МОТИВИ
към Решение № 1212/08.10.2019г.
по НАХД 3407/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
предложение по чл. 375 НПК, внесено от БРП, с което срещу Д.И.К. - роден на ***г***,
българин, български гражданин,женен, неосъждан,с виеше образование,управител на
„*” ЕООД- гр. Бургас, ЕГН:**********, е повдигнато обвинение за това,
че на 02.03.2017г. в гр.Бургас, като управител и представител на „*” ЕООД- гр.
Бургас, с ЕИК *, пред *- главен специалист към Регионална дирекция “Автомобилна
администрация”- Бургас, съзнателно се ползвал от неистински официален документ
за липса на задължения на „*” ЕООД, с ЕИК *, а именно - Удостоверение за
наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал.6 от ДОПК, с изх. № */
24.02.2017г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТД на НАП-Бургас,
офис Бургас, като го приложил към Заявление за увеличаване на броя на заверени
копия, с вх. № */ 02.03.2017г., когато от него за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316,вр.чл.308,ал.1 от НК.
В пледоарията си
прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че
обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” към минималния
размер- 1000 лв.
В съдебно заседание
обвиняемият, редовно призован, не се явява.
Упълномощеният му
защитник- адв. К. ***, не оспорва извършването на
деянието, като пледира за налагане на наказание в минимален размер.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Д.И.К. - роден на ***г***, българин,
български гражданин,женен, неосъждан,с виеше образование,управител на „*” ЕООД-
гр. Бургас, ЕГН:**********.
Обвиняемият Д.И.К. бил управител и едноличен
собственик на капитала на „*” ЕООД,гр.Бургас, с ЕИК *. Основен предмет на
дейност на посоченото дружество бил извършване на автомобилен превоз на
пътници, за което притежавал лиценз на Общността за международен автомобилен
превоз на пътници № 10003.
На 02.03.2017г обв. К. се
явил в Регионална дирекция на “Автомобилна администрация” в гр. Бургас и подал
лично Заявление за увеличаване на броя на заверените копия към лиценз на
Общността на „*” ЕООД. Съгласно чл.7,ал.2,т.З от Закона за автомобилните
превози, лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България с автомобили с българска
регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато
отговарят на изискванията за финансова стабилност. Съгласно ал.6 на същата
разпоредба, изискванията за финансова стабилност са изпълнени, когато
търговецът разполага c достатъчно ресурси, c които може да гарантира за
нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма
задължения за данъци и осигурителни вноски. Във връзка с това, към Заявлението
за увеличаване на броя на заверените копия към лиценз, заявителят следва да
приложи и справка за доказване на финансова стабилност- приложение №3 към
чл.6,ал.8 от Наредба №11 от 31.10.2002г за международен автомобилен превоз на
пътници и товари , с приложено в оригинал Удостоверение за липса на задължения
по чл. 87, ал.6 от ДОПК за съответното дружество. От началото на 2017г,включително
и към датата на подаване на 3аявлението-02.03.2017г, “*” ЕООД,гр.Бургас е имало
неплатени изискуеми публични задължения- данъци и осигурителни вноски, във
връзка с които в ТД на НАП-Бургас срещу дружеството на 27.02.2017г е било
образувано изпълнително дело № *********/2017г. Поради това , към посочения
момент на “*” ЕООД, гр.Бургас не биха могли да бъдат издадени Удостоверения по
чл. 87, ал.6 от ДОПК за липса на задължения на същото дружество. Поради тази
причина , по неустановен в хода на разследването начин,обв.Д.К.
се сдобил с 1 /един/ бр. неистинско Удостоверение за наличието или липсата на
задължения по чл. 87, ал.6 от ДОПК, с изх. № */ 24.02.2017г., на което бил
придаден вид, че е издадено от ТД на НАП-Бургас, офис Бургас и в което било
удостоверено невярното обстоятелство, че дружеството няма задължения.
Така на 02.03.2017г, подавайки лично Заявление за
увеличаване на броя на заверените копия към лиценз на Общността на „*” ЕООД, обв.К. приложил и посоченото неистинско Удостоверение за
наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал.6 от ДОПК, с изх. № */
24.02.2017г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТД на НАП-Бургас,
офис Бургас. Документите били приети от свид.Станка
Ганчева- главен специалист към Регионална дирекция “Автомобилна администрация”-
Бургас, която след като ги проверила за окомплектованост,
ги регистрирала в системата, която генерирала входящ № * от същата дата -
02.03.2017 г, който съответно и вписала в горния десен ъгъл на заявлението. В
края на работното време св. Ганчева представила окомплектованите документи пред
началника на Регионалната дирекция, за изпращане в Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" - София, отдел “Лицензи“, където били
компетентни да се произнесат, съответно и да издадат изисканите документи, в
случая - два броя заверени копия към лиценз на Общността.
Поради съмнение за достоверност на приложеното към
заявлението от обв. Д.К. Удостоверение за липса на
задължения по чл. 87, ал.6 от ДОПК, от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" - София провели кореспонденция с ТД на НАП-Бургас, в
резултат на която установили, че приложеното удостоверение не е издадено от
служител на ТД на НАП Бургас, офис Бургас.
След като в ИА"Автомобилна администрация" -
София били установени посочените обстоятелства, на основание чл. 205, ал. 2 от НПК сигнализирали прокуратурата.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските
показания на *(л. 32-33 от ДП), *(л. 37-38 от ДП), *(л. 125-126 от ДП), *(л. 127
от ДП), справка за съдимост (л. 17 от съдебното производство); Заявление за увеличаване броя на заверени
копия за лиценз на общността (л. 82-86 от ДП); протоколи за взимане на образци
за сравнително изследване (л. 39-48 от ДП), от заключенията на СГрфЕ (л. 53-60 от ДП), както и от останалите приобщени по
досъдебното производство писмени доказателства.
Посочените
доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви
и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани
по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на
разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на
едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така установените факти.
Съдът основава своето
решение и на заключенията на изготвените на досъдебното производство
експертизи, които са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са налични
противоречиви доказателствени материали, които
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.1 НК.
Родов обект на
престъпленията по Глава IX от НК
„Документни престъпления” са най-общо обществените отношения, свързани с
документооборота – съставяне, използване и съхранение на различните видове
документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС, неотклонно се приема, че
документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на
документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и
организации и създават усложнения в отношенията между организациите и
гражданите.
В конкретния случай,
предмет на инкриминираното деяние е един „неистински официален документ”. В
закона няма легална дефиниция за „документ”, но според Постановление № 3 от
23.03.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленума на ВС, документът съдържа факти и
обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на
такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или
установяват права и задължения или правоотношения. Съдържанието на документа
включва както изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис,
дата и др. От своя страна според легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 НК –
„официален документ” е този, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция, а “неистински документ”, съгласно чл. 93, т. 6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
В конкретния случай
удостоверението правилно е било квалифицирано от БРП като „неистински официален
документ”, доколкото съдържа всички гореописани характеристики. Същият се
издават по установен ред и форма - на основание чл. 87, ал.6 от ДОПК. На
изявлението в документа е придаден вид, че изхожда от длъжностно лице, което
видно от възприетата по-горе фактическа обстановка – никога не го е съставяло
или подписвало, поради което не остава никакво съмнение, че удостоверението наред
с качество си на официален документ е и „неистински” по смисъла на закона.
За отговорността по
чл. 308 НК е важно да се установи, че официалният документ е издаден от друго,
а не от посоченото в него лице, като е без значение дали документът е с вярно
или невярно съдържание. Въпреки това - в конкретния случай, а и с оглед
прецизност, съдът следва да посочи, че наред със своята неистинност,
удостоверението е и с невярно съдържание, доколкото удостоверява факти, които
не отговарят на действителното положение.
Изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 316 НК се изразява в „ползването” на опорочения
документ. От своя страна практиката е категорична, че под „ползване” на
документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или
длъжностни лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти. В
конкретния случай действията на обвиняемият К. по представяне пред св. Ганчева
на удостоверението категорично представлява „ползване” на документа, поради
което и този признак от обективна страна е налице.
Правилно БРП е
ангажирала отговорността на обвиняемия за ползване на документа, а не за
тяхното съставяне. В Решение № 429 от 31.05.2005 г. по н. д. № 904/2004 г., I
н. о. на ВКС, е прието, че престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен, защото същият е приложим само когато
отговорността на ползвателя не може да се реализира за самото съставяне на
документите. В конкретния случай не са налични никакви доказателства, че именно
К. лично или посредствено е съставил документа, поради което и правилно
обвинението спрямо същият се е ограничило само до престъпното им ползване.
От субективна страна
престъплението по чл. 316 НК е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
искал това. В частност обвиняемият много добре е знаел, че в действителност е
имал задължения, поради което и същият отразява неверни обстоятелства и няма
как да е издаден от длъжностното лице, посочено в тях. Нещо повече обвиняемият
е действал с ясното съзнание, че представяйки документите пред ИА „АА“ същият
ще ги ползва по предназначение, а именно – за да удостовери пред компетентните
лица, че липсват задължения, като от волева страна е целял именно това.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години.
В
конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото в случая са
налице и останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на
чл. 78а от НК:
1.
за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2.
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.
към процесната дата обвиняемият не е неосъждан (както
стана дума същият е бил реабилитиран, който факт заличава последиците от осъждането
и кара съда да го третира именно, като неосъждан) и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите,
така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
В
полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият до настоящия момент
няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на К.. Действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето
да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. Следва да се отчете, че обвиняемият съдейства за разкриване на
обективната истина, като в съдебно заседание неговият защитник заяви, че не се
оспорва извършването на деянието и изрази съгласие за използване на събраните
на досъдебното производство доказателствени
материали.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Всичко
това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен
на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно –
„Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало
целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на
обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще
въздейства предупредително върху К. и възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По разноските:
По делото има сторени
разноски за изготвени експертизи и превод на документи, като видно от
приложените справки-декларации и постановление на водещия разследването, а и от
посоченото в приложението на предложението – общият размер на разноските е 253,56
лв., поради което и с оглед обстоятелството, че обвиняемият беше признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът го осъди да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
На основание чл. 190, ал.2 НПК съдът осъди обвиняемия да заплати и сумата от
5,00 лева по сметка на РС-Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист.
По
тези съображения съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.