Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Казанлък, 09.04.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен съд-Казанлък, наказателно отделение, четвърти състав, в публично
заседание на 19.02.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова като
разгледа докладваното от съдия Михайлов гр.дело №3390 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявените искове са за установяване съществуването на вземане, с правно
основание чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК.
Гражданско дело №3390/2018г. по описа на
Районен съд-Казанлък е образувано по предявен иск от „А.з.к.н.п.з.“ЕООД, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К.,чрез пълномощник
Д.А.-юрисконсулт, срещу Д.И.Д., ЕГН **********,***,
с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86,
във връзка с чл.79,чл.92 от ЗЗД, с цена на иска: 1206.84 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител сочи, че е подал Заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което
била издадена Заповед з. изпълнение на парично задължение. Същата била връчена
на Д.И.Д. при условията на чл.47,ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, за „А.з.к.н.п.з.“ЕООД възниквал правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Сочи, че обстоятелството, въз основа на
което била издадена заповед за изпълнение, бил подписан Договор за кредит „Бяла
карта“ с №481302 от 30.09.2016г. между „Аксес Файнанс“ ООД като Кредитор и Д.И.Д.
като Кредитополучател. Подписвайки горния договор Кредитополучателят
удостоверявал, че получил и бил запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от Закона за
потребителския кредит, със съдържание съгласно Приложение №2 от ЗПК, посочващо
индивидуалните условия по кредита.
Моли съда да приеме, че датата на
Договор за кредит „Бяла карта“ с №481302 от 30.09.2016г., видно от представения
договор с исковата молба, а не както погрешно, поради техническа грешка била
посочена датата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като 18 юли
2017г. Твърди, че въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите
реквизити на договора за кредит напълно съвпадали- неговия номер, страни,
предмет и съдържание. Поради изложеното моли съда да приеме, че била налице
пълна идентичност на договора за кредит и да приеме представения такъв с
настоящата като доказателство за възникналото правоотношение между страните.
Основанието, на което Заявлението и
настоящата искова молба се подавали от името на ищцовото дружество, бил сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 11.11.2016г. на
основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 12 юни 2018г. между „Аксес
Файнанс“ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з.“ЕООД, ЕИК *********, по силата на
който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесния договор,
„Аксес Файнанс“ООД, се задължило да предостави на Д.И.Д. револвиращ кредит в
максимален размер на 1200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а
Кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Необходимо било да се уточни, че с разпоредбата на чл.3(1)
от договора била предоставена субективната възможност на Кредитополучателя по
всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази
връзка настъпването на падежа, съобразно чл.3(2) от договора зависело изцяло от
поведението на Кредитополучателя- би настъпил единствено в случай, че същият
усвоял част или в цялост максималния кредитен лимит.
Сочи, че в договора била предвидена
възможност за увеличаване на лимита му, като страните се съгласили да бъде
увеличен същия с подписването на Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“
№481302 от 30.09.2016г. както следва: Анекс от 18.07.2017г., с който кредитният
лимит бил увеличен на 1500 лв.
Твърди, че заедно с подписване на
договора за кредит, Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя платежен
инструмент-кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“АД/Картоиздател/,
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлявало изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните подписали и Приложение №2 към договора за кредит-Условия за
ползване на международна платежна карта Access Finance /iCardCard/Visa, които
съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa.
Д.И.Д. усвоил сума в общ размер на 1500
лева от предоставения кредитен лимит, като дължимата към настоящия момент
главница била в размер на 1018,01 лева.
Върху усвоения размер на кредита
Кредитополучателят дължал и дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения
договор, представляващ договорна лихва, като в настоящия случай същата била в
размер на 0 лева, за периода от 17.10.2016г.- датата на първата транзакция по
кредитната карта до 06.11.2017г.- датата на настъпване на предсрочна
изискуемост.
Страните договорили, в случай, че
Кредитополучателя не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, същия се задължавал да представи на
Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за
което между Кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство
със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на Кредитополучателя, същият дължал на Кредитора неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото
задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно
неизпълнение на задължението- от 6-то число на месеца, в който не било погасено
до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В конкретния случай на
Кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 0 лв.
Сочи, че разпоредбите на договора за
кредит, предвиждали следното: „Ако Кредитополучателя не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на
Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит ответникът дължи на Кредитодателя разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане
на сумите, както и такса в размер на 120/сто и двадесет/ лева, включваща
разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
Кредитополучателя.“
В настоящия случай Д.И.Д. дължал разходи
и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 120 лева.
Следвало да се има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране
били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Поради трайната забава и виновното
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му
задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била
обявена на 06.11.2017г. Считано от тази дата Д.И.Д. дължал заплащането на лихва
за забава /мораторна лихва/ върху главницата в размер на 68,83 лева за периода
от 07.11.2017г.-датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната
изискуемост до 04.08.2018г.- датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди се, че за целия срок на валидност
на договора ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца
текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания
договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист Д.И.Д. продължавал виновно да не изпълнява задълженията си.
От съда се иска:
-да постанови решение, с което да
признае за установено, че „А.з.к.н.п.з.“ЕООД има следните вземания срещу Д.И.Д.:
1018,01 лева- главница; 0 лева- договорна лихва за периода 17.10.2016г. до
06.11.2017г.; 0 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 120 лева-
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за
забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 68,83 лева за
периода от 07.11.2017г.- датата на настъпване и респективно обявяване
предсрочната изискуемост до 04.08.2018г.- датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми и
-да осъди Д.И.Д. да заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лева, от които 50,00 лева по чл.13,т.2
от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лева по чл.25
от НЗПП.
В случай, че съда присъди горепосочените
суми в полза на ищеца, последният моли да бъде указано на ответната страна да
ги изплати н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД по следната банкова сметка: ***: ***: BPBI
BGSF Банка: „Юробанк България“АД(б.„Пощенска банка“АД).
Особено искане: ищецът моли
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от мл.адвокат Л.П. ***, в качеството му на особен
представител на ответника Д.И.Д.. В качеството си на назначен особен
представител на ответника Д.И.Д., адвокат П. изготвил отговор на искова молба и
го депозирал в срок, като там заявява, че не признавал иска по изложените по-долу
съображения.
Претенциите за лихви били неоснователни
поради следното:
По делото не били предоставени
доказателства, че кредитополучателя бил уведомен за предсрочната изискуемост.
Ако такава изискуемост не била настъпила
поради неизпращането на съобщение, респективно поради неузнаването, то не било
предсрочно изискуемо и сочената претендирана сума по делото от ищеца не била
точна. В този смисъл била т. 18 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС №4 от
2013 год.
Изисквало се ответникът не само да бил
уведомен, но и да бил узнал за предсрочната изискуемост. Едва тогава можели да
настъпят, неблагоприятните последици за него.
Самият ищец не посочвал как била
настъпила предсрочната изискуемост на 06.11.2017г., за да уведоми клиента.
Посочените в чл.28 методи от процесния
договор били кумулативни, а не алтернативни.
Само по себе си непосочването на
обстоятелства, досежно дата на настъпилата изискуемост, представлявало
нарушение на изискването на чл.127,ал.1,т.4 от ГПК.
Заради изложеното по-горе адв.П. възразява
изцяло по основателността на иска.
По отношение на посочените разходи от
120 лева трябвало да бъде пояснено в какви действия се изразявали тези разходи.
В противен случай кредитора се поставял в условията на неоснователно
обогатяване.
В исковата молба по гр.д. №3390/2018г.
по описа на РС-Казанлък не било посочено на коя дата, по какъв начин и откъде
били теглени сумите по посочената главница от 1018,01 лева.
Адв.П. още твърди, че по делото не бил
предоставен споменатия в исковата молба „стандартен европейски формуляр по чл.5
от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение №2 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия на кредита“, което сочело на недостатък на
исковата молба, който сега констатиран следвало да бъде отстранен.
Също по делото не било приложено
упоменатото в исковата молба „Приложение №2“ към договора за кредит- Условия за
ползване към международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които
съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта Access
Finance/iCardCard/Visa.
Поради по-горе изложеното прави първо
основно възражение за нередност на исковата молба, поради което моли съда да
остави исковата молба без движение и уведоми ищеца да отстрани констатираните
нередности по реда на чл.129,ал.4 от ГПК.
Моли, ако съда приемел, че исковата
молба била редовна, да приеме и че иска е неоснователен и недоказан и като
такъв да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.
Предявени са искове с правно основание:
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.79,ал.1 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи основанието-наличието на облигационна обвързаност, възникнала по
силата на сключен договор между цедента и длъжника; изпълнение на задълженията по договора от страна на
първоначалния кредитор; основания за възникване на задължения, валидна цесия и
размера на задължението на ответника за главница, лихви, такси.
От
фактическа страна, съдът приема следното:
Не се спори по делото, а това се
установява и от приложеното към настоящото частно гр.дело №2091/2018г. по описа
на РС-Казанлък, че по отношение на Д.И.Д., ЕГН **********, въз основа на заявление от 14.08.2018г. от
заявителя „А.з.к.н.п.з.“ЕООД ***, е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като
същата е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. Съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок
същия е завел настоящия такъв.
Ищецът е представил по делото заверено
копие от Договор за кредит „Бяла карта“ с №481302 от дата 30.09.2016г., сключен
между „Аксес Файнанс“ООД гр.София,
ЕИК *********, като заемодател и
ответника в настоящото производство Д.И.Д. с ЕГН **********, като заемател с
постоянен адрес ***. От договора е видно, че заемодателят е предоставил револвиращ
кредит в максимален размер на 1200 лева под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa на кредитополучателя, а последния се задължавал да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
По
делото е представено заверено
копие от договор за паричен заем, подписано от ответника Д.И.Д. с описание на
параметрите на желания заем.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице заключава, че остатъкът на задължението на Д.И.Д. е в размер на 1214.64 лева, формиран от главница- 1018,01
лева; законна лихва за периода 07.11.2017г.-04.08.2018г.- 76,63 лева; такса за
извънсъдебно събиране на вземането- 120,00 лева.
Ищецът „А.з.к.н.п.з.“ЕООД е представил
заверено копие от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от
11.11.2016г., сключен между „Аксес Файнанс“ООД гр.София, ЕИК *********,
като цедент и „А.з.к.н.п.з.“ЕООД *** като цесионер. Същият е с предмет уреждане
на отношенията по прехвърляне на вземанията, описани в Приложение №1,
представляващо неразделна част от договора. В позиция №196
от приложението е посочено задължение на Д.И.Д.. В
приложението на същата позиция е посочен номер на кредит, който съвпада с номера на Договора за паричен заем на
ответника Д.И.Д..
По делото са представени потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД между „Аксес Файнанс“ООД и
купувача-цесионер „Агенция за контрол на просрочени вземания“ООД.
Представено е пълномощно, с което представител на „Аксес
Файнанс“ООД гр.София, упълномощава „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ООД гр.София да уведоми от негово име всички
длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по сключени договори за
кредит, които дружеството било цедирало, съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.11.2016 г.
Ищецът представя по делото като
доказателство уведомително писмо, на осн. чл.99,ал.3 от ЗЗД, от страна на „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ООД, което било изпратено на посочения в
договора за паричен заем адрес на Д.Д.. Няма представени доказателства по
делото, че същото е получено от ответника.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и
срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от образуване
и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По делото не се спори, че ответникът Д.И.Д.
е сключил договор за кредит „Бяла карта“ №481302 от 30.09.2016г. с дружеството
„Аксес Файнанс“ООД гр.София з.сумата от 1200 лева, а на 18.07.2017г. и анекс
към същия,с който кредитния лимит е увеличен на 1500 лева, при условия, описани
в приложения договор. По-късно между „Аксес Файнанс“ООД и „А.за к.н.п.з.“*** е
подписан Рамков договор з.продажба и прехвърляне на вземанията/цесия/ от дата 11.11.2016г.,
с който задължението на ответника е прехвърлено н. „А.за к.н.п.з.“ООД.
Съгласно разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за
цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор/цедента/, законодателят е въвел изискването именно стария
кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично законодателят е счел,
че само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му- спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД. Правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента/стария кредитор/, но не и съобщението извършено от
цесионера/новия кредитор/.
Видно от практиката на ВКС по реда на
чл.290 от ГПК в Решение №123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ІІ т.о. и
Решение №3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/ 2013г. на І т.о., уведомление изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99,ал.3,прил.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД, какъвто не е
настоящия случай.
Дори и съдът да приеме упълномощаването
за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства
по делото той да го е получил. Ответникът по настоящото дело е представляван от
назначен особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, без самият ответник
да е получил лично копие от исковата молба и от уведомлението/при условие, че
се приеме, че изхожда от надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия,
т.е. не е спазено изискването на чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД- цесията не е породила
действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона/в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма/чл.47,ал.6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки- в т.см. т.6 от Тълкувателно
решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от
съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на
страната, която представлява/ в т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особения представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице/ в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл.99,ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г.,
а и след като особения
представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник
не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
При тези данни следва, че извършеното с
Договор за цесия от 11.11.2016г. прехвърляне на вземания няма действие по
отношение на длъжника-ответник, тъй като з.извършеното прехвърляне не му е
съобщено по предвидения от закона ред и затова ищеца „А.за с.н.в.“ АД няма
качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството на цесионер по
договора са непротивопоставими на ответника.
Предвид гореизложеното главният иск по
чл.422,ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото, съдът присъжда
в тежест на ищеца сумата в размер на 314,48 лева, представляваща възнаграждение
за особеният представител по делото на ответника, определено по реда на
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. з.минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същата е изплатена с разходен касов ордер на особения
представител.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за к.н.п.з.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник Д.А.-юрисконсулт против
Д.И.Д., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86, във
връзка с чл.79,чл.92 от ЗЗД, с цена на иска: 1206.84 лева за установяване на
вземане за сумата 1018,01 лева- главница, представляваща задължение по договор за
паричен заем № 481302, сключен на 30.09.2016г.; 0 лева- договорна лихва за
периода 17.10.2016г. до 06.11.2017г.; 0 лева- неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 120 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 68,83 лева за периода от 07.11.2017г.- датата на
настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 04.08.2018г.-
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, з.които е издадена
Заповед №1243 от 15.08.2018г. по ч.гр.д. №2091/2018г. на Районен съд-Казанлък,
като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ищеца „А.за с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда „Лабиринт“, ет.
2, оф. 4.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд-Стара Загора.
След влизане в сила на решението, препис
от него да се приложи по ч.гр.д. №2091/ 2018г.
по описа на РС-Казанлък.
Районен съдия: