№ 335
гр. Варна , 25.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100100175 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от Д. П. М., Г. П. М. и
Ц. П. М. срещу Т. П. М. обективно и субективно кумулативно съединени конститутивни
искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на завещанието извършено от
общия наследодател П.Т.М. в полза на ответника на 26.11.2015г. до размера необходим за
допълване на запазена част на всяка от ищците от по 2/15 ид.части и за възстановяване на
запазените им части от наследството на баща им както и с правно основание чл. 69, ал. 1
от ЗН за допускане и извършване делба на съсобствения недвижим имот – Апартамент в
гр.Варна, ж.к.“Чайка“ бл.66, ет.2, със застроена площ от 109,64 кв.м.
Искът по чл. 30 от ЗН е неоценяем. Правото на възстановяване на запазена част е
имуществено, но паричното му изражение е предмет на доказване в хипотеза на извършени
от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарения, в които само случаи
част от предмета на производството е установяване паричния размер на наследствената
маса, съответно на запазената и разполагаемата част. Установяването на този размер е
необходимо само за преценка дали с безвъзмездното разпореждане или разпореждания,
наследодателят е накърнил запазената част, като възстановяването става по правилата на чл.
32-35 от ЗН. В случаите обаче на универсално завещание в предмета на делото не се
включва изследване стойността на наследствената маса, поради което паричния еквивалент
на разпореденото имущество не е елемент от фактическия състав на иска по чл.30 ЗН.
Именно с оглед на тези особености на иска по чл. 30 от ЗН, с който се защитава правото на
наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност,
съответна на паричния размер на запазената част, а не право на собственост върху
конкретен недвижим имот или имоти и при липса на определени в процесуалния закон
правила за определяне на цената му, следва че същият е неоценяем /в този смисъл
Определение № 67 от 19.03.2015г. по ч.гр.д. № 385/2015г. на ВКС, II ГО, ГК, Определение
№ 533 от 21.11.2011г. по ч.гр.д. № 327/2011г. на ВКС, II ГО и др./.
Искът за делба също е неоценяем и за него е уредена задължителна родова
подсъдност, която съгласно чл. 341, ал. 1 от ГПК е на районен съд като първа инстанция.
1
Съдът следи служебно за подсъдността на спора и в случай, че констатира, че делото
не му е подсъдно го изпраща на компетентния съд.
Родовата подсъдност съставлява абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно. Предмет на разглеждане са неоценяеми конститутивни искове.
Доколкото първия от тях не попада в нито една от хипотезите на подсъдност на окръжен съд
съгласно чл. 104 от ГПК, по аргумент от противното съдът намира, че по отношение на него
следва да се приложи основната родова подсъдност на районен съд по чл. 103 от ГПК. За
подсъдността на втория иск е налице специална правна норма уреждаща императивна
родова подсъдност на районен съд.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 175/2021г. по описа на ВОС, на
основание чл. 118, ал. 1 от ГПК.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд - гр. Варна по компетентност, на основание чл.
118, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му
от ищците.
След влизане в сила на определението за прекратяване делото да се изпрати на
Районен съд-гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2