№ 201
гр. Перник,
27.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е. В.***, като разгледа административно дело № 296/2021 г. по описа
на Административен съд – П.***, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК, във вр. с
чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на ЕТ „***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П.***,
ул. ***№ ***, представляван от С.К.З.***, чрез адв. К. С.***от АК – П., срещу
Заповед за ПАМ № ФК-С1069-0453261/02.06.2021 г., издадена от Л.П.Х.***–
началник отдел „Оперативни дейности“ – С.***в ГД „Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл.118, ал.1, във вр. с
чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект: магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. П., ул. ***,
№ ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт. Оспорва се отразената в него фактическа обстановка, послужила като
основание за издаването му. Искането към съда е да отмени процесната заповед и
да присъди направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат К.С.***,
поддържа жалбата. Искането към съда е да отмени заповедта за налагане на
принудителна административна мярка и да присъди на направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П.
П.***, оспорва жалбата. Счита административният акт за законосъобразен.
Искането към съда е да отхвърли оспорването като неоснователно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице
по чл.147, ал.1 от АПК, чиито
права са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно
оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съображенията са следните:
На 09.05.2021 г., в 11:20 ч., свидетелите К.И. и К. Д. - инспектори по
приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“
при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект – магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр. П.***, ул. ***, № ***, стопанисван от ЕТ „***“ с ЕИК ***. Констатациите от нея отразили в Протокол за
извършена проверка в обект серия АА, № 0453261/09.05.2021 г. Същият е издаден в
писмена форма от органи по приходите, в изпълнение на правомощията им.
Съдържанието и реквизитите отговарят на изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК.
Подписан е от съставителите и от присъствал по време на проверката служител на
едноличния търговец /продавач консултанта С. Й.***/ - т.е. спазено е правилото
на чл.50, ал.3 от ДОПК.
В протокола е отразено, че органите по приходите са извършили контролна
покупка на един брой „Кока Кола“ на стойност 1,00 лв. /един лев/. Сумата била
заплатена в брой на Силвия Йорданова Йозмен, заемаща длъжността
продавач-консултант при едноличния търговец. За покупката не бил издаден
фискален касов бон от монтираното в обекта и в работещ режим фискално
устройство /ФУ модел „DATECS DP-150“, с индивидуален номер /ИН/ на
ФУ *** и ИН на ФП № ***, регистрирано в НАП с
потвърждение № ***/03.03.2021 г./ или друг документ, отговарящ на изискванията
на Наредба № Н-18/2006 г. След легитимация на проверяващите, от ФУ е отпечатан
КЛЕН от 09.05.2021 г., в който са отразени всички извършени продажби за деня,
но видно от него продажба на стойност 1,00 лв. не е регистрирана чрез издаване
на фискална касова бележка. Установена е и разлика от 51,79 лв. между наличните
средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство. Разчетената
касова наличност от монтираното в обекта фискално устройство съгласно дневен
финансов отчет „Х“ с № 0014974 от същата дата е 864,07 лв., а фактическата
касова наличност, установена чрез преброяване и опис на парите в касата, е
812,28 лв. Т.е. налице е отрицателна разлика в касовата наличност в размер на
51,79 лв.
Въз основа на констатациите в протокола за извършена проверка и приложените
към него КЛЕН от ФУ и дневен финансов отчет, административният орган –
началникът на отдел „Оперативни дейности“ - С.***в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП издал процесната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-С1069-0453261/02.06.2021
г. Тя е
връчена на адресата й ЕТ
„***“ – гр. П.*** на 03.06.2021 г. Оспорена е от последния с жалба, входирана в деловодството
на административния орган под № 1354-217#2/15.06.2021 г., т.е в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на приетите в хода
на производството писмени доказателства, приложени от жалбоподателя към жалбата
и от представените такива с административната преписка.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд – П.***,
намира от правна страна, следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна
мярка се прилага от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно
лице. Чл.7, ал.1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите, а в т.3
от същата разпоредба като такива са посочени началниците на отдели. Оспореният
административен акт е издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ - С.***в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в съответствие с
предоставената му компетентност по чл.186, ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл.7, ал.1 от ЗНАП.
Същият е издаден в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл.59, ал.2 от АПК съдържание. Отговаря на изискването за
мотивираност по чл.186, ал.3 от ЗДДС. В обстоятелствената част ясно и точно са
изложени фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната
административна мярка, както и относимите такива към преценката за нейната
продължителност.
Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна
мярка е чл.186, ал.1, т.1 б.„а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за
срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съобразно констатациите от извършената проверка, отразени
като фактически основания за издаване на обжалваната заповед, за извършената
контролна покупка на стока на стойност 1,00 лв., платени в брой, не е издаден
фискален касов бон от наличното в обекта и в работещ режим фискално устройство.
Относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът
приема, че макар формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, тя е издадена в противоречие с целта на
закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Възражението на жалбоподателя
в този смисъл се споделя и от съдебния състав.
Съобразно изричния текст на чл.22 от ЗАНН, принудителните административни
мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението,
както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него.
Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат характер на
санкция и на тях не могат да бъдат възлагани функциите предупреждаване и
превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите
правни субекти.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в
съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на
нарушение по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна
мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са
закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй
като то е довършено към момента на установяването му. Доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения
от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл.***, ал.2 от ДОПК и не може дори
практически да стане посредством запечатването на обекта. По тези съображения,
в конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, извън
предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите,
което противоречи на законоустановената цел на принудителната административна
мярка и съставлява превратно упражняване на власт.
По отношение на определената от административния орган продължителност на
наложената мярка, съдът намира, че органът действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният 14-дневен срок на ПАМ е в рамките на
законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно преценените
обстоятелства обаче са общи, абстрактни, откъснати от конкретиката на казуса и
не кореспондират с направените от него правни изводи. Посочено е, че срокът на
наложена ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
Административният орган е посочил, че от събраните данни по преписката може
да се направи обосновано предположение, че една от целите на търговеца е именно
отклонение от данъчно облагане. От доказателствата по делото обаче не се
установява търговецът да е извършвал и друг път нарушение на данъчното
законодателство, а още по-малко от същия вид, поради което за съда остава
неясно на какво се базира изводът му. В този смисъл, необоснована е преценката,
че „ако не бъде приложена ПАМ то съществува възможност от извършване на ново
нарушение /индиректно до ново отклонение от данъчно облагане/, от което за
фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди“.
Хипотетичната възможност за извършване на нарушение не следва да се приема като
причина да се спре търговската дейност в обекта чрез налагане на ПАМ. Именно,
за да се избегне такова превратно тълкуване, чл.22 от ЗАНН изрично очертава
целите на ПАМ. В случая се твърди извършването на административно нарушение,
което е довършено към момента на издаване на процесната заповед и поради това
налагането на ПАМ нито ще го предотврати, нито ще го преустанови, а още
по-малко ще предотврати или отстрани вредните последици от него.
От данните по делото не се установява търговецът да е извършвал и друг път
такова или подобно нарушение, за да се говори за „лоша практика в обекта“, нито
пък в обекта да липсва „нормална“ или дори „нарушена“ организация за отчитане
на дейността. Доказателство в тази посока е констатацията, че няма разминаване
в касовата наличност.
При издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в
нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално правилото, закрепено в
чл.6, ал.5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Съдът намира за основателни доводите на
жалбоподателя, че принудителната административна мярка предотвратява преди
всичко извършването на търговска дейност и реализирането на приходи, което
освен че ограничава правата му, води и до пропуснати приходи за държавния фиск.
С оглед ситуацията на пандемия, в която търговецът осъществява дейността си и
предвид рязкото намаляване на покупателната способност на населението,
чувствителното намаляване на оборотите и затрудненията в доставките, едно
допълнително затваряне би го затруднило прекомерно и би довело до невъзможност
да изпълнява задълженията си, да заплаща трудови възнаграждения на служителите
си, да заплаща други разходи, да внася данъци и осигуровки.
Прилагането на принудителна административна мярка в случая не само не би
постигнало нито една от целите на административната принуда, но и би засегнало
косвено финансовите интереси на държавата и най-вече би ограничило правата на
жалбоподателя в степен, надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира така наложената принудителна
административна мярка за незаконосъобразна, поради което следва да бъде
отменена.
От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски.
Същото е основателно. Представено е доказателство за внесена държавна такса
50,00 лв., както и договор за правна помощ, в който е уговорено адвокатско
възнаграждение от 300,00 лв., което според отбелязването е платено в брой.
Представен е и списък на разноските. С оглед на това ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 350,00 лв. на едноличния търговец.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С1069-0453261/02.06.2021 г., издадена от Л.П.Х.***– началник отдел
„Оперативни дейности“ – С.***в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление
на Национална агенция за приходите, с която на основание чл.118,
ал.1,
във вр. с чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект: магазин за хранителни стоки, находящ се
в гр. П.***, ул. ***, № ***, и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на ЕТ „***“ с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. П.***, ул. ***№ ***, представляван от С.К.З.***.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – гр. София,
бул. Княз Александър Дондуков, № 52, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***“ с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. П.***, ул. ***№ ***, представляван от С.К.З.***, сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/П/