Р
Е Ш Е Н И Е
№ 359/25.6.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд, гр. Пазарджик, VIII състав, в открито заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Светомир Бабаков
при
секретаря Янка Вукева и в присъствието на прокурора при
Окръжна прокуратура Пазарджик Стоян Пешев,
като разгледа докладваното от съдия Светомир Бабаков административно дело № 619, по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствтото е по реда на чл. 203 от АПК вр. с чл.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на Й.В.С., ЕГН ********** с която са предявени два иска
за причинени неимуществени вреди от отменени административни актове против
община Пазарджик за вреди, причинени от Акт за узаконяване № 1/01.02.2012 г. и Акт за узаконяване №
2/01.02.2012 г., издадени от главния архитект на община Пазарджик и два иска за
причинени неимуществени вреди против Дирекцията за национален строителен
контрол, за вреди причинени от Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г. и Заповед №
ДК-10-ЮЦР-25/12.04.2012 г., издадени от началника на РДНСК ЮЦР, като размерът на
претендираните вреди е по 500 лв. за всеки предявен иск, ведно със законовите
лихви от датата на отмяната на административните актове – 26.03.2013 г. до
крайното изплащане.
С допълнително подадена молба от
29.01.2018 г. ищцата е предявила и претенция за заплащане на мораторна лихва
върху двата иска срещу ДНСК по 302,34 с
начална дата 01.02.2012 и крайна дата 18.01.2018 и за двата иска срещу
общината по 293, 71 лв. с начална дата
12.04.2012 и крайна дата 18.01.2018 г.
Ищцата подържа исковата си молба. Същата твърди, че отменените като
незаконосъобразни по надлежния ред административни актове, посочени по-горе, са
предизвикали у нея огорчение, разочарование, гняв, безсъние и сприхавост, като
някои от тези усещания продължават и понастоящем. С оглед на това същата
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 500 лв. или общо
2 000 лв., които да бъдат заплатени от ответниците по иска.
В съдебно заседание, ищцата редовно
призована, не се явява, вместо нея се явява адв. Д., който поддържа предявените
искове и моли същите да бъде уважени изцяло по основание и размер. Претендира
направените по делото разноски съгласно списък на разноските.
Ответникът – Община Пазарджик се
представлява от гл. юриск. В., която по съображения, изложени в съдебно
заседание и в писмени бележки, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
недоказана и неоснователна. Представя списък на разноските. Прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
Ответникът – ДНСК гр. София се
представлява от юриск. М., която по съображения, изложени в съдебно заседание и
в писмени бележки, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и
неоснователна. Претендира юисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен като доказан по основание и
размер. Счита, че размерът на исковите претенции отговаря на чл. 52 от ЗЗД
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът счита предявените искове за допустими. Административните
актове, в резултат на които се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за
ищцата са Акт за узаконяване № 1/01.02.2012 г. на Главния архитект на Община
Пазарджик и Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР,
както и Акт за узаконяване № 2/01.02.2012 г. на Главния архитект на Община
Пазарджик и Заповед № ДК-10-ЮЦР-25/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР,
които са отменени с влязло в сила съдебно решение № 166/26.03.2013 г. по адм.
д. № 442/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация
на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване на
правото на иск, а нейната липса обосновава недопустимост на иска.
В конкретния случай ищцата е насочила
иска си към Община Пазарджик /чл. 14 от ЗМСМА/ и ДНСК София /чл. 221, ал. 1 от ЗУТ/, които са юридически лица, тоест притежават процесуалната легитимация,
която е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на
правото на иск.
За доказване на претендираните
неимуществени вреди, по делото е разпитан като свидетел съпругът на ищцата –
Валери Стоянов Стоянов, чийто показания съдът цени като заинтересован от изхода
на делото. Свидетелят е заявил пред съда, че ищцата е била засегната от
издадените незаконосъобразни актове, тъй като в строителството били вложили
пари от родителите й. Възмущавала се е, била притеснена, обидена и огорчена.
Станала сприхава и плачела нощно време, което й състояние продължило дълъг
период от време.
Разгледани по същество исковете са
частично основателни:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се
носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай с влязло в сила съдебно решение № 166/26.03.2013 г. по
адм. д. № 442/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик са отменени Акт
за узаконяване № 1/01.02.2012 г. на Главния архитект на Община Пазарджик и
Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, както и Акт за
узаконяване № 2/01.02.2012 г. на Главния архитект на Община Пазарджик и Заповед
№ ДК-10-ЮЦР-25/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР. Посочените
административни актове са издадени по отношение на поземлен имот, върху който жалбоподателката
има учредено право на строеж, което е обусловило и правния интерес от
оспорването им.
От показанията на св. Стоянов се установява, че двата
акта за узаконяване и двете заповеди на РДНСК са предизвикали у ищцата огорчение,
разочарование, безсъние и сприхавост. Тези
негативни усещания на ищцата
представляват неимуществени вреди, които съдът следва да оцени по
справедливост.
Неоснователни са възраженията на
ответниците за недоказаност на вредите и за липса на причинна връзка. Показанията
на свидетеля относно усещанията на
ищцата, както и относно причините за тези усещания са логични и непротиворечиви
и не са опровергани с други доказателства. От друга страна е несъмнено, че за
ищцата, като носител на право на строеж в процесния имот не е безразлично дали
в този имот се узаконяват незаконни строежи, т.е. с узаконяването се засягат нейни
права. Следователно е налице причинна връзка между негативните изживявания на
ищцата и издаването на незаконосъобразните административни актове.
Съдът счита, че равностойността на неимуществените вреди,
предизвикани от негативните усещания на ищцата от двата незаконосъобразни акта на главния архитект на община Пазарджик и от
двата незаконосъобразни акта на началника на РДНСК ЮЦР следва да бъде оценена по
справедливост на 200 лв. за всеки акт, т.е. общо на 800 лв. В останалите
им части до пълните предявени размери от 500 лв. за всеки иск, претенциите като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени. За да достигне до този извод, съдът
съобрази, че изпитаните чувства на огорчение, разочарование, безсъние и сприхавост
представляват временни състояния, същите не са довели до трайно влошаване на
здравето на ищцата или до други негативни последици, а освен това интензитетът
на тези усещания не е толкова висок.
Частично
основателна се явява и самостоятелно предявената от ищата претенция за
заплащане на мораторна лихва върху двата иска срещу ДНСК по
302,34 с начална дата 01.02.2012 и
крайна дата 18.01.2018 и за двата иска срещу общината по 293, 71 лв. с начална дата 12.04.2012 и
крайна дата 18.01.2018 г. – датата
на завеждане на исковата молба. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК., при незаконни
административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на
решението, с което се отменя незаконния акт. В случая
това е датата 26.03.2013 г. Т.е съдът следва да уважи претенцията за мораторна
лихва върху уважената част на всеки иск,
считано от 26.03.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда-
18.01.2018 г. Съдът изчисли тази сума на 97,91 лв. за всеки иск, като в
останалата част до пълния предявен размер на
двата иска
срещу ДНСК от по 302,34 лв. и двата иска срещу общината от по 293,71 лв., както
и за периодите преди 26.03.2013 г.- датата на отмяната на незаконосъобразните
актове, исковете за мораторни лихви следва да бъдат отхвърлени.
Следва да се уважи и претенцията за
законната лихва
върху уважената част на всеки иск от 200 лв., считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда- 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 26.03.2013- 18.01.2018
г. е неоснователна, тъй като за същия период, съдът присъди мораторна лихва на
ищцата.
С оглед изхода на делото – частично
отхвърляне на всеки един от предявените искове – е частично основателна
претенцията на ищеца за присъждане на разноски. Тъй като исковата молба е
предявена преди изменението на чл. 10 от ЗОДОВ с въвеждането на нова ал.4/
ДВ бр. 94/2019 г./, съласно § 6 ал.2 от
ПЗР ЗИЗОДОВ, производството следва да се довърши по стария ред, съгласно който
разноски се присъждат само на ищеца. Двамата ответника следва да заплатят всеки
един от тях на ищцата сумата от по 10 лв. държавна такса за водене на
производство пред АС Пазарджик и ВАС. Направено е възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар от 350 лв. на инстанция от двамата ответници,
което съдът намира за неоснователно. По отношение на сумата от 350 лв. заплатен
адвокатски хонорар по адм. д. 72/2018 г. по описа на АС Пазарджик, видно от
сключения договор за правна защита и съдействие от 16.02.2018 г. сумата е
внесена в брой. Към тази дата, приложима е била разпоредбата на чл. 8 ал.1 вр.
чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, преди изменението й с решение
№ 5419 на ВАС по адм. д.14384/19 г. в сила от 15.05.2020 г., като при
материален интерес от 2000 лв /, минималното адвокатско възнаграждение е 370
лв.. Т.е няма как сумата от 350 лв., която е под минималния праг на Наредбата
да се явява прекомерна. По отношение на адвокатския хонорар от 350 лв. по
настоящото дело, видно от договора за правна защита и съдействие от 15.06.2020
г., същата е изцяло внесена. Приложима е разпоредбата на чл. 8 ал.1 вр. чл. 7
ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
след изменението й с решение № 5419 на
ВАС по адм. д.14384/19 г. в сила от 15.05.2020 г., като в случая, изчислено на
базата на материалния интерес, минималното адвокатско възнаграждение е 260 лв.
Съдът обаче не е длъжен да присъди минималния праг, като в случая следва да се
съобрази фактическата и правна сложност на казуса, обстоятелството, че се касае за няколко иска, предявени срещу
двама ответници, адв. Д. се е явил в съдебно заседание, депозирал е и
становище, както и писмени бележки. Ето защо адвокатски хонорар от 350 лв.,
съдът намира за справедлив и обоснован съобразно разпоредбата на чл. 36 от ЗА и не следва да се приема за
прекомерен. По тези съображения, съдът приема за доказани разноски на ищцата в
общ претендиран размер от 720 лв., съгласно приложения списък за
разноски/л.21/. Всеки един ответник дължи да зааплати на ищцата адвокатски
хонорар, съобразно уважената част на исковете срещу него, като в случая следва
да бъдат съобразени и уважените размери на исковете за заплащане на мораторна
лихва. На основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ/ в приложимата редакция/ ДНСК София
следва да заплати на ищцата съразмерно на уважената част на исковете срещу него
сумата от 129,95 лв. адвокатски хонорар, а Община Пазарджик следва да заплати
сумата от 131,37 лв. за адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното Административен съд Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА община Пазарджик да заплати на Й.В.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., причинени й от отменения Акт за узаконяване
№ 1/01.02.2012 г., издаден от главния архитект на община Пазарджик,
заедно със законната лихва датата на подаване на исковата молба в съда-18.01.2018 г. до
крайното изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер от 500 лв., както и за законната
лихва в периода 26.03.2013- 18.01.2018 г., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да да заплати
на Й.В.С. сумата от 97,91 лв. представляваща мораторна
лихва върху сумата от 200 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й от отменения Акт за узаконяване
№ 1/01.02.2012 г., издаден от главния архитект на община Пазарджик, изчислена за периода 26.03.2013-
18.01.2018, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 293,71 лв., както и за периода 12.04.2012- 26.03.2013 г.
ОСЪЖДА община Пазарджик да заплати на Й.В.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., причинени й от отменения Акт за узаконяване
№ 2/01.02.2012 г., издаден от главния архитект на община Пазарджик,
заедно със законната лихва датата на подаване на исковата молба в съда-18.01.2018 г. до
крайното изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер от 500 лв. както и за законната лихва
в периода 26.03.2013- 18.01.2018 г., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да да заплати
на Й.В.С. сумата от 97,91 лв. представляваща мораторна
лихва върху сумата от 200 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й от отменения Акт за узаконяване
№ 2/01.02.2012 г., издаден от главния архитект на община Пазарджик, изчислена за периода 26.03.2013-
18.01.2018, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 293,71 лв. както и за периода 12.04.2012- 26.03.2013
г.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Й.В.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., причинени й от отменената Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012
г., издадена от
началника на РДНСК ЮЦР, заедно със законната лихва датата на подаване на исковата молба в
съда-18.01.2018 г. до крайното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 500 лв., както и за
законната лихва в периода 26.03.2013- 18.01.2018 г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Й.В.С. сумата от 97,91 лв.
представляваща мораторна лихва върху сумата от 200 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, причинени й
от отменената Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г., издадена от началника на РДНСК ЮЦР изчислена за периода 26.03.2013-
18.01.2018, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 302,34 лв. както и за периода 01.02.2012- 26.03.2013 г.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Й.В.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., причинени й от отменената Заповед № ДК-10-ЮЦР-25/12.04.2012
г., издадена от
началника на РДНСК ЮЦР, заедно със законната лихва датата на подаване на исковата молба в
съда-18.01.2018 г. до крайното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 500 лв., както и за
законната лихва в периода 26.03.2013- 18.01.2018 г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Й.В.С. сумата от 97,91 лв.
представляваща мораторна лихва върху сумата от 200 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, причинени й
от отменената Заповед № ДК-10-ЮЦР-25/12.04.2012 г., издадена от началника на РДНСК ЮЦР изчислена за периода 26.03.2013-
18.01.2018, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 302,34 лв. както и за периода 01.02.2012- 26.03.2013 г.
ОСЪЖДА
Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Й.В.С. разноски за водене на делото в
размер на 10 лв. държавна такса и 129,95 лв. адвокатски хонорар или общо сумата
от 139,95 лв.
ОСЪЖДА
Община Пазарджик да заплати на Й.В.С. разноски за водене на делото в размер на 10 лв.
държавна такса и 131,37 лв. за адвокатски хонорар или общо сумата от 141,37 лв
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето
му.
Съдия: /П/