РЕШЕНИЕ
№ 992
20.12.2019г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар:
Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 1154 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 256, ал. 1 АПК.
Съдебното
производство е по подадена от П.Т.З. ***,
чрез пълномощника му адв. Б.Б.-***, искова молба наименувана „Жалба“, срещу
незаконосъобразно бездействие на Председателя на Върховен административен съд ,
гр. София, бул.“Стамболийски“ № 18 да
изпълни задълженията си, произтичащи от чл. 15а, ал.2
от ЗОДОИ, в частта в която задължава
ответната страна да публикува на сайта си, нормативите за разходите за
предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 и повторното използване на
информация от общественият сектор по чл.41ж от ЗДОИ.
Ищеца твърди, че има правен интерес от оспорване, тъй като е
засегнат от процесното бездействие, като заявител на обществена информация по заявление вх. № 15416 /17.09.2019г. подадено
до Председателя на Върховен административен съд, при подаването на което не било възможно да се осведоми от сайта на
ответника, за размера на разходите за
предоставяне на обществена информация от ВАС. Сочи, че в изпълнение, по
смисъла на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ,
ответника е публикувал на сайта на
ВАС/полезно/Вътрешни правила/Вътрешни правила за предоставяне на достъп до
обществена информация във ВАС/ВППДОИВАС/, утвърдени с .т10 от Заповед №
1369/07.09.2016г. на Председателя на ВАС, но както в тях, така и на никоя
отделна секция от сайта му, не били
публикувани –нормативи за разходите за
предоставяне на обществена информация и повторно предоставяне на информация във
ВАС. По реда на чл.256, ал.2 от АПК, ищеца депозирал молба от 30.09.2019т. до Председателя на ВАС с искане да изпълни
задължението си по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ,
като публикува на сайта си нормативите за разходите за предоставяне на достъп
до информация по чл.20, ал.2 и повторно използване на информация от обществения
сектор по чл.41ж от ЗДОИ, но от по която
нямало реакция.
По
изложените в исковата молба съображения,
се моли за осъждане на Председателя на
ВАС, като бъде задължен същия да изпълни задължението си произтичащо от
разпоредбата на чл.15,а, ал.2 от ЗДОИ, като публикува на интернет страницата на
Върховен административен съд, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по
чл.20, ал.2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл.41ж
от ЗДОИ. Претендира присъждане на
разноски по приложен списък, съгласно чл.80 от ГПК.
В съдебното
заседание не се явява и не се представлява. Представя писмена защита, в която се съдържа
изменение на основанието и петитума на предявения иск.
Ответната страна- Председател на Върховен
административен съд, в предоставеният му
срок е представил писмен отговор по исковата молба, като я
счита за неоснователна и моли за
нейното отхвърляне. Посочва, че
в случая не е реализиран фактическият
състав на разпоредбата на чл.256 от АПК, правна последица от което следвало да
бъде отхвърляне на жалбата, с характер на искова молба.
В писмен отговор подаден през процесуален
представител- с висше юридическо образование, изразява становище и за
неоснователност на писмената защита на ищеца. Претендира присъждане на
юрисконсулско възнаграждение.
Като взе предвид съдържащите се по делото
доказателство съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Със
заявление вх.№ 15416 от 17.09.2019г.по
описа на ВАС, П.Т.З. поискал от Председателя на ВАС, на основание чл.4 и чл.24, ал.2 от ЗДОИ да му
бъде представена информация относно това какъв административен акт са Вътрешни правила за предоставяне достъп до
обществена информация във Върховен
административен съд, утвърдени със Заповед № 1369/07.09.2016г., дали са !.Вътрешно
служебен административен акт,
индивидуален административен акт, общ административен акт или подзаконов
административен акт. В заявлението било посочено, че информацията е необходима
на заявителя за да може същия да си състави
мнение за характера на издадения от органа акт и неговият правен статут,
като поискал информацията да бъде изпратена на личният му имейл.
С писмо изх. №
965/01.10.2019г., изпратено по ел. поща на П.З., Председателя на Върховният административен
съд, уведомил същия, че съобразно разпоредбите на чл. 213
от Закона за съдебната власт, съдиите, прокурорите, и следователите, в това
число и председателя на ВАС нямат право да дават правни консултации.По
същността си поставеният от заявителят въпрос
представлява искане за становище
относно юридическият характер на
издаденият акт, поради което законът не позволява предоставяне на подобно
становище от магистрат. Приложено с писмото на заявителя били представени преписи то влезли в сила съдебни актове, с
които съдебните състави са се произнасяли относно цитираната Заповед №
1369/07.09.2016г. на Председателя на ВАС.
Междувременно, с вх. № 15952 от 30.09.2019г.при ВАС, П.З. поискал
Председателя на съда, да
публикува на основание чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, на сайта на Върховният
административен съд нормативите за разходите
за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 и повторно
използване на информация от общественият сектор по чл.41ж от ЗДОИ. В искането
си посочил, че такива нормативи не
са публикувана на сайта на ВАС, вкл. към
дата 30.09.2019г., нито са обективирани във Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена
информация във ВАС, утвърдени със
Заповед №1369/07.09.2019г.
На 02.10.2019г.П.Т.З.
депозирал Административен съд , Хасково
жалба имаща характер на искова молба с правно основание чл.256 от АПК, насочена
против Председателя на Върховен административен съд, с искане за осъждането му
да изпълни задълженията си произтичащи от чл.15аал.2 от ЗДОИ.
С писмо изх. № 1021/14.10.2019г. Председателя
на Върховният административен съд,
уведомил П.З., че задължението за
публикуване на информация по чл.14 и
чл.15а от ЗДОИ е вменено на органите на изпълнителната власт, техните
териториални звена, органите на местното самоуправление в Република България,
както и на публично правни субекти, които не са държавни органи, вкл.
публичноправните организации. Върховният административен съд, е държавен
орган и е задължен субект по чл.3, ал.1
от ЗДОИ, но като орган на съдебната власт е
изключен от приложното поле на
чл.15 и чл.15а от ЗДОИ и не е адресат на цтези законови разпоредби.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Предмет
на осъдителният иск по чл.256 от ЗДОИ е
правото на лице или организация на конкретни фактически действия от
административният орган, за които последният е задължен пряко по силата на
закона. В проведеното по
делото открито съдебно заседание на
26.11.2019г., съдът с определение е
оставил без уважение имплицитно
съдържащото се в писмена защита вх. № 7180 от 20.11.2019г. на ищеца искане за
изменение основанието и петитума на предявения иск. Предвид това, съдът дължи произнасяне по първоначално
предявения предмет на производството, съобразно основанието и петитума, заявени
с исковата молба.
Съдът намира, че е сезиран с жалба срещу
бездействие, като задължението, според жалбоподателя, за извършването на
конкретни фактически действия от
ответника, произтича от нормативен акт. Доколкото законът предвижда, че тези
неоснователни фактически бездействия могат да се оспорят без ограничение във
времето, то жалбоподателят не е обвързан с конкретен срок. Компетентен да се
произнесе по подадената жалба срещу неоснователно бездействие на административният орган е
АдмС-Хасково, поради което с жалбата е сезиран надлежният съдебен орган. Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес от оспорване на бездействията. Правният
интерес, съгласно съдебната теория и трайната съдебна практика на касационната
инстанция, вкл. най-новата такава изразена в Определение №15889 от 19.12.2018г.
на ВАС по адм. дело 12283/2016г. IV отд.,
Определение №9197 от 17.06.2019г. на ВАС по адм. дело № 1151/2018г. III отд.,
е предпоставка за допустимост на иска, но в исковите производства по реда на
чл.256 от АПК, интересът е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава
изискуемо притезание срещу административният орган, който не е изпълнил
задължението си. В исковата си молба
ищецът излага твърдения , че притежава такова изискуемо притезание, поради
което иска следва да се приеме за допустим за разглеждане.
Разгледана по същество исковата претенция е неснователна.
Според чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
Фактическият състав, на цитираната правна норма, включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт.
Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган е уредена в две хипотези. Предмет на осъдителния иск по чл. 256, ал. 1 и чл. 256, ал. 2 АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона.
В случая предмет на оспорване в настоящото
производство е твърдяното от ищеца
незаконосъобразно бездействие на Председателя на ВАС да изпълни задължението си
произтичащо от разпоредбата на чл. 15а, ал.2 от ЗДОИ, а именно да публикува
на интернет страницата си нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация
по чл.20, ал.2 и повторното използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж от ЗДОИ.
Съгласно чл.15а,
ал.1 от ЗДОИ информацията по чл. 15 се публикува на интернет страниците на
административните структури в системата на изпълнителната власт и на субектите
по чл.
3, ал. 2, т. 1.
Разпоредбата на
чл.15а, ал.2 от ЗДОИ
от своя страна предвижда, в секция
"Достъп до информация" на
интернет страниците по ал. 1 да се
обявяват данните по чл.
15, ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по ал. 2, съществуващите вътрешни
правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за
предоставяне на достъп до информация по чл.
20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж,
реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните
структури в системата на изпълнителната власт.
Систематичното
тълкуване, на разпоредбите на ал.1 и
ал.2 от чл.15а от ЗДОИ води на извода, че интернет страниците на които следва
да се публикува посочената в същата разпоредба информация, са тези на административните структури в системата на изпълнителната
власт и на субектите по чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ. Безспорно Върховен административен съд, е част от съдебната власт на Република България,
а не изпълнителната такава и това следва
от конституционното разделение на властите предвидено в основния закон. Предвид
това, същият чрез председателят си, не е
адресат на задължението по чл.15а, ал.2, вр. с ал.1, хип.1-ва.
В чл. 3, ал.1 от ЗДОИ е закрепено
принципното положение, че законът се прилага
за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява
от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление
в Република България. Ал.2 на същата разпоредба разширява приложното поле на закона и пояснява, че той се
прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява
от:1. публичноправни субекти, различни
от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и
юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със
средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския
съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.
От редакцията на
тази норма е видно, че законодателят отделя и разграничава субектите по чл.3,
ал.1 ЗДОИ от тези по ал.2 на с.н. Предвид което едно задължено по силата на този закон лице,
не би могло да има едновременно
качеството и на субект по ал.1 и на субект по ал.2 от чл.3 на ЗДОИ, в каквато насока са твърденията на ищеца. Казано по друг начин, едно лице би
могло да е субект по чл.3, ал.2 от ЗДОИ,
само ако не отговаря на изискванията за субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ.
Съдебната власт,
по смисъла на чл. 1а, ал.1 от ЗСВ, е държавна власт. Съдилищата, в това число
Върховният административен съд са органи
на съдебната власт и конституционно определени държавни органи. Съответно,
Върховният административен съд, няма и не би могъл да има качеството на „публичноправен
субект“ или „публичноправна организация“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗДОИ, вр. с ч. 3, ал.2 от ЗДОИ, доколкото
последните се характеризират, освен всичко друго и с това с това че
представляват юридически лица, създадени за
задоволяване на обществени интереси, а както вече бе посочено, съдилищата са държавни
органи регламентирани в Конституцията
на РБ.
След като Върховният
административен съд не е орган на изпълнителната власт, нито е публично правен
субект, в това число публичноправна организация по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ, а е орган по смисъла
на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, то за председателя му, действащ в качеството на негов представляващ,
като юридическо лице и орган на съдебна власт, по смисъла на чл.122, ал.1,т.1
от ЗСВ, не е било породено задължение по
силата на чл. 15а, ал.2 от ЗДОИ да извърши следващите се от същата фактически
действия по публикуване на интернет страницата на съда на нормативите за
разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.
20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж
от ЗДОИ.
По изложените
съображения, настоящият състав приема, че не е налице незаконосъобразно
бездействие на Председателя на Върховен
административен съд за изпълнение за задължения, произтичащи от чл.15а, ал.2 от
ЗДОИ. Фактическият състав на чл.256 от АПК не е реализиран, поради което
жалбата имаща характер на искова молба е
неоснователна.
Само за пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че обстоятелството , че на интернет страницата на ВКС са публикувани нормативи за разходите по предоставяне на информация е факт неотносим
към настоящото производство. „Дължимите разходи“ посочени в нормата на чл. 21 ЗДОИ и „нормативи за разходи“ предмет на регламентация в чл.15а, ал.2 ЗДОИ
са различни понятия. Съответно
задълженията по посочените норми–на чл.21 и на чл.15а от ЗДОИ не са аналогични.
Още повече, че в случаите, когато
заявителят е поискал достъпът до информация да му бъде предоставен по
електронен път и е посочил адрес на електронна поща за получаването й, органът съобразно
чл.35, ал.1 от ЗДОИ е длъжен да изпрати на посочения адрес на електронна поща
решението за предоставянето на достъп, заедно с копие от информацията или
интернет адреса, на който се съдържат данните. В тези случаи не се съставя
протоколът предвиден в ал. 2 на чл. 35 от ЗДОИ и не се заплащат
разходи по предоставянето. Казано по друг начин, при предоставяне на достъп до обществена информация
по ел. поща разходи не се дължат, съотв. няма как такива да се обявяват на
интернет страницата на съответният държавен орган.
Поради това,
жалбата имаща характер на искова молба,
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, основателна
се явява единствено претенцията на ответника за присъждане на разноски, в
размер на минималният предвиден в закона размер от 100.00 лева, за
юрисконсулско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание 256, ал. 3 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба, с характер на искова молба
подадена от П.Т.З. ***, с която се
иска осъждане на Председателя на
ВАС, като бъде задължен да изпълни задължението си произтичащо от
разпоредбата на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, като публикува на интернет страницата на
Върховен административен съд, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по
чл.20, ал.2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл.41ж
от ЗДОИ.
ОСЪЖДА П.Т.З., с ЕГН ********** ***, да заплати на Върховен административен съд на Република България разноски по делото в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия: