РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
1961
гр.Пловдив , 23 . 11 . 2020г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на единадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
като
разгледа административно дело № 1003 по описа за 2020г., взе предвид следното:
БЕНС-ГАЗ ООД, представлявано от Е. Н. Н.
и С.Ст. П. – ***, обжалва Решение рег.№ 125 / 12.02.2020г. за отказ за издаване
на становище за съответствие на инвестиционен проект с правилата и нормите за
пожарна безопасност, издадено от Началник РС ПБЗН Карлово във вр. с чл.125 ал.1
т.9 ЗМВР и чл.143 ЗУТ.
Поискана е отмяна на решението за
отказ за издаване на становище за съответствие на представения от оспорващото
дружество Инвестиционен проект за обект : Разширение на съществуваща комплексна
автоснабдителна станция за светли горива и пропан-бутан в УПИ – 2160, кв.18 по
плана на гр.Карлово и подобект Данъчен склад за пропан-бутан III-та категория,
в УПИ – 2160, кв.18 по плана на гр.Карлово, ведно със задължаване на
административния орган да издаде исканото становище.
Становища на страните :
- В жалбата е заявено, че решението
за отказ на началник РСПБЗН – Карлово, гл.инспектор Т.Ч. е оспорено пред
горестоящия административен орган – Директор РД ПБЗН – Пловдив, който с решение
№ 104700-1394 / 16.04.2020г. отхвърлил жалбата. Предвид това се поддържа правен
интерес от оспорване на първоначалния административен акт, на основание чл.98
ал.2 АПК. Отказът се счита за незаконосъобразен – заявено е, че в мотивите си
Началника на РСПБЗН-Карлово се е позовал на становище-извадка от Регулационния
план на град Карлово и извадка от ОУП на община Карлово, като неоснователно е
приел, че разглежданите в проекта поземлени имоти УПИ VII в кв.18 по плана на
Карлово – съществуваща автоснабдителна станция, попадащ в устройствена зона за
техническа инфраструктура и съседния УПИ V – 18, попадащ в устройствена зона за
производствена дейност, са на територия с преобладаващо значение за жилищно
застрояване. Твърди се, че в хода на административното производство
жалбоподателят поискал да се запознае с предоставените от община Карлово
извадки, но не му била предоставена такава възможност в нарушение на чл.44 ал.5 АПК. Посочено е, че след справка с регулационните и кадастрални планове,
касаещи проекта, се установило, че УПИ – 2160 в кв.18 по плана на Карлово,
попада в устройствена зона за техническа инфраструктура, а съседен УПИ V – 18
попада в устройствена зона за производствена дейност. В съседните УПИ се
осъществява производствена, складова и търговска дейност. Територията на кв.18
се състои от имоти за производствена и складова дейност /бивш терен на
Българска роза – Карлово/, при което определеното от началника на РС ПБЗН –
Карлово предназначение, не е правилно. С позоваване на чл.4 ал.1 от Наредба № 7
за правила и нормативи по устройство на отделните видове територии и устройствени
зони и действащия одобрен регулационен план на гр.Карлово, се твърди, че
предназначението на ПИ в кв.18 е преобладаващо предимно производствено.
В писмено становище се поддържат
съображенията в жалбата и с позоваване на СТЕ се твърди, че извода на административния
орган е опроверган.
- Ответникът Началник РС ПБЗН
Карлово счита жалбата за недопустима и алтернативно – неоснователна. С
представяне на преписката е заявено, че жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, тъй като съгл. чл.125а ал.15 ЗМВР / ДВ бр.58 от 23 юли 2019г./ -
решение за отказ за издаване на становище за съответствие на инвестиционен
проект с правилата и нормативите за пожарната безопасност не подлежи на съдебен
контрол. Жалбата е неоснователна поради установено несъответствие с правилата и
нормативите за пожарна безопасност в чл.627 ал.2 от Наредба № I-з 1971 от
2009г. за строително-технически правила и норми при осигуряване на безопасност
при пожар в предоставения за съгласуване и издаване на становище за
съответствие, инвестиционен проект за обект : Разширение на съществуваща
комплексна автоснабдителна станция за светли горива и пропан-бутан в п.VII –
2160, кв.18.гр.Карлово, подобект : данъчен склад за пропан-бутан III категория
в п. VII – 2160, кв.18.гр.Карлово : 1. Разглежданият в инвестиционния проект
обект се намира в урбанизирана територия на гр.Карлово, предназначена предимно
за жилищно и обществено застрояване.; 2. Инвестиционното намерение за
разширение на съществуващата комплексна автоснабдителна станция за светли горива
и пропан-бутан в п. VII – 2160, кв.18.гр.Карлово разполага със съществуващ
резервоар за пропан-бутан с обем 10 куб.м., включва допълнително монтиране на 2
броя по 25 куб.м. подземно разположени резервоари за пропан-бутан, като по този
начин общата вместимост на резервоарите за пропан-бутан в комплекса ще възлезе
на 60 куб.м.; 3. Съгласно чл.627 ал.2 от Наредба № I-з 1971 от 2009г. за
строително-технически правила и норми при осигуряване на безопасност при пожар,
при проектиране на газоснабдителни станции в райони за жилищно и обществено
застрояване в урбанизираните територии, максималната обща вместимост на
резервоарите е 25 куб.м.
В писмено становище се поддържат
съображенията за недопустимост на жалбата – решението за отказ за издаване на
становище за съответствие на инвестиционен проект с правилата и нормите за
пожарна безопасност не подлежи на съдебен контрол, в каквато насока е и
съдебната практика на ВАС. По твърдението за неоснователност на жалбата е
направено позоваване на приетата СТЕ, според която представеният проект е Идеен
проект, като един вид „Предварително проучване”, при което се прави и преценка
за „нормативна допустимост” на инвестиционното намерение. Заявено е, че в
конкретния случай е предвидено ограничение в общия обем на резервоарите за
пропан-бутан на подобен обект в район за жилищно и обществено застрояване –
параметър, с който проектът не е съобразен. Гранична на кв.18 по плана на
гр.Карлово е съществуваща жилищна територия, терени за обществено обслужване и
спортни площадки, поради което е приложимо ограничението по чл.627 ал.2 от
Наредба № Iз-1971 от 2009г. за строително-техническите
правила и норми при осигуряване на безопасност при пожар.
1.
Решението на Директора на РД ПБЗН – Пловдив е изпратено до оспорващото
дружество /л.6/, без доказателства за дата на получаването му от адресата. В
писмен отговор от 05.06.2020г. – л.32, бе посочено, че във вр. с обявеното
извънредно положение на територията на РБ и на основание Заповед №
1047з-186/16.03.2020г. – пощенските съобщения се предават веднъж седмично на
Български пощи ЕАД, като писмо изх.№ 104700-1394/16.04.2020г. /л.6 и сл./ е
предадено на Български пощи ЕАД на 24.04.2020г. с приемо-предавателен протокол
– л.33. „РДПБЗН Пловдив няма информация кога писмото е било доставено до адресата.”.
Следва извод за осъществено оспорване при условия на безсрочност от адресат на
неблагоприятен акт – отказ. Съобрази се, че не наименованието на акта, а
съдържанието и последиците му са от значение за определянето му за индивидуален
административен акт по см. на дефиницията по чл.21 АПК, в хипотезата на отказ.
Освен това, в конкретния случай е от значение – дали отказа е краен акт в
съответното административно производство и дали в тази вр. представлява
индивидуален административен акт по см. на дефиницията в чл.21 АПК и чл.214 ЗУТ.
2. В
писмено становище, представено по делото /л.34 и сл./, ответникът е описал
документацията и събраните доказателства в административното производство.
Същите са приети в съдебното производство и според данните от преписката : С
искане до началника на РСПБЗН-Карлово вх.№ 50 от 29.01.2020г., Бенс-Газ ООД е
поискало издаване на Становище за съответствие на инвестиционен проект с
правилата и нормите за пожарна безопасност, съгл. чл.125 ал.1 т.9 ЗМВР и чл.143 ЗУТ относно обект : Разширение на съществуваща комплексна автоснабдителна
станция за светли горива и пропан-бутан в п.VII – 2160, кв.18.гр.Карлово,
подобект : Данъчен склад за пропан-бунат III категория в п. VII – 2160,
кв.18.гр.Карлово, л.40 В същото е отразено, че касае инвестиционен проект, фаза
Идеен проект. Към искането е приложен
инвестиционния проект /л.42 и сл./ с възложител Бенс-Газ ООД и обяснителна
записка. Според обяснителната записка /т.4 Проектно решение, л.44/ - съществуващата
комплексна автоснабдителна станция за светли горива и пропан-бутан е изградена
върху п. VII – 2160, кв.18 по градоустройствения план на гр.Карлово,
собственост на Възложителя Бенс Газ ООД. Съседният парцел V – 2159 също е
собственост на Бенс Газ ООД. Предвижда се обединяване на двата имота. Начинът
на трайно ползване на новия парцел ще бъде за бензиностанция и газстанция. При
това положение предвидените съоръжения за данъчния склад се явяват като
разширение на комплексната автоснабдителна станция. В разглеждания район няма
предвидено жилищно и обществено застрояване и съгласно чл.627 от Наредба № I-з
1971 от 2009г., общият обем на резервоарите за пропан-бутан е до 100м3.
Приложен е чертеж – част генерален план, л.46. Компетентният орган, до който е
отправено искането /удостоверение от 03.06.2020г., л.38 и Заповед № 1047з-113/17.02.2020г.
на Директор на РД ПБЗН-Пловдив, л.39/, преценил за необходимо да изиска
информация от Главният архитект на община Карлово /л.9 – 31.01.2020г./ -
извадка от устройствен план на гр.Карлово /ОУП или действащ ПУП/, определяне
преобладаващото предназначение и начин на устройство на район с идентификатор
36498.504 по КК на гр.Карлово и определяне конкретно предназначение на имот
36498.504.2160 и на съседен имот 36498.504.2159. Отговор е получен на
11.02.2020г. /л.10 и сл./, според съдържанието на който – към 2002г. е приет
обект :Автомобилна газоснабдителна станция, за който обект има издадено
разрешение за ползване от ДНСК с № 129 от 27.02.2002г. – намиращ се в УПИ X, а към момента в
УПИ VII, кв.18 по плана на гр.Карлово. УПИ VII в кв.18 по плана
на града граничи с УПИ, предвидени за застрояване със сгради с производствено и
складово предназначение. Съобразно „изготвящ се” ОУП – във фаза Предварителен
проект, УПИ VII и УПИ V от кв.18 попадат в устройствени зони за техническа
инфраструктура и производствени дейности. В съседство с двата УПИ са
разположени терени за транспорт и комуникации и такива с жилищни функции. ПИ
2159 е с НТП : За друг вид производствен, складов обект – скица, л.14. С
описание предназначението на съседните имоти /л.36/, Началникът на
РСПБЗН-Карлово е мотивирал извод за това, че урбанизираната територия е
предимно за жилищно и обществено застрояване и е необходимо да се приложи
ограничителната норма на чл.627 ал.2 от Наредба № I-з 1971 от 2009г., съгл. която –
при проектиране на газоснабдителни станции в района за жилищно и обществено
застрояване в урбанизираните територии максималната обща вместимост на
резервоарите е 25 куб.м. спрямо предвидената по проекта обща вместимост на резервоарите
за пропан-бутан на територията на обекта – 60 куб.м. Решаващият извод за отказ
е основан на извода за предназначението на територията, в обхвата на която
попадат УПИ VII и УПИ V в кв.18 по плана на гр.Карлово – „с преобладаващо
предназначение за жилищно застрояване”, л.8.
Отказът
е основан на констатирано несъответствие с изискването на чл.627 ал.2 от
Наредба № Iз-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и нормативи за
осигуряване на безопасност при пожар и на основание чл.38 ал.3 т.1 от Наредба №
8121з-882/от 25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол.
3.
В съдебното производство са приети : текстова и графична част на Заповед № 120/11.02.2003г.
на Кмета на община Карлово, с която е одобрен проект за изменение на ПУП /ПЗ и
ПР/ на гр.Карлово, кв.17 и кв.18 за посочените УПИ, сред които УПИ V -2160, както и
извадка от предварителен неодобрен проект на ОУП на гр.Карлово, л.54 и сл.
Приета
е и СТЕ /л.126 и сл./, която даде следното заключение : Описани са УПИ –
собственост на жалбоподателя /VII-2160, газстанция, V-2160, IV-2159, XXIV-3469, кв.18 по
плана на гр.Карлово/, които попадат върху терен на бивша Розоварна фабрика – Карлово,
впоследствие – помощен терен на Българска роза АД, гр.Карлово. Със Заповед №
938/1966г. – ЗРП, е предвидено преместване на предприятието и прокарване през
терена на комуникационна артерия, като прилежащите терени от север били
предвидени за застрояване с 12 етажни жилищни блокове /осъществени/, а от юг –
училище, детски ясли и детски дом – частично осъществени, вкл. част от улицата
е осъществена. Описани са приемани впоследствие заповеди, като Заповед №
120/2003г. е за действащ ПУП. Теренът не е бил отчужден за прокарването на
предвидената улица и се е ползвал а производствена дейност до 2001г. Според
действащ ПУП, одобрен със Заповед № 120/11.02.2003г. – УПИ VII-2160, УПИ V-2160, IV-2159, XXIV-3469, кв.18 по
плана на гр.Карлово са включени в устройствена зона Пп – „предимно
производствена” по см. на чл.23 т.2 от Наредба № 7 с посочени технически показатели.
Според КК на гр.Карлово, одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. – имотите
получават идентификатори, като НТП е За друг вид производствен, складов обект.
Цитиран е чл.25 от Наредба № 7 по отношение териториите от разновидност
„предимно производствена зона”. В кв.18 има и УПИ I – техникум по
сградостроителство с отделна устройствена зона – Оо по действащия план. Към
момента е изготвен само предварителен проект на ОУП и същият не е влезнал в
сила – представено е предназначението на УПИ на жалбоподателя според ОУП, но
след като същият не е в сила, това предназначение не е относимо, независимо от
извода на експерта за неспазване на чл.103а ЗУТ при изготвяне на проекта за
ОУП. За терена – северно от процесните терени е предвидено по действащия ПУП –
УПИ I – Обществено обслужване и спортни площадки.
Според
в.л., предложението /проекта/ по обем и пълнота може да се счита като
предварително проучване относно допустимостта за разширение на съществуващият
обект в УПИ VII-2160, газстанция, кв.18 гр.Карлово по част генерален
план – относно допустимостта за осъществяването на инвестиционните намерения.
Относно допустимост за изграждане на такъв вид обект в жилищна територия е
налице нормата на чл.17 ал.2 т.5 от Наредба № 7, като въпросът за капацитета на
този тип обекти не се разглежда в тази наредба.
В
обобщение е посочено, че според действащ ПУП, в кв.18 са обособени две
устройствени зони – Пп и Оо. Кв.18 граничи от юг и запад със съществуваща
жилищна територия, а от север – с улица и терени, предвидени за зелени пощи, от
изток – с терен, предвиден за обществено обслужване и спортни площадки. Кв.18
се състои само от посочените две устройствени зони.
СТЕ
не е оспорена. Изготвена е компетентно и обективно – с приложени специални
знания, основани на посочен в заключението графичен и текстови материал.
4.
По отношение допустимост на жалбата се съобрази, че не е достатъчно оспорването
да е от заявител в административно производство, тъй като приоритетен критерий
е характера на обжалвания акт – дали представлява индивидуален административен
акт по см. на дефиницията в чл.21 АПК и чл.214 ЗУТ.
На
жалбоподателя бе указано да посочи изрично дали поддържа жалбата, предвид
текста на чл.125а ал.15 ЗМВР и в частност – неприлагане на конкретни норми от
АПК по отношение на производството пред Началника на РСПБЗН – Карлово :
„Решенията за отказ по ал. 11 може да бъдат оспорени по административен ред
пред непосредствено по-горестоящия административен орган, за което се прилагат
разпоредбите на глава шеста от Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на чл. 88, ал. 3, чл.
90, ал. 1 и 2, чл. 91, ал. 2, чл. 93, ал. 2 – 5, чл. 97, ал. 5 и чл. 98, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението, освен
ако непосредствено по-горестоящият административен орган разпореди друго.“ – не
е предвиден съдебен контрол, респект. е изключен посредством посочените норми
от АПК, които не се прилагат /р. от 15.05.2020г., л.16/. В молба от
28.05.2020г. оспорващото дружество заяви, че поддържа жалбата на основание
чл.98 ал.2 АПК.
4.1. Решението за отказ е основано на
чл.125 ал.1 т.9 ЗМВР и чл.143 ЗУТ. Според чл.125 ал.1 т.9 ЗМВР : „При
упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност
и защита на населението: т.9 дават становища за съответствие с правилата и
нормите за пожарна безопасност на инвестиционните проекти, както и на строежите
във връзка с въвеждането им в експлоатация;”. Становищата според цитираната
норма се дават в съответните административни производства – при одобряване на
инвестиционни проекти, респект. и издаване на РС, както и при въвеждане в експлоатация,
което означава, че не представляват приключващ административен акт. Несъмнено
при издаване на становищата, органите по пожарна безопасност и защита на
населението упражняват административно правомощие и действат в качеството на
административен орган, но издаваният от тях акт е част от производство, което
завършва с друг административен акт, който като приключващ засяга права и
интереси в хипотеза на отказ.
Преди
приемане на новата норма – чл.125а ЗМВР, отказът за издаване на становище за
съответствие на представения инвестиционен проект с правилата и нормите за
пожарна безопасност, също не е подлежал на съдебно оспорване, поради възприето
становище за характера на отказа – Решение № 30/2017г. по адм. д. № 11061/15г., ВАС : „Независимо че е
издадено от орган с изпълнително – разпоредителни правомощия в границите на
предоставената му съгласно чл. 125, ал.1, т. 9 от ЗМВР компетентност, оспореното
решение на началника на Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Р. не притежава белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК. По същността си решението е становище, представено
съгласно чл. 143, ал.1, т. 2 от Закона за устройство на територия (ЗУТ), в хода
на процедура по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти,
регламентирана в чл. 141 и сл. от ЗУТ. Като част от производството по
одобряване на инвестиционни проекти, решенето попада в хипотезата на чл. 21,
ал. 5 от АПК, според която не са индивидуални административни актове
волеизявленията, които са част от производствата по издаване на индивидуални
или общи административни актове. В случая становището на началника на Втора
районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Р., е издадено в
хода на административно производство по съгласуване и одобряване на посочения
по- горе инвестиционен проект. Ето защо това решение не представлява
индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
Такъв може да бъде осъществен при наличие на правен интерес в производството по
оспорване на крайния, приключващ административната процедура по одобряване на
инвестиционния проект, акт. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да
приеме, че оспореното решение на началника на Втора районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“- Р. не подлежи на съдебен контрол, поради
което жалбата против този акт е следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното
съдебно производство да бъде прекратено. Ето защо като приема, че не са налице
процесуални пречки за произнасяне по оспорването и постановява решение по
същество, административният съд постановява недопустим съдебен акт, който
подлежи на обезсилване, а производството по делото - на прекратяване.”. В
случая няма повод за отклонение от изразеното разбиране за характера на
решението – отказ, тъй като в конкретното производство отказът също се
идентифицира на волеизявление от обхвата на чл. 21 ал. 5 пр.1-во АПК, според
която норма – „Не са индивидуални административни актове волеизявленията,
действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или
изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от
производствата по издаване на нормативни актове.”.
Фазата на проекта – „идеен” по см. на
чл.141 ЗУТ, не променя целта на искането пред началника на РСПБЗН-Карлово и
основанието по чл.143 ЗУТ, според която норма – ал.1 т.2 : „Инвестиционните проекти
се съгласуват и одобряват въз основа на представени: 2. (изм. - ДВ, бр. 82 от
2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 53 от 2014г.) положително становище на органите
за пожарна безопасност и защита на населението за строежите от първа, втора и
трета категория;”. В тази вр., съгл. чл.141 ал.3 ЗУТ – „Отказ за съгласуване на
идеен инвестиционен проект може да се прави само по законосъобразност.”, а
според чл. 146 ЗУТ „(Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм.,
бр. 61 от 2007 г., бр. 25 от 2019 г.) Отказ да се одобри инвестиционен проект
се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за
това. Възложителят се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс за
отказа да се одобри инвестиционен проект. Отказът може да бъде обжалван в
14-дневен срок от съобщението за издаването му.”. Следователно, приключващ
административното производство индивидуален административен акт е отказът за
съгласуване на идеен инвестиционен проект, респект. отказът за одобряване на
инвестиционен проект. Този отказ подлежи на съдебно оспорване, при което се
осъществява защита на засегнати права и интереси. Решението за отказ за
издаване на исканото становище е
без самостоятелно значение, тъй като не то, а последващия отказ за съгласуване
на идеен инвестиционен проект, респект. отказ за одобряване на инвестиционен
проект е акт, който създава и засяга права. В тази насока, спорът не касае
административен акт, а част от административно производство, приключващо с
отделен индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване
пред съда.
В случая няма данни за подадено искане
до гл.архитект на община Карлово, но същото е в обхвата на чл.143 ЗУТ, към
което се представя положителното становище на органите за пожарна безопасност и защита
на населението за строежите от първа, втора и трета категория – тоест, от възложителя зависи
подаване на заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, без
представено положително становище по чл.143 ал.1 т.2 ЗУТ или подаване на ново
искане до началника на РС ПБЗН-Карлово, предвид осъществен предвиден
административен контрол по искането от 29.01.2020г. /независимо от установените
благоприятни факти посредством СТЕ/, вкл. възможност за искане за по реда на
чл.125а ал.19 ЗМВР вр. с чл.99 АПК.
4.2. Новата разпоредба на чл.125а ЗМВР
/ДВ бр.58 от 2019г./ съдържа указания за административното производство пред
органите по пожарна безопасност и защита на населението, съобразени с правилата
от АПК – чл.125а ал.2 ЗМВР вр. с чл.29 ал.2 АПК; чл.125 ал.3 ЗМВР вр. с чл.30 АПК; чл.125а ал.4 ЗМВР вр. с чл.30 ал.2 АПК; чл.125а ал.5 ЗМВР вр. с чл.54 АПК;
чл.125а ал.13 ЗМВР вр. с чл.61 АПК; чл.125а ал.14 ЗМВР вр. с Глава пета Издаване на административни
актове, раздел I Индивидуални административни актове /чл.21 и сл. АПК/; чл.125а
ал.18 и 19 ЗМВР вр. с чл.62 АПК, респект. чл.99 и сл АПК. От друга
страна – съдебният контрол е изключен с изричната норма на чл.125а ЗМВР, при
действие на която е подадено искането за становище и се е развило административното
производство /вкл. при изм. на чл. 40 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014г. за реда за осъществяване
на държавен противопожарен контрол – отменена е ал.4 с ДВ бр. 78 от 2020г., в сила от
4.09.2020г. Според отменената разпоредба : „Отказът за издаване на сертификат
може да се оспорва по реда на АПК.”.
Следва да бъде съобразено гарантираното
със ЗМВР право на административно оспорване на отказа пред горестоящ
административен орган, с което на заявителя е предоставена възможност за
проверка на неблагоприятен акт, издаден при прилагане на специфични
материалноправни разпоредби. Необходимо е да бъде отбелязано, че административният
акт „засяга“ по смисъла на чл. 120 ал. 2 от Конституцията граждани и юридически
лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това
обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес
на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на
административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Същевременно, съгласно
чл. 120 ал. 2 от Конституцията съдебният контрол върху административните актове
не е всеобхватен. Подлежат на контрол за законност всички административни
актове освен изрично посочените от закона /Решение № 13/1993г. по к.д.
13/1993г./. В случая е преценено
обжалването на решението за отказ на началник РС ПБЗН да се осъществява по
административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган,
за което се прилагат разпоредбите на глава шеста
от Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на чл. 88, ал. 3,
чл. 90, ал. 1
и 2,
чл. 91, ал. 2,
чл. 93, ал. 2
– 5,
чл. 97, ал. 5
и чл. 98, ал. 2
от Административнопроцесуалния кодекс. Действително, „В практиката
си Конституционният съд многократно е подчертавал, че правото на законодателя
да изключва отделни категории административни актове от съдебен контрол не е
абсолютно по своя характер. При упражняването на това свое право Народното
събрание е длъжно да се съобразява с основните конституционни принципи на
правовата държава и защитата на основните права. Когато достъпът до съдебна
защита по отношение на определени административни актове се стеснява, законодателната
целесъобразност не се ограничава, а необжалваемостта не може да засяга
реализацията на основните права и свободи на гражданина, освен ако не се налага
за защитата на висши конституционни ценности, свързани с особено важни интереси
на обществото (Решение № 5/1997 г. по к.д. № 25/1996г.; Решение № 1/2012 г. по
к.д. № 10/2011г., Решение № 14/2014 г.
по к. д. № 12/2014г. и др.).” – Решение № 14 /20г. по к.д.№ 2 / 2020г.
на КС, но дори с новата норма – чл.125а ЗМВР да е променен характера на
решението-отказ и същото да е възприето за административен акт, същевременно с
това е регламентирано оспорването му единствено по административен ред, като необжалваемостта
по съдебен ред /изключен съдебен контрол/ не засяга реализацията на основните
права и свободи на заявителя - възложител по см. на ЗУТ, тъй като при
конкретното производство права и свободи биха били засегнати при отказ по
чл.141 ал.3 ЗУТ и по чл.146 ЗУТ.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.159 т.4 вр. с т.1 АПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение за даден ход по
същество на производството в открито съдебно заседание от 11.11.2020г.
Оставя без разглеждане жалбата на
Бенс-Газ ООД, гр.Карлово против Решение рег.№ 125 / 12.02.2020г. за отказ за
издаване на становище за съответствие на инвестиционен проект с правилата и
нормите за пожарна безопасност, изд. от Началник РС ПБЗН Карлово.
Прекратява производството по адм.д.№
1003/2020г. по описа на Административен съд-Пловдив.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния Административен Съд в 7-дневен срок от получаване
на съобщение за постановяването му.
Административен
съдия :