№ 806
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110115409 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на „...“ ЕАД, ЕИК ..
със седалище гр.С..., представлявано от изпълнителните директори чрез
адв.М. спрямо „З...“ АД, ЕИК ..., със седалище гр. С....
Ищецът твърди, че по застраховка „Каско“ на МПС с полица №
47042../29.09.2020г. със срок на валидност от 10.10.2020г. до 09.10.2021г. е
изплатил на застрахования по нея лек автомобил „..“ с рег. № КН ... ВН
сумата от 1 113.36 лева като обезщетение за имуществени вреди на
застрахования от
случило се на 05.07.2021г. в гр.София ПТП, при което водачът на лек
автомобил „...“ с рег. № РВ ... РМ, поради нарушение правилата за движение
по пътищата реализирал ПТП, от което за застрахования при ищеца
автомобил били причинени материални щети. По повод на така изплатеното
обезщетение и сключена между водача на виновния автомобил ГО със
застрахователя ЗК „Лев инс“ с полица с период на покритие от 14.03.2021г. до
13.03.2022г., вкл. и датата на възникване на ПТП-то и на основание чл.411 от
КЗ, ищецът се легитимира като кредитор на ответното дружество, встъпвайки
в правата на пострадалия водач до размера на ½ от заплатеното
застрахователно обезщетение, отчитайки 50 % съпричиняване от страна на
застрахования при ищеца водач. Твърди, че на 06.10.2021г. е била отправена
1
регресна покана до ответника, но така и не последвало плащане. Поради
което се претендира решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 581,61 лева, представляваща ½ от заплатено застрахователно
обезщетение, 25 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК такъв е
постъпил, с който се оспорва предявеният иск по основание и по размер.
Оспорва да е налице съпричиняване от страна на застрахования при него
водач,като твърди, че застрахованият при ищеца водач носи изключителна
вина за причиняване на ПТП-то. Оспорва механизма на ПТП, както и
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди.
Счита, че размерът на изплатеното обезщетение е завишен. Поради което
моли за отхвърляне на иска, като претендира и разноски по производството.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ като с
доклада си по чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал.1 от ГПК, съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и водача на „..“ с рег. № КН ... ВН, със срок на
действие включително и към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие, изплащане от страна на ищеца на застрахователно
обезщетение в размер на 1 113.36 лв., наличие на застрахователно
правоотношение между ответника и водача на „...“ с рег. № РВ ... РМ със срок
на действие включително и към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие.
Спорни са обстоятелствата досежно механизма на възникване на
ПТТото, както и вината за случилото се и стойността на автомобила и
неговото състояние с оглед определеното и платено застрахователно
обезщетение.
Ответникът оспорва съставеният за случилото се протокол за ПТП, с
оглед на което съдът е събрал гласни доказателства – показанията на
свидетеля Е. Б. В.. Съдът дава вяра на неговите показания, тъй като са такива
на лице, участвало в исковото ПТП и с непосредствени впечатления от
случилото се. От тях се установява следното: сочи, че е участвал в ПТП на
05.07.2021г. в София при управление на ЛА .., излизал от сервиз и тъй като
2
колата му била паркирана напред той тръгнал да я изкарва назад. Погледнал е
в огледалото и видял, че отзад на светофара спирали автомобилите, които са
се движили в неговата лента, направил маневра „назад“ и тръгнал назад. След
по – малко от минута усетил удар и като се огледал видял, че зад него е
спряла кола. Оказало се, че другият шофьор се движил в насрещен автомобил,
пресякъл е двойна непрекъсната линия и е спрял зад него и тала се случил
удара - тъй като той спрял зад него, а пък свидетелят се движил назад. Ударил
го леко в шофьорската врата и в задна лява врата. Управлявах автомобил „..“,
Съставили ме двустранен протокол за случилото се. На въпроси на съда дали
положеният по ППТП подпис е негов, както и дали схемата отговаря на това,
което се е случило, свидетелят потвърждава и двете обстоятелства.
От заключението на вещото лице по САТЕ, което съдът приема като
дадено от лице с нужните за изследваната област знания и без
заинтересованост от изхода на спора, и дадено въз основа на доказателства и
ППТП се установява въз основа на установения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за
ПТП видими увреждания, че щетите по лек автомобил „.. ”, с рег.М КН...ВН,
се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на
05.07.2021 г. произшествие в гр. София. Стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „..”, с рег.№ КН...ВН, изчислена на база
средни пазарни цени на алтернативни резервни части и средни пазарни цени
на труда към датата на ПТП е 1622,99 лв. ( по- висока от платената).
При тези факти и от правна страна съдът намира искът за доказан и
основателен и следва да бъде уважен.
Безспорно се установи, че на сочената в исковата молба дата
05.07.2021г. в гр.София се е случило застрахователно събитие - ПТП с
участието на „..“ с рег. № КН ... ВН и лек автомобил „...“ с рег. № РВ ... РМ
като в резултат на това за лекия автомобил били възникнали щети поради
сблъсък между двата автомобила, последица от неправилна маневра - удар
при маневра назад в застрахования при ответника ЛА. Стойността,
необходима за възстановяването на щетите, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на 1622.99 лева, която е по – висока от
претендираната. За част от тази сума следва исковата претенция да бъде
уважена на основание чл.386, ал.2 от КЗ, както и 25 лева за ликвидационни
3
разноски на основание чл.411, ал.1 от КЗ.
Възражението на ответника за липса на вина при водача на ЛА „...“,
остана недоказано. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а съгласно
текста на чл.40, ал.1 от ЗДвП водачът на МПС преди да започне движение
назад е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. И в хипотезата на движещ се автомобил- пострадалият, и в
хипотезата на спрял зад автомобила на виновния водач автомобил такъв,
управляващият автомобила с марка „Сеат“ е следвало при маневра на заден
ход или при излизане от реда на паркираните автомобили, да бъде сигурен, че
няма да създаде опасност или други затруднения за останалите участници в
движението, а такова поведение за този водач не бе установено, тъй като е
станал повод за сблъска с другия автомобил, водачът на който обаче също е
нарушил визираната по – горе норма, тъй е навлязъл в пътното платно на
първия водач в нарушение на правилата за навлизане в друга лента –
пресичайки двойна, непрекъсната маркировка на пътното платено, което дава
основание на съда да приеме, че вина за случилото се носят и двамата водачи
и то в процент на вината по 50 % от нея т.е така, както се претендира.
С действията си водачите и на двата автомобила са извършили
нарушение на правилата за движение по пътищата. Деянието им вкл. и на
водач на автомобила, застрахован при ответника, е противоправно и в пряка
причинна връзка с настъпилите увреждания на застрахованото при ищеца
МПС. Вината се предполага – чл.45, ал. 2 ЗЗД. Следователно увреденият има
срещу виновния водач вземане по чл.45, ал.1 ЗЗД за половината сума.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало
4
регресно право срещу деликвента, респ. срещу неговия застраховател по
застраховка "гражданска отговорност" за ½ от сумата.
Претенцията е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на
сезиране на съда – 24.03.2022г. до окончателното изплащане.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат поети от ответното дружество или ответникът следва да заплати 710
лева за разноски, от които 300 лева за възнаграждение на вещо лице, 50 лева
за държавна такса, 60 лева за възнаграждение на свидетел и 300 лева за
възнаграждение на адвокат.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ „ З...“ АД, ЕИК ..., със седалище
гр. С... да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище гр.С..., представлявано
от изпълнителните директори чрез адв.М. сумата от 581,61 лева,
представляваща сбор от ½ от заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 556.68 лева, цялото в размер на 1113.36 лева по полица с №
47042../29.09.2020г. за лек автомобил „..“ с рег. № КН ... ВН за имуществени
вреди от случило се на 05.07.2021г. в гр.София ПТП със застрахован при
ответника с полица за гражданска отговорност с периода на покритие от
14.03.2021г. до 13.03.2022г., вкл. лек автомобил „ ...“ с рег. № РВ ... РМ и 25
лева ликвидационни разноски ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 24.03.2022г. до окончателното изплащане на
сумата и
ОСЪЖДА „З...“ АД, ЕИК ..., със седалище гр. С... да заплати на „...“
ЕАД, ЕИК .. със седалище гр.С..., представлявано от изпълнителните
директори чрез адв.М. на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно – деловодни
разноски в размер на 710 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6