Решение по дело №1759/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 30
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20192100501759
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                          

      Р Е Ш Е Н И Е

 

                    № І-179         13.01.2020г., град Бургас

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

         БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на  осемнадесети декември през  две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

                          ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена Върбанова

                                               2/ мл.с. Марина Мавродиева

 

при секретаря Ани Цветанова,

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова  в.гр.д. № 1759 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ ********* чрез процесуален представител Ана Димчева- юрисконсулт в ОДМВР-Бургас, против Решение № 153/19.09.2019г., постановено по гр.д.№ 411/2019г. по описа на Рс-Средец, с което въззивникът е осъден да заплати на Н.А.Я.  сумата от 1486,59 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 1737,36 часа извънреден труд,получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от Я.  за периода от 01.05.2016г. до 31.12.2018г. 1520 часа нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба на 18.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и  е  необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, като положеният от него нощен труд  е преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че  по отношение положения  от ищеца нощен труд приложение намирали правилата на  действалите към процесния период от време Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и  разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и  разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като в така сочените наредби липсвал текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, за разлика от действалата преди това  Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и  разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.В чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.  и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.  било предвидено,  че за държавните служители на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават  средно 8 часа за всеки 24-часов период, което означавало, че съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1    /т.е.  8 часа нощен труд, равни на 7 часа дневен труд/ , а не както е по КТ и по Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ при тях 7 часа вощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд/.В този смисъл въззивникът навежда довода- че извънреден труд би бил  налице само в случай, че служителя в МВР действително работи извън установеното работно време, в който смисъл и цитира заповеди на Министъра на МВР както следва:  № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г.,предвиждащи допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на 0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа и 6.00 часа.Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове от БРС  препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение на РС-Средец  и отхвърляне на предявените искове.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не изпраща представител; с писмено становище поддържа въззивната жалба и моли уважаването й, при условията на евентуалност –неуважаване на въззивната жалба, заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на  въззиваемия.

Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на въззиваемата страна, която в законоустановения срок не е депозирала такъв. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемия  , редовно уведомен не се явява, процесуалният му представител адвокат  Желева изпраща писмено становище, в което заявява становище по въззивната жалба, моли същата да не бъде уважавана.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

              Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл. 269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

              Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

В исковата молба ищецът Н. А. Я.  чрез адв. Йорданка Желева от БАК, предявил срещу Областна дирекция на МВР-Бургас, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1512лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 252 часа, представляващо разликата между заплатен извънреден труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1,143, за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът излага, че през  процесния период от време  е полагал труд на длъжност "младши автоконтрольор“ в РУ на МВР-Средец.Ищецът сочи, че за процесния период е положил общо 1764 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2016часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 252часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран ,поради което задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1512 лв.

Ответната страна Областна дирекция на МВР-Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часов период и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че през исковия период в действалите Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Сочи че заплащането на положения от ищеца нощен труд е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В отговора се посочва,и  че положеният от ищеца труд по време на официалните празници също е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г.;  заявено е и възражение за погасяване по давност на  претендираното възнаграждение за периода от 01.01.2016г.- 18.06.2016г.

        Налице е изменение на исковата претенция на основание чл. 214 ГПК, като същата се счита за предявена за сумата от 1486,59лв. и за периода от 01.05.2016г./вместо първоначално заявения период от 01.01.2016г./ до 31.12.2018г., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през посочения в исковата молба период.    Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото няма спор, че за периода от  01.01.2016г.. до 31.12.2018г.  ищецът е полагал труд на длъжност както следва: полицай в група“ Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Средец на ОД на МВР-Бургас / 23.04.2015г.-`12.06.2017г./; „старши полицай“ в груха „Охранителна полиция“  при РУ-Средец на ОД на МВР/ 12.06.2017г.- 19.06.2018г./; „младши автоконтрольор І-ва степен“ в група „Охранителна полиция“ при ОСМВР-Бургас, считано от 19.06.2018г. до настощяия момент, ,видно от удостоверение на ОД на МВР рег.№ 251000-15214 -л. 15 от делото на РС-Средец/.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

По делото са приети като писмени доказателства заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд, протоколи за отчитане на отработеното време между 22ч. и 6 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници през процесния период.

От заключението на вещото лице  Джалева по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период  от време: 01.05.2016г. до 31.12.2018г., ищецът  положил общо 1520 часа нощен труд/ приложение 1, колона 5-л. 89-90 от делото на РС-Средец/. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1, 143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1, 143, се равняват на  1737,36 часа. Разликата между двете величини (1737,36 -1520/ е 217,36 часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1486,59 лв.

Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.

Предвид гореизложеното, става ясно че в рамките на процесния период от 01.05.2016г. до 31.12.2018 г. са действали следните наредби: 1. от 01.05.2016 г. до 29.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2. от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В тази връзка не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба, че Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е неотносима към процесния период.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, а именно: че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Само в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата). В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсват изрични разпоредби, съответстващи на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано по-горе, 1520 часа нощен труд, положен от ищеца през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат на 1737,36 часа и разликата между двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени – 217,36 часа.

По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 (за част от процесния период, а именно от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г.), а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2 от нея.

Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.

С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по делото.

На основание чл. 78, ал.3  ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение,извършени  и доказани до размера от 300 лева, който  е в рамките на уредения   размер на адв. възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на въззивника е неоснователно.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153/19.09.2019г., постановено по гр.д.№ 411/2019г. по описа на РС-Средец.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Бургас, Булстат *********, с адрес: гр. Бургас, ул. "Христо Ботев" № 46 да заплати на  н.А.Я. от гр. ***,сумата от 300/триста / лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    

 

                                                                         Членове:1/

 

 

                                                                                           2/мл.с.