Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Етрополе,16.12.2020
год.
в името на
народа
Етрополски районен съд в публично заседание на
шестнадесети ноември двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ
при секретаря:Сияна Манчева, като разгледа докладваното
от Председателя гр.дело №00099 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 и чл.225 ал.1 от КТ от КТ.
Ищцата Ц.П.М.,***, чрез адв.Анатоли Грънчаров
и адв. Кристина Савова-Димитрова твърди в предявения против ответното дружество
иск, че работела съгласно трудов договор на длъжност „инкасатор-район
Етрополе“, с месечно възнаграждение в размер на 930.00 лева. Твърди, че със
заповед №20/20.02.2020 година на управителя на „ВиК“ ЕООД, трудовото й
правоотношение било прекратено, като й били начислени обезщетения по реда на
чл.224, ал.1 от КТ. Твърди, че уволнението й е незаконно, т.к. е наложено след
повече от два месеца от момента на откриване на нарушението. Нарушението е извършено
на 18.12.2019 год., а заповедта за уволнение е от 20.02.2020 година. На
следващо място твърди, че фактическата обстановка не отговаря на описаната в
заповедта за уволнение, като счита, че не е извършила дисциплинарно нарушение.
Счита същото за несъразмерно тежко.
Моли уволнението й да бъде
признато като незаконно и бъде отменено, да бъде възстановена на предишната
работа, да получи обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението в размер на шест брутни месечни трудови възнаграждения, или
сумата от 5 580 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателно изплащане на вземането. Претендира и
разноски.
В едномесечния срок за
отговор на исковата молба ответника е депозирал такъв, като оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан, и излага подробни съображения за това.
Твърди се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
мотивирана-посочено е правното основание и фактическото основание. Твърди се,
че заповедта е издадена при спазване изискванията на закона.
В съдебно заседание
ищцата лично и чрез адв.Анатоли Грънчаров и адв. Кристина Савова-Димитрова,
поддържа предявеният иск, като моли да бъде уважен по съображенията, изложени в
исковата молба. Счита, че работодателят е пропуснал двумесечния преклузивен
срок за налагане на наказанието, както и, че липсва извършено нарушение на
трудовата дисциплина от страна на ищцата.
В съдебно заседание
ответното дружество “В.и к.” ЕООД, чрез юрк. Таня Балджийска оспорва
предявените искове. Счита заповедта за наложеното дисциплинарно наказание за
законосъобразна-посочен е извършителя, времето и мястото, текстовете на закона,
както и самото наказание. Относно тежестта на наказанието счита, че същото е
съобразено с изискванията на закона, като е налице тежко нарушение на трудовата
дисциплина.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.315 ал.1 от ГПК и изслуша
доводите и становищата на страните,намери следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приетото по делото лично трудово досие на ищцата се установява, че
същата е започнала работа при ответното дружество през 1987 година, като през
годините са й налагани различни по степен дисциплинарни наказания, включително
„предупреждение за уволнение“. Последното дисциплинарно наказание е наложено
със Заповед №13/05.02.2020 година, което е „предупреждение за уволнение“ и е
връчено на служителя на 10.02.2020 година. Същото не е заличено съгласно
разпоредбата на чл.197 ал.1 от КТ, като липсват доказателства да е оспорено,
което предполага, че същото е влязло в законна сила.
От Заповед №12/20.02.2020 година, издадена от управителя на „ВиК“ЕООД –
София се установява, че на основание чл.330 ал.2 във вр. с чл.190 ал.1 т.7 и
чл.188 т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, заемаща
длъжността – „инкасатор плащания“, считано от 21.02.2020 год., като причина за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено това, че на 18.12.2019
година, на абонат на дружеството в гр.Етрополе, с абонатен номер 06221590, е
сменен водомера, като показанията на същия са били 2240 куб.м. за фактуриране,
като инкасатора /ищцата/ е подала данни в ЦУ.гр.София за новия водомер, без да
е фактурирала намерените кубици по стария водомер. Посочено е, че поради това
неизпълнение на трудовите задължения /отчитане и инкасиране на абонати на
дружеството/ е настъпило ощетяване на дружеството от нефактурираните кубици
вода. Заповедта е връчена на ищцата на 21.02.2020 година, като същата е
подписана от нея.
Заповедта е издадена след като на 14.01.2020 година на ищцата е било
връчено искане за даване на писмени обяснения /л.25/ с копие от доклад на
св.Вилма Илиева. Доклада от св.Вилма Илиева е входиран в деловодството на „ВиК“
ЕООД София /л.27/ на 10.01.2020 год., като от същия става ясно, че в резултат
на действията на ищцата, а именно, че не е подала данните от сменения водомер
на абонатен номер 06221590, за дружеството са настъпили загуби в резултат на
5 801.60 лева. Ищцата е дала писмени обяснения в дадения й тридневен срок
/л.26/.
От приложен в трудовото досие на ищцата екземпляр от „Приемателно-предавателен
протокол“ №0036369 от дата 18.12.2019 година /копие по делото на л.70/ се
установява, че сменения стар водомер на абонатен номер 06221590 е с показания
от 2 240 куб.м., което е доведено до знанието на работодателя.
От приложени по делото заверени копия от карнети за отчитане на употребено
количество вода /л.15-18/ се установява, че последните отчитания на показанията
на водомера в процесното жилище са от 2012 година, а от справка за задължения
на абонатен номер 06221590 /л.59/ се установява, че същия абонат няма
задължения към водоснабдителното дружество.
От заключението на в.л. Ц.И.Д. по назначената основна ССчЕ, което съдът
възприема като обективно и обосновано се установява, че размерът на
обезщетението на ищцата по чл.224 ал.1 от КТ за един месец възлиза на 992.67
лева, а за шест месеца, считано от 21.02.2020 год. е в размер на 5 956.02
лева.
От заключението на в.л. Е. Илиева К. по назначената допълнителна ССчЕ,
което съдът възприема като обективно, обосновано и пълно се установява, че на
адрес гр.Етрополе, ул.Софроний №1, вх.В, има монтиран контролен водомер; няма
регистрирани загуби на вода за периода от м.януари 2012 год. до 13.10.2020 год.,
отчетени в счетоводството на ответника, досежно процесния апартамент или
етажната собственост, както и няма заведени дела от ответника против трети
лица, касаещи незаплатени суми за използвана вода през контролния водомер на
етажната собственост на на адрес гр.Етрополе, ул.Софроний №1, вх.В.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявените искове са допустими, т.к. са депозирани пред компетентния съд,
в района където ищцата обичайно полага своя труд и са подадени в двумесечния
срок. Същите са основателни и ще следва да бъдат уважени по следните
съображения.
По исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.344 ал.1 т.1 от КТ работникът или служителят
има право да оспорва законността на уволнението и да иска признаване на същото
за незаконно, както и неговата отмяна.
В тежест на работодателя е да докаже извършването на нарушението на
трудовата дисциплина, обуславящо налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение, както и да спази процедурата по налагане на същото.
В процесния случай съдебният състав приема за безспорно установено, че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, въпреки
възраженията на ищцовата страна в тази насока. Това е така, т.к. работодателя е
бил уведомен с докладна записка от св. Вилма Илиева за извършено от ищцата
нарушение на 10.01.2020 година, когато нейната докладна е била входирана в
деловодството на дружеството в гр.София. В случая е без значение
обстоятелството, че нарушението е извършено на 18.12.2019 година, т.к. към този
момент работодателя, който е компетентен да наложи дисциплинарното наказание не
е бил уведомен за него, а това е станало едва на 10.01.2020 година, поради
което съдът приема, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
спазена.
Наложеното най-тежко дисциплинарно наказание обаче се явява незаконно по
следните съображения:
От Заповед №12/20.02.2020 година на управителя на „ВиК“ЕООД – София се
установява, че същата е издадена на основание чл.190 ал.1 т.7 от КТ /наложено
дисциплинарно уволнение за други тежки нарушения на трудовата дисциплина/, като
работодателя е приел, че „на 18.12.2019 година, на абонат на дружеството в
гр.Етрополе, с абонатен номер 06221590, е сменен водомера, като показанията на
същия са били 2240 куб.м. за фактуриране, като инкасатора /ищцата/ е подала
данни в Централно управление *** за новия водомер, без да е фактурирала
намерените кубици по стария водомер. Посочено е, че поради това неизпълнение на
трудовите задължения /отчитане и инкасиране на абонати на дружеството/ е
настъпило ощетяване на дружеството от нефактурираните кубици вода.
Тази констатация не отговаря на обективната истина, т.к. от събраните по
делото доказателства се установи, че твърдяните вреди /щети/ за дружеството не
са настъпили. Установи се, че работодателя на първо място е бил уведомен, че
показанията на сменения стар водомер са 2 240 куб.м, като това е станало,
чрез изготвяне на „Приемателно-предавателен протокол“ №0036369 от дата
18.12.2019 година, който е доведен до знанието на дружеството, чрез изпращане
на екземпляр от същия в деловодството, като е приложен към личното трудово
досие на ищцата. От представените справки от ответното дружество и от
заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че абонатния номер няма стари задължения, а също така загуби за „ВиК“
ЕООД София не са настъпили.
При това положение настоящия съдебен състав приема, че дори да е налице
формално нарушаване на трудовите задължения на ищцата, то същите не
представляват „друго тежко нарушение на трудовата дисциплина“ по смисъла на
чл.190 ал.1 т.7 от КТ, което да обоснове налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“.
С
оглед на изложеното, настоящият състав на съда приема, че уволнението е незаконно
и предявеният иск по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като основателен и доказан следва да
бъде уважен.
Установената незаконност на уволнението предпоставя
уважаването и на акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - за
възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението й
длъжност, както и за заплащането на обезщетение за оставането й без работа шест месеца след
уволнението. Предвид разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ според която при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя
в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, съдът приема, че
за да бъде определен размерът на това обезщетение следва да се вземе предвид
размерът на последното получено от ищеца
трудово възнаграждение преди уволнението му
за пълен работен месец. Предвид на това и с оглед констатациите на вещото лице
настоящият съдебен състав приема, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ
следва да бъде в размер на 5 580 лева, така както е поискано при предявяване на исковата
молба. Въпреки, че съгласно заключението на вещото лице дължимото обезщетение е
в размер на 5 956.02 лева липсва направено искане за изменение на исковата
претенция, поради което ще следва да се уважи в претендирания размер.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.72 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Етрополски районен съд държавните такси за разглеждането на
исковата молба - по 50.00 лева
за всеки от неоценяемите искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и 223.20
лева по иска по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК, както и заплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в общ размер на 120.00 лв./л.86 и л.93/.
Претенция за разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение липсва, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО и
ОТМЕНЯ уволнението на Ц.П.М., ЕГН–**********,***,
постановено със заповед № 12/20.02.2020 г. на Управителя на „В.И К.“ЕООД ***, на основание чл.330 ал.2 във вр. с
чл.190 ал.1 т.7 и чл.188 т.3 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ц.П.М., ЕГН–**********,*** на заеманата преди
уволнението й длъжност – „Инкасатор плащания“
при „В.И К.“ ЕООД, ***, с месторабота гр.Етрополе.
ОСЪЖДА „В.И К.“ ЕООД, ***, ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Ц.П.М., ЕГН–**********,***,
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 5 580 /пет хиляди петстотин и
осемдесет лева/ лева за времето, през което е
останала без работа, поради незаконното
уволнение.
ОСЪЖДА „В.И К.“ ЕООД, ***,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на
РС-Етрополе сумата от 443.20
/четиристотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки/, представляващи
държавна такса и разноски за възнаграждение на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок,
считано от връчване съобщение на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ/