№ 37430
гр. С., 21.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20231110146096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление по чл. 410 ГПК от 17.08.2023 г., подадено от ... срещу П.
Д. Д., с което се претендира сума в размер на 3990,80 лева, представляваща вземане по
фактура № 3466896/12.04.2023 г., дължима по чл. 83,а л. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ за
периода 14.01.2023 г. – 15.03.2023 г. и сумата 121,66 лева, представляваща лихва за периода
25.03.2023 г. – 11.08.2023 г.
Съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 26619 от 05.09.2023 г.
Във възражение, подадено от длъжника, е посочено, последният е завел отрицателен
установителен иск срещу заявителя, предмет на който са сумите по издадената заповед за
изпълнение, като исковата молба по образуваното гр. д. № 34295/2023 г. на СРС, 165 състав,
е подадена преди заявлението по настоящото дело, с оглед на което и последното е
недопустимо.
Съдът констатира, че по искова молба от 20.06.2023 г. на П. Д. Д. срещу „...“ ЕАД и ...
е образувано гр. д. № 34295/2023 г. на СРС, 165 състав. И исковата молба се иска да бъде
признато за установено по отношение на ..., че П. Д. Д. не дължи сумата от 3990,80 лева,
претендирана по фактура № 3466896/12.04.2023 г., издадена по кл. № 530002255526.
В определение № 154 от 27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 769/2014 г. ВКС е приел, че
заповедното производство не може да бъде инициирано и да постигне последиците си
тогава, когато между заявителя и длъжника има спор по съществуването на задължението.
Правната уредба на това производство има своето основание в облекчаване на съдебната
процедура и намаляване на съдебните разноските, възлагани в тежест на длъжника, когато
той не изпълнява задължението, макар че не оспорва възникването и съществуването му.
Ако е налице правен спор между страните по правоотношението, кредиторът не може да се
възползва от облекчената процедура по чл. 410 и сл. ГПК, а следва да избере исковия път за
защита. Ако въпреки наличието на спор бъде издадена заповед за изпълнение, тя не влиза в
1
сила, дори длъжникът да не е направил възражение по чл. 414 ГПК. В този случай
заведеният от длъжника отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането е
винаги допустим, недопустим е образуваният впоследствие процес по установителен или
осъдителен иск на кредитора и именно той следва да бъде прекратен на основание чл. 126
ал.1 ГПК.
Съдът констатира, че образуваното гр. д. № 46096/2023 г. на 82 състав е второ по ред
и като съобрази разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, според която когато в един и същ съд
има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-
късно заведеното дело се прекратява служебно от съда намира, че делото следва да бъде
прекратено, а издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК обезсилена.
Така мотивиран, СРС, 82 състав, на основание чл. 126 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 46096/2023 г. на СРС, 82 състав, на
основание чл. 126 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
26619 от 05.09.2023 г., издадена по гр. д. № 46096/2023 г. СРС, 82 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2