РЕШЕНИЕ
№ 1897
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х.И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20213110104161 по
описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителните директори
Н.Г.С. и А.Ч.Д., чрез пълномощника им юрк. С.Р.Р. срещу Ф.К. А., с ЕГН ********** и
настоящ адрес гр.***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следите вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 206976/20.10.2020г. по ч.гр.д. № 13132/2020г. по описа на ВРС:
сумата 4329.59 лева /четири хиляди триста двадесет и девет лева и петдесет и девет
стотинки/ - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** г.;
сумата 1053.48 лева /хиляда петдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/
договорна лихва от 15.04.2019 г. до 05.06.2020 г.
сумата 412.69 лв. /четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и девет стотинки/
обезщетение за забава от 15.04.2019 г. до 01.10.2020 г.
и законната лихва върху главницата от 15.10.2020 г. до изплащане на вземането.
С влязло в законна сила определение № 1358/28.04.2021г. частично е прекратено
производството по делото и обезсилена заповедта за изпълнение, издадена в полза на ищеца
за установяване дължимостта на вземания по застраховка „Живот“ и за такса „Оценка на
риска“, каквито не са твърдени в заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че по искане на „***“ ЕАД е образувано ч.гр.д. №
13132/2020г. по описа на ВРС и издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист срещу Ф. К. А.. Въз основа на издадените заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист било образувано изп.дело № 1524/2020г. по описа на ЧСИ
№ ***Х. Г. Ищцовото дружество било уведомено от съда за постъпило възражение срещу
дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение и възможността да
предяви иск за установяване дължимостта на тези вземания, което породило правен интерес
1
у ищеца от предявяване на настоящите искове.
На ***г. „***“ ЕАД сключило Договор за потребителски кредит № ***с Ф. К. А., с
ЕГН: **********. В чл. 7 ал.1 от Договора бил посочен размерът на предоставения кредит -
5 875,34 лв., като към отпуснатия кредит се включвала еднократна такса за оценка на риска,
в размер на 629,50 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
финансирала от Кредитора и се възстановявала от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация.
Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждали от Кредитора по
банкова сметка на Потребителя. Когато Потребителят пожелал сключване на застраховки
или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждали от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дал изричното си нареждане
и съгласие с подписването на договора. Ответницата пожелала да сключи застраховка живот
в размер на 645,84 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора)
възлизало на 8 307,85 лв., която сума била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, 35
в размер от 230,78 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер от 230,55 лв.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит,
изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 24.09% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от
Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Ответницата преустановила предвидените в договора плащания, съответно
пропуснала да погаси три последователни месечни вноски, съгласно описания погасителен
план, а именно вноски с падежи 15.04.2019г., 15.05.2019г. и 15.06.2019г., с което съгласно
чл.16, т.2 от договора възникнали предвидените предпоставки за обявяване на предсрочна
изискуемост на задължението.
В договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху
непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (чл. 16,
ал.2 от Договор за потребителски кредит), Въпреки това е направен опит да бъде уведомена
ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до
чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочели за съгласие между страните, че
взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора.
Това се явявал постоянния и настоящ адрес на ответницата. Според чл. 25.10 от договора
при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните били длъжни да уведомят
другата страна за това в писмен вид.
Уведомлението за предсрочна изискуемост било адресирано до адреса на
кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а именно:
гр. *** От приложената обратна разписка за доставка на пратка ***, с бар код: ***се
установявало, че ответницата е търсена на посочения в договора за потребителски кредит
адрес, където на 05.06.2020 г. е получено волеизявлението на кредитора.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК (15.10.2020 г.), задълженията на ответницата по процесния договор за
потребителски кредит били в общ размер на 5 529,96 лв. главница и 1 349,45 договорна
лихва. Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответницата дължала и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 15.04.2019
г. до 01.10.2020 г. в размер на 527,11 лв.
В уточняваща молба ищецът посочва, че в сумата от 5529.96 лева, освен главница в
размер на 4329.59 лева са включени и вземания за застраховка „Живот“ в размер на 607.87
лева и такса „оценка на риска“ в размер на 592.50 лева. Акцесорните вземания за договорна
лихва и обезщетение за забава също включват суми, изчислени върху претедираните
вземания върху застраховка „Живот“ и върху такса „оценка на риска“.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по
2
делото разноски, прави искания по доказателствата.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва исковете като допустими, но неоснователни.
Ответницата оспорва да е подписвала процесния договор, както и да е получавала/
усвоявала сумата по него. Положените за „кредитополучател“ подписи в договора за кредит
и приложенията към него не били изпълнени от ответницата, както и от едно и също лице, а
предаване на заемна сума не се осъществило.
В условията на евентуалност, при установяване на облигационни отношения между
страните, ответницата твърди, че Договор № ***е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съдържанията и формата на договора не отговаряли на изискванията по чл.10 ЗПК. Не били
подписани от двете страни и не били приложени Общи условия по договорът, същите
липсвали, което от своя страна съставлявало пряко нарушение на чл.11 ал.2 ЗПК
На следващо място се поддържа, че в процесния договор за кредит, кредиторът се
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсвали обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 24.09 %, като съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Кредитното правоотношение между страните се явявало недействително на
основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК и като такова не било в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици, а длъжникът дължал да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
В случай, че бъде прието, че договорът за кредит е действителен по смисълът на чл.
22 от ЗПК, то ответницата оспорва изчислените и претендирани в исковата молба главница и
лихви. Възнаградителната и мораторна лихви не съответствали на действителното
положение между страните и били прекомерни.
В договора за потребителски кредит била начислена „застрахователна премия" в
размер от 645,84 лева, срещу която потребителят сключвал договора при фиксиран лихвен
процент. Следователно това била дейност, която хронологически предхожда и в този
смисъл е елемент от сключването на договора за кредит, поради което не представлява
предоставяне на допълнителна услуга по договора за кредит, за която се дължи таксата по
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Уговорката за заплащане на тази сума била нищожна и поради
противоречие с чл. 10а, ал.2 ЗПК - това възнаграждение целяло да набави допълнителни
плащания по кредита, извън законово допустимите.
Въведено е възражение, че уговорената лихва и ГПР са нищожни, поради
противоричието им с добрите нрави, както и възражение срещу всички претендирани суми,
поради неяснота, нищожност и нарушаване на добрите нрави. Претендираните суми
значително надхвърляли нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора
за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и
адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще
реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита,
но които се заплащат от кредитополучателя.
На следващо място липсвало редовно връчено уведомяване, отправено към
ответника, за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по Договора –
уведомлението до ответницата било получено от лице с изписани имена Михайлов, което
било неизвестно за нея, не било посочено качеството на лицето, както и дали поканата е
3
предадена на ответницата.
Ответницата се позовава и се на изтекла в нейна полза погасителна давност по
отношение на всички претендирани с исковата молба суми.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат
изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените
по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните в
съответствие с твърдените от тях положителни факти, от които черпят права по спора. В
тежест на ищеца бе да докаже сключването на процесния Договор за потребителски кредит
№ ***и изправността си по същия – превеждането на заемната сума по банкова сметка на
ответницата; спазването на всички изисквания за форма и съдържание към договорите за
потребителски кредити по ЗПК, в действащата към момента на сключване на договора
редакция; неизправността на ответницата да погасява задълженията си по договора за
кредит и наличието на предпоставки за обявяване предсрочна изискуемост; достигането на
уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост до длъжника; както и размерите на
претендираните от ответницата вземания. В тежест на ответницата бе да докаже
неистинността на оспорените от нея документи – договор за потребителски кредит, рамков
договор за платежни услуги за физически лица, застрахователна полица, потвърждение за
приемане и съгласие и заявление-декларация за установяване на договорни отношения, в
случай, че бъде открито производство по оспорване истинността на документите по чл.193
ГПК. Ответницата оттегли оспорването на истинността на представените от ищеца
документи и поради липса на други твърдени в отговора на исковата молба положителни
факти не носи доказателствена тежест за установяване на такива.
На ***. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата
на който ищцовата банка е предоставила на ответницата кредит в размер на 4600 лева срещу
задължение да върне тази сума ведно с уговорената между страните възнаградителна лихва в
срок до 15.12.2021г. /л.5-13/.
Към исковата молба е представен и подписан между страните рамков договор за
платежни услуги на физически лица от 10.12.2018г. /л.14-19/.
След оттеглянето на оспорването на истинността на представените с исковата молба
документи, следва да се приеме, че ищецът доказа сключването на процесния договор между
страните. Представеният договор отговаря на действалите към момента на сключването му
изисквания по ЗПК за форма и съдържание. Клаузите в договора са формулирани на ясен и
разбираем език и използвания шрифт не е по-малък от нормативно определения минимален
размер, което се установява от представеното по делото заверено за вярност копие от
договора.
За изясняване на спора по отношение на изпълнението на насрещните задължения на
страните по него и за размера на непогасените вземания срещу ответницата, по делото са
ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че заемната сума е преведена по банкова
сметка на ответницата на 10.12.2018г., след което титулярът на сметката се е разпоредил със
сумата – заплатена е такса в размер на 629.50 лева, осчетоводено е плащане на застраховка в
размер на 645.84 лева и останалата част е изтеглена в брой.
В табличен вид са представени задълженията на ответницата съгласно погасителния
план по договора, извършваните плащания за погасяване на тези задължения, както и
4
размерът на задълженията по пера. Съгласно заключението на вещото лице задълженията на
ответницата породени от процесния договор към ***г. включват главница в размер на
5529.96 лева, в която сума е включена главницата и по сключен договор за застраховка към
потребителския кредит, договорни лихви в размер на 1349.45 лева и обезщетение за забава в
размер на 348.57 лева. От заключението на вещото лице се установява неизпълнението на
ответницата да заплаща дължимите главници и възнаградителна лихва съгласно
погасителния план, както и размерът на задълженията и към момента за образуване на
заповедното производство.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото /л.82-84/.
На 28.02.2020г. ищецът е изпратил до ответницата уведомление за предсрочна
изискуемост, с което я уведомява, че обявява цялото задължение по процесния договор за
кредит за изцяло и предсрочно изискуемо и я кани да заплати задълженията си по конкретна
банкова сметка. Уведомлението е изпратено до адреса, посочен от ответницата като адрес за
кореспонденция в договора и получено на 05.06.2020г. от лице, което се е представило за
съпруг на ответницата /л.30-31/.
Неоснователно се явява и възражението на ответницата за изтекла погасителна
давност по отношение на процесните вземания. Заявление за издаване на заповед за
изпълнение е подадено от ищеца на 15.10.2021г., като до тази дата не е изтекъл предвидения
в закона давностен срок за нито едно от процесните вземания. Предвид изложеното
исковите претенции се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени
изцяло.
С оглед изхода от спора страните имат правно на поискани и доказано сторени
разноски – ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете
спрямо първоначално предявените размери, а ответницата на основание чл.78, ал.4 ГПК за
исковете, производството, по които частично е прекратено. Направените от ищеца разноски
в исковото производство включват заплатена държавна такса в размер на 177.05 лева,
депозит за вещо лице в размер на 250 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева, а в заповедното производство са направени разноски в размер на 148.13 лева
внесена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената
част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 490.68 лева в
исковото производство и разноски за заповедното производство в размер на 155.03 лева.
Ответницата не е сторила разноски, но е представлявана от адвокат по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата и следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 108.74 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф.К. А., с ЕГН
5
********** и настоящ адрес гр*** ДЪЛЖИ на „*** ЕАД, с ЕИК ***и седалище и адрес на
управление гр.**** следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №
206976/20.10.2020г. по ч.гр.д. № 13132/2020г. по описа на ВРС:
сумата 4329.59 лева /четири хиляди триста двадесет и девет лева и петдесет и девет
стотинки/ - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** г.;
сумата 1053.48 лева /хиляда петдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/
договорна лихва от 15.04.2019 г. до 05.06.2020 г.
сумата 412.69 лв. /четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и девет стотинки/
обезщетение за забава от 15.04.2019 г. до 01.10.2020 г.
и законната лихва върху главницата от 15.10.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ф.К. А., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 490.68 лв.
/четиристотин и деветдесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф.К. А., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕАД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 155.03 лв. /сто петдесет
и пет лева и три стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 13132/2020г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК ****и седалище и адрес на управление гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И.Т. И. – АК *** сумата от 108.74 лв. /сто и осем лева и седемдесет и
четири стотинки/, на основание чл.78, ал.4 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6