РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Враца, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Росица Ив. Маркова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500446 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на М. П. С., Д. Т. К., М. Т. К., В. Д. К., Ц. Д. К. и Б. Г.
К., чрез адв. Г. П., срещу решение № 260013/28.01.2021 г., постановено по гр. дело №
1371/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което по иск на Л.Н. В. е признато за
установено по отношение на М. П. С., че първата е собственик на вилна сграда, гараж и
самостоятелни постройки, отразени съответно в представената скица на л. 9 от делото под
№ 03, 04, 05, 06 и 07, в северозападната част на поземлен имот № 001098, с начин на трайно
ползване: друга селищна територия, с площ от 2.207 дка, осма категория, находящ се в
местността "Ковачева падина" /бивша местност Драгакин камък/ в землището на с. *** с
ЕКАТТЕ 54047, общ. Мездра, обл. Враца, при граници и съседи: имот № 000741 полски път
на община Мездра, имот № 123002 горско тр. нас. на Ц. Д. К., и М. П. С. е осъдена да й
предаде владението върху тях.
С атакуваното решение и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издадения по
обстоятелствена проверка нотариален акт № 124, том I, рег. № 950, дело № 110/2010 г.,
вписан в Агенция по вписванията при Районен съд – Мездра с № дв. вх. рег. 561, акт № 106,
т. II, дело № 254/2010 г., им. партида 10332 в частта, в която нотариусът е признал Д. Т. К. и
1
М. Т. К. за собственици на описаните по-горе сгради. С решението на Л.Н. В. са присъдени
и сторените по делото разноски.
Като пороци на решението във въззивната жалба са изтъкнати неправилност,
необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати груби процесуални
нарушения, а обосноваващите ги твърдения могат да бъдат синтезирани в няколко групи.
На първо място жалбоподателите оспорват правото на собственост на ищцата с довода,
че неправилно е ценен от съда представения по делото констативен нотариален акт № 111,
том I, дело № 219/1985 г. на съдия при Районен съд – Мездра и описаните в него като
приложения документи, въпреки направеното оспорване. Поддържа се и пред настоящата
инстанция, че ищцата не е собственик на описаните по-горе сгради, тъй като договорът за
отстъпено право на строеж е сключен от лице, което не е било оправомощено за това.
Алтернативно – в случай, че това оплакване не се приеме за основателно, е направено
възражение, че правото на строеж е погасено по давност, тъй като не е било реализирано в
посочения в договора 2-годишен срок.
Твърди се, че в хода на процеса е въведено ново основание за придобиване правото на
собственост върху процесните имот от ищцата – придобивна давност в периода 1985 г. –
2014 г., по което първоинстанционният съд не се е произнесъл, макар да е обсъждал
доказателствата за това основание. В тази връзка правото на собственост е оспорено и с
довода, че то не може да се притежава едновременно на две основания, поради което е
изтъкнато, че евентуалното упражняване на фактическа власт върху имота от ищцата не
поставя началото на давностно владение, щом като основава придобиване правото си на
собственост въз основа на наследяване и отстъпено право на строеж.
Оспорено е придобиване правото на собственост върху посочените по-горе сгради на
основание давностно владение с довода, че сградите следват статута на земята, която не
може да бъде придобита на това основание, тъй като представлява социалистическа, а след
1990 г. и 1996 г. държавна/общинска собственост, съответно и сградите не могат да бъдат
придобити по давност. Отделно от това е направено оплакване, че в случая е приложим чл.
5, ал. 2 ЗВСОНИ и изтеклата до влизане в сила на този закон давност не се зачита. Наведено
е възражение, че въпреки това не са налице предпоставките за придобиване на имота по
давност от ищцата, тъй като последната не е упражнявала фактическа власт върху имота. В
тази връзка са изложени твърдения, че от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателите са тези, които владеят и ползват имотите спокойно и необезпокоявано от
преди 2000 г., към който момент имотът не е бил държавна или общинска собственост, без
някой да им пречи на владението или да оспорва собствеността им. Посочено е, че
решението на Поземлената комисия, с което им е възстановено правото на собственост
върху земята, на която са построени сградите, не е оспорено, поради което за съда не е
съществувало задължение да упражни косвен съдебен контрол върху него, а да зачете силата
му при последващите прехвърлителни сделки с имота.
Релевират се оплаквания за процесуални нарушения, изразяващи се в липса на
2
произнасяне от страна на съд по направените от жалбоподателите възражения, липса на
анализ на събраните по делото гласни доказателства поотделно /по-конкретно не е
съобразен факта, че свидетелите Н., Д., Г. и Г. към настоящия момент не се намират в селото
и нямат сведения за имота/, както и липса на произнасяне по въведеното не по установения
процесуален ред ново основание за собственост върху сградите от страна на ищцата –
придобивна давност.
По отношение на иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК е направено възражение,
че ако бъде приет за допустим, то той е неоснователен, доколкото ищцата не е доказала
претенциите си. Отделно е посочено, че правото на собственост е доказано спрямо
жалбоподателя М.С. и останалите жалбоподатели – предходни приобрететели и нейни
праводатели, тъй като прехвърлителната сделка е породила своето действие, а и тя се явява
добросъвестен владелец, който присъединявайки своето владение към това на
праводателите си, е придобил имота с кратката 5-годишна давност.
Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск. Претендират се направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането
на такива
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Л.К. /с предишна фамилия В./
депозира писмен отговор, с който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна,
а обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и основано на закона и
доказателствата по делото. Твърди, че съдът е обсъдил доказателствата по делото поотделно
и в съвкупност, приемайки, че е придобила собствеността по наследство от своите родители,
които от своя страна са придобили правото си следствие на отстъпено и реализирано право
на строеж. Посочва, че правото на строеж е надлежно учредено съобразно установените към
онзи момент правила и норми. Излага съображения, че сградите могат да бъдат придобити
по давност, тъй като не попадат под хипотезата на чл. 6 ЗС. Оспорва възражението в случая
да е приложим ЗВСОНИ с довода, че имотът е извън регулация и не е отнеман от
праводателите й. Твърди, че възраженията на жалбоподателите, че са придобили имота по
давност са неоснователни, като счита, че кратката 5-годишна давност не е приложима
спрямо жалбоподателя М.С., тъй като към датата на завеждане на иска този срок не е
изтекъл. Излага съображения, че съдът е направил анализ на доказателствата по делото, в
това число и на показанията на разпитаните по делото свидетели, като е обосновал извода
си на кои от тях дава вяра. Посочва, че произнасянето по искането с правно основание чл.
537, ал. 2 ГПК е последица от уважаването на иска по чл. 108 ЗС, поради което същото е
допустимо.
При тези съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като й се
присъдят деловодните разноски пред въззивната инстанция.
С отговора не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на
3
такива.
С определение № 260298 от 13.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 143/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Враца е прекратено производството по образуваното въззивно
гражданско дело и последното е върнато на Районен съд – Мездра за провеждане на
процедура по чл. 250, ал. 1 ГПК – за допълване на решението му. За да постанови този
резултат решаващият състав на въззивния съд е констатирал, че исковата молба не е
достатъчно ясна, поради което първо я е оставил без движение, а след отстраняване на
нередовностите й, е счел, че решението е непълно, а именно липсва произнасяне относно
предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК спрямо останалите ответници – Д. Т. К., М. Т. К., В. Д.
К., Ц. Г. К. и Б. Г. К..
След връщане на делото с решение № 260130 от 04.08.2021 г., постановено по гр.д. №
1371/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра е допълнено решение № 260013/28.01.2021
г., постановено по гр. дело № 1371/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, като е
признато за установено по отношение на М. П. С., Д. Т. К., М. Т. К., В. Д. К., Ц. Д. К. и Б. Г.
К., че Л. Н. К. /с предишна фамилия В./ е собственик на вилна сграда, гараж и
самостоятелни постройки, отразени съответно в представената скица на л. 19 от делото под
№ 03, 04, 05, 06 и 07, в северозападната част на поземлен имот № 001098, с начин на трайно
ползване: друга селищна територия, с площ от 2.207 дка, осма категория, находящ се в
местността "Ковачева падина" /бивша местност Драгакин камък/ в землището на с. *** с
ЕКАТТЕ 54047, общ. Мездра, обл. Враца, при граници и съседи: имот № 000741 полски път
на община Мездра, имот № 123002 горско тр. нас. на Ц. Д. К..
Срещу решението за допълване в срок е постъпила въззивна жалба от М. П. С., Д. Т.
К., М. Т. К., В. Д. К., Ц. Д. К. и Б. Г. К., чрез адв. Г. П., в която се твърди на първо място, че
това решение е недопустимо и като такова се иска то да бъде обезсилено, тъй като по този
иск вече е налице произнасяне от съда с първоначалното решение. Според жалбоподателите
решението е недопустимо и защото няма искане за допълване по чл. 250 от страните, както и
че такова не може да се изведе от твърденията във въззивната жалба, поради което
инициирането на това производство от съда е недопустимо. Посочено е, че допълване не
може да има и при отстраняване на нередовностите на исковата молба, доколкото с
първоначалната такава иск по чл. 124 ГПК спрямо всички ответници не е предявен, а с
уточнението й се прибавя нов петитум, което от своя страна представлява предявяване на
нов иск, по който не може да се постановява допълване на първоначалното решение. В
условията на евентуалност, ако не бъде възприето становището за недопустимост на
обжалваното допълнително решение, се иска то да бъде отменено като неправилно и
незаконовъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, в
разрез с доказателствата по делото и при допуснати груби нарушения на процесуалните
правила при доводите и съображенията, изложени във въззивната жалба. Претендират се
направените в двете съдебни инстанции разноски.
Въззивната жалба срещу решението за допълване е връчена на въззиваемата Л. Н. К. /с
предишна фамилия В./, от която в указания срок писмен отговор по нея не е постъпил.
4
В откритото съдебно заседание по делото въззивниците – редовно призовани, не се
явяват и не се представляват.
Въззиваемата Л.Н. също редовно призована, се представлява от адв. С. К., който
оспорва жалбите и поддържа писмения отговор. В дадения срок представя писмена защита
по спора, в която дава отговор на оплакванията в двете въззивни жалби. По-конкретно
посочва, че съдът е уважил исковете, позовавайки се на придобито право на собственост на
въззиваемата Л.Н. по наследство от покойните й родители, които от своя страна са
придобили собствеността въз основа на валидно учредено и реализирано право на строеж.
Законосъобразността на отстъпеното право на строеж се обосновава с неприлагане на
процедурата по чл. 1 от Постановление № 4 на Министерския съвет от 12.02.1998 г. за по-
нататъшното усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и
земите за земеделско ползване и за отстраняване на нарушенията при изграждането на
сгради в тях. Твърди, че имотът не е публична или държавна общинска собственост по
смисъла на чл. 6 ЗС в ред. от 17.09.1991, ДВ бр. 77, както и че спрямо него не се прилага
ЗВСОНИ, тъй като не е бил отнеман от праводателите на въззиваемата Л.Н.. Релевира се, че
въззивниците не са доказали твърдяното от тях право на собственост основано на давностно
владение, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели не могат да бъдат
изведени предпоставките за това, както правилно е изследвал и се е мотивирал районният
съд. Излагат се доводи, че решението за допълване е допустимо, тъй като въззивният съд е
констатирал нередовност на исковата молба, която е отстранил, и която нередовност не
представлява изменение на иска, поради което правилно е счел, че е необходимо
допълнително произнасяне. При тези съображения се иска решението на районния съд да
бъде потвърдено, като се присъдят направените разноски.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред Районен съд - Мездра, с искова молба вх. № 1629/15.0917 г., уточнена с молба вх.
№ 263505/29.04.2021 г. по указание на въззивния съд, ищцата Л. Н. К. /с предишна фамилия
В./ е предявила срещу ответниците М. П. С., Д. Т. К., М. Т. К., С. Х. К., починала в хода на
процеса и на нейно място на основание чл. 227 ГПК е конституиран като страна-ответник
сина й В. Д. К., Ц. Д. К. и съпругата му Б. Г. К. няколко обективно и субективно съединени
иска, както следва:
- иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо М. П. С., че ищцата е
собственик на вилна сграда, гараж и самостоятелни постройки, отразени съответно в
представената скица на л. 9 от делото под № 03, 04, 05, 06 и 07, в северозападната част на
поземлен имот № 001098, с начин на трайно ползване: друга селищна територия, с площ от
2.207 дка, осма категория, находящ се в местността "Ковачева падина" /бивша местност
Драгакин камък/ в землището на с. *** с ЕКАТТЕ 54047, общ. Мездра, обл. Враца, при
граници и съседи: имот № 000741 полски път на община Мездра, имот № 123002 горско тр.
нас. на Ц. Д. К., и да бъде осъдена да й предаде владението;
5
- иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на останалите
ответници, че ищцата е собственик на описания имот;
- искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издаден по обстоятелствена проверка
нотариален акт № 124, том I, рег. № 950, дело № 110/2010 г., вписан в Агенция по
вписванията при Районен съд – Мездра с № дв. вх. рег. 561, акт № 106, т. II, дело №
254/2010 г., им. партида 10332 в частта, в която нотариусът е признал Д. Т. К. и М. Т. К. за
собственици на описаните по-горе сгради.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.
***, община Мездра, в местността „Драганкин камък“, представляващ вилна сграда, гараж и
самостоятелни постройки, отразени съответно в представената скица на л. 9 от делото под
№ 03, 04, 05, 06 и 07, в северозападната част на поземлен имот № 001098, с начин на трайно
ползване: друга селищна територия, с площ от 2.207 дка, осма категория, находящ се в
местността "Ковачева падина" /бивша местност Драгакин камък/ в землището на с. *** с
ЕКАТТЕ 54047, общ. Мездра, обл. Враца, при граници и съседи: имот № 000741 полски път
на община Мездра, имот № 123002 горско тр. нас. на Ц. Д. К..
Ищцата твърди, че е сградата е построена следствие на отстъпено право на строеж на
покойната й майка – Б. Ц. К., в посочената местност върху държавна земя през 1981 г.
Посочва, че по-късно на името на майка й бил издаден нотариален акт за собственост върху
описания имот – нотариален акт № 111, том I, дело 219/1985 г. на РС – Мездра.
През 1998 г. починала майката на ищцата, а на 26.08.2011 г. починал и баща й, поради
което ищцата Л.Н. твърди, че е придобила правото на собственост върху целия описан в
исковата молба имот. След смъртта на родителите си, ищцата твърди, че се е грижела и е
стопанисвала имота. Посочва, че, тъй като живее в гр. София, е ангажирала своите съседи да
наглеждат имота и да я уведомят за посегателства, каквато уговорка имала с кмета на селото
– Р. Б.. Твърди, че не е допускала трети лица да ползват или владеят имота.
В исковата молба ищцата твърди, че на 17.06.2017 г. по телефона с нея се свързала
съседа й – Н. Р., която и съобщила, че двата имота /нейният и съседният/ са оградени с една
обща ограда и имало поставена една обща входна врата, която била заключена, както и че
достъпът до имотите бил невъзможен. При тази ситуация ищцата подала на 20.06.2017 г.
жалба в Районна прокуратура – Мездра за изясняване на случая.
След получената информация ищцата посочва, че е извършила справка в Агенция по
вписванията при РС-Мездра, при която установила, че първата ответница – М.С., е закупила
имота от последните двама ответници – Ц. и Б. К.и, съгласно нотариален акт № 192, том V,
дело № 339, парт. книга т. 10332, вх. рег. № 1715/2014 г. на АВ. Ищцата излага твърдения,
че Ц. и Б. от своя страна били придобили имота, закупувайки го от роднини по права линия
на Ц.К. – ответниците Д.К., С. К. /негови родители/ и М.К. /сестра на Д.К./, с нотариален акт
за покупко-продажба, вписан в АП-МРС с дв.вх.рег.№ 1307/30.09.2010 г., акт № 64, т. 5,
описна книга № 760/30.09.2010 г., имотна партида № 10332. Твърди, че посочените лица –
Д.К. и М.К. са се легитимирали като собственици на имотите с нотариален акт за
6
констатиране право на собственост на недвижим имот по извършена обстоятелствена
проверка № 124, том I, ред. № 950, дело № 110/2010 г. на нотариус Х. А., вписан в Ап-МРС с
№ дв.вх.рег. 561, акт 106, том II, дело № 254/2010 г., имотна партида 10332. Изложени са
обстоятелства, че при снабдяване с констативния нотариален акт Д.К. и М.К. са представили
решение № ПФ 857/07.09.2009 г. на Общинска служба „Земеделие“ гр. Мездра, с което е
възстановена на наследниците на Т. К. П. – Д.К. и М.К., правото на собственост върху
поземлен имот, в който са реализирани спорните сгради, както и удостоверения за
търпимост № 56/16.04.2010 г., издадено от Община Мездра. В исковата молба е заявено, че
се оспорва това удостоверение, тъй като е издадено въз основа на невярно декларирано
обстоятелство, че имотите са построени от тези лица.
В исковата молба ищцата посочва, че следствие на приложените към последния
нотариален акт документи се извежда обстоятелството, че двата съседни имота, единия от
които нейният, са обединени в един общ имот: поземлен имот № 001098, с начин на трайно
ползване „друга селищна територия“, с площ 2,207 дка, осма категория, находящ се в м.
„Ковачева падина“ в з. на с. *** с ЕКАТТЕ 54047, общ. Мездра, обл. Враца, а в
съдържанието на нотариалния акт са изброени всички съществуващи постройки,
включително притежаваните от нея вилна сграда, гараж и спомагателни постройки,
отразени в представената скица под № 03, 04, 05, 06 и 07, реализирани в северозападната
част на имота.
След изложената фактическа обстановка ищцата е навела твърдения, че оспорва
издадения констативен нотариален акт с довод, че не е съществувало удостовереното с него
право. Навела е твърдения, че отевтниците не са придобили имота по давност. Оспорила е
двата нотариални акта за покупко-продажба на имота с довод, че нямат
вещнопрехвърлителел ефект, след като първоначалните праводатели няма право на
собственост върху имотите.
При тези доводи е поискано предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М.С. /лично/ и Д.К., М.К., С. К., Ц.К. и Б.К., чрез
адв. Г. П., са подали писмен отговор, с който оспорват предявените искове и молят да бъдат
отхвърлени като неоснователни. В отговора ответниците са направили възражение за
нередовност на исковата молба, изразяващо се в противоречие между уводната й част и
петитума относно въпроса какъв е вида на търсена защита – по чл. 108 ЗС или по чл. 124
ГПК, искайки да бъде оставена без движение с даване на нужните указания. Направили
възражение за недопустимост на част от предявените искове – тези по чл. 537, ал. 2 ГПК, с
довода, че от фактите и обстоятелствата в исковата молба се извежда, че са предявени
искове против ответниците Д.К., М.К. и С. К. с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, и иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК против М.С., поради което самостоятелно предявените
искове по чл. 537, ал. 2 са недопустими. Възразено е, че против ответниците Ц.К. и Б.К.
няма предявен иск, поради което е поискано производството спрямо тях да бъде прекратено.
При условията на евентуалност, ако не бъдат възприети възраженията за
7
недопустимост, ответниците са оспорили исковете като неоснователни. Изложили са
твърдения, че ищцата не може да стане собственик на спорните сгради на посочените в
исковата молба основания – отстъпено право на строеж и наследствено правоприемство,
като е оспорен констативен нотариален акт № 111, том I, дело № 219/1985 г. и посочените в
него като приложения документи с довода, че актът е издаден при несъществуващо в полза
на наследодателя на ищцата право и въз основа на неистински документи. Придобивното
основание на ищцата се оспорва от ответниците и с довода, че правото на строеж на вилната
сграда не било отстъпено по надлежния ред, а дори и да се приеме, че е отстъпено по
надлежния ред – не е било реализирано в срок, поради което е погасено по давност.
Ответниците са оспорили твърденията на ищцата, че е посещавала редовно спорните
сгради, твърдейки от своя страна, че са били във владение на спорните сгради в
продължение на повече от десет години, началото на които датира от 2000 г. Посочили са, че
ответниците Д.К., М. и С. К.и /първите са брат и сестра, а С. К. е съпруга на Д.К./ са във
владение на сградите от преди 2000 г., като до 2010 г. никой не е оспорвал правата им, най-
малко ищците, а след 2014 г. във владение на сградите е ответницата М.С.. Твърдят, че при
започване на тяхното давностно владение процесните сгради съществували, но били
безстопанствени, занемарени, разрушени, без врати и прозорци. Тримата посочени
ответници ги благоустроили и превърнали в годни за ползване обекти, като вложили много
труд и средства. Едва при предявяване иска разбрали, че друг има претенции за сградите.
Тримата ответници, твърдят, че са собственици на сградите и на основание чл. 92 от ЗС
като приращение, тъй като с решение от 07.09.09 г. по преписа 001160 им е възстановено
правото на собственост върху имот 001098 в землището на село ***, в който именно имот се
намирали вилната сграда и гаража, за които ищците заявяват претенции. И тъй като според
ответниците Д., М. и С. К.и са собственици на вилата и гаража предмет ревандикация, то
сделките, с които са продали сградите на ответника Ц.К., техен син, а той на свой ред е
продал сградите на ответницата М. П. С., са действителни и са породили целения вещно
правен ефект.
В първото откри съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищцата е
направил уточнение, че искът се основава от една страна на отстъпено право на строеж на
еднофамилна сграда, а от друга страна на давностно владение от 1985 г./1986 г. до 2014 г.
Оспорил е представеното по делото решение за възстановяване право на собственост на
земи в съществуващи или възстановими реални граници в землището на с. *** №
ПФ875/07.09.2009 г., с искане спрямо този акт да бъде осъществен косвен съдебен контрол.
Районният съд е счел исковата молба за редовна, изготвил е проект на доклад, който е
връчил на страните, а в първото съдебно заседание по делото го е обявил за окончателен с
направени в него изменение с оглед заявеното от страните в това заседание, като с доклада е
разпределил доказателствената тежест между страните.
С решенията, чиято отмяна се иска, районният съд е уважил предявените искове. За да
постанови този резултат и след изясняване на фактическата обстановка, решаващият състав
е направил правния си извод, че правото на собственост на ищцата произтича на основание
8
отстъпено право на строеж на родителите й, след реализирането на което последните са
били снабдени с констативен нотариален акт за собственост върху постройка, строена върху
държавна земя № 111, том I, нот. дело № 219/1985 г. на МзРС, по силата на който Б. К. е
призната за собственик на основание отстъпено право на строеж, имот – вилна сграда от 28
кв. м. на един етаж по предварително изготвен план върху държавна земя в местността
„Дагакин камък“ в землището на с. ***, окр. Врачански.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото няма спор, относно родствената връзка между ответниците в
производството, а също и за факта, че спорните сграда, гараж и спомагателни постройки
попадат в зем. имот № 001098, находящ се в землището на село ***, общ. Мездра.
Съгласно представените по делото удостоверение на Общинския народен съвет на с.
*** от 1979 г. и договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, сключен между
кметството на с. *** и Б. Ц. К., на 30.06.1981 г. е видно, че на последната е отстъпено право
на строеж върху държавно място от 750 кв.м., находящо се в м. „Драгакин камък“ за
постройка на сграда от 23 кв.м. на един етаж по предварително изготвен план. Приложеният
по делото нотариален акт № 111/13.06.1985 г., том I, нот. дело № 219/1985 г. на МзРС,
установява, че Б. К. е призната за собственик на основание отстъпено право на строеж на
имот – вилна сграда от 28 кв. м. на един етаж по предварително изготвен план върху
държавна земя в местността „Дагакин камък“ в землището на с. ***, окр. Врачански. В
нотариалния акт е посочено, че пред съдията са представени протокол № 1/23.06.1981 г. от
заседание на кметски съвет на село *** и договор за отстъпено право на строеж.
По делото са приети като писмени доказателства - представени от въззиваемата частни
документи - фактури, сметки, квитанции и превозни документи, от които е видно, че в
периода 1982 г. – 1989 г. Б. К. е закупувала и са й доставяни строителни материали.
Между страните не се спори, а и от представените удостоверения за наследници на
лист 12 и лист 17 от делото се установява, че въззиваемата Л.Н. е единствен наследник на
покойната си майка Б. К., починала на 27.07.1998 г.
От обстоятелствената част на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че вилната сграда, предмет на огледа, е сграда № 03
от приложената по делото скица. Изградена е на два етажа, които имат връзка помежду си
посредством вътрешни метални вити стълби. Конструкцията на сградата е масивна, с
тухлени стени и стоманобетонови подови и покривни конструкции. Покривът е плосък със
стоманобетонова покривна плоча. Застроената площ на сградата е 54,76 кв.м., а разгърнатата
застроена площ – 109,52 кв.м. Първият етаж от сградата е долепен до сграда 04 по
представената скица. Двете сгради са свързани помежду си чрез отвор – врата, и
представляват едно цяло. Тъй като състоянието на двете сгради е много лошо – няма
9
дограма, ел. инсталациите са ограбени – не е ясно имало ли е монтирана врата между двете
сгради, или те са свързани само чрез този отвор, без на него да е била монтирана врата.
Сграда 04 е на един етаж. Конструкцията й е подобна на тази на сграда 03 – носещи тухлени
стени, стоманобетонова покривна плоча. Застроената и разгърнатата площ на сградата е
една и съща – 70,08 кв.м. В заключителната част на експертизата, вещото лице е дало
отговор на поставените задачи, от който е видно, че при оглед на място не е налице
идентичност на построената сграда със сградата описана в нотариален акт № 11/1985 г. Не
са намерени документи за промяна на името на местността от „Драгакин камък“ на
„Ковачева падина“, като при справка в Общинска служба „Земеделие и гори“ Мездра му
било обяснено, че при изготвяне на КВС много по-малки местности са слети с по-големи и
са записани на името на по-голямата. Установил е, че процесните строежи са търпими, но не
е открил никакви строителни книжа.
По искане на страните, на основание чл. 204 ГПК, районният съд е извършил оглед на
място, като процесният имот е посочен от процесуалния представител на ответниците. При
огледа съдът е констатирал, че в имота, който е бил посочен от страните, се намират 4
сгради на площ, която е отделена от пътя с масивна бетонна подпорна стена.
Разположението на сградите е така, както са отразени на скицата на лист 57 от делото.
Сграда № 03 и № 04 са свързани помежду си с отвор и в двете сгради липсват врати и
прозорци, части от врати и прозорци се намират по пода вътре в тях. Сграда № 3 е на два
етажа, като достъпа между етажите е с вита метална стълба. Няма ел. инсталация, няма
следи от монтиране на врати, но има следи от монтиране на прозорци. Сградата означена на
скицата като № 06 е масивна с железобетонна плоча частично разрушена, при което личи
желязна арматура. Пода е под нивото на входа. Отразената сграда под № 05 представлява
гараж с две гаражни врати, които са затворени, не личи гаражите да са ползвани по
предназначение. Няма следи от отглеждане на животни. На незастроената площ пред сгради
№ 03 и № 04 по продължение до входа няма следи от зеленчукова градина или обработваема
площ. Там са засадени три плодни дървета, които не личи да са поддържани. Цялото
оградено място е непочистено, неподдържано, неличи да са почиствани и постройките,
които са пълни с части от счупени прозорци и стъкла. Всички постройки са с плосък
покрив. Непосредствено до постройката с № 03 на скицата от към страна на входа има шахта
с размери около 50/50 см., която е пълна със строителни отпадъци и части от тухла, в която
личи поцинкована водопроводна тръба и силно корозирал кран. Сградата обозначена под №
07 на скицата представлява външна тоалетна масивна с плосък железобетонен покрив, без
врата, като входа към нея е с изградени бетонни стъпала.
Като доказателство по делото е приобщена и земеделска преписка по заявление вх. №
001160 подадено от ответника Д. Т. К., по която е постановен финализиращ адм. акт –
решение на Общ. служба по земеделие гр. Мездра № ПФ875/07.09.09 г., с което на
наследниците на покойния Т. К. П. - ответниците Д. Т. К. и сестра му - ответницата М. Т. К.,
е реституиран по реда на ЗСПЗЗ зем. имот в землището на село ***, общ. гр. Мездра с №
001098 по картата на землището, с площ от 2.207 кв. м., осма категория и посочени в
10
решението граници, в който зем. имот попадат спорните сгради.
По делото е представен нот. акт № 124/03.05.10 г. на нотариус Х. А. с рег. № ***, с
който ответниците Д. Т. К. и сестра му ответницата М. Т. К. са признати за собственици на
основание давностно владение за всички сгради изградени в реституирания им имот №
001098 в землището на село ***, общ. Мездра, в м. "Ковачева Падина", целия от 2.207 кв.
м., а именно: къща с площ от 79 кв. м., гараж за автомобили надземен 20 кв. м., къща с площ
55 кв. м., къща с площ 70 кв. м. , гараж за автомобили надземен 91 кв. м., жилищна сграда с
площ от 50 кв. м., сграда с особено предназначение 4 кв. м. За снабдяване на ответниците с
посочения нот. акт, пред нотариуса е представено удостоверение за търпимост № 56/15.04.10
г. издадено от община гр. Мездра, в което е посочено, че всички описани по-горе сгради
според декларацията на Д. Т. К., са построени в периода 1971-72 г. В удостоверението е
посочено, че сградите са допустими по действащия устройствен план по време на
строителството им и според строителните правила и норми действали по това време и
съгласно пар. 16 от ЗУТ имат характер на търпими строежи.
След издаване на нот. акт № 124/03.04.10 г., с представения по делото нот. акт №
123/30.09.10 г. на нотариус Х. А., рег. № ***, ответниците Д. Т. К., съпругата му С. К. и
сестра му М.К. са продали на техния син и племенник Ц.К. имот 001098 в землището на село
***, заедно с всички построени в него сгради описани по-горе.
След сключване договора, оформен с нот. акт № 123/30.09.10 г., ответниците Ц. Д. К. и
съпругата му Б.Г. К. са продали имот № 001098 в землището на село ***, заедно в всички
изградени в него сгради, на ответницата М. П. С., като сделката е оформена с нот. акт №
122/19.05.14 г. на нотариус Б. М., рег. № ***.
По делото са представени декларации по чл. 14 ЗМДТ и документи за заплатени
данъци към община Мездра, от които е видно, че спорните сгради и земята са декларирани
от 1998 г. на името на въззиваемата Л.Н. и покойния й баща, а след неговата смърт през
2017 г. има подадена коригираща декларация, като дължимите данъци и такси за периода от
1998 г. до 2017 г. са заплащани от въззиваемата по номер на партида на имота.
От показанията на свидетеля К. Д. се установява, че майката на въззиваемата Л.Н. е
построила спорните сгради преди повече от 25 години, като по този повод и оказаната й от
свидетеля помощ при строителните работи лицата са се познавали. Показанията дават
сведения за конкретно извършваните строителни дейности са извършвани в имота и какво е
било състоянието му – вила на два етажа, до нея камина с огнеупорни тухли, с облицовка от
камък, с канал за отводняване, до вилата имало лимонаден цех. От показанията става ясно,
че след смъртта на Б. К., покойният й вече съпруг е посещавал имота като се е канел да го
прегради и изгради подпорни стени. Установява се, че ключ за имот е имал К., който го е
поддържал. Показанията на свидетеля изясняват, че процесните сгради се намират в имот в
м. „Драгакин камък“, а м. „Ковачева падина“ се намира от другата страна, както и че
въззиваемата не е посещавала имота от преди десет години. Установява се, че този свидетел
познава ответника Ц.К., като заявява, че не е виждал други хора да посещават имота, а за
11
продажбата му е разбрал от слухове в селото.
Показанията на свидетеля Р. Б. /кмет на с. ***/ дават сведение, че Б. К. е имала имот в
местността „Драгакин камък“, в който е имало вила, лимонаден цех и много хора от селото
са работили там. Вилите там били строени около 1985 г., представлявали масивна постройка
от тухли, имало дървен навес, покрит с цигли, камина, имало и лимонаден цех, басейн и
друго помещение. Ловците от селото отглеждали прасета в този имот. Лимонаденият цех е
работил до около 1990 г. Б. Ц. и мъжа й посещавали имота, а след смъртта им лице на име
К. се грижил за имота, бил му даден един микробус, той се грижил за имота, правил и
подпорна стена. От три - четири години разбрал, че Ц.К. е купил вилиата. Свидетелят не
знае дали Ц.К. или някой от неговите роднини да е ходил там. От показанията на свидетеля
се установява, че вилата се намира в местността “Дагакин камък“, а местността „Ковачева
падина“ е друга местност, намираща се от другата страна на реката. От показанията на
свидетеля се установява, че към момента, минавайки покрай мястото, е забелязал, че вилата
се вижда от пътя, няма прозорци, врати, а до преди 3-4 години е имала. Преди шест години
там е видял въззиваемата Л.Н. за последно. След смъртта на съпруга на Б. Ц. и бащата на
Л.Н. свидетелят е виждал един път въззиваемата в имота от преди 6 години.
Посочените от ответниците свидетели К. К., В. Д. и Г. К., са роднини по сватовство на
ответника Д. Т. К.. Всички свидетели описват имота с овощна градина, ливада, на склон, с
подпорна стена, изградена от Д.К., отдолу има гаражи/бункери, с построени в него сгради
/без да заявяват категорично колко са/, нямат прозорци, врати, пропаднал бил пода и
таваните. Според свидетелите, бащата на Д. Т. К. имал земя в местността "Ковачева
падина", която след като били върнати земеделските земи в страната, Д. Т. К. си взел земята
по закон. Според свидетелката В. Д. в имота на ответника Д.К. имало изградена вила и
овощна градина. Свидетелката не познава Б. К. и Л. В. и не е чувала за тях. Заявява, че
когато последно е посещавала селото е забелязала, че в имота се отглеждат прасета, а сега
собственик е Д.К., който го е продал на лице от гр. София. Свидетелката обяснява, че един
завой по-нагоре е м. „Драгакин камък“. В показанията си свидетелката Г. К. заявява, че не
знае кога и от кога са построени сградите, не е чувала за лицата Б. К. и Л. В., както и че е
живяла в с. *** 7-8 години от 1973 г., след което се е преместила в гр. София и рядко
посещава селото. От показанията на свидетеля К. К. става ясно, че имота е на Д.К. и баща
му, които са го посещавали и поддържали, включително са обработвали овощната градина и
ливадата. Свидетелят К. знае, че в имота има постройки, които според слуховете в селото
били построени някога от ТКЗС, ДЗС. Свидетелят не знае някой друг да има претенции към
имота и заявява, че не е имал уговорка с никой да се наблюдава и полага грижи за този имот.
Съдът намира, че не следва да цени показанията на втората група свидетели, доведени
от ответната страна. Почти всички са в близки роднински връзки с ответниците, описват
имота по начин, който частично се отличава от описания в експертното заключение и от
направения оглед. Освен това свидетелят Г. К. не предава нейни лични впечатления, а
възпроизвежда казаното й от други лица, тъй като не живее в с. ***.
12
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решениеята на първоинстанционния съд съдържат реквизитите по чл. 236 ГПК и
са действителни, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решенията са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решенията са правилни, а
въззивните жалби - неоснователни, по следните съображения:
Едно от оплакванията в подадената втора по ред въззивна жалба касае допустимостта
на решението за допълване, което обуславя нуждата да бъдат изложени мотиви защо не се
приема за основателно. При първото по ред образувано въззивно гражданско дело по
подадената въззивна жалба срещу решението на районния съд съставът на Окръжен съд –
Враца за първи път в рамките на производството от завеждане на исковете е заключил, че
исковата молба е нередовна. Нередовността се изразява в това, че исковата молба е насочена
срещу М. П. С., Д. Т. К., М. Т. К., С. Х. К., Ц. Д. К. и Б. Г. К., като в обстоятелствената й
част са изложени твърдения, сочещи на правен интерес от търсене на защита срещу тези
лица по искове, които не са посочени в петитума на молбата. По тази причина въззивният
съд е оставил исковата молба без движение, както изисква тълкувателна съдебна практика,
израз на която са т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което в
тази част не е изгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г. /в сила от
01.03.2008 г./, както и т. 5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Дадените указания са изпълнени и от тях се констатира, че ищцата Л.Н. предявява искове
срещу всеки един от ответниците, заедно с претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК спрямо двама от
тях. Именно нередовността на исковата молба препятства хипотезата на изменение на иска,
тъй като изменение на иска може да съществува при редовно предявен първоначален иск, в
който случай с исковата молба по ясен и категоричен начин са очертани предмета и
пределите на търсената му защита. След като исковата молба на Л.Н. не е била достатъчно
ясна относно рамките на търсената от нея защита на твърдяното за притежавано от нея
право на собственост спрямо процесните сгради /след като насочва исковата си молба
спрямо всеки един от ответниците, навежда възражения спрямо придобивните основания
спрямо тях, прави искане по чл. 537, ал. 2 ГПК спрямо двама от ответниците, а петитумът е
насочен спрямо първия ответник/, то направените уточнения чрез допълване на петитума на
исковата молба при същите факти, изложени в обстоятелствената й част, не представлява
изменение на иска, а още по-малко недопустимо такова. Нуждата от отстраняване на
нередовностите на исковата молба, а от там и от допълване на първото по реда постановено
от районния съд решение по спора е допустимо според въззивната инстанция и защото
ответниците по делото са конституирани като такива, спрямо никой от тях с оглед
направените възражения още процесуалния им представител пред районния съд
13
производството не е било прекратено. Нещо повече – всеки от ответниците е участвал
пълноценно в процеса, както защитавайки се срещу наведените от ищцата твърдения, така и
противопоставяйки й свои права спрямо процесните сгради. Ответниците именно в
качеството си на такива са подали въззивна жалба срещу решението на районния съд,
каквато би била недопустима, ако същите нямаха това качество. Осланяйки се на
посочените обстоятелства въззивният съд счита, че именно в рамките на висящото вече
между страните производство следва да бъде решен възникналият помежду им спор,
приемайки, че по този имлицитен начин те са поискали допълване на първото по ред
постановено от районния съд решение.
По основателността на предявените искове въззивният съд съобрази на първо място, че
страните не спорят относно факта, че спорните сграда, гараж и спомагателни постройки
попадат в зем. имот № 001098, находящ се в землището на село ***, общ. Мездра.
Собствеността върху тях се претендира от ищцата Л.Н. на основание отстъпено право на
строеж и давност, които изключват възможността за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ
в полза на ответниците Д. Т. К. и сестра му М. Т. К. в качеството им на наследници на
покойния Т. К. П., каквито са и възраженията им заявени в отговора на исковата молба.
Същевременно на ищцата е противопоставено решение на Общинска служба
Земеделие гр. Мездра № ПФ875 от 07.09.09 г., за възстановяване на собствеността върху
имот с идентификатор 001098 в землището на село ***, общ. гр. Мездра, на двама от
ответниците, в който имот се намират и спорните сгради. Това решение се постановява в
административно производство и по същността си представлява административен акт,
поради което и с оглед предоставените с него права на първо място следва да бъде
преценена неговата законосъобразност с оглед направеното възражение. Трайната съдебна
практика на ВКС и на съдилищата приема, че по влезлия в сила административен акт, в
исковото производство за собственост, каквото именно е настоящото производството,
решаващият спора съд следва да упражни косвен контрол за законосъобразност, ако
страната по ревандикационния спор, която не е взела участие в административното
производство, възразява за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността.
Провеждането му в исковия процес е единствената защита на тази страна, в казуса на
ищцата Л.Н., за да релевира възраженията си за материална незаконосъобразност на акта за
възстановяване - например, защото имотът е застроен или са проведени други мероприятия,
които съставляват пречка за възстановяване на собствеността. При съобразяване на тези
оплаквания настоящата съдебна инстанция счита, че предпоставките за постановяване на
решението от Общинска служба Земеделие гр. Мездра не са били налице, защото спрямо
възстановения имот е съществувала пречка за възстановяване съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Приложението на текста на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ придава на извършеното застрояване
характер на пречка за възстановяване на собствеността, без оглед законността на
строителството, а на земята - характеристиката на вещ с несамостоятелно значение, като
изключва възможността теренът да бъде възстановен на предишните собственици. Тези
съображения налагат извода, че актът за възстановяване на собствеността за ответниците Д.
14
Т. К. и сестра му М. Т. К. по реда на ЗСПЗЗ /реш. № ПФ875/07.09.09 г./ не е съобразен с
изискванията на закона и окръжен съд, преценявайки го по пътя на косвения съдебен
контрол, не го зачита.
Следва да се посочи, че конкретния случай макар да не попадат в изключението по чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ, изискващо валидно учредено право на строеж, за ищците е налице правната
възможност при условията на Постановление № 4 на Министерския съвет от 12.02.1988 г. за
по-нататъшното усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони
и земите за земеделско ползване и за отстраняване на нарушенията при изграждане на
сгради в тях /ДВ, бр. 19 от 11.03.1988 г., изм., бр. 34 от 1990 г./. да запазят изградените
постройки. С разпоредбата на чл. 1 ПМС № 4/1988 г. е създадено задължение за
изпълнителните комитети на общинските народни съвети до 1.04.1989 г. да отстранят
всички нарушения, свързани с неправомерно завзетите и раздадени държавни земи от
селскостопанския и горския фонд, като се отнемат и се възстановят в съответния фонд,
както и да премахнат по реда на ЗТСУ (отм.) всички постройки, изградени в посочените
категории земи и в земите за земеделско ползване, в които не се разрешава строителство. По
делото не е установено такава процедура да е била изпълнена спрямо спорните сгради.
Същевременно по делото са събраха гласни доказателства, че спорните сгради са
изградени в през 1985 г. от покойните родители на ищцата Л.Н. – нейната майка Б. К.,
починала през 1998 г., и нейният баща Н. К. – починал през август 2011 г., чийто единствен
наследник е ищцата, които приживе посещавали и полагали грижи за имота, включително
декларирали същия на свое име. След тяхната смърт, т.е. след 2011 г., наследилата го Л.Н.
рядко посещавала имота, но възложила на човек от същото село да посещава имота и да я
информира за състоянието му. Изложените обстоятелства дават основание да се приеме, че
ищцата владее непрекъснато и необезпокоявано спорните вилна сграда, гараж и
самостоятелни постройки, отразени съответно в представената скица на л. 19 от делото под
№ 03, 04, 05, 06 и 07, в северозападната част на поземлен имот № 001098, с начин на трайно
ползване: друга селищна територия, с площ от 2.207 дка, осма категория, находящ се в
местността "Ковачева падина" /бивша местност Драгакин камък/ в землището на с. *** с
ЕКАТТЕ 54047, общ. Мездра, обл. Враца, при граници и съседи: имот № 000741 полски път
на община Мездра, имот № 123002 горско тр. нас. на Ц. Д. К., от построяването им през
1985 г. и до 2014г. Установеното обстоятелство, дава основание да се приеме, че към 2017 г.
за ищцата е изтекъл и 10 годишната придобивна давност по чл. 79 ЗС, чието начало се
определя съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и към който период на
продължителност следва да се присъедини трайното, необезпокоявано, продължително и
непрекъснато владение, осъществявано от нейните родители – Б. Ц. и Н. К., които са
построили сградите.
Като собственици на спорните сгради не могат да се приемат ответниците Д. и М. К.и
и при основание изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност, тъй като са ги
владеят непрекъснато и необезпокоявано в периода от 2000 до 2010 г., когато са ги продали
на сина си ответника Д.К. с нот. акт № 123/30.09.2010 г. В отговора по чл. 131 ГПК
15
ответниците не твърдят, че са построили сградите, а че са ги намерили изоставени и
порутени и ги владеят от 2000 г. до 2010 г., направили са подобрения и са придобили
собствеността върху сградите по давност. За така заявените твърдения на ответниците, по
делото не са събрани доказателства, а изслушаните по делото свидетелски показания съдът
не взема предвид по посочените по-горе мотиви. Дори да бъдат взети предвид, то
показанията на тези свидетели не допринасят за установяване на елементите на владението
като годно да направи ответниците собственици. Владението, като фактическа състояние,
има два кумулативни признака – обективен и субективен. И докато по отношение наличието
на субективния признак съществува законовата презумпция по чл. 68 ал. 1 от ЗС, то
обективния признак /упражняване фактическа власт върху веща/ подлежи на доказване. И
тъй като по делото е безспорно, че първоначално спорните сгради са се намирали във
владение на ищцата и покойните й родители, новите владелци Д. и М.К., за да установят
своята фактическа власт, следва да отстранят тази на предишните владелци. Тази правна
постановка предполага представяне на доказателства от Д. и М. К.и, че към 2000 г. те са
извършили действия, с които са отблъснали владението на ищцата Л.Н. и баща й Н. К..
Такива доказателства по делото не се представени. Нещо повече, в процеса се установи, че
ищцата и покойният й баща са декларирали процесните сгради на свое име и са плащали
дължимите за тях местни данъци в този период. При това положение, за да установи
фактическа власт върху сградите за себе си, следва да представи доказателства и установи
по категоричен начин, че се е противопоставил явно и е отблъснал владението на ищцата.
Както се посочи, такива доказателства по делото не са представени. Ищцата Л.Н. е разбрала
случайно през 2017 г., че сградите се владеят други хора /от ответницата М.С./.
В заключение, въззивния съд приема, че ищцата е собственик на спорните вилна
сграда, гараж и самостоятелни постройки, отразени съответно в представената скица на л.
19 от делото под № 03, 04, 05, 06 и 07, в северозападната част на поземлен имот № 001098, в
землището на село ***, м. "Ковачева падина", при което предявеният установителен иск за
собственост срещу ответниците Д. Т. К. и М. Т. К. следва да се уважи.
При извода за основателност на този иск и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на отмяна
подлежи констативен нот. акт № 124/03.05.10 г., в частта с която Д. Т. К. и сестра му М. Т.
К. са признати за собственици на основание давност върху процесните сгради, разположени
в имот № 001098 в землището на село ***, описани в акта като къща с площ от 79 кв. м.,
гараж за автомобили надземен 20 кв. м., къща с площ 55 кв. м., къща с площ 70 кв. м. , гараж
за автомобили надземен 91 кв. м., жилищна сграда с площ от 50 кв. м., сграда с особено
предназначение 4 кв. м.
Основателността на предявените установителни искове за собственост срещу Д. и М.
К.и, обуславят основателност и на останалите обективно и субективно съединени с тях
установителни искове за собственост на процесните сгради срещу Ц. Д. К., съпругата му Б.
Г. К. и В. Д. К., конституиран като ответник след смъртта, в хода на процеса, на ответницата
С. Х. К.. Уважаването на тези искове изхожда от обстоятелството, че Д. Т. К., съпругата му
С. Х. К., и сестра му М. Т. К. не са собственици на спорните сгради, разположени в имот
16
001098 в землището на село ***, м. "Ковачева падина", поради което не може да се приеме,
че те са прехвърлили валидно правото на собственост на тези сгради, чрез договор за
продажба оформен с нот. акт № 123/30.09.2010 г., на своя син и племенник – ответника Ц. Д.
К.. Това е така, тъй като те не могат да прехвърлят права, които не притежават. Ето защо,
предявените от Л.Н. установителни искове са собственост на процесните сгради срещу
посочените по-горе ответници следва да бъдат уважени.
По изложените правни съображения, следва да се уважи и предявения от ищцата
осъдителен иск за собственост срещу последната приобретателка, която към момента на
предявяване на исковете е във владение на сградите – ответницата М. П. С.. Тя е купила
имот 001098 в землището на село *** и изградените в него сгради, предмет на
ревандикацията, от Ц. Д. К. и съпругата му Б. Г. К., като сделката е оформена с нот. акт №
122/19.05.14 г. Сделката не е породила транслативното си вещно правно действие и
купувачът М.П. не е станала собственик на закупения имот, тъй като праводателите й не са
собственици на същия.
В заключение, съвпадането на правните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния налагат атакуваните решения да бъдат потвърдени, с изключение на
посочената по-горе част от решението за допълване.
При този изход на спора въззиваемата Л.Н. има право на разноски съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, каквито своевременно са поискани и са представени
доказателства за реалното им извършване, поради което и с оглед липсата на възражение за
прекомерност, поисканите и направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение за
представителство пред настоящата съдебна инстанция следва да й се присъдят в пълен
размер от 600,00 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260013/28.01.2021 г., постановено по гр. дело №
1371/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130 от 04.08.2021 г., постановено по гр.д. №
1371/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е допълнено решение №
260013/28.01.2021 г., постановено по гр. дело № 1371/2017 г. по описа на Районен съд –
Мездра.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. С., ЕГН **********, с адрес. ***, Д. Т.
К., ЕГН **********, М. Т. К., ЕГН **********, В. Д. К., ЕГН **********, Ц. Д. К., ЕГН
**********, и Б. Г. К., ЕГН **********, всички с адрес с. ***, общ. Мездра, ***, да заплатят
на Л. Н. К. /с предишна фамилия В./, ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 600,00
/шестстотин/ лева, представляващи направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение
17
пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18