Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 13.12.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                               

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВ.ИВАНОВА

 

при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7541 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно, кумулативно съединени искове съответно  с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата – В.П.С., твърди, че на 27.02.2007 г., в гр. Д., се е движила по бул. „Т.М.” от страната на автогарата. Поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, в тъмната част на деня и при снеговалеж, лек автомобил марка „БМВ”, модел ***, рег. № ********, управляван от П.А.Д., е блъснал ищцата докато пресича пътното платно. За периода 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. е сключена зА.ховка „Гражданска отговорност” с ответника за посочения лек автомобил. В резултат от настъпилото ПТП ищцата е получила тежки травматични увреждания, описани в исковата молба. С влязла в сила присъда е ангажирана отговорността на виновния водач. Поради затрудненото придвижване на ищцата не е била способна да извършва каквато и да било трудова дейност след произшествието. Понастоящем продължава да се придвижва с помощта на патерици, както и не може да се отърси от случилото се и от шока, който е изживяла, от опасността да загуби живота си. Въпреки подадената молба до ответника, същият не й е изплатил зА.хователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 32 647, 77 лв. – лихва за периода 27.02.2007 г. – 07.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.   

Ответникът – „Д.З.” АД, е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като с влязлата в сила присъда виновният водач е осъден да заплати неимуществените вреди на ищцата. Наред с това счита, че е формирана сила на присъдено нещо относно обема на неимуществените вреди, поради което се препятства възможността ищцата да търси от зА.хователя сума, която е в по – висок размер. Отговорността на зА.хователя е договорна и той не може да дължи повече отколкото прекия причинител на увреждането е осъден да заплати. Моли съда да постанови решение в посочения смисъл, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 29.03.2011 г. присъда, постановена по НОХД № 48/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд П.А.Д. е призната за виновна в това, че на 27.02.2007 г., в гр. Д., Хасковска област, при управление на лек автомобил марка „БМВ”, модел *** ТДС, рег. № ********, е нарушила правилата за  движение по пътищата – чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на Р.И.Т. и средни телесни повреди на В.П.С., изразяващи се в счупване на двата малки пищяла, което е причинило трайно затруднение в движението на двата долни крайника, поради което е ангажирана наказателната й отговорност. П.А.Д. е осъдена да заплати на В. П.С. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдата в частта на гражданския иск, предявен от В.П. С., е влязла в сила като необжалвана.

Видно от представения препис от зА.хователна полица на 25.12.2012 г. между П.А.Д. и ответника е сключен договор за зА.ховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил марка „БМВ”, модел *** ТДС, рег. № ********. Срокът на договора е от 01.01.2007 г. до 31.01.2007 г. Уговорената зА.хователна премия възлиза на ** лв., платима еднократно.

С молба от 27.09.2010 г. ищцата е отправила искане до ответника за заплащане на зА.хователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. С писмо от 29-.04.2011 г. ответникът е уведомил ищцата, че след като е упражнила успешно правата си срещу прекия причинител на вредите, искането й за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди не може да бъде удовлетворено.

От заключението на вещото лице инж. А.М. по изслушаната авто – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: водачът на лекия автомобил  се е движил по бул. „Т.М.” при сложни метеорологични условия – дъжд и сняг, в тъмната част на денонощието и насрещно движещия се автомобил марка „О.”, модел „А.” е подал сигнал д превключване на светлините: дълги-къси, за да пропусне движещите се на пътното платно пешеходци, които за него са отляво надясно и е спрял. Водачът на лекия автомобил марка „БМВ”, късно е възприел пресичащите на неопределено място пешеходци и ги удря с предната част на автомобила, които след удара се качват върху предния капак и чупят предното челно стъкло. След удара пешеходките изпаднали отляво на автомобила, около осевата линия и спира след тях на около 13, 65 м. след местоудара и зад лекия автомобил марка „О.”, модел „А.”, на около 10 м. Едната пешеходка отскача напред в ляво и пада пред лекия автомобил марка „О.”, модел „А.”, а другата – на осевата линия, зад посочения автомобил. Скоростта на автомобила преди задействане на спирачния привод е 50 км/ч.  Опасната зона за спиране при тази скорост на автомобила е 47 м. Скоростта на автомобила при удара на пешеходката е 41 км/ч. Пешеходките са изминали пътя от 3, 58 м. за 3, 4 секунди до местоудара. Водачът на автомобила е реагирала на 2, 47 секунди от опасността или със закъснение от 0, 93 секунди. Ударът на пешеходките е на границата да е предотвратим за водача на лекия автомобил марка „БМВ”, чрез аварийно спиране на автомобила, ако е видял пешеходките при навлизане на пътното платно и ги възприеме като опасност. Вещото лице приема, че причина за настъпилото ПТП е късното възприемане от водача на автомобила на пешеходките на пътното платно при сложната пътна обстановка, пресичането на пътното платно от пешеходците на неопределено за целта място, движението на пешеходците отдясно наляво при намалена видимост с около 15 % от дъжда и снеговалежа, мократа пътна настилка при снеговалеж и дъжд, насрещно движещия се автомобил марка „О.”, модел „А.”, който е превключил светлините от къси на дълги и е отклонил вниманието на водача на лекия автомобил марка „БМВ”. В близост до мястото, на което ищцата е предприела пресичане на пътното платно – на 90 м. преди мястото на удара, се намира пешеходна пътека тип зебра, обозначена с пътен знак А 18. Вещото лице приема, че ударът е предотвратим за водача на автомобила, както и за пешеходците, които могат да възприемат автомобила в ляво от тях, който се намира на около 47 м. с включени светлини, преди да започнат пресичането на пътното платно.

По делото е изслушаната съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.К.. От експертното му заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че при настъпилото ПТП ищцата е поучила следните травматични увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение; разкъсно – контузни рани в челната и теменна област в ляво; мозъчен оток; контузия на гръден кош; двустранно счупване на малкопищялните кости; кръвонасядания в областта на долните крайници. Характерът на получените от ищцата увреждания е травматичен, а биологичната характеристика на всички телесни увреди, с изключение на счупванията на малкопищялинте кости, самостоятелно и в съвкупност съставлява разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок по – кратък от 30 дни. Биологичната характеристика на посоченото счупване самостоятелно и по съвкупност е трайно – за повече от 30 дни, затрудняване на функциите – двигателна и опорна, на двата долни крайника. Механизмът на получаването им е удар с или върху твърд предмет и/или неговото тангенционално действие. Описаните травми могат да бъдат получени при ПТП – блъскане на пешеходец от лек автомобил. Вещото лице е приело, че е налице причинно – следствена връзка между получените от ищцата травми и процесното ПТП. Общият възстановителен период при ищцата е бил 3 месеца. Лечението е било стационарно и се е изразявало в консервативна част – вливания на водно-солеви и глюкозни разтвори, антибиотици, мозъчно тонични, обезболяващи, ТАП, кръвопреливане, антиеменик, витамини и оперативна част – ревизия и шев на разкъсно – контузните рани по главата. Лечението на счупването на малкопищялните кости е било консервативно – покой. На ищцата са били причинени болки и страдания със средна степен на интензивност през първия месец и постепенно затихване към края на един период от около 3 месеца. В този период влиза и стационарното лечение на ищцата. Получените травматични увреждания не предполагат провеждането на санаториално лечение, за каквото няма и данни по делото. За период от 3 месеца ищцата е била временно нетрудоспособна, след което се е върнала към възможната си трудоспособност от преди инцидента. Като цяло прогнозата за възстановяване при ищцата е благоприятна по отношение на получените травми. Дори при незарастване на счупване, намиращо се  над долните 8-9 см., то не оказва никакво негативно влияние върху походката и биомеханиката на движение на долния крайник. По отношение на получените травми на опорно – двигателния апарат ищцата е напълно възстановена.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р.К.Г. се установява, че е дъщеря на пострадалата. Знае за настъпилия на 27.02.2007 г. инцидент с ищцата. Веднага е отишла в болницата. Видяла е ищцата. Била подута, жълта, подпухнала, с голяма рана на главата, имала избити зъби. Първоначално не могла да познае свидетелката и съпруга й. Болничният престой е бил в рамките на една седмица – десетина дни. След като била изписана от болницата в продължение на 3 месеца свидетелката я гледала у тях. Била е абсолютно неподвижна, на легло. Поради счупванията на двата крака ищцата не е можела да се придвижва. Налагало се е съпругът на свидетелката е пренасял ищцата до тоалетната и до банята на ръце. След третия месец ищцата е правила опити да се придвижва с помощта на бастун. Понастоящем продължавала да ползва бастун, както и да търпи болки. Изпитвала трудност да изкачва стълби. Непосредствено след инцидента ищцата е плачела от болки, пъшкала, охкала от силните болки, които изпитвала. Имала е голяма рана на главата, която била обработена със 7 шева. Изпитвала е болки в гръдния кош, не можела да диша, хранела се трудно.

В проведеното на 07.11.2012 г. съдебно заседание съдът извърши констатация между приложения по делото заверен препис от изпълнителен лист и оригинала на същия, при което е установена пълната им идентичност.     

По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ:

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства, се установи, че за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „БМВ ”, модел *** ТДС, рег. № ********, е покрита от ответника по задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на зА.ховане по посочената задължителната зА.ховка е гражданската отговорност на зА.хованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които зА.хованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ.

ЗА.ховани лица по тази зА.ховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен зА.хователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е управляван от собственика.

През време на действието на зА.хователния договор – на 27.02.2007 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника.

Във връзка с настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач посредством одобрено от съда споразумение, обсъдено по - горе. Съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските  последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази норма намира приложение и по отношение на одобреното от съда споразумение за решаване на делото, на основание чл.383, ал.1 НПК, тъй като то има последиците на влязла в сила присъда. С посоченото споразумение е установена вината на водача на лекия автомобил „БМВ”, модел *** ТДС, рег. № ******** участието му в настъпилото на 27.02.2007 г. ПТП, както и противоправността на деянието.

Нормата на чл.226, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който зА.хованият е отговорен, да иска обезщетението от зА.хователя по зА.ховка „Гражданска отговорност”.

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на зА.хователно обезщетение на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди.

С влязлата в сила присъда е ангажирана и гражданската отговорност на виновния водач, като на пострадалата е присъдено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Това обстоятелство не е процесуална пречка за предявяване на пряк иск от увредения, спрямо който зА.хованият е отговорен, срещу зА.хователя по зА.ховка „Гражданска отговорност” (ТР № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС, ОСТК).

С определение, постановено в проведеното на 07.11.2012 г. съдебно заседание, съдът е извършил констатация между представения по делото заверен препис от изпълнителен лист и оригинала на същия. След като оригиналът се намира в ищцата, същата не е инициирала принудително събиране на сумата от прекия причинител на вредата, за което й е издаден изпълнителния лист. Наред с това страните не спорят, че не е извършено реално плащане от прекия причинител на вредите в полза на ищцата. С оглед на това претърпените от ищцата неимуществени вреди не са реално обезщетени, поради което прякото право на увреденото лице не е погасено. 

Спори се между страните относно размера на дължимото зА.хователно обезщетение. Отговорността на зА.хователя е функционална и е обусловена от основанията за отговорността на самия зА.хован. С оглед на това прякото право не може да се породи, ако увреденият няма право на деликтно обезщетение. Вторичният характер на прякото право на увредения се проявява при определяне на размера му – зА.хователят никога не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане. ЗА.хователят разполага обаче с правото да въвежда в производството по чл.226, ал.1 КЗ всички възражения, свързани с деликтната отговорност на зА.хования. (ППВС № 7 от 04.10.1978 г., ТР № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС, ОСТК). В случая обемът на гражданската отговорност на зА.хования е установен с влязлата в сила присъда. С оглед на това зА.хователят дължи заплащането на обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди.

По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата от 5 000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълня претендиран размер.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Прякото право на увредените лица, регламентирано в нормата на чл.226, ал.1 КЗ, да претендират обезщетение директно от зА.хователя, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Отговорността на зА.хователя за заплащане на обезщетение при зА.ховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица възниква при настъпване на зА.хователното събитие. Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската отговорност както на делинквента, така и прякото право към зА.хователя за заплащане на зА.хователно обезщетение. В случая от значение е обстоятелството, че увредените лица не черпят права от зА.хователния договор, а от закона за причинените им от зА.хованото лице вреди от непозволено увреждане. Дължимото по силата на закона обезщетение от зА.хователя замества деликтното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът на задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника замества деликтното обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането – 27.02.2007 г. По аргумент от чл.227, т.2 КЗ зА.хователят по зА.ховка „Гражданска отговорност” покрива лихвите от момента на деликта до предявяване на прекия иск, като след изплащането им и при определени предпоставки, има право на регрес. Размерът на лихвата следва да бъде определен към момента на завеждане на делото, доколкото на общо основание дължимата до посочения момент лихва за забава съставлява самостоятелен иск. В случая лихвата за забава върху сумата от 5 000 лв. за периода на забавата 27.02.2007 г. – 07.06.2011 г., изчислена съобразно нормата на чл.86, ал.2 ЗЗД, възлиза на 3 040, 87 лв. При това положение предявеният иск следва да се уважи в посочените размери и да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер. 

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците следва да се присъди сумата от 265 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, в това число заплатено възнаграждение за един адвокат.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 165 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част иска.

На основание чл.78, ал.8 ГПК и доколкото ответникът по делото е защитаван от юрисконсулт, на същия следва да се присъди сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 321, 63 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********, с адрес гр. С., бул. „К. Ал. Б.” № **, да заплати на В.П.С., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. „Н.Ж.” № 1 и съдебен адрес гр. С., кв. „Л.”, бул. „Ч.В.” № **, ет.*, офис 9 – адв. М.И.Й., сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 27.02.2007 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2011 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер; да заплати сумата от 3 040, 87 (три хиляди и четиридесет лева и осемдесет и седем стотинки) лв., на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за периода 27.02.2007 г. – 07.06.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер; както и да заплати сумата от 265 (двеста шестдесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска..

ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. „Н. ж.” № 1 и съдебен адрес гр. С., кв. „Л.”, бул. „Ч.В.” № **, ет.*, офис 9 – адв. М.И.Й., да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК ********, с адрес гр. С., бул. „К. Ал. Б.” № **, сумата от 165 (сто шестдесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и 300 (триста) лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********, с адрес гр. С., бул. „К. Ал. Б.” № **, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 321, 63 (триста двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: