Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2843 05.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в публично
заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 17056 по описа на съда за 2018 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на З.Д.Д. против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени искове – установителни и
осъдителни с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19, чл.21, чл.33 ЗПК, чл.92 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на ****г. между него в качеството му на кредитополучател
и ответното дружество, в качеството на кредитодател бил подписан договор за
паричен заем № *******, по силата на който на ищеца била отпусната сумата от
1500 лева за срок от 12 месеца, които ищецът следвало да възстанови на месечни
погасителни вноски в размер на 149,94 лева.
Твърди се, че сключеният между страните договор бил недействителен по
аргумент от чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, тъй ищецът не бил
подписал всяка страница от общите условия. Отделно от това, самостоятелно
основание за недействителност на договора съставлявало и липсата на посочване
на общата дължима сума от потребителя съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
като липсвали конкретните параметри на същата. Не било ясен и размера на възнаградителната лихва, който бил определен
като процентно съотношение – 35%.
Горното противоречало на нормите на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 9
от ЗПК, тъй като не били ясни условията за прилагане на договорения лихвен
процент, нито било посочено как възнаградителната лихва се разпределя във
времето с изплащането на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния
план. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК нямало погасителен план към
договора.
Твърди се в исковата молба и уточненията към нея, че съгласно чл. 4, ал. 1
от договора, в тридневен срок от подписването му ищецът следвало да представи
на ответното дружество обезпечение измежду две физически лица поръчители или
банкова гаранция с бенефициер -
заемодателят. При неизпълнение на това задължение било предвидено да се
начислява неустойка в размер на 1345,92
лева, която се заплащала с всяка погасителна вноска, като към размера на
вноската се прибавяла сумата от 112,16 лева. Така уговорената с договора
неустойка ищецът счита за прекомерна, като в договора липсвали каквито и да е
правила, по които да се определи кои вреди обезпечава същата. Следвало да се
има предвид, че всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на
договора били покрити от ГПР по силата смисъла на Закона за потребителския
кредит. Ищецът счита, че клаузата за неустойка е недействителна, тъй като с нея
се създавали задължения, които по естеството си се покривали от ГПР и по този
начин надвишавала изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно които ГПР не
може да е по –висок от петкратния размер на законната лихва. Клаузата за
неустойка противоречала и на императивната разпоредба на чл. 71 от ЗЗД съгласно
която в посочената хипотеза кредитора разполагал с възможност за поиска
предсрочно изпълнение на всички задължения по договора, като заобикаляла и
разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, която предвиждала, че при забава кредиторът имал
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. При
условията на евентуалност ищецът е сезирал съда с искане да обяви същата клауза
за неустойка за нищожна, поради противоречие с добрите нрави и с материалния
закон, като претендира връщане на недължимо платената неустойка в размер на 200
лева.
Предвид изложеното ищецът е предявил
следните искове /съобразно допуснатото увеличаване на предявените искове, в
съдебно заседание, проведено на 11.04.2019г./:
1. да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ******* е
недействителен поради липса на подписани общи условия, липса на обща дължима
сума от потребителя и начина на формирането й, поради липса на посочен размер
на възнаградителната лихва и нейният размер, липса на погасителен план и
посочване в същия на последователността на разпределение на вноските по
договора измежду различните суми –главница, възнаградителна лихва и ГПР.
2. да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 1194,81 лева, представляваща получена от
дружеството сума по недействителен договор за паричен заем № *******, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
При условията на
евентуалност спрямо предходните два иска /в случай на отхвърлянето им/ ищецът претендира:
3. да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че предвидената в договор за паричен заем № *******
неустойка в размер на 1345,92 лева е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави и с материалния закон.
4. да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 977,46 лева, представляваща получена от
дружеството без основание по повод недействителност на клаузата за неустойка,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
5. да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че предвидената в договор за паричен заем № *******
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
6. да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 217,35 лева, представляваща получена от
дружеството без основание по повод недължимост на възнаградителната лихва по
договора, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца – адв. Б. в писмена
защита.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва всички въведени
основания за нищожност на договора, както поради неподписване на общите условия
и липсата на конкретен погасителен план, така и възраженията за
недействителност на клаузите за неустойка и възнаградителна лихва, като излага
подробни съображения досежно анализа на всяка една норма от Закона за
потребителския кредит и ЗЗД, която ищецът счита за нарушена. Моли за отхвърляне
на главните и евентуални претенции и претендира присъждане на направените
разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е представен Договор за
паричен заем № *******, сключен на *****г. между ищеца З.Д.Д. - от една страна
и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от друга. От договора е видно, че
страните са се споразумели за следното: ответникът, в качеството си на
заемодател, да предостави в заем на ищеца – заемател, сумата от 1500 лева,
представляваща главница по посочения договор. От своя страна, заемателят се
задължил да върне сумата в указания срок, както и да заплати на ответника
възнаградителна лихва в размер на 35% годишен лихвен проценти лихвен процент на
ден при отказ от договора- 0,10%. Общият размер на всички плащания по кредита е
уговорен от страните – 1799,28 лева, а годишния процент на разходите на заема е посочен в размер на 41,08%.
Освен посоченото, ответникът представя
и Справка за извършени плащания по горепосочения договор, от която се
установява, че ищецът погасявал заема, на датите, посочени в приложената на л.
47 от делото справка, като е изплатил общо сумата от 2694,81 лева, от които-
главница в размер на 1500 лева, неустойка в размер на 977,46 лева и лихва в
размер на 217,35 лева, по който факт между страните не е налице спор.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните
не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен
заем, получаването на сумата от 1500 лева в заем от ищеца, както и че същия е
извършил плащания по договора в размер на общо 2694,81 лева.
Предвид
изложеното, съдът трябва да изследва наличието, респ. липсата на основания за
недействителното на договора за потребителски кредит, както и в условията на
евентуалност – нищожността на клаузата за договорна лихва.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК (стара редакция) договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са
потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че
възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в
чл. 4 на същия закон.
По
отношение на противоречието на договора за паричен заем с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК (в редакцията му към момента на сключване на договора за кредит), съдът
намира, че такова е налице. Съгласно посочената норма, в договора за
потребителски кредит трябва да е посочен годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към закона начин. В
договора за заем изрично е посочен размерът на ГПР - 41,08%, като са определени следните
допускания – договорът ще бъде валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране и лихви за забава. В същия е посочен общият
размер на всички плащания, дължими от заемателя, а именно сумата от 1799,28
лева. Въпреки това обаче, от посочените клаузи не става ясно какво включва ГПР,
определен в горепосочения размер. Действително, в приложение 1 към ЗПК е
посочен механизмът, по който се изчислява ГПР, както и параметрите, които се
включват при неговото изчисляване. Това обаче не освобождава кредитора от
задължението да посочи конкретните параметри поотделно. В сключения между
страните договор е посочен годишен лихвен процент в размер на 35 %, който
неминуемо се включва в ГПР. Други величини, включени в ГПР обаче не са
посочени, което създава неяснота относно начина, по който заемодателят е
определил ГПР в размер на 41,08%. Не случайно правилата, предвидени в ЗПК са
императивни, предвид неравнопоставеността на страните при определяне на
условията, касаещи възникващото между тях правоотношение. В този смисъл,
законът изисква „яснота“ относно съдържанието на договора и не може да се
поставя в тежест на потребителя чрез тълкуване на договорните клаузи да
„разбере“ какво се включва в съществените постигнати договорки, каквато е тази
за определяне на ГПР. Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 22, във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключеният между страните договор се явява
недействителен.
За
пълнота, следва да бъдат обсъдени и останалите посочени в исковата молба
основания за недействителност. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора
за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен фиксиран
лихвен процент по заема в размер на 35 %. Въпреки това, обаче, никъде не е
посочено каква е базата, върху която следва да се начислява така посочената
лихва – дали върху цялата дължима сума или върху остатъчната главница. Не е
посочена и обща сума на дължимата възнаградителна лихва. Предвид изложеното, и
на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, сключеният между
страните договор за потребителски заем се явява недействителен и на това
основание.
По
приложението на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
и соченото от ищеца основание, че липсва погасителен план, който следва
да е неразделна част от сключения между страните договор. Изискването за
наличие на погасителен план е императивно, поради което същият следва да бъде
скрепен към подписания между страните договор. Освен това, в него трябва да са
посочени изрично параметрите на кредита – размер на погасителна вноска и как тя
се разпределя между дължимата главница и лихва. По делото не е представен
погасителен план към сключения между страните заем, който да отговаря на
изискванията на закона, досежно съдържащата се в него информация и да е
подписан от двете страни. При тези данни не може да се приеме, че той ищецът
бил запознат с погасителен план към момента на сключване на договора. Предвид
изложеното, договорът е недействителен и на основание чл. 22, във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗКП.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца установителен иск за
обявяване недействителността на Договор за паричен заем № ***** от ***** г. на
основание чл. 22 от ЗПК, е основателен.
По
отношение на релевираното от ищеца основание за обявяване на нищожността на
клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави и
предвид факта, че се претендира при условията на евентуалност, съдът счита, че
не дължи произнасяне по този въпрос, предвид изхода на спора.
Във
връзка с предявения осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1194,81 лева, съдът счита същия за основателен. Безспорно по делото
се установи, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 2694,81 лева, който
факт бе отделен като безспорен предвид съвпадащите позиции и на двете страни.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата стойност на
получения кредит, която в настоящия случай се равнява на сумата от 1500 лева.
Ето защо и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следва да върне
получената без основание сума от 1194,81 лева /в която сума се включват всички
недължимо платени от ищеца суми за неустойка и лихва/. С оглед уважаването на главния иск, то следва
да бъде уважен и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху сумата
от лева, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 29.10.2018г. до окончателното плащане на дължимата
сума.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на дължимата за
производството ДТ,която възлиза на сумата от 100 лева. Съгласно чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени
лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на исковете и чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ възлиза на 600 лева. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. предвижда, че по
граждански дела възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че сключеният между З.Д.Д., ЕГН: **********, адрес *** и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2 , офис 40-46,
представлявано от С. К., Договор за паричен заем № ******* от *****г., е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
тъй като е в
противоречие със закона- чл. 11, ал. 1, т. 9,10 и 11 ЗПК.
ОСЪЖДА Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С. К. ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.Д., ЕГН: **********, адрес ***, сумата от
1194,81 лева /хиляда сто деветдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща получена без основание сума по недействителен Договор за паричен
заем № *******, сключен на
*****г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 29.10.2019г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2 , офис 40-46, представлявано от
С. К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 100
лева /сто лева/, представляваща дължима за производството държавна такса. ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2 , офис 40-46 да заплати на адв.
Д.Г.Б. ******* и адрес на упражняване на дейността гр. П., ул. „Б. П.“ № *,
сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, определена на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.