Присъда по дело №5955/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 19.10.2021г. по НОХД № 5955/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В. М.
Т., за това че в периода от месец март 2019 г. до месец юни 2021 г.,
включително, в с. Марково, обл. Пловдив, след като е била осъдена с Решение
с № 178 от 15.01.2018г., постановено по гражданско дело № 7981/2017г. по
описа на Районен съд – гр.Пловдив, ІII брачен състав, влязло в законна сила
на 09.03.2018г. да издържа свой низходящ – сина си Т.А.Ч., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител А.А.Ч., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно: 28 (двадесет и осем) месечни вноски в размер на
200.00 (двеста) лева всяка, или всички вноски на обща стойност от 5600.00
(пет хиляди и шестстотин) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството е протекло задочно (в отсъствие на подсъдимата) по
общия ред.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли да бъде определено
наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства в размер на 6
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 НК да
бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимата се солидаризира с казаното от
прокурора досежно доказаността на обвинението от обективна и
субективна страна. Счита, че предложеният от прокурора вид и размер на
наказанието е справедлив.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата В. М. Т. е родена на *******, с регистриран адрес в
страната: *******, *******, б.г., със средно образование, безработна,
неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
През 2002г. подс. В.Т. и св. А. Ч. заживели на семейни начела в дома на
родителите на св. Ч. в *******. На 11.09.2003г. от дружбата им се родил
синът им Т.А. Ч., към момента на произнасяне на присъдата-пълнолетен.
За времето, през което живели заедно, подс. Т. на няколко пъти
напускала дома им без да дава каквито и да било обяснения къде отива, и
отсъствала с дни и седмици. През това време за отглеждането на детето им се
грижили задружно бащата - св. А. Ч., родителите му - св. Д.Ч. и А. Ч.
(покойник) и сестра му - св. В.Ч..
През 2007г. св. А. Ч. и подсъдимата се разделили, като същата заминала
да живее в дома на родителите си в гр.В.. След кратък престой в България и
1

двамата напуснали страната, като отново заминали да работят в чужбина.
Свидетелят Ч. заживял с друга жена в К.И., където работел и пращал пари за
издръжката на детето им, а подс. В.Т. заживяла на семейни начала с друг
мъж във Ф.Р.Г., от когото впоследствие имала още две деца. За детето им св.
Т.Ч. преимуществено се грижили родителите на св. А. Ч., докато той работел
и пътувал, за да го вижда.
От деня на раздялата им подс. В.Т. се дезинтересирала от детето си – не
осъществявала абсолютно никакви лични контакти с него, не полагала
грижи за възпитанието му и за финансовата му издръжка.
През 2017г. св. А. Ч. депозирал искова молба до Районен съд –
гр.Пловдив, с обективно съединени искове с правно основание по чл.127, ал.2
и чл.143 СК, по която било образувано гражданско дело № 7981/2017г. по
описа на Районен съд – гр.Пловдив, III брачен състав. С Решение № 178 от
15.01.2018г., постановено по същото дело, родителските права върху детето
били предоставени на бащата - св. А.А.Ч., като бил определен режим на
лични отношения на детето с майката. Със същия съдебен акт подс. Т. била
осъдена да заплаща на малолетното си дете, чрез неговия баща и законен
представител, ежемесечна издръжка в размер на по 200 /двеста/ лева,
считано от 30.05.2017г., занапред, до навършване на пълнолетие или
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение.
Цитираното съдебно решение влязло в сила на 09.03.2018г.
Гражданско дело № 7981/2017г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив,
III брачен състав се провело в отсъствието на подс. В.М., а решението й
било връчено по реда на чл. 40, ал. 2 от ГПК.

И след постановяване на Решение № 178 от 15.01.2018г. по гр. дело №
7981/2017г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, III брачен състав детето -
св. Т.А. Ч. продължило да живее на адрес – *******, тоест там подсъдимата
следвало да изпълнява задължението си да изплаща издръжка, по силата на
влязлото в сила решение. Освен това св. А. Ч. бил предоставил на подс. В.Т.
информация и за банковата си сметка, за да може да превежда месечната
издръжка на детето им по банков път. Въпреки това тя не изпълнявала
задължението си и продължила да не търси какъвто и да било личен
контакт със св. Т.Ч..
Всичко това станало причина на 06.08.2018г., след подаден сигнал от А.
Ч., да бъде образувано срещу подсъдимата ДП № 622/2018г. по описа на 01
РУП-Пловдив, за това, че в периода 01.06.2017г.- до 01.08.2018г. след като
била осъдена с влязъл в сила съдебен акт-Решение № 178 от 15.01.2018г.,
постановено по гр. дело № 7981/2017г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив,
III брачен състав да издържа свой низходящ – сина си Т.А.Ч., ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител А.А.Ч., ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно: 14 месечни вноски в размер на 200.00
(двеста) лева всяка, или всички вноски на обща стойност от 2800.00 лева.
2

Образуваната прокурорска преписка приключила с постановление на
РП –Пловдив от 08.04.2019г. с което воденото срещу подсъдимата
наказателното производство за извършено от нея престъпление по чл. 183
НК било прекратено, доколкото било счетено, че деянието е несъставомерно
от субективна страна, тъй като решението на гражданския съд не било
лично връчено на подсъдимата и тя нямала знание за него.
В хода на цитираното досъдебно производство на 19.02.2019г., при
разпита й като свидетел по него, подс. В.Т. била запозната с влязлото в
сила Решение № 178 от 15.01.2018г., постановено по гр. дело № 7981/2017г.
по описа на Районен съд – гр.Пловдив, III брачен състав чрез предявяването
му от разследващия орган, но независимо от това не проявила каквато и да е
критичност към поведението си и не предприела никакви активни действия по
изпълнение на законоустановеното й задължение да издържа детето си.
Посоченото станало причина на 15.04.2019г. св. А. Ч. да подаде нова
жалба до Районна прокуратура – гр.Пловдив за извършено от подсъдимата
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, по повод на който било образувано
настоящото наказателно производство.
В хода на разследването се установило, че за периода март 2019г. до
юни 2021г. подсъдимата не е изплатила нито една месечна вноска /по 200
лева/, дължима съгласно влязлото в сила Решение № 178 от 15.01.2018г.,
постановено по гр. дело № 7981/2017г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив,
III брачен състав. Общият брой на неплатените вноски за периода
възлизал на 28, а общата сума на неплатената издръжка на 5600 лева.

В този период не били постъпвали никакви суми по сметката,
предоставена от св. А. Ч.. Пари не били предавани и на ръка, нито на детето,
нито на неговия баща и законен представител-св. Ч.. През периода
подсъдимата продължила да не поддържа контакт с детето- нито
емоционален, нито му била правила материални подаръци.
През периода март 2019г. до юни 2021г. подсъдимата нямала
регистрирани трудови договори в страната, нито МПС или недвижимо
имущество на нейно име. Същата обаче нямала проблеми със здравето, била
работоспособна, но не била регистрирана в Бюрото по труда като
безработна и търсеща работа.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по един
несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва:
-свидетелски показания на А.А.Ч., В.А.Ч., Е.А.Г., Т.А.Ч., Д.Л.Ч., дадени
на ДП и прочетени със съгласието на страните на основание чл. 281, ал.5, вр.
ал, 1, т.5 НПК;
-приложените по ДП писмени доказателства, както следва: Решение №
178/15.01.2018г. на ПРС, трети брачен състав, справка за актуално състояние
3

на всички трудови договори на В.Т. / т.1, л.43 и сл./, писмо от Агенция по
вписванията / т.1 , л.46/, извлечение от сметка в Експресбанк /т.1, л.61-63/,
удостоверение от Агенция по вписванията /т.1, л.84/, писмо от ДСИ, ведно с
приложено копие на изпълнително дело, характеристична справка, разпит
като свидетел на В.Т. от дата 19.02.2019г.,по ДП № 622/2018г.,
-изисканите по служебна инициатива на настоящия състав: справка за
съдимост и справка от Агенция по заетостта;

В посочените по-горе доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват приетата за установена по-горе фактическа обстановка, поради
което и по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК по-нататъшни съображения не се
дължат.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния
случай не е съществувала процесуална пречка за прочитане показанията
на всички разпитани по делото свидетели, въпреки отсъствието на
подсъдимия, доколкото е получено надлежното и изрично съгласие на
защитника, прокурора и представителя на гражданския ищец. Това е така,
доколкото съгласно трайната съдебна практика, за разлика от хипотезата на
чл. 371 НПК, при която за да се проведе съкратено съдебно следствие е
безусловно необходимо изрично изразеното съгласие на всички страни (като
ако някоя отсъства диференцираната процедура е неприложима), то за
четене на показанията на свидетел на основание чл. 281, ал.5 НПК е
необходимо и достатъчно съгласието само на присъстващите страни , а
ако делото се гледа в отсъствие на подсъдимия, е достатъчно
волеизявлението на неговия защитник.
Така изрично Решение № 160/24 октомври 2016 г., първо наказателно
отделение, наказателно дело № 658/2016 година на ВКС, Решение № 539 от
21.12.2012 г. по нак. д. № 1703/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 5/11.02.2019 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д.1152/18 г. на ВКС.

Следва изрично да се обсъди и протоколът за разпит като свидетел
на подсъдимата по ДП № 622/2018г. по описа на 01 РУП-Пловдив.
Съгласно трайната съдебна практика- не представляват годно
доказателствено средство изявленията на лица, дадени в протокол за
разпит като свидетел по друго производство. Така изрично Решение
№214/22.01.2020 по дело №922/2019 на ВКС, Решение № 307 от 06.07.2015 г.
по н. д. № 749 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 108 от
28.02.2011 г. по н.д. № 1/2011 г. на Върховен касационен съд.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото ДП 622/2018г. по описа
на 01 РУ-Пловдив, касае различно деяние и е приключило с влязло в сила
прокурорско постановление, преди образувание на процесното ДП. В този
смисъл за съда не съществува възможност да цени като годно
доказателствено средство изявленията на подсъдимата в съдържателен
4

план, направени в този протокол.
Съгласно чл. 131 НПК обаче, протоколите съставени при условията и
по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за
извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за
събраните доказателства.
В този смисъл няма пречка въпросният протокол да се цени като
свидетелство за удостоверените с него действия на разследващия орган,
както следва:
-за факта на проведен разпит на подсъдимата в качеството на свидетел
на цитираната дата-19.02.2019г.;
-за факта на предявяване в хода на разпита на Решение № 178 от
15.01.2018г., постановено по гр. дело № 7981/2017г. по описа на Районен съд
– гр.Пловдив, III брачен състав,
-но не и за изявленията на самата подсъдима в хода на този разпит.

Отново за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
подсъдимата се е възползвала от правото си да не дава обяснения в
настоящото производство, както на съдебна фаза, така и на ДП. На ДП същата
е разпитана като свидетел. Тези й изявления обаче също не могат да се
ползват в съдържателен план, предвид трайната съдебна практика, според
която- след като лицето вече е привлечено като обвиняем, изявленията
направени от него в качеството на свидетел и преди да са му разяснени
правата в процеса по чл. 55 НПК, не могат да се ползват при постановяване
на присъдата.
Така изрично Решение 63/ 12 май 2016 г., Трето наказателно
отделение, наказателно дело № 1580/2015г. на ВКС, Решение № 137/ 03
октомври 2017 година, трето наказателно отделение, н. дело № 646/2017
година на ВКС, Решение № 140/06.07.2017 година, Второ наказателно
отделение, касационно дело № 344 по описа за 2017 година на ВКС, Решение
№ 341 от 01.07.2010 г. по н. д. № 254 / 2010 г. на Върховен касационен съд,
Решение №27/26.08.2019 по дело №1242/2018 на ВКС

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 183, ал.1 от НК са налице.
Установява се, че подсъдимата в периода от месец март 2019 г. до
месец юни 2021 г., включително, в с. Марково, обл. Пловдив, след като е била
осъдена с Решение с № 178 от 15.01.2018г., постановено по гражданско дело
№ 7981/2017г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ІII брачен състав,
влязло в законна сила на 09.03.2018г. да издържа свой низходящ – сина си
Т.А.Ч., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.А.Ч.,
ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
5

повече от две месечни вноски, а именно: 28 (двадесет и осем) месечни вноски
в размер на 200.00 (двеста) лева всяка, или всички вноски на обща стойност
от 5600.00 (пет хиляди и шестстотин) лева.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна на
престъплението по чл. 183 НК- подсъдимата е осъдена с влязло в сила
решение на гражданския съд да изплаща издръжка на своя син, като за
периода след влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2
последователни вноски, в конкретния случай –двадесет и осем.
Тук следва да се съобрази и имащото базисно значение Определение №
9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о. на ВС, в което е изяснено, че
издръжката следва да се заплаща в хода на месеца, за който се дължи ,
като това следва от алиментния й характер. Задължението за издръжка
цели да задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и
не могат да се издържат от имуществата си. Тя трябва да се доставя
периодично и редовно, за да се избегне противоправното състояние, при
което нуждаещият се би останал без средства, които да задоволяват нуждите
му. Ето защо законът посочва, че издръжката следва да се плаща ежемесечно,
като с изтичането на съответния календарен месец, може да се приеме, че
не е изпълнено и задължението за заплащане на издръжка за този конкретен
месец.
Същевременно, след като веднъж е реализиран период от време, през
който не са платени две дължими месечни издръжки, престъплението се
явява довършено, като евентуално последващо погасяване на задължението
може да има значение само за прилагане на привилегията по чл. 183, ал.3 НК,
но не и за преценката за съставомерност на деянието.
Така Решение № 355 от 26.VI.1976 г. по н. д. № 331/76 г. на ВС.

Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите,
доколкото съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс – „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си." В този
смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната
финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е
съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на
дължимата издръжка.
Така изрично Решение № 158/25 октомври 2017 по н.д № 690/2017 год.
на ВКС, Решение № 182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на ВКС,
Решение № 116/11 юли 2017 г., по н.д № 416/2017 г. на ВКС, Решение № 126
от 06.04.2015 г. по н. д. № 205 / 2015 г. на ВКС, Решение № 188 от 04.07.2011
г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение № 111/04.07. 2016 по н. д №
434/2016 година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. №
3081/2011 г. на ВКС, Решение № 138/27 октомври 2017 г., по н.д № 612/2017
г на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н. д. № 828 / 2015 г. на ВКС.
6

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече
цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът
„съзнателност“ на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно
две условия:
деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е
осъден да изплаща издръжка. В конкретния случай това обстоятелство е
налице, доколкото от събраните доказателства се установява, че на
подсъдимата на 19.02.2019г. и е предявено решението на
гражданския съд от разследващия орган по предходно водено срещу
нея наказателно производство, като инкриминирания период съвсем
правилно и законосъобразно започва от месеца следващ
предявяването на решението- март 2019г.
да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки ,
които да са възпрепятствали подсъдимата да изпълнява имущественото
си задължение.
Като такива примерни пречки практиката е приела:
-неработоспособната възраст;
- наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява
правото си на труд;
- продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна,
въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени
добросъвестни усилия за намиране на работа и др.
Изрично следва да се отбележи, че според цитираната по-горе
практика липсата на трудова заетост, предвид безусловния характер на
задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК,
не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна
съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна
възраст и здравословното му състояние позволява да работи. Още по-
малко може липсата на работа да бъде извинителна причина, ако лицето
притежава секвестируемо имущество, което да бъде осребрено за изпълнение
на задължението му за издръжка или деецът не се е регистрирал в бюрото
по труда, доколкото това действие представлява израз на минималните
възможни и необходими усилия , които всеки би могъл да положи, за да
създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си задължение да
издържа своите низходящи. С липсата на регистрация в бюрото по труда
лицето само и съзнателно се поставя невъзможност да изпълнява
безусловното си задължение и не може да черпи права от това си
недобросъвестно поведение. Това е така доколкото невъзможността за
плащане на издръжката в случая би се намирала в пряка причинна връзка
не с някоя обективна непреодолима причина, а със субективното
поведение (под формата на бездействие, на пасивност) на задължения
субект.
Евентуалните промени в имуществения статус на дееца (намаляване на
разполагаемите доходи) след постановяване и влизане в сила на решението
7

на гражданския съд също са неотносими към отговорността му, доколкото
той е разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска изменение или
прекратяване на дължимата издръжка, като при пропуск да реализира
правата си по 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото в сила
осъдително решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на
субективното поведение (под формата на бездействие) на самия издържащ.
Във връзка с безусловния характер на задължението да се заплаща
издръжка на низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012
г. по нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че
дори пребиваването на издържащия в затвора не води до обективна
невъзможност за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който
му е определен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
принципно е позволявал да полага труд в затвора, като с липсата на
упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в
невъзможност да изпълнява задължението си по влязлото в сила решение на
гражданския съд, което е достатъчно за обуславяне на субективна
съставомерност на деянието.
В аналогичен смисъл е и Решение № 77 от 05.03.2015 г. по нак. д. №
1996/2014 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че деецът не се
освобождава от отговорност, ако се констатира, че липсата на доходи и
подлежащо на осребряване имущество се дължи на целенасочените му
действия по освобождаване от такова имущество чрез прехвърлянето му на
трети лица, доколкото в този случай деецът сам и съзнателно се поставя в
невъзможност да изпълнява задълженията си по закон.
В настоящия случай следва да се съобрази, че от доказателствата по
делото не се установява нито една от приетите в практиката непреодолими
пречки, поставящи дееца в обективна невъзможност да изпълнява
безусловното си задължение за издръжка- нетрудоспособност, влошено
здравословно състояние и др.
Действително по делото няма данни за регистрирани трудови договори
на подсъдимата в страната, нито доказателства тя да има друг редовен
източник на доходи или секвестируемо имущество. Това обаче не я
освобождава от отговорност, доколкото се установява, че тя не е положила
и най-елементарните необходими и възможни усилия да изпълни
безусловното си задължение за издръжка, като се регистрира като
безработна и търсеща работа в бюрото по труда, поради което се налага
извод, че неплащането на издръжката се дължи на неин собствен
съзнателен избор да се дезинтересира от детето си.

От всичко гореизложено е видно, че деянието освен от обективна, е
съставомерно и от субективна страна. Подсъдимата е съзнавала обществено
опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено
опасните му последици и пряко е желаела това. Налице е и изискуемото от
субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението за плащане на
8

издръжка, съпроводено с осъзнаване на субективната възможност това да
бъде сторено, при полагане на дължимите от чл. 143, ал.2 СК необходими и
възможни усилия.
Обстоятелството, че подсъдимата има и нов мъж и две други деца, не я
извинява, доколкото съобразно господстващите нравствени императиви, тя е
длъжна да поеме отговорност за всички свои деца, като появата на ново дете
не я освобождава от задълженията му спрямо предходните.
Така Решение № 443 от 20.10.2010 г. по к.н.д. № 421/2010 г. на ВКС.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 183, ал.1 НК се предвижда наказание до една
година лишаване от свобода или пробация. При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК, като се предпочете по-тежката от двете
алтернативно предвидени санкции.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете реалната липса на
имущество и доказани трудови доходи, от които подсъдимата да изплаща
издръжката. Както вече подробно бе обосновано по-горе, това обстоятелство
не е от естество да я освободи от отговорност, но същевременно понижава
степента на нейната вина, което следва да се отчете при индивидуализация на
наказателната отговорност.

Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат:
- констатираното в хода на досъдебното производство пълно
дезинтересиране на подсъдимата от детето й не само материално, но и
емоционално, съпроводено с прекъсване на всякакви контакти с него;
-дългия период на неизпълнение на законовото задължение –над две
години, при положение, че за съставомерността на деянието са достатъчни и
само 2 месечни вноски.
-големия размер на предмета на престъплението- 5600 лева, формирани
от 28 месечни вноски.
Във връзка с последните две гореописани обстоятелства следва да се
отчете трайната съдебна практика, че като отегчаващи обстоятелства следва
да се отразят всички особености на конкретно извършеното
престъпление, които надхвърлят минимално необходимото за
съставомерност на деянието.
Така Решение № 285 от 11.09.2015 г. по н. д. № 948 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение №17/20.02.2020 по дело №1180/2019,
Решение № 52 от 01.06.2015 г. по н. д. № 11 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 631 от 15.01.2003 г. по н. д. № 525/2002 г., III н. о. на ВКС,
Решение №229/22.01.2020 по дело №850/2019, Решение № 65 от 5.02.2010 г.
на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о, Решение №248/22.01.2020 по дело
№863/2019 на ВКС, Решение №129/16.09.2019 по дело №530/2019 на ВКС,
Решение № 48 от 08.05.1995 г. по н.д. № 634/94 г., II н.о. на ВКС, Решение
9

№104/13.06.2018 по дело №340/2018 на ВКС, Решение №175/15.10.2019 по
дело №713/2019 на ВКС, Решение № 27/07.02.2017 г., Второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1295 по описа за 2016 г. на ВКС, Решение
№167/19.12.2019 по дело №678/2019 на ВКС и много други.
Не на последно място като отегчаващо обстоятелство следва да се
отчетат лошите характеристични данни за подсъдимата-същата няма
доказателства да упражнява обществено полезен труд, а точно обратното има
данни, че се е занимавала с проституция.
При ценене на гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика.
Така изрично Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на ВКС, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г. по н.д № 600 по описа
за 2018г. на ВКС.
При съвкупния анализ на посочените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства съдът намира, че на подсъдимата следва да се наложи
наказание от шест месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимата.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което налага
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още
повече, че по делото са констатирани и отегчаващи обстоятелства, които
значително преобладават като брой.
Не на последно място следва да се съобрази, че при приложение на чл.
55 НК наказанието пробация би се заменило с глоба, което се явява изцяло
неадекватно с оглед естеството на престъплението, за което е осъден дееца.
10

Предвид липсата на предходна съдимост у подсъдимата и
обстоятелството, че до този момент върху нея не е въздействано със
средствата на наказателната репресия (извън налагана административна глоба
по реда на чл. 78а НК, за което е реабилитирана по право) , съдът не намира
за необходимо наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде
изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на
дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК за
изпитателен срок от 3 години.
Не на последно място следва да се посочи, че този вид, размер и
режим на изпълнение на наказанието кореспондира на исканията, както
на държавното обвинение, така и на защитата и в максимална степен
удовлетворява претенциите на защитата да не се налага наказание
пробация, доколкото подсъдимата живее в чужбина.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................

11

Номер на акта:	103
Дата:	19 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20215330205955
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 септември 2021 г.

Присъда по дело №5955/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите