може да се
осъществи поради служебните ангажименти на НОС от ЗООТ, ищецът и другите лишени
от свобода били преместени в килия №9 на затвора. Свидетелите са установили, че
помещението за делегация има прозорец, радиатор и място за сядане, като при
нужда служител от затвора съпровожда лицата до тоалетна, а килия №9 не е
наказателна, има площ около 15 кв.м. и е оборудвана с тоалетна чиния, течаща
вода, стандартно обзавеждане от легла и шкафчета, прозорец и контакти за
захранване. Близостта на килията до зоната за повишена сигурност не позволява
постоянното й отключване, но контактът с лишените от свобода с доживотни
присъди е невъзможен поради наличие на метална преграда.
При тези фактически установявания,
съдът е формирал правен извод за неоснователност на предявените искове поради
липса на доказано от ищеца нарушение на чл.3 от ЗИНЗ и оборване от ответника на
презумцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Според съда, по време на престоя в
помещението за делегация ищецът не е поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, водещи до уронване на човешкото достойнство или
пораждащи чувство на неудобство в степен, надвишаваща обичайното неудобство и
ограничения, свързани с изтърпяваното наказание. Идентични са изводите на съда
и по отношение престоя в килия №9. Съдът е взел предвид краткия срок на
пребиваване в килията /по-малко от 1
денонощие/, наличието на стандартно оборудване за изтърпяване на наказанието и
липсата на осъществен пряк /физически и вербален/ контакт с лишените от свобода, изтърпявани наказание
доживотен затвор. Според съда, затворническата администрация в максимална
степен е ограничила негативните последици от престоя в килията, а лошите
спомени на ищеца от миналото са резултат на негови субективни възприятия.
Наличието на причини от обективен характер и липсата на интензитет на засягане
в по-голяма степен от обичайното за подобна ситуация са мотивирали съда да
приеме, че ищецът не е претърпял заявените неимуществени вреди. По посочените
правни доводи съдът е отхвърлил исковете.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по
допустима искова молба. Решението, преценено за съответствие с материалния
закон, е правилно. Съображенията за това са следните:
При правилно разпределение на
доказателствената тежест в процеса съдът е установил релевантните за спора
факти и въз основа на тях е извел правните изводи за приложимото право. Не се
установява твърдяното от касатора нарушение на материалния закон при
постановяване на решението.
Между страните не е било спорно, че
през периода 04.12.2018г. – 05.12.2018г. ищецът е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ в ЗООТ – с.Самораново към затвора в гр.Бобов дол, че на
04.12.2018г. е конвоиран на дело, след което е върнат в затвора и преведен
обратно в ЗООТ на 05.12.2018г. Не се спори и че за времето от 10.40 часа до
16.40 часа на 04.12.2018г. е пребивавал в помещението за делегация в затвора, а
за времето от 17.00 часа на 04.12.2018г. до 11.30 часа на 05.12.2018г. е
настанен в килия №9. Безспорно е и обстоятелството, че конвоирането от затвора към
ЗООТ се е забавило поради липса на транспорт и заетост на НОС в общежитието с
неотложни служебни дейности, а настаняването в килията е наложено поради
ремонтните дейности в затвора. На последно място няма спор и по отношение
липсата на санитарен възел в помещението за делегация, но възможност за достъп
до такъв при нужда и за наличие на стандартно обзавеждане в килията, отговарящо
на условията за поддържане на физическото и психическото здраве на ищеца по
арг. от чл.2, т.3 от ЗИНЗС.
Отклоненията в условията за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на ищеца в затвора през
исковия период спрямо ЗООТ са наложени от необходимостта от конвоиране на ищеца
извън затвора, ремонтните дейности в затвора и обективните пречки на НОС от
ЗООТ за обратно конвоиране в по-кратък времеви порядък. Посочените
обстоятелства в своята съвкупност не доказват твърденията за неправомерно
бездействие на началника на ЗООТ за конвоиране на ищеца. Противно на тези
твърдения, осъщественото конвоиране е било своевременно предвид възможностите
на затворническата администрация. В действащото пенитенциарно право /ЗИНЗС и
ППЗИНЗС/ липсва задължение за незабавно конвоиране на лишен от свобода от
затвора в ЗООТ, поради което мислимото дължимо поведение на НОС е конвоирането
да става в разумен срок, така че да не нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС. В
случая по делото, правилен се явява извода на съда, че забавеното конвоиране от
около едно денонощие не е довело до страдания, надвишаващи прага на разумното
или до такива, представляващи жестоко, нечовешко или унизително отношение към
лишения от свобода. Неудобствата на ищеца в битов план не са довели до настъпване
на претендираните неимуществени вреди. При това положение, правилен се явява
извода на първоинстанционния съд за неосъществен фактически състав за търсената
обезвреда по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Оспореното решение е правилно,
поради което ще се остави в сила.
Въпреки
изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива
по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, поради което последните са
неприложими.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №40/11.02.2020г.
по адм.д.№430/2019г. на АС - Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.