№ 2285
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Райна Мартинова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100509731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20101573 от 21.04.2021г., постановено по гр.дело №38457/2020г. по описа
на СРС, ГО, 128 с-в, ответникът „С.-Т.“ ЕООД, ЕИК****, е осъден да заплати на Т. Т. Т.,
ЕГН**********, сумата от 957лв.- платена цена по прекратен на 23.02.2020г. договор за
организирано туристическо пътуване №2339/11.02.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба 19.08.2020г. до окончателното плащане, както и 350лв.
разноски.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ответника „С.-Т.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че не са били налице
твърдените от ищеца основания за прекратяване на договора, а туристическото пътуване е
осъществено в пълния си вид и с всички 17 туриста, с изключение на ищеца и двамата
придружаващи го. Ето защо моли решение да бъде отменено, а предявеният иск- отхвърлен
изцяло.
Ответникът по жалбата Т. Т. Т. в подадения в срок писмен отговор на въззивната жалба
оспорва същата като неоснователна. Излага съжбражения за правилност на обжалваното
решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По делото не се спори, че между страните на 11.02.2020г. е сключен договор (от
разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП) за туристическа услуга- екскурзия до Италия за
периода 24-26.02.2020г, както и че на 23.02.2020г. ищецът е отпръвил до ответника
волеизявление за прекратяване на договора.
Спорно между страните е съществуването на обстоятелствата, посочени като основание
за прекратяването му, а именно непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или
случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат
значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията,
по смисъла на чл.89, ал.5 от ЗТ.
На съда е служебно известно, а и от публикация на дирекция "Ситуационен център" към
Министерството на външните работи се установява, че на 23.02.2020г. е публикувана
информация във връзка с разпространението на коронавирус "Ковид-19" в Северна Италия,
като се препоръчва на българските граждани, които пребивават или пътуват в Италия, да
пътуват само в краен случай в районите, където е установена зараза, да се въздържат от
посещение на публични мероприятия, да избягват места със струпване на много хора, както
и да спазват мерки за безопасност като носене на предпазна медицинска маска, поддържане
на лична хигиена и да се избягва пряк контакт с непознати. Предвид изложеното безспорно
се установява наличието на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл.89, ал.5 от ЗТ.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че доколкото договорът е сключен от
разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП и ищецът има качеството на потребител по смисъла
на същия закон, съгласно разпоредбата на чл.50, т.1 от ЗЗП има право да се откаже от
договора, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да
заплаща каквито и да е разходи (с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и
чл. 55 ЗЗП, каквито в случая не са налице), в 14-дневен срок от датата на сключване на
договора. Договорът е сключен на 11.02.2020г. и потребителят се е отказал от него в
рамките на 14-дневния срок по чл.50 от ЗЗП.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
2
При този изход на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20101573 от 21.04.2021г., постановено по гр.дело
№38457/2020г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в.
ОСЪЖДА „С.-Т.“ЕООД с ЕИК**** да заплати на Т. Т. Т., ЕГН**********, на
основание чл.273, вр.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300 /триста/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3