Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2124 13.01.2020г.
Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На шестнадесети декември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00663 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Т.А.С., с адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 531,54лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., кв.“***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 92,26лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5029/10.10.2018г. по ч.г.д.№06876/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът, чрез своя процесуален представител- адв. Ц., е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че няма представени доказателства за това. Ответникът твърди, че процесните искове не са подкрепени с доказателства. Ответникът оспорва всички приложени към исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №5029/10.10.2018г. по ч.г.д.№06876/2018г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, ищецът“Топлофикация-П.”ЕАД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 21.10.2019г.
От Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС, е видно, че правото на собственост върху процесния апартамент принадлежи на ответника Т.С., като правото на ползване върху същия принадлежи на А.и Д.Т..
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на облигационна връзка между страните по делото за доставка на топлинна енергия за процесния обект. Действително ответникът е носител на правото на собственост върху процесния обект, но съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 Закона за собствеността ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване. В съответствие с константната практика на ВКС облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия възниква с ползвателя. Съгласно същата практика притежателят на правото на ползване има непосредствено господство върху обременения недвижим имот, включително и право на владение върху него. Нещо повече при нарушаване на правото му на ползване върху имота носителят на ограниченото вещно право може да иска прекратяване на неоснователното действие, включително и с предявяване на петиторни искове по чл.108 и 109 ЗС срещу всяко трето лице, което не зачита правата му, включително и от собственика, т.е. налице е действие "erga omnes". В този смисъл е и Решение № 400 от 7.03.2003 г. на ВКС по гр. д. № 298/2002 г., IV г. о.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Т.А.С., с адрес:г***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 531,54лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., кв.“***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 92,26лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5029/10.10.2018г. по ч.г.д.№06876/2018г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№06876/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: