Р Е Ш Е Н И Е
№ 979 / 12.12.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1066 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от Н.Д.К. ***, подадена чрез пълномощник – адв. П.К.К., с
посочен съдебен адрес: ***, офис 5, против Решение №105/19.07.2019г.,
постановено по АНД №440/2019г. по описа на Районен съд - Свиленград.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, тъй като било постановено в
нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Сочи се, че постановеното решение било неправилно,
защото съдът неправилно приел, че както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на НП били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон.
Навеждат се доводи, че в конкретния случай се установявало с категоричност
извършването на визираното в АУАН, респективно в НП, нарушение. Въпреки
изложеното обаче следвало да се приеме, че при издаването на НП било допуснато
съществено процесуално нарушение, водещо до неговата отмяна. Твърди се, че и в АУАН, и в НП, извършеното
от К. било квалифицирано като нарушение на чл.123, ал.6 от ЗАДС, което обаче
било санкционна норма. Излагат се съображения, че конкретната забрана, която
била нарушена с извършеното от него, се съдържала в разпоредбата на чл.99,
ал.2, т.4 от ЗАДС, която обаче не била посочена като нарушена нито в АУАН, нито
в НП. Поради изложеното било допуснато нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, което било съществено по своя характер и се изразявало в
несъответствие на словното и цифровото описание на извършеното нарушение.
Посоченото рефлектирало пряко върху възможността на нарушителя да организира
адекватно защитата си, тъй като не било ясно коя е нарушената правна норма.
Атакуваното решение също така било неправилно, тъй като имало основание за
незаконосъобразност на наказателното постановление, защото в случая били налице
основания за приложимостта на нормата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН и за квалифициране
на деянието като маловажен случай на административно нарушение. Наложената в
случая санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явявала несъразмерно
тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Като не го
квалифицирал като „маловажен случай“, административно-наказващият орган
приложил неправилно материалния закон, тъй като били налице всички предпоставки
за прилагането на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Като не отчел горните обстоятелства,
районният съд приложил неправилно материалния закон, тъй като били налице
всички предпоставки за прилагането на чл.28, б.“а“ от ЗАНН, поради което
обжалвания съдебен акт се явявал неправилен. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ГД МРР – ЦМУ, Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ - Тракийска, в представена чрез процесуален представител молба-становище сочи, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Свиленград като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното Решение № 105 от 19.07.2019г., постановено по АНД №440/2019г. на Районен съд-Свиленград, е потвърдено Наказателно постановление № 1836/2019г. от 07.06.2019г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление, Агенция „Митници“, с което на Н.Д.К., на основание чл.123, ал.6 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700.00 лева и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.123, ал.6 от ЗАДС са отнети стоките, предмет на нарушение, в полза на Държавата, акцизна стока – общо 26 бр. кутии цигари марки „LM”, “Karelia slims” и „Аssos slims“ – общо 520 бр. къса цигари, всички с надпис на кутиите, който съдържа думите „DUTY FREE”, намиращи се на съхранение в РУ – Свиленград с Протокол за доброволно предаване от 24.04.2019г.
За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Посочил, че наказанието е правилно определено от АНО. Правилно били отнети в полза на Държавата и цигарите, с оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗАДС. Изложил е и съображения, че не се касае за маловажен случай.
Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно.
Направените от районния съд констатации напълно съответстват на фактическата обстановка и на събраните доказателства, поради което се явява правилен изводът за потвърждаване на наказателното постановление.
Неоснователно е оплакването за несъответствие между описанието на административното нарушение, направено в АУАН и НП, и неговата правна квалификация. В случая в АУАН и в НП е отбелязано, че е нарушен чл.123, ал.6 от ЗАДС, а тази нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция. Няма пречка нарушената правна норма да съдържа едновременно както дължимо правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията. Сочената като нарушена разпоредба предвижда, че лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв. - за физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.
Нарушението е точно посочено както в АУАН, така и в НП и то се изразява в това, че лицето „държи“ у себе си такива вещи, отговарящи на посочените в хипотезата на разпоредбата условия. Не е задължително АНО да издирва и цитира всички възможни нормативни разпоредби, които третират това негово поведение като противоправно. Цитирането дори само на тази разпоредба, кореспондираща с фактическото описание на деянието, е напълно достатъчно, за да разбере и привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, и съдът, за извършването на какво по вид нарушение е потърсена такава отговорност. В мотивационните си части и актът, и НП са достатъчно подробни и ясни, като нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то, са описани достатъчно детайлно и прецизно, така, че да не остават съмнения за поведението, което АНО е приел за реализирано в разрез с императивната нормативна разпоредба. Съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Наред с горното, правилен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в НП административно нарушение. Съставомерността на извършеното деяние е била правилно установена от съда въз основа на преценените в съвкупност доказателства по делото. При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изводите, че отговорността на касатора е ангажирана законосъобразно.
Неоснователни са наведените в касационната жалба съображения, че бил налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Настоящият състав счита, че в случая не се установяват основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, който правен институт обуславя отпадане на наказуемостта поради маловажност на случая. Това е така по пряк аргумент от действащата изрична разпоредба в специалния приложим закон – ЗАДС, чл.126б от същия. Касационната инстанция намира, че обосновано районният съд е приел, че конкретния случай не може да се определи като маловажен, най-вече с оглед постановката на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Съгласно чл.126б, ал.1 от ЗАДС, за маловажни случаи на нарушения по чл.118, 120, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, като според чл.126б, ал.2 от ЗАДС, маловажни случаи по ал.1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. Тази разпоредба в конкретния случай не намира приложение, тъй като установения по делото общ размер на дължимия акциз за цигарите с надпис, съдържащ думите „DUTY FREE”, е 105.43 лв., което сочи, че двойният размер безспорно не попада в границата до 100 лева. Съотношението между размера на дължимия акциз и минималния предвиден в закона размер на санкцията също не може да обоснове маловажност на случая, тъй като самият законодател предвижда да се налага глоба минимум от 700 лв. (за физическите лица) за нарушението по чл.123, ал.6 от ЗАДС в случаите, когато двойният размер на акциза е по-нисък от тези суми.
При издаване на НП административно-наказващият орган е съобразил размерите на следващите се за извършеното нарушение глоби, като е наложил такава в предвидения законов минимум и съгласно установения двоен размер на дължимия акциз. Правилно е приложен и чл.124, ал.1 от ЗАДС с отнемане на процесните цигари в полза на Държавата, предвид осъщественото нарушение.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Съдът е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон при постановяване на решението. Обжалваното решение е валидно, допустимо и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №105/19.07.2019 г., постановено по АНД №440 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.