О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №1053
гр. Пловдив 30.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти гр. с. в
закрито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав :
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от съдия
Чакалов ч. гр. д. № 658/19г. по описа на Пловдивския окръжен съд, намери за
установено следното:
Производство по реда на чл. 577 във връзка
с чл. 274 и следващите от ГПК.
Обжалвано е определение от 28.01.2019г. на
съдията по вписвания при Пловдивския районен съд, с което се отказва извършването
на нотариално действие – заличаване на възбрана, вписана акт № 97, том 5/2007г.
Частният
жалбоподател „Чудил” ЕООД, ЕИК *********, моли съда да отмени обжалваното
определение по съображения, подробно изложени в жалбата и да бъде допуснато заличаване
на възбраната.
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, като прецени данните по делото,
намира следното:
Частната жалба е допустима - подадена
е от надлежна страна в законния срок и същата следва да се разгледа по
същество.
Заявителят е
купувач на процесния имот от „Трансстрой Пловдив“ АД в несъстоятелност в
особения случай по чл. 718, ал.1 от ТЗ.
Към заявлението
е представен препис от Решение на окръжен съд Монтана, постановено по т. д. н.
№ 183/2004г., постановено на 19.12.2018г., като е отбелязано, че то е влязло в
сила на 28.12.2018г., с което се прекратява производството по несъстоятелност и
е заличено дружеството.
Със заявлението за заличаване „Чудил” ЕООД,
ЕИК ********* е поискало заличаването на общата възбрана на основание чл. 738,
ал.2 от ТЗ.
Отказа да заличи
общата възбрана съдебният изпълнител е обосновал с обстоятелството, че
представения препис от решение на съда по несъстоятелността е с печат,
удостоверяващ верността му, но с подпис от непознат адресат, както и с това, че
в посоченото решение няма изричен диспозитив, с който да се задължава
съдията по вписванията да заличи
вписаната обща възбрана.
От
систематичното място на глава петдесет и четвърта, по реда на която е
постановен обжалвания акт, а именно част шеста от ГПК следва, че правилата на
исковото производство се прилагат и по отношение на охранителните производства
– чл. 540 от ГПК. Това означава, че тук следва да намери приложение нормата на
чл. 183, изр. първо от ГПК, която урежда възможността страната да представи
заверен от нея или нейния пълномощник препис от документ. Към заявлението за
заличаване е представено пълномощно на адв. К., в което е посочено, че към
заявлението се представят приложения, измежду които и решение на Окръжен съд
Монтана. Вярно е, че заверката на преписа от съдебното решение е само с подпис,
без да е посочено името на лицето, положило подписа. Това обстоятелство обаче
не може да обоснове извода, че със заявлението не е представен препис от
посоченото съдебно решение, понеже сам по себе си подписа представлява
саморъчно изписване на името, а освен това преписа от същото решение, следва да
се преценява в съвкупност със заявлението за заличаване и останалите приложения
към него. Ето защо следва да се приеме, че в молбата по преписка вх. №
1728/28.01.19г. на Службата по вписванията има данни за постановено съдебно
решение за прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на
„Трансстрой Пловдив“ АД в несъстоятелност на основание чл. 735, ал.1, т.2 от ТЗ.
По отношение
необходимостта от изричен диспозитив за заличаване на възбраната е налице
съдебна практика, представена с частната жалба – Опр. № 607/04.08.14г. на ВКС,
по ч. гр. д. № 3745/14г., ІІІ г. о., съгласно която с решението по чл. 735 от ТЗ съдът по несъстоятелността се произнася по въпросите удовлетворени ли са
всички кредитори и съответно останало ли е имущество и следва ли да се заличи
търговеца, но не и относно прекратяване действието на наложената обща възбрана,
което настъпва по силата на закона според
нормата на чл. 738, ал.1 от ТЗ, защото прекратяването на действието на общата
възбрана, наложена в производството по несъстоятелност е последица от
прекратяването на производството по несъстоятелност с решението по чл. 738,
ал.1 от ТЗ.
Изложеното
налага извода, че определението на съдията по вписванията следва да се отмени,
като делото се върне за заличаване на общата възбрана.
Воден от горното
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 28.01.2019г. на съдията
по вписвания при Пловдивския районен съд, с което се отказва извършването на
нотариално действие – заличаване на възбрана, вписана акт № 97, том 5/2007г.
ВРЪЩА делото на
съдията по вписванията за постановяване на съответния акт за заличаване на
общата възбрана.
Определението е
окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.