Р Е Ш Е Н И Е № 45
Гр.Сливен, 01.12.2017г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание на двадесети
октомври, двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Радост Гърдева и с участието на прокурора………,
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.дело № 106 по описа за 2016г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК и цена - 6 225.12 евро и осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл.
79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗДД и цена - 42 013.63 евро.
В
исковата молба ищецът твърди, че между
„МКБ Юнионбак" АД, С.С.С.
като кредитополучател и В.К.С. като солидарен длъжник, бил сключен Договор за ипотечен
кредит „Улеснение" № 318-135/02.06.20Юг. и Анекс № 1/04.07.2011г. към
него, по силата на който, на кредитополучателя
бил отпуснат банков кредит в
размер на 28 300.00 евро за рефинансиране на кредитни задължения към
две банки: „Райфайзенбанк" - 2 броя - остатък по потребителски кредит с
ипотека в размер на 24 806.93 лева и 1 бр. кредитна карта с лимит от 2 00 лева
и към „Пощенска банка" - 4 броя кредитни карти с общ дълг от 6 600 лева и
за задоволяване на текущи нужди. Отпуснатият кредит бил изцяло усвоен еднократно на 09.06.2010г., по банкова сметка *** ***, открита на името
на кредитополучателя.
Твърди
,че съгласно т. 1.6 от Договора, формираният редовен дълг по кредита се
олихвявал, както следва:1/ за първата година от срока на кредита, главницата по
кредита се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на
11.85%; 2/ след изтичане на срока по т. 1.6.1, непогасената част от главницата
по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в
размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 1035 базисни
точки.
Лихвата
за просрочие (наказателна лихва) по кредита била в
размер на размера на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1 000 базисни точки
на годишна база (т. 1.7 от Договора).
Твърди
се, че с Анекс 1 от 17.05.2008г. е удължен крайният срок за погасяване на
задълженията и е предоставен 6 месеца гратисен период
относно непогасената просрочена и редовна главница по кредита - с
продължителност до 25.12.2011г.
За
времето от началната до крайната дата на
гратисния период дългът по кредита ще се олихвявал с
ГЛП в размер на 6м EURIBOR плюс 4.22 пункта, но не по-малко от 5.93% (т. 3.1.
от Анекс № 1). За времето, считано от крайната дата на гратисния
период до погасяване на кредита, дългът по кредита се олихвявал с ГЛП в размер на 6м EURIBOR с
надбавка от 1194 базисни точки годишно, но не по-малко от 13.65 %.
Твърди,
че усвоения кредит е погасяван частично по главница на следните дати:
25.08.2010 г., 27.09.2010 г., 28.09.2010 г., 29.09.2010 г., 25.10.2010 г.,
25.11.2010 г., 28.12.2010 г., 29.12.2010 г., 23.06.2011 г., 04.07.2011 г„
18.04.2013 г., а по лихва на следните дати: 26.07.2010 г., 28.07.2010 г,
29.07.2010 г., 25.08.2010 г., 27.09.2010 г., 25.10.2010 г.,25.11.2010гг.,
28.12.2010 г., 25.01.2011 г., 16.03.2011 г., 19.03.2011 г., 31.03.2011 г.,
15.04.2011г., 28.04.2011 г., 19.05.2011 г., 17.06.2011 г., 23.06.2011 г.,
08.07.2011 г., 25.07.2011 г., 25.08.2011 г., 21.09.2011 г., 26.09.2011 г.,
07.11.2011 г., 30.12.2011 г., 19.04.2013 г.
Твърди , че кредитът бил в просрочие,
считано от 25.11.2011 г. - общо 1863 дни към 30.12.2016г. Поради неизпълнение на поетите с
Договора за кредит задължения, от Банката били изпратени покани до
Кредитополучателя и Солидарния длъжник с цел да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми вземанията по Договора - покана с изх. № 318-35/14.02.201 Зг.,
изпратена по постоянен адрес на С.С.С. и покана с
изх. № 318-34/14.02.2013г., изпратена до В.К.С.. Видно от известията за
доставяне, поканите били върнати на подателя поради неполучаването им от страна
на ответниците.
От
страна на длъжниците не последвало плащане, поради което, на 18.04.201
Зг. банката подала в СлРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу С.С.С. и В.К.С. за
сумите: 27 620.60 евро, представляваща
главница по Договор за ипотечен кредит „Улеснение" № 318-135/02.06.2010г.
и Анекс № 1/04.07.2011г. към него, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.04.2013г. до окончателното й изплащане; 2665.39 евро - договорна лихва за периода от 25.10.2011г.
до 19.03.2013г.; 955.10 евро -
наказателна лихва за периода от 25.01.2012г. до 17.04.2013г. и 2
290.68 лева - разноски по делото
Въз основа на подаденото заявление било образувано
ч. гр. дело № 1307/2013г. на СлРС, по което на 19.04.2013г. била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист,
като кредитополучателят и солидарния длъжник били осъдени да заплатят на
кредитора горепосочените суми в пълен
размер.
Твърди, че на 05.12.2016г., банката била уведомена
за постъпило при условията на чл. 423 от ГПК възражение от длъжника В.С..
Тъй като
изпратените до кредитополучателя и солидарния длъжник покани били върнати на подателя поради
непотърсването им от страна на получателите и не били изпълнени изискванията,
въведени в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ВКС относно обявяването на предсрочна изискуемост на
кредита, банката се отказвала от направеното в заповедното
производство твърдение за надлежно настъпване на предсрочна изискуемост на непадежиралата част от главницата в размер на 15
133.46 евро, непадежиралата договорна лихва в размер на 28.69
евро, както и за падежиралата след подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение главница в размер
на 9 579.01 евро, договорна лихва за
периода 25.03.2013г. до 24.12.2016г. в размер на 10 626.44 евро и наказателна лихва за периода
18.04.2013г. до 29.12.2016г. в размер на 6 652.46 евро и предявявала претенции,
произтичащи от договора за кредит, като обективно съединени установителен
и осъдителен иск.
Иска се установяване със
сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ПИБ" АД в режим на
солидарна отговорност от ответниците С.С.С. и В.К.С., произтичащи от отпуснат кредит по
Договор за ипотечен кредит „Улеснение" № 318-135 от 02.06.2010 г., изменен
и допълнен с Анекс 1 от 04.07.2011 г., включващи вземания за месечни вноски с
настъпил падеж към 18.04.2013г. включително/ моментът на иницииране на
заповедното производство/, на обща стойност 6 225.12 евро , от които:
главница в размер 2 908.13 евро,
договорна лихва за периода 25.10.2011г. до 24.03.2013г. в размер 2 713.79 евро, наказателна лихва за просрочие за периода 25.01.2012г. до 17.04.2013г. в размер
на 484.72 евро, както и законната
лихва върху главницата до изплащане на вземането.
Иска се
солидарното осъждането на ответниците С.С.С. и В.К.С. да
заплатят на „ПИБ" АД вземанията, произтичащи от договор за
ипотечен кредит „Улеснение" № 318-135 от 02.06.2010 г., изменен и допълнен
с Анекс 1 от 04.07.2011г., в общ размер на
сумата 42 572.46 евро,
представляваща: непадежирала към датата на
завеждане на настоящия иск главница в размер на 15 133.46 евро, непадежирала
договорна лихва за периода 25.12.2016 г. до 29.12.2016 г. в размер на 28.69 евро и падежирали след датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение главница в размер на 9 579.01 евро, договорна лихва за
периода 25.03.2013г. - 24.12.2016г. в
размер на 10 626.44 евро, наказателна лихва за периода
18.04.2013г. - 29.12.2016г. (включително) в размер на 6 652.46 евро и просрочени годишни комисионни в размер
на 552.40 евро, ведно
със законната лихва върху падежиралата и непадежиралата главница, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане.
Претендира се за осъждането на двамата ответници да заплатят на направените в заповедното производство разноски в общ размер на 2 290.68
лева, от които: 1 226.68 лв– д.т. и
1064лв-юриск. възнаграждение, както и разноски в исковото производство, в
т.ч. юриск. възнаграждение от 8 000 лв.
Тъй като длъжникът Стефан С. не е
подал възражение срещу заповедта за
изпълнение в срока по чл. 414 ал.2 ГПК, ищецът моли производството по отношение
на него да бъде прекратено.
Тъй като вторият длъжник В.С. подал възражение по чл. 423 ГПК след
изтичане на преклузивния срок, моли и спрямо него
производството да бъде прекратено.
С определение от 17.01.2017г, съдът
прекрати производството по делото само по отношение на неподалия възражение
длъжник С.С.С., приемайки, че предявените срещу него
исковете са недопустими.
Определението не е било предмет на въззивно обжалване.
С подадения в срока по чл.367 ал.1 ГПК
отговор на исковата молба, вторият ответник В.К.С. оспори изцяло исковите
претенции като недопустими, а по същество и неоснователни. Счита, че за заявителят в заповедното производство, в
полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от
предявяване само на установителен иск, не и осъдителен
иск за това вземане. Счита, че в случаите, когато е издадена заповед за
изпълнение и тя е оспорена от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, кредиторът може
да осъществи защита на вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК в едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ГПК. Признаването на вземането
с влязло в сила съдебно решение по така предявения иск, придавало изпълнителна
сила на оспорената заповед за изпълнение. Поради това, наличието на издадена
заповед за изпълнение лишавало кредитора
от правен интерес да търси защита на вземането чрез осъдителен иск. Само в случай на обезсилване на заповедта за
кредитора, съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез
предявяване на осъдителен иск по общия ред. Заповедта за изпълнение се явявала процесуална пречка за предявяване на
осъдителен иск, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ответникът счита, че е недопустимо кумулативно
съединяване на исковете по две причини. Първата била, че обективно
съединените искове трябва да се подсъдни на едни и същ съд, а в настоящият
случай, единият от исковете с цена 6 225.12евро бил подсъден на СлРС. Тъй като иска бил
установителен, следвало да се разглежда по
специалният ред, предвиден в чл. 422 ГПК.
Вторият иск бил с цена: 27410.31 евро и 15 162.15 евро и предявен като
осъдителен, като следвало да се разглежда по общият исков ред, но пред
ОС-Сливен. Освен това, предявените
по чл. 422 ал.1 искове се намирали в
пряка връзка с подаденото възражения по чл. 414 от ГПК, а всеки иск по чл. 422
от ГПК, който се различавал по основание
и размер от заявеното пред съда в заповедното производство, бил
недопустим, поради липса на правен интерес. Нямало идентичност между
заповедното и исковото производство, а съвпадението било нужно както от
обективна, така и от субективна страна.Съгласно
чл. 422 ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането, се смятал предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
е спазен срока по чл. 415 ал. 1 ГПК. Затова последващо
кумулативно съединяване било недопустимо, тъй като предметът на иска бил
очертан първоначално - с подадените заявления по чл. 417 ГПК.
Ответникът счита, че ищеца няма
правен интерес от водене на установителен иск по чл.
422 от ГПК за сумата от 6 225.12 евро.,
тъй като пред СлРС не било подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумата от 6 225.12 евро. За такава сума не било подавано и възражение.
Следователно, за ищеца липсвал правен интерес от водене на установителен
иск по чл. 422 от ГПК за сумата от 6 225.12евро, тъй като такава сума не била
предявявана, съответно нямало как да бъде съдебно установена.. В подаденото
възражение по чл. 423 ГПК били оспорени сумите, описани в заповед за незабавно
изпълнение, издадена по ч.гр.д № 1307/2013г.
на РС-Сливен. В тази заповед никъде не фигурирала нуждаеща се от
установяване сума в размер на 6 225.12евро, поради което, предявеният иск по
чл. 422 се явявал недопустим, поради
липсата на правен интерес.
Счита предявените искове по същество за неоснователни. Тъй като била
налице заповед за незабавно изпълнение, която не е обезсилена и въз основа на която ответника е
осъден да заплати описаните в
заявлението суми, предявеният осъдителен
иск бил предсрочно предявен. Първо трябвало да се обезсили издадената заповед
за незабавно изпълнение, след което ищеца щял да има правен интерес от водене
на осъдителен иск. Ако съдът приемел, че
е допустимо да се предяви осъдителен иск по реда на чл. 422 ГПК и при
съществуваща и валидна Заповед за незабавно изпълнение, прави възражение, че описаните в осъдителният иск
суми са погасени по давност. В исковата молба ищецът сочел, че кредита
се намира в просрочие от 25.11.2011г, но осъдителният иск на банката бил предявен от
датата на постъпване на исковата молба в съда 30.12.2016г. От 25.11.2011г.,
до датата на постъпване на исковата молба в съда: 30.12.2016г., били изминали повече от 5 години и вземането било
погасено по давност, на основание чл. 110 ЗЗД.
Счита
предявеният установителен иск за сумата от 6
225. 12 евро за неоснователен. Налице
била пълна липса на идентичност в съдържанието на заявеното пред заповедния съд
и предявеното с настоящата искова молба. В издадената заповед за изпълнение не
била предявявана сумата 6 225.12 евро. В
ИМ било записано, че цената на
предявения установителен иск е формирана като сбор от
2908.13 евро - главница; договорна лихва в размер на 2 713.79 евро и
наказателна лихва, в размер на 484.72 евро.
За подобни суми не била издавана заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Сумите били различни от посочените пред заповедния съд, поради което иска
бил неоснователен и недоказан по
основание и размер, а при осъдителен иск, ищецът нямал правен интерес да иска
повторна проверка на основателността на подаденото възражение.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която
ищецът оспорва възраженията на ответника.
Твърди, че след като не е настъпила
предсрочна изискуемост, завеждането на установителен
иск за цялото вземане би било неоснователно. Налице бил правен интерес за завеждане на осъдителен иск само и
единствено за непадежиралата главница,
както и за падежиралата
след датата на подаване на заявлението главница, договорна и наказателна
лихва, които биха се дължали, ако от страна на банката не са обявени за предсрочно
изискуеми всички вземания по договора за кредит. Освен това, със съдебното
решение по настоящото дело, съдът щял да се произнесе по дължимостта
на сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1307/13г на СлРС. След като констатирал, че не е надлежно съобщено на длъжника упражненото от
банката право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съдът щял да
отхвърли иска за непадежиралите вноски. Именно затова
банката предявила осъдителен иск за същите
вноски. Така в един исков процес щяло да се проведе пълно и главно доказване на всички
дължими суми по процесния договор.Двата обективно
съединени иска имали един и същ предмет, а правния интерес на банката
произлизал от подаденото от единия длъжник възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като
двата иска следвало да се разгледат в едно и също производство по арг. от чл. 210 ал.2 ГПК..
Оспорва възражението за изтекла давност, като
твърди, че искът по чл. 422 ГПК се счита
заведен от момента на подаване на заявлението в съда- 18.04.2013г, а осъдителният
иск е заведен на 30.12.2016г, като по отношение и на двата иска не са изтекли давностните срокове.
Тъй като съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК не бил обвързан от
констатациите на заповедния съд, поради което следва да извърши самостоятелна
преценка относно наличието на процесуални предпоставки за завеждане на установителния иск, моли производството по делото да бъде
прекратено и по отношение на втория ответник В.С., поради недопустимост на
иска. Твърди, че срокът по чл. 423 ГПК е изтекъл, а длъжникът Веселина С. е
узнала за заповедта за изпълнение с
получаването на ПДИ на 03.10.2013г, а възражението подала на 26.09.2016г. - 24 дни след предвидения 1 месечен преклузивен
срок. Освен това, на 02.08.2016г, процесуалният представител на същия длъжник
направил справка по изп..дело №688/2016г на ЧСИ П.Г.и
узнал за издадената заповед за изпълнение на същата дата.
Ответникът не е подал допълнителен
отговор на допълнителната ИМ.
В
с.з. банката-ищец поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира
разноски .Прави изменение на размера на предявения осъдителен иск - от 42 572.46 евро на 42 013.63 евро.
С определение, държано в о.с.з. на
20.10.2017т, съдът допусна изменение на размера на предявения осъдителен иск,
чрез неговото намаляване от 42 572.46 евро на 42 013.63 евро, в т.ч.
за падежирали и непадежирали
към датата на подаване на исковата молба вземания, както следва:
1/Падежирали вземания – общият им размер от 27 410.31
евро се намалява на 26 945.35
евро, като главницата от
9 579.01 евро се увеличава на 10 135.24 евро; договорната лихва от
10 626.44 евро се намалява на 9971.66 евро, а наказателната лихва от
6652.46 евро се намалява на 6286.05 евро.
2/. Непадежирали вземания – общият им размер от 15 162.15
евро се намалява на 15 068.28
евро, както следва: главница от 15 133.46 евро се намалява на
15 047.06 евро и договорната лихва от 28.69 евро се намалява на 21.22
евро.
В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител, който изразява становище,
че и двата иска са недопустими, а по
същество - неоснователни, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба
и писмената защита. Претендира разноски
и представя списък по чл. 8 ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие заустановено следното от фактическа страна:
На 02.06.2010г между „МКБ Юнионбанк"АД
и С.С.С.-
кредитополучател и В.К.С.-солидарен длъжник, е сключен договор за ипотечен кредит „Улеснение" №318-135/02.06.2010г в размер на 28 300евро, предназначен за рефинансиране
на кредитни задължения към две други банки.
Лихвата за редовния дълг е както
следва: за първата
година от срока на кредита главницата се олихвява с ГЛП в размер на 11,85%.
След
изтичане на срока непогасената част от главницата
се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в
размер на действащия шестмесечен EURIBOR
плюс надбавка в размер на 1035 базисни точки.Лихвата за просрочие
е в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1 000 базисни точки.
Кредитът е усвоен еднократно по
банкова сметка *** - IB AN BG31CBUN91951040315726.
Първата погасителна вноска по
погасителен план трябва да
бъде внесена на 25.07.2010., а последната - на 25.06.2020г.
На 04.07.2011г. е сключен Анекс №1
към Договора, в който страните предоговарят
условията, а именно удължава се крайния срок за погасяване на просрочените
задължения, кредитополучателя получава 6-месечен гратисен
период относно издължаването на просрочията по
главницата до 25.12.2011г., променя се и погасителния план, съгласно който
кредитополучателя трябва да погаси задължението си на 108 месечни вноски и в
предвид с 6-месечен гратисен период за погасяване на
редовна и просрочена главница; първата вноска по главницата трябва да бъде
погасена на 25.01.2012г. -145,00евро, а първата погасителна вноска за редовна
лихва на 25.07.2011г.-127,39евро. Главницата по погасителен план е в размер на
27 620,60евро, а начислената редовна лихва - 18 779,48евро.
На 04.07.2011г. между страните
е сключен Договор за потребителски кредит в размер на 490 евро, за
погасяване на дължимите просрочени, редовни лихви и годишни такси за управление
по Договор за ипотечен кредит „Улеснение" №318-135/02.06.2010г.
От
предоставената информация за движението по разплащателната сметка на
кредитополучателя, се установява, че същият е погасил следните задължения:
1/главница
в размер на 679.40евро, за периода 25.2010г-23.06.2011г,
2/възнаградителна лихва в размер на 5 039.25лв, за
периода 26.07.2010г-18.04.2013г,
3/
наказателна лихва в размер на 40.97 евр, за периода
25.01.2011г-25.07.2011г
4/
комисионна за управление на кредита в размер на 19.62 евро,платени на
11.06.2011г.
Със сумата от 490евро, усвоена по Договор
за потребителски кредит са погасени дължимите просрочени, редовни лихви и
год.такси за управление но Договор за ипотечен кредит „Улеснение"
№318-135/02.06.2010г.
Поради неплащане на 14 месечни
погасителни вноски на просрочена главница за периода 25.01.2012г.-25.02.2013г, в общ
размер на 2 241,97евро, „МКБ Юнионбанк"АД
обявява кредита за предсрочно изискуем на 21.03.2013г.
На 18.04.2013г. „МКБ Юнионбанк"АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417т.2 ГПК, по
което е образувано ч.гр.дело №
1307/2013г на СлРС.
Заповедният съд е издал заповед за незабавно
изпълнение № 730/19.04.2013г и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя С.С.С.
и солидарния длъжник В.К.С., въз основа на извлечение от сметка, за следните суми:
- 27 620.60 евро- просрочена
главница по договор за ипотечен кредит“улеснение“ от 02.06.2010г, изменен и
допълнен с анекс №1/04.07.2011г, ведно със законната лихва, считано от
18.04.2013г до окончателното изплащане ;
- 2665.39
евро- просрочена лихва за периода 25.10.2011г-19.03.2013;
- 955.10
евро- просрочена наказателна лихва за периода 25.01..2012г-17.04.2013г;
- 117.48 евро- комисионна за управление
за кредита и
-2290.68лв–разноски/1226.68лв-д.т.
и 1064лв- юриск. възнаграждение/.
Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 432 ГПК пред въззивния
съд от единия длъжник- В. К.С., по което е образувано ч.гр.дело № 487/2016г на СлОС.
С определение № 538/18.11.2016г, постановено
по същото дело, състав на СлОС е приел възражението
на длъжника В.К.С. срещу издадената по ч.гр.дело №1307/2013г на СлРС заповед за изпълнение, спрял е изпълнението по
заповедта по отношение на подалия възражението длъжник и е върнал делото на СлРС за изпълнение на процедурата по чл. 415 ал.1 ГПК.
С определение от 29.11.2016г заповедният съд е
указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника - В.К.С., за установяване на
вземането си,в 1-месечен срок от съобщаването
В съответствие с дадените указания, кредиторът
е предявил установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, в
срока по чл. 415 ГПК, но само за част от вземането по заповедта, а именно за
сумата 6 225.12 евро , от която: главница - 2 908.13 евро, договорна
лихва- 2 713.79 евро и наказателна лихва - 484.72 евро.
По молба на банката-кредитор от 30.08.2017г, с
разпореждане № 16999/25.09.2017г,
заповедният съд е обезсилил частично заповедта за изпълнение на парично
задължение № 730/19.04.2013г и издадения въз основа на нея изпълнителен лист,
по отношение на длъжника В.К.С. за
разликата над 2908.13 евро- главница, 2713.79лв евро- просрочена договорна лихва за
периода 25.12.2011г-24.03.2013; 484.72 евро- просрочена наказателна лихва за
периода 25.01.2012г-17.04.2013г и 118.48 евро- просрочена годишна комисионна за
управление.
Разпореждането не е било предмет на въззивно
обжалване и е влязло в сила преди приключване на съдебното дирене по настоящото
дело..
За установяване размера на вземането, по
делото бе изслушана ССЕ.
Според даденото от вещото лице
заключение, дължимите суми по процесния договор за кредит са следните:
Размерът на
неплатените падежирали задълженията към 18.04.2013г./
датата на подаване на заявлението
до заповедния съд/ е 6 450,64
евро и включва следните суми:
главница за периода
25.01.2012г.-25.03.2013г.- 2 438,30евро;
договорна лихва за периода 25.11.2011г.
до 25.03.2013г.- 3 529,50евро;
наказателна лихва за периода
26.01.2012г.-17.04.2013г. - 364,36евро;
комисионна за управление на кредита- 118,48евро.
Размерът на непогасените падежирали задължения по
договора към 30.12.2016г./ датата на подаване на ИМ/ е на стойност 26 945,35евро и включва :
главница за периода
25.04.2013г.-25.12,2016г.- 10 135,24евро;
договорна лихва за периода
25.04.2013г.-25.12.2016г. - 9971,66евро;
наказателна лихва за периода
18.04.2013г..-29.12.2016г.- 6 286,05евро;
комисионна за управление на кредит за
периода 2013г.-2016г. - 552,40евро
Размерът на непогасените непадежирали
главница и лихва към- 30.12.2016г е 15 068,28евро и включва сумите: 1 /главница за периода 25.03.2017г.-25.06.2020г. в размер на 15
047,06евро; 2/лихва за периода 26.12.2016г.- 29.12.2016г. - 21,22евро.
С исковата молба кредиторът-ищец се
отказва от настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че не е
упражнил надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем, тъй като волеизявлението му не е достигнало
до длъжниците.
Горната фактическа
обстановка е установена въз основа на събраните писмени доказателства, които цени като относими и допустими.
Съдът приема заключението
на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза като компетентно и неоспорено.
Така приетото за
установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК.
Искът е
допустим, а разгледан по същество- частично основателен.
Искът е допустим, тъй
като ищецът-кредитор има правен интерес от предявяването му. Този интерес би отпаднал само ако издадената заповед за
изпълнение бъде обезсилена от заповедния съд по предвидените в закона ред.
В случая е налице частично обезсилване на
издадената заповед по чл. 417 ГПК, но за сумите над заявения с иска по чл. 422 размер, което прави иска допустим.
Съдът
намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност,
направено с отговора на исковата молба, тъй като иска по чл. 422 ал.1 ГПК се
счита заведен от момента на подаване на заявлението -18.04.2013г, а осъдителния иск е заведен на 30.12.2016г. И
по отношение на двата иска не са
изтекли предвидените в чл. 111 ЗЗД давностните срокове.
Съдът не споделя становището на
ответника, че възражението по чл. 432 ГПК е подадено от длъжника В.К.С. след изтичане на законния срок, поради което производството по делото следва
да бъде прекратено и по отношение на този длъжник.
Този въпрос е вече
изследван и решен от въззивния съд, постановил
определение № 538/18.11.2016г по ч.гр.д №
474/2016г и не следва да бъде пререшаван отново в това производство.
Възражението по чл. 423 ГПК, което се подава директно пред въззивния съд, е извънреден процесуален способ за защита на
длъжника срещу заповедта за изпълнение. Правото на възражение по чл. 423
ГПК е предоставено от закона на длъжника само в
случаите, в които същият е бил лишен от възможността да оспори вземането по
реда на чл. 414 ГПК, като
упражняването на това му право, при наличието на законоустановените
предпоставки за това, би довело до присъщите на възражението правни последици по чл. 415
ал.2 ГПК.
В случая длъжникът е бил
лишен от възможност да оспори вземането на кредитора по общия ред за защита в
заповедното производство чрез възражение
по чл. 414 от ГПК, поради което е подал директно възражение до въззивния съд, който е приел възражението , спрял е
изпълнението по оспорената заповед и върнал делото на заповедния съд с
указанията по чл. 415 ал.1 ГПК.
В съответствие с дадените от
заповедния съд указания, кредиторът е предявил
настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК, макар и
само за част от вземането по заповедта, което мотивира длъжника да твърди, че
няма пълна идентичност между заповедното и исковото производство.
Предмет на делото по установителния
иск е вземането, основано на представен
документ по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени още при сключването му.
В
случая вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна изискуемост на договор за ипотечен
кредит „Улеснение", сключен на
02.06.2010г, която е заявена в заявлението до заповедния съд и от която впоследствие се отказва с исковата молба.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на
ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д. №4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението до заповедния съд.
В
случая, преди подаване на заявлението кредиторът е отправил писмено изявление
до двамата длъжници по постоянния им адрес, че обявява
кредита за предсрочно изискум, което изявление не е достигнало до адресатите, тъй като видно
от известията за доставяне, са върнати на подателя.
В решение № 40/ 17.06.2015г на ВКС по
т.д. № 601/2014г на първо т.о., поставено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че
упражняването правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо
връчване не е осъществено, кредиторът следва да е положил усилия за откриване
на длъжника, т.е. за да е надлежно уведомяването на длъжника, съдът следва да
прецени дали е положена дължимата грижа
и добросъвестност на кредитора за откриване на длъжника. ВКС приема, че щом
писмото, с което банката уведомява длъжниците, че
прави кредита предсрочно изискуем, не е потърсено от получателя, респ. върнато
от него, а адресът за връчване е посочения в договора, фактическо връчване не е осъществено поради
бездействие на получателя. В този случай, кредиторът е положили необходимите
усилия за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви
предсрочната изискуемост на кредита.
Но тъй като с исковата
молба кредиторът се отказва от
изявлението и правните последици на
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, съдът приема, че е налице вземане, произтичащо
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаване на заявлението до заповедния съд.
В този хипотеза обаче не може да се игнорира
съществуващата облигационна връзка между страните, обосноваваща конкретни
задължения, поети от кредитополучателя. Липсата на точно изпълнение на така поетите
задължения, без настъпила предсрочна изискуемост за цялото вземане, съобразно
договореното по актуален погасителен план за погасяване на задължението, води
до извода, че тези обстоятелства трябва да бъдат съобразени в исковото
производство по чл. 422 ГПК.
Това е така, тъй като
длъжникът-ответник по иска, дължи изпълнение макар и само на онази част от
задължението, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните и доколкото не може да се приеме, че вземането е
изцяло изискуемо поради непредявената предсрочна изискуемост. Но не може да се
отрече съществуването на самото вземане,
като се отхвърли иска в обема на безспорно установеното задължение по
отношение на падежиралите вноски.
Вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението от банката, за издаване на заповед по чл. 417 т. 2 ГПК и чл. 60 ал.2
ЗКИ, не е изискуемо, независимо, че
кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от
кредита. В тази хипотеза са изискуеми само вземанията, представляващи вноски
по кредита и други акцесорни
вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението.
Следователно, искът по чл. 422 ал.1 ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите
към датата на подаване на заявлението и неплатени вноски по кредита и включени
в представеното извлечение на
счетоводните книги на банката, а за разликата до размера на неплатените, но
неизискуеми към момента на подаване на заявлението вноски - да се отхвърли.
Решението за отхвърляне на
установителния иск по чл. 422 ал.1 ГПК за тези вноски
с ненастъпил падеж, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна
изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по
съдебен ред и това право може да упражни
с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422 ал.1 ГПК или като
инициира ново заповедно производство.
Уважаването на иска по чл. 422 ал.1 ГПК само
за част от вземането по заповедта, няма да доведе до неправомерно изменение на
основанието на иска. Като правно действие,
изменението на основанието на иска се свързва с позоваване на друг правопораждащ претенцията юридически факт, който заменя или
допълва първоначално посочения в исковата молба.
В случая такова правно
действие не е налице, тъй като правопораждащият юридически факт, от който произтича искането -
договора за банков кредит и поетите с него задължения, остава непроменен.
Според
заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, размерът на неплатените падежирали
задълженията към 18.04.2013г./ датата
на подаване на заявлението / е 6 450,64 евро и включва следните суми:
главница за периода
25.01.2012г.-25.03.2013г.- 2 438,30евро;
договорна лихва за периода
25.11.2011г. до 25.03.2013г.- 3
529,50евро;
наказателна лихва за периода
26.01.2012г.-17.04.2013г. - 364,36евро;
комисионна за управление на кредита- 118,48евро.
Видно
от петитума на исковата молба, ищецът претендира да
се установи съществуване на вземане за общата сума 6 225.12 евро , от която
главница - 2908.13 евро, договорна
лихва за периода 25.10.2011г. до 24.03.2013г. в размер 2 713.79 евро, наказателна лихва за просрочие
за периода 25.01.2012г. до 17.04.2013г. в размер на 484.72 евро.
Общият сбор на тези три суми е 6106.64лв, а не сумата 6 225.12лв,която ищецът е посочил
като цена иска, тъй като в тази сума не е включена просрочена годишна
комисионна в размер на 118.48 евро и
съдът приема, че не е сезиран с тази претенция, поради което и не дължи
произнасяне по нея.
След съпоставка между претендираните с исковата молба вземания с настъпил падеж към 18.04.2013г и изчислените от вещото лице към същия момент вземания,
се установява, че и трите суми/ главница, договорна, наказателна
лихва/ не съвпадат по размер, като според експертното заключение главницата и наказателната лихва са в
по-нисък размер, а договорната в
по-висок ,но съдът не може да признае за дължима договорна лихва сума,
по-голяма от претендираната, така че като краен
резултат уважава иска до размер на сумата 5516.45евро, от която : 2438.30евро- главница, 2713.79 евро- договорна лихва и 364.36евро- наказателна лихва.
Искът по чл. 422 ГПК до пълния му размер от 6 225.12 евро следва да отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По осъдителните искове с правно
основание чл. 430 ТЗ и чл. 86 ал.1 ЗЗД и цена - 42 013.63
евро /след направеното в с.з. изменение на иска/.
И този иск е допустим, а разгледан по същество- частично
основателен.
Искът е допустим предвид
извършеното от заповедния съд до приключване на съдебното дирене по настоящото дело частично обезсилване на
заповедта за сумите над 2 908.13 евро- главница, 2713.79лв евро-
просрочена договорна лихва за периода 25.12.2011г-24.03.2013; 484.72 евро-
просрочена наказателна лихва за периода 25.01.2012г-17.04.2013г и 118.48 евро-
просрочена годишна комисионна за управление, т..е заповедта е обезсилена в частта над сумите, за които е предявен иска по чл. 422 ГПК.
При обезсилена заповед за изпълнение,
кредиторът има правен интерес да претендира
чрез осъдителен лист вземането си
по заповедта и в тази насока е трайната практика на съдилищата.
При проведено заповедно производство,
издадена заповед за изпълнение, която
впоследствие е обезсилена по
надлежния ред, респ. частично обезсилена, отпада правния интерес от иск за
установяване на вземането и за кредитора възниква интерес от предявяване на
осъдителен иск за същото вземане, т.е. осъдителен иск за вземане, предмет на
издадена заповед за изпълнение, е допустим само след обезсилване на
заповедта.
Тъй като в казуса е налице частично
обезсилена заповед за изпълнение, а осъдителния иск е предявен за суми над
предявените с установителния иск по чл. 422 ал.1 ГПК, той е допустим.
Общата цена на осъдителния иск е
формирана като сбор от падежирали и непадежирали вноски след подаване на заявлението до
заповедния съд, към датата на завеждане
на ИМ в съда /30.12.2016г/, както
следва:
1/ падежирали към 30.12.2016г
вземания, в общ размер на 27 410.31
евро и включващи:
главница - 9579.01 евро, договорна лихва за периода 25.03.2013г-
24.12.2016г- в размер на 10 626.44 евро; наказателна лихва за периода
18.04.2013г-29.12.2016г в размер на 6 652.46 евро и просрочена годишна
комисионна- 552.40 евро.
2/ непадежирали
към 30.12.2016г вземания , в общ размер на 15 162.15 евро и включващи: главница в размер на
15 133.46 евро и непадежирала договорна лихва,
за периода 25.12.2016г-29.12.2016г в размер на 28.69 евро и
Тези
вземания на банката са изчислени
от вещото лице, както следва:
Размерът на непогасените падежирали
задължения към 30.12.2016г. е 26 945,35евро и включва :
главница за периода
25.04.2013г.-25.12,2016г.- 10 135,24евро;
договорна лихва за периода
25.04.2013г.-25.12.2016г. - 9 971,66евро;
наказателна лихва за периода
18.04.2013г..-29.12.2016г.- 6 286,05евро;
комисионна за управление на кредит за
периода 2013г.-2016г. - 552,40евро
Размерът на непогасените непадежирали задължения към 30.12.2016г. е 15068.28
евро и включва :
1 /главница в размер на
15047,06евро за периода 25.03.2017г.-25.06.2020г.,
2 /лихва за периода 26.12.2016г.-
29.12.2016г., в размер на 21,22 евро.
По отношение на падежиралите след датата на подаване на заявлението вземания, които към датата на подаване на исковата молба
са в общ размер на 26 945.35 евро, тъй като не е налице
погасяване на дълга чрез плащане или по друг начин, съдът намира, че са дължими от ответника и
същия следва да бъде осъден за ги заплати на банката в размерите, съгласно
заключението на вещото лице и направеното изменение на иска, а именно:
Общият размер на вземането е 26 945.35
евро и включва:
главница- 10 135.24 евро; договорната лихва - 9971.66 евро, наказателната лихва - 6286.05 евро и комисионна за
управление на кредита - 552,40евро.
Що се отнася до непадежиралите към датата на подаване на исковата молба вземания, в общ размер на 15 068.28 евро, в т.ч. главница от 15 068.28 евро за
периода 25.01.2017г- 25.06.2020г и лихва в размер на 21.22 евро за периода
26.12.2016г- 29.12.2016г., съдът намира, че в тази част иска следва да се
отхвърли като неоснователен, поради неизискуемост на вземането
Главницата 15068.28 евро се дължи за периода 25.01.2017г- 25.06.2020 и е
непадежирала към датата на подаване на исковата молба,
като кредиторът-ищец претендира, че е
дължима, без да сочи на какво основание.
Ако приема, че исковата молба има
характер на негово волеизявление, че счита кредита за предсрочно изискуем и с
връчването на препис от исковата молба на ответника, предсрочната изискуемост
се обявява на длъжника, то съдът констатира, че исковата молба не съдържа подобно
изявление.
Не
само, че липсва подобно изявление, но кредиторът-ищец е заявил изрично, че се
отказва от предсрочната
изискуемост. В такъв случай, липсва
основание за дължимост на главницата за периода
25.01.2017г- 25.06.2020г.
Няма спор, че не е платена от длъжника,
но към момента на завеждане на исковата
молба не е настъпил падежа на месечните погасителни вноски съгласно
погасителния план за периода 25.01.2017г- 25.06.2020г. Тези вноски са с
ненастъпил падеж, следователно те не са изискуеми, не са
и дължими от ответника. А щом не е дължима главницата към датата на завеждане
на исковата молба, не е дължима и лихвата.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422 ал.1 ГПК или по
друг начин, но след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване обаче не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235 ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на
иска по чл. 422 ал.1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Ето защо, предявените осъдителни искове
следва да бъдат отхвърлени за разликата над
26 945.35евро до пълния им размер
от 42 013.63
евро. , възлизаща в размер на сумата 15 068.28 евро, представляваща
сбор от главница в размер на 15 047,06евро, за периода 25.03.2017г.-25.06.2020г. и лихва в размер на 21,22 евро, за периода
26.12.2016г.- 29.12.2016г.,
Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г от 18.06.2014г по т.д.№4/2013г , съдът , който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски както в исковото, така и в заповедното производство.
Съобразно уважената част от иска по чл. 422 ал.1 ГПК, в полза на ищеца-кредитор следва да се
присъдят разноски в заповедното производство в размер на 2029.91 лв. от общо
2290.68лв
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно уважената част от двата иска, възлизащи в общ размер на 2863.22 лв. от общо 4304.09
лв, и включващи следните суми: 3574.09лв- платена
д.т. , 380лв възнаграждение за в.л. и
350лв- юриск. възнаграждение, определено съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и
чл.25 ал.2 НПП.
Макар че се претендира юриск.възнаграждение в размер на 8 000лв, на основание
чл. 78 ал.8 ГПК, съдът го намали до
максималния размер от 350лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК ищецът
дължи на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции
в размер на 2678.13 лв от общо 8 000лв, платени в брой за адв.
защита.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК-********* , със седалище и адрес на управление *********, представлявано
заедно от изпълнителните директори Д.К.К.и В. Х.Х. срещу В.К.С. ***, ЕГН-**********,
че В.К.С., в качеството й на солидарен длъжник ДЪЛЖИ в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК-*********, по договор за ипотечен
кредит „Улеснение", №318-135/02.06.2010г, изменен и допълнен с
Анекс №1/04.07.2011г сумата 5516.45 евро, от която : 1/ 2 438,30евро- просрочена главница,
включваща вноски с падеж от 25.01.2012г.
до 25.03.2013г, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2013г до
окончателното й изплащане; 2/ 2713.79 евро- - договорна лихва за периода 25.11.2011г. до 25.03.2013г. ; 3/ 364,36евро- наказателна лихва за периода
26.01.2012г.-17.04.2013г., за
които суми по ч.гр.дело № 1307/2013г
на СлРС, е
издадена заповед № 730/ 19.04.2013г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 41 ГПК.
ОСЪЖДА В.К.С. ***, ЕГН- **********, да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление *********,
представлявано заедно от изпълнителните директори Д.К.К.и В. Х.Х., сумата 26 945,35евро, от която: 1/ 10 135,24евро просрочена главница
по договор за ипотечен
кредит„Улеснение" №
318-135/02.06.2010г, изменен и допълнен с Анекс №1/04.07.2011г, за периода
25.04.2013г.-25.12.2016г ;2/ 9
971,66евро -договорна лихва за периода 25.04.2013г.-25.12.2016г.; 3/. 6
286,05евро - наказателна лихва за периода 18.04.2013г.-29.12.2016г и
4/ 552,40евро- комисионна за
управление на кредит за периода 2013г.-2016г. , за които суми е частично обезсилена
издадената по ч.гр.д.№ 1307/2013г по
описа на СлРС заповед № 730/19.04.2013г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление ********* срещу В.К.С. установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, за разликата над 5516.45евро
до
сумата 6 225.12 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление ********* срещу В.К.С. осъдителни искове по 430 ал.1 ТЗ, вр.
чл. 79 ал.1 и чл. 86 ал.1 ЗЗД, за
разликата над 26 945,35 евро до сумата 42 013.63 евро , възлизаща в размер на 15 068.28 евро, представляваща
сбор от главница в размер на 15 047,06евро, за периода 25.03.2017г.-25.06.2020г. и лихва в размер на 21,22 евро, за периода
26.12.2016г.- 29.12.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В.К.С. ***, ЕГН- **********, да
заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление *********, представлявано заедно от изпълнителните
директори Д.К.К.и
В. Х.Х., сумата
2029.91 лв,
представляваща част
от направени в заповедното производство разноски по ч.гр.дело №
1307/2013г на СлРС, както и сумата 2863.22 лв.,представляваща
направени в исковото производство разноски, съразмерно на уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление *********,
представлявано заедно от изпълнителните директори Д.К.К.и В. Х.Х., да заплати на „В.К.С. ***, ЕГН- **********, сумата
2678.13 лв, представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част
от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: