№ 11029
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20221110142459 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 318 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба на В. В. Г- С.а против А. К. С. за
прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, с правно
основание чл. 49, ал. 1 от във вр с чл. 49, ал. 3 от СК, съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 от СК за родителски права, местоживеене, режим на
лични контакти и издръжка на двете малолетни деца от брака- М А.ов С. и Е
А.ова С.а, както и искове с правно с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2
от СК, предявени от М А.ов С. чрез неговата майка и законен представител В.
Г. и Е А.ова С.а със съгласието на своята майка и законен представител В. Г-
С.а против А. К. С. и за заплащане на месечна издръжка в размер на 250 лв. за
първия и 300 лв. за втората за минало време за периода 04.08.2021 г. -
03.08.2022 г.
Ищецът твърди, че страните са съпрузи и от брака си имат две малолетни
деца, които живеят при нея и за които полага непосредствени грижи и ги
издържа. Посочва, че с ответника са във фактическа раздяла от повече от една
година преди предявяване на исковата молба, като ответникът не желаел да се
разведе и отказва да се грижи за децата на страните. Упражнявал системен
физически и психически тормоз спрямо ищцата. Прави искане бракът между
1
страните да бъде прекратен по вина на ответника, да бъде определен
съответен режим на лични отношения на ответника с децата, както и
ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания
размер от 500 лв. за детето М С., с оглед влошеното му здравословно
състояние и нуждата от парични средства за лечението му, както и месечна
издръжка в размер от 350 лв. по отношение на детето Е С.а, съобразно
допуснатото изменение на иска с определение на съда от 14.02.2024г.
Предявени са искове от М А.ов С. чрез неговата майка и законен
представител В. Г- С.а и Е А.ова С.а със съгласието на своята майка и законен
представител В. Г. против А. К. С. и за заплащане на издръжка в размер на
250 лв. за първия и 300 лв. за втората за периода 04.08.2021 г. - 04.08.2022 г.
на основание чл. 149 СК.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, както и са депозирани становища по уточненията на исковата
претенция. Ответникът не възразява бракът да бъде прекратен, както и
родителските права по отношение на родените от брака деца да бъдат
предоставени на майката. Заявява готовност за сключването на споразумение
по реда на чл. 49, ал. 4 от СК. Оспорва да има вина за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, като прави искане този въпрос да не бъде разглеждан
от съда. Твърди, че не е трудово ангажиран и няма възможност да заплаща
издръжка в претендираните размер. Моли съдът да определи минимален
размер на издръжки, както и да определи ограничен режим на лични
отношения с децата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
2
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение
(ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. Не е спорно, че съпрузите са във фактическа раздяла от лятото на
2021 година, когато съпругът не заплатил месечния наем за обитаваното от
страните и децата им семейно жилище, вследствие на което ищецът и децата
били принудени да напуснат имота. Съпрузите не общуват помежду си и
никой от тях не е правил опит за възстановяване на брачните отношения и на
комуникацията между тях. След раздялата ответникът живее съпружески с
друга жена и двете й деца в жилище под наем в гр. София. Поддържаното от
ответника становище в хода на производството е, че е напуснал семейното
жилище по своя инициатива и не може да съжителства с ищеца.
При това положение съдът счита, че предявеният иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на
съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса
за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал
това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът
не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в
исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В
случая ищецът релевира искането чрез исковата молба.
Съдът намира, че е недоказано твърдението, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника. Въпреки предоставената
възможност, в хода на производството ищецът не е ангажирал доказателства,
които да сочат, че вината за състоянието на брачната връзка е на ответника.
Такива не представляват изслушванията на двамата съпрузи, децата,
социалния доклад и изложеното при изготвяне на експертизите.
3
Изслушването не представлява способ за доказване на разстройство на
брачната връзка. Освен това в хода на изслушванията се излагат изгодни
твърдения за страните, които нямат доказателствена стойност, ако са
неподкрепени от други доказателства. Същото важи за социалния доклад и
изготвената експертиза.
Ето защо искането не може да бъде уважено.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основанията,
предвидени в закона.
В случая въпросът за фамилното име не е въведен в предмета на делото
от надлежната страна (вж. в подобен смисъл Определение № 344/31.03.2015
по дело № 6656/2014 на ВКС, ГК, III г. о.), поради което не се дължи
произнасяне по искането на ответника.
Относно упражняването на родителските права и личните отношения с
малолетното дете и ненавършилото пълнолетие дете на страните:
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите.
Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката
им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно
местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните
отношения с децата и издръжката им.
Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права и режима на личните отношения с
децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е
промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона
критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански
4
правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на
постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне
на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи
конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от
него, в каквато насока има отправеното искане.
В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че следва да предостави
упражняването на родителските права на единия от родителите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно
осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът
изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца, с оглед запазването на висшите им интереси
и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на децата) родител да се
грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането
на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №
1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителят, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за
интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на
трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и
изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това
тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при
5
сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж.
Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията,
съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на
III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-
способен да полага грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация
относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда
последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като
производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде
възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена
значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на
децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от
закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от
исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и
съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения,
дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на
страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива
всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски
права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
6
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. №
4283/2023г., IV г. о., ГК).
От брака на страните са родени децата Е А.ова С.а, ЕГН ********** и М
А.ов С., ЕГН **********.
В хода на производството не е спорно, от изслушването на детето М С.,
двамата родители, СПЕ и социалния доклад, се установява, че след раздялата
на родителите децата живели единствено с майката В. Г. на адрес в гр. София,
ул. „Зорница“, № 1, ет. 3, ап. 5, където пребивават и към приключване на
устните състезания. Децата Е С.а и М С. желаят да живеят с майка си,
проявяват пълно отрицание и не желаят да общуват с баща си. Всяко от
децата не е общувало с неотглеждащия родител в значителен период от време
за периода на фактическата раздяла между страните.
Относно преценка на родителските качества и капацитет съдът взе
предвид в най-голяма степен заключението на СПЕ. Намира, че то следва да
бъде кредитирано в цялост, тъй като е обективно, компетентно и
безпристрастно изготвено. Дават се относително задълбочени и
аргументирани отговори. За да се достигне до тях са проведени са срещи с
родителите и децата. Използвани са различни методики и тестове за
формиране на изводите. Съобразени са материалите по делото. Проследим е
начинът, по който вещото лице е формирало крайните изводи, с които съдът
не намира основание да не се солидаризира, като ги кредитира. По време на
изслушването вещото лице предлага допълнителна обосновка на
заключението, представяйки конкретни примери.
Съдът взе предвид и данните от проведените изслушвания на родителите,
но отчита, че те, за разлика от СПЕ, дават една значително по-обща и
повърхностна представа за родителските качества на двамата съпрузи, както и
че не са лишени от субективизъм.
В рамките на настоящото производство от събраните писмени
доказателства, социален доклад и от проведените изслушвания на страните и
двете деца непротиворечиво се извежда, че след като ответникът А. С. е
напуснал семейното жилище през лятото на 2021 година двете деца живеят в
жилище под наем заедно с тяхната майка. Тя е родителят, който полага грижи
за децата, като е подпомагана финансово от своя пълнолетен син Серафим С.,
7
който осигурява средствата за препитанието им след напускане на семейното
жилище от ответника. Ищецът В. Г – С.а работи по трудово правоотношение
и полага основни грижи за децата, като не се установява да е била
подпомагана от друго лице, освен от пълнолетният си син. Ответникът не е
виждал децата в значителен период от време- детето Е С.а не се е срещала с
ответника повече от три години, а детето М е осъществявало контакт с
ответника по телефон около 1-2 пъти за този период.
Ответникът от фактическата раздяла на страните не е бил запознат с
ежедневните нужди и потребности на децата, тъй като не е разговарял с
отглеждащия ги родител по тези въпроси. В този период ответникът не е
проявил и инициатива в насока към подобряване на комуникацията с ищеца,
така и с децата на страните, като отношенията им били влошени именно
поради инициирани от ответника конфликтни разговори с всеки от тях.
Изложеното важи и за негативното отношение на ответника към алиментното
му задължение към своите деца.
От приложения социален доклад, приетата по делото експертиза,
включително и заявеното пред съда от самите деца, следва извод, че ищецът
В. Г – С.а отглежда децата си адекватно и пълноценно. Децата са добре
обгрижени, посещават училище и извънучебни занимания, както и имат
изградена социална среда и се чувстват добре при отглеждащия ги родител.
Домът на ищеца е добре обзаведен, поддържан и подходящ за отглеждането
на децата, като за децата е осигурено всичко необходимо според нуждите и
потребностите им и са поддържани добри хигиенно – битови условия.
Ищецът В. Г – С.а осигурява необходимите финансови средства за
отглеждането на децата, като към момента е подпомагана от своя пълнолетен
син, с чиято помощ посреща част от финансовите нужди на децата. За
ответника са събрани данни, че макар да не е осигуряван по трудово
правоотношение, същият реализира доход в областта на строителството, като
не са конкретно установени условията, при които живее.
Горното налага извода, че в интерес на децата е родителските права да
бъдат предоставени на ищеца В. Г – С.а. Същата желае и не е спирала да
полага грижи за децата си и има възможност за помощ от своя син. Ищецът
има добри възпитателски качества, което се извежда от обстоятелството, че
децата посещават редовно училище и извънкласни занимания, нямат
8
поведенчески проблеми и не са занемарени. Ищецът е трудово ангажирана е и
разполага с материални възможности за отглеждането им. Домът, в който
децата са отглеждани от ищеца, има подходящи жилищни условия. От
особено значение е, че децата изразяват желание да живеят с майка си, като и
двете деца са заявили желанието си да продължат да живеят с нея както при
проведеното социално проучване и психологично изследване във връзка с
допуснатата по делото експертиза, така и пред съда в проведеното
изслушване на всяко дете. Предвид практически прекъснатата връзка с
бащата, без това да е по причини, които могат да се вменят във вина на
ищеца, е напълно обяснимо, че децата са по-привързани със своята майка, с
когото живеят приблизително три години и която е ангажирана с децата си и
полага грижи за тях.
От заключението на СПЕ се установява, че има родителско отчуждение и
при двете деца спрямо баща им.
При Е е налице пълно отхвърляне и дистанциране от фигурата на бащата.
Резултатите от психодиагностичните тестове показват, че в поведението на Е
се наблюдават девиации и отклонения от нормата за психична дейност и за
възрастта, няма данни за отклонения в ранното развитие и ранна детска
възраст, интелектът е нормален за възрастта и развитието, умствената възраст
отговаря на календарната и детето е в добър емоционален статус, няма извън
нормата завишения на стандартните клинични скали и от съдържателните,
избягва междуличностните конфликти и обръща внимание на детайлите.
При М няма отклонения от раннодетското развитие, наблюдава се
засегнат емоционален статус без груби колебания в емоционалните
регулации, които детето успешно владее. М е отговарял достоверно и
консистентно на въпросите. При него поведението и социокомуникативните
възможности са в норма за възрастта и развитието. Интелекта е нормален за
възрастта и развитието, умствената възраст отговаря на календарната. При
детето М се наблюдават се данни за тревожност, която не е само ситуационна
във връзка с изследването, спрямо житейската семейна обстановка, в която се
намира понастоящем, както и засегнат емоционален статус, доколкото са
възможни са антисоциални действия, агресия и враждебност, както и че той е
затворен в себе си и отчужден.
При децата се отчита наличие на конфликт на лоялност. Всяко едно от
9
децата засвидетелства своята лоялност към отглеждащия го родител и
отхвърля неотглеждащия, налице е родителско отчуждение спрямо бащата и
негативно отношение на децата спрямо него. Като причината за негативното
отношение на децата към бащата и отчуждението им от него вещото лице е
изтъкнало неговото поведение. Дадено е експертно становище, че личността
при бащата е незряла, водена от егоистични мотиви и нагласи, като същият
пренася конфликтите между него и съпругата му към децата. От страна на
бащата липсва подход към детската емоционалност и подкрепа особено в
момента на разпадането на семейството, така и липсва ниво на емоционална
интелигентност и емоционални връзки към децата.
Установеното по делото дава основание на съда да приеме, че е в интерес
на децата родителските права да бъдат предоставени на майката, при нея да
бъде определено местоживеенето им, а с бащата - режим на лични
отношения. Това е така предвид по-високия родителски капацитет на майката,
по-добрата й връзка с двете деца, тя трябва да бъде опредЕ. за отглеждащ
родител, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения.
Поради констатираното родителско отчуждение, то е възможно да бъде
преодоляно чрез провеждане на срещи между бащата и децата в в контактен
център за период от 12 месеца. . Това налага за период от 12 месеца от
влизане в сила на решението, режимът на лични отношения между децата
Е А.ова С.а и М А.ов С. да бъде следният:
-Всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа, и всяка
нечетна сряда от месеца между 17:00 и 19:00 часа, които да се осъществяват в
Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ №
24, ет. 4, офис 1, **********, e-mail: ***************@*******.** в
присъствието на психолог.
- Децата Е А.ова С.а и М А.ов С. се водят на срещите от майката В. Г -
С.а или друго упълномощено от нея лице.
След изтичане на 12 месеца от влизане в сила на решението режимът на
лични отношения между бащата и децата Е А.ова С.а и М А.ов С. следва да
бъде следният:
Между бащата и детето Е С.а, както следва:
10
Общ режим:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък до
18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата
и неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен:
за коледните празници - всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
за новогодишните празници- всяка нечетна година за времето от 18.00 ч.
на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
за великденските празници - всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни
календарни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката;
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
Между бащата и детето М С. следва да бъде определен режим на лични
отношения, при който двамата да осъществяват контакт, както следва:
Общ режим:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък до
18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата
и неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен:
за коледните празници - всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
11
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
за новогодишните празници- всяка нечетна година за времето от 18.00 ч.
на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
за великденските празници - всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни
календарни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката;
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
Относно издръжката на децата:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, съдът се произнася по въпросите на
издръжката на децата дори и да не е отправено искане в тази насока.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16.11.1970 г.
Доказва се, че ответникът е трудово ангажиран, макар да няма данни да е
осигуряван за релевантния период за делото. В хода на производството се
установява, че същият реализира доходи в областта на строителството,
осигурява средства за наем на обитавания от него и настоящата му
партньорка и нейните деца имот и полага грижи за тях, като последното се
признава от него по време на изслушването.
12
Установяват се специални потребности на детето М С. от лекарства във
връзка със заболяването инсулинозависим захарен диабет, без сложнения
Е10.9 и специфични нужди, свързани с това заболяване. Доколкото децата
живеят при майката, съдът, намира че освен парична издръжка, тя реално
осигурява и непосредствените ежедневни грижи по тяхното отглеждане и
възпитание, които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор,
обуславя задължение за ответника да осигурява по-голямата част от
необходимата парична издръжка на децата.
Съдът взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта им- детето Е
С.а е на 16 години, а детето М С. е на 14 години, обичайните потребности на
децата на тази възраст, и предвид наличието на данни за получавани доходи
от ответника, включително и заявеното от самия него при изслушването му
пред съда, намира, че нужната месечна издръжка на детето Е С.а е в размер на
550 лева, а на детето М С. – в размер на 700, от които 350 лева следва да
бъдат заплащани от ответника по иска в полза на детето Е С.а и 400 лева - в
полза на детето М С..
Ето защо исковете за издръжка се явяват основателни до посочения
размер.
По отношение на детето М С. за сумата над 400 лева до предявения
размер от 500 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Издръжката трябва да бъде изплащана на децата чрез тяхната майка и
законен представител до пето число на текущия месец, за който е дължима,
ведно с дължимата лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката.
Ответникът е в трудоспособна възраст, липсват данни други алиментни
задължения, като е недоказано, че твърдяното заболяване е хронично, както и
че е в невъзможност да реализира доходи като следствие на него. Ето защо
съдът приема, че е във възможностите му да осигурява издръжка в посочения
размер.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от чл.
47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма
предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка
следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма
13
искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало,
както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който
дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените
месечни задължения за издръжка, считано от момента на предявяване на
исковата молба - 04.08.2022 г., до окончателното им изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По исковете с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Исковете за осъждане на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК на
ответника А. К. С. да заплати дължима от родител на ненавършилото
пълнолетие дете Е А.ова С.а месечна издръжка в размер на 300,00 лв. за
минало време, считано от 04.08.2021 г. /една година преди датата на подаване
на исковата молба/ до 03.08.2022 г., както и на ненавършилото пълнолетие
дете М А.ов С. месечна издръжка в размер на 250,00 лв. за минало време,
считано от 04.08.2021 г. /една година преди датата на подаване на исковата
молба/ до 03.08.2022 г., са основателни.
За периода от 04.08.2021 г. до 03.08.2022 г. не са ангажирани
доказателства, че ответникът по предявените искове е изпълнил
задължението си за заплащане на издръжка.
От изслушването на двете деца, изслушването на майката и бащата,
приетия социален доклад на ДСП-„Лозенец“, така и от липсата на оспорване
от страна на ответника на релевантното по предявения иск обстоятелство за
липсата на заплащана издръжка от страна на ответника през исковия период,
съдът приема за доказани исковете по основание.
С оглед приетите за установени в производството обстоятелства относно
липсата на изпълнение на задължението на ответника да предоставя в полза
на ищците по тези искове издръжка, нуждите на всяко от децата през исковия
период, които са били в по-нисък размер предвид по-младата им възраст и по-
ниския размер на инфлацията в страната през този период, съдът приема, че
размера на месечната издръжка на детето Е А.ова С.а възлиза на 550 лв. за
периода, а на детето М А.ов С. – в размер на 650 лева. Съобразявайки
възможностите на ответника, че е получавал доходи от полаган труд, въпреки
данните за прекъснати здравноосигурителни права на ответника, предвид
твърденията и на самия ответник, че с получаваните от него доходи е наел
14
просторно жилище съобразно нуждите на жената, с която живее, нейните
деца и детето М, което съдът преценява като процесуално признание на
неизгоден факт, а именно, че е имал възможност да заплаща месечно суми в
претендираните от ищците по този иск размери.
Като взема предвид липсата на специални потребности и обичайните
нужди на детето Е А.ова С.а на тази възраст, съдът приема, че за периода тя е
имала нужда от месечна издръжка в размер на 550 лв., от които 300 лв. следва
да бъдат осигурявани от ответника по предявения иск, за който размер искът
за процесния период от 04.08.2021 г. до 03.08.2022 г. е основателен.
Детето М А.ов С. е имало нужда от месечна издръжка в размер на 650
лв., 250 лв. от които следва да бъдат осигурявани от ответника по иска, за
който размер искът за периода от 04.08.2021 г. до 03.08.2022 г. е основателен.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Относно семейното жилище:
Поради липса на семейно жилище съдът не дължи произнасяне относно
ползването му.
По разноските:
С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал. 1, изр.
2 ГПК, разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е
направила.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на
40,00 лв. следва да се възложи на двете страни поравно. Доколкото ищцата е
освободена от такси и разноски в производството то в нейната тежест не
следва да се възлага сумата от 20 лв.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху опредЕ.та издръжка
в размер на 1 344 лв. на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК (504
лв. дължими върху присъдената издръжка за бъдеще време и 144 лв. върху
присъдената издръжка за минало време на Е С.а; 576 лв. дължими върху
присъдената издръжка за бъдеще време и 120 лв. върху присъдената издръжка
15
за минало време на М С..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на 26.09.2001 г. в гр. София,
между В. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ,,, и настоящ
адрес: гр. София, ... и А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
София, ... за което е съставен Акт за граждански брак № 3259/26.09.2001 г. от
длъжностно лице по гражданско състояние при Столична община, район
„Средец“, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 49, ал. 3 СК за
прекратяване на сключения между В. В. Г., ЕГН ********** и А. К. С., ЕГН
********** граждански брак по вина на съпруга.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо непълнолетното дете Е А.ОВА С.А, ЕГН
********** и непълнолетното дете М А.ОВ С., ЕГН ********** на майката
В. В. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК местоживеенето на децата Е
А.ОВА С.А, ЕГН **********, и М А.ОВ С., ЕГН **********, на адреса на
майката В. В. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения
между бащата А. К. С., ЕГН ********** и детето Е А.ОВА С.А, ЕГН
**********, съгласно който:
В период от дванадесет месеца от влизане в сила на решението:
-Всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа, и всяка
нечетна сряда от месеца между 17:00 и 19:00 часа, които да се осъществяват в
Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ №
24, ет. 4, офис 1, **********, e-mail: ***************@*******.** в
присъствието на психолог.
- Детето Е А.ова С.а се води на срещите от майката В. Г - С.а или друго
упълномощено от нея лице.
След изтичане на дванадесет месеца от влизане в сила на решението:
16
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък до
18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата и
неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен:
• за коледните празници - всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници- всяка нечетна година за времето от 18.00
ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници - всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
Бащата взима и връща детето от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения
между бащата А. К. С., ЕГН ********** и детето М А.ОВ С., ЕГН
**********, съгласно който:
В период от дванадесет месеца от влизане в сила на решението:
-Всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа, и всяка
нечетна сряда от месеца между 17:00 и 19:00 часа, които да се осъществяват в
Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ №
24, ет. 4, офис 1, **********, e-mail: ***************@*******.** в
присъствието на психолог.
- Детето М А.ов С. се води на срещите от майката В. Г - С.а или друго
упълномощено от нея лице.
17
След изтичане на дванадесет месеца от влизане в сила на решението:
Общ режим:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък до
18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата и
неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен:
• за коледните празници - всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници- всяка нечетна година за времето от 18.00
ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници - всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
Бащата взима и връща детето от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 СК А. К. С., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАЩА на Е А.ОВА С.А, ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител В. В. Г., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 350 лева до пето число на текущия месец, за
който е дължима, считано от 04.08.2022 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка,
считано от 04.08.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 СК А. К. С., ЕГН ********** ДА
18
ЗАПЛАЩА на М А.ОВ С., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител В. В. Г., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 400 лева до пето число на текущия месец, за
който е дължима, считано от 04.08.2022 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка,
считано от 04.08.2022 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран месечен размер от 500 лв.
ОСЪЖДА А. К. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на детето си на Е
А.ОВА С.А, ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител В. В. Г., ЕГН **********, издръжка за минало
време за периода от 04.08.2021г. до 03.08.2022г. в размер на 3600 лв. на
основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА А. К. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на детето си на М
А.ОВ С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка
и законен представител В. В. Г., ЕГН **********, издръжка за минало време
за периода от 04.08.2021г. до 03.08.2022г. в размер на 3000 лв. на основание
чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
ОСЪЖДА А. К. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС сумата
от 1 364 лв. разноски в производството на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19