РЕШЕНИЕ
№ 3199
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М.В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110206758 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. И. Т., с ЕГН: **********
с адрес: ...................... против Наказателно Постановление № 23 - 4332 –
004477 издадено на 23. 03.2023г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3,
т.2, от ЗДвП.
В жалбата до съда наказаното лице възразява срещу
законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че към
момента на проверката управляваното от него МПС не е било спряно от
движение, както и че не е съзнавал за това обстоятелство. При условията на
евентуалност претендира за маловажност на случая. В заключение се иска от
съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания административен
акт.
В съдебно заседание жалбоподателят П. Т., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел
1
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал съдът
възприема следната фактическа обстановка:
На 23.02.2023г., около 22:38ч. в град София, по ,,Околовръстен път” с
посока на движение от бул.,,Ломско шосе“ към бул.,,Сливница“
жалбоподателят П. Т. управлявал състав от ППС, влекач М. ............... с рег.№
..............., регистриран на ,,Корпус груп“ ЕООД, с Булстат: ................ и
полуремарке Г.............. с рег.№ .....................регистриран на ,,БГ ЛЕНД КО“, с
Булстат: ..................., като срещу ТЕЦ Люлин бил спрян за проверка от
служители в сектор ,,ПП“ при СДВР мл. автоконтрольор П. К. и В. Д. При
направена справка от двамата полицейски служители било констатирано, че
водачът управлява МПС, което е било спряно от движение със съдебно
решение от 23.10.2020г. На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA №
848973, който му бил връчен срещу подпис и подписан от него без
възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление.
По своята същност страните не оспорват фактическата обстановка,
отразена в обжалваното наказателно постановление.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че същото е било
издадено в нарушение на материалния закон и необоснованост на деянието
относно неговата обективна и субективна страна.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел по
2
акта Валентин Димитров е, че същият е участвал непосредствено при
извършената проверка като е установил, че жалбоподателят П. Т. е
управлявал ППС, като пред него признал че не е знаел, че същото е било
спряно от движение. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел
като правдиви, доколкото същите не се оборват от други гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. Същевременно при изисканото
уведомление от ЧСИ с район на действие Окръжен съд – гр.Варна по изп.д. №
20207180400246 се установява, че въпросното МПС действително е било
собственост на ,,Корпус груп“ ЕООД, като наложеният му запор е бил вдигнат
от 08.09.2021г., което е било отразено на 15.09.2021г. Приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства следва да бъдат възприети като
достоверни относно съдържащите се в тях факти, имащи значение за
разкриването на обективната истина.
С оглед на така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ
на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение
по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП е несъставомерно както от обективна, така и от
субективна страна.
Видно от депозираното уведомление от ЧСИ е, че към момента на
изпълнителното деяние, жалбоподателят П. Т. е управлявал МПС, което не е
било спряно от движение, доколкото запорът върху същото е бил вдигнат
през 2021г. Тъй като административно наказващият орган носи тежестта да
докаже вмененото противоправно деяние, а същевременно не са представени
доказателства, от които да е видно дали установеното ППС не е било спряно
от движение на друго основание, различно от посоченото в изпълнителното
дело, следва да се приеме, че направената справка от служителите в сектор
,,ПП“ при СДВР очевидно не е била актуална.
На следващо място по делото липсват доказателства водачът на
спряното ППС да е съзнавал обстоятелството, че същото е било спряно от
движение. Според признанията на единствения разпитан свидетел Валентин
Димитров, жалбоподателят не е знаел за това обстоятелство, а и от
фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП се излага твърдение, че
собственикът на МПС – то е бил търговско дружество. Без ангажиране на
доказателства, че съдебното решение от 23.10.2020г. е било връчено или най
3
– малкото е било сведено до знанието на дееца, не може да се предполага
наличието на субективна страна за извършеното нарушение.
Съдът не споделя наведеното оплакване за маловажност на случая,
предвид санкционирането на жалбоподателя за извършено нарушение по
ЗДвП, чиято разпоредба на чл.189з изключва приложението на чл.28 и чл. 58г
от ЗАНН.
С оглед изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23 - 4332 – 004477 издадено
на 23.03.2023г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с
което на П. И. Т., с ЕГН: ********** с адрес:...................... е наложени
наказание глоба в размер на 100 лева за извършено административно
нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4