Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../20.12.2019 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА и прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от съдия С. Сандева КАНД
№ 147 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „СВОБОДА“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ул. „Калиакра“ №57, представлявано от изпълнителния директор С.Д.Щ., срещу
решение №10/04.01.2019 г., постановено по НАХД № 1171/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич. В жалбата
се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй
като предписанията на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич са нищожни и не
пораждат правнообвързващо действие. Излагат се доводи, че част от трудовите
правоотношения с работниците не са прекратени, а предписанията с правно
основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ касаят само неизплатени трудови
възнаграждения след прекратяване на трудовото правоотношение. На второ място се
сочи, че предписанието е нищожно, тъй като с него е определен невъзможен срок
за изпълнението му. Счита се също
така, че дружеството е санкционирано за деяние, което не съдържа признаците на
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, тъй като работодателят има задължение да плати
всички дължими възнаграждения на един работник независимо от периода, за който
се дължат. Твърди се, че съдът по недопустим начин е
разместил доказателствената тежест и е постановил решението си при липса на
доказателства за неизпълнение на предписанията. Излагат се доводи и за немотивираност
на съдебното решение. На последно място се сочи, че неправилно
наказващият орган е издал тридесет отделни наказателни постановления вместо да
издаде едно такова, в което да се опишат всички нарушения и да се определи една
санкция. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Добричкият административен съд, като взе предвид доказателствата
по делото и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгласно
чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С оспореното наказателно постановление № 08 – 001002/353
от 13.08.2018 г. на “Свобода” АД е наложена имуществена санкция от 1 500 лева
на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ за това, че в
качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 25.05.2018 г. задължително
предписание по т.14 от протокол с изх. №ПР1815113/21.05.2018 г., а именно: да
изплати уговореното трудово възнаграждение за м. август 2016 г. на описаните в
т.14 от протокола работници и служители. В наказателното постановление е отразено,
че на 01.06.2018 г. е извършена проверка в кожухарска фабрика, находяща се в
гр. Добрич, стопанисвана от „Свобода“ АД. Връчена е призовка на изпълнителния
директор на дружеството да се яви на 05.06.2018 г. и да представи описаните в
призовката документи. В посочения ден не се е явил представител на дружеството и
не са представени доказателства и писмени обяснения. В тази връзка е издаден
АУАН №18068905/15.06.2018 г., а след това и обжалваното наказателно
постановление.
С обжалваното решение
районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки че е издадено при
спазване на процесуалния и материалния закон. Счел е за неоснователно възражението на
касатора за изтичане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушителят
е открит на датата на извършване на проверката на 06.06.2018г., а АУАН е
съставен на 22.06.2018г. Приел е, че в случая не се касае за множество
нарушения, а за едно единствено нарушение – неизпълнение на задължително предписание
на контролен орган, което е основание за налагане на едно наказание. Отхвърлил
е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че за едно и също нарушение
са наложени множество санкции по съображения, че всеки един пункт от дадените
предписания осъществява състав на отделно нарушение и наложените наказания не
подлежат на кумулиране по чл.18 от ЗАНН. Не е споделил довода за неяснота на
процесното нарушение, тъй като в протокола със задължителни предписания, към
който препращат и АУАН, и НП, са описани поименно работниците и служителите,
както и дължимото им трудово възнаграждение. Счел е, че нарушението не може да
се преквалифицира по
привилегирования състав на чл. 415в от КТ, тъй като не е отстранено веднага
след констатирането му. Изложил е доводи, че
наличието на специална правна уредба в КТ изключва приложението на общата норма
на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че нарушението е правилно квалифицирано, а наложената
минимална санкция е съобразена по вид и размер с предвидените в закона, поради
което НП следва да бъде потвърдено.
Съдебното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Районният съд е събрал и обсъдил всички необходими, относими
и
допустими доказателства и въз основа на тях е извел
правилни и законосъобразни фактически и правни изводи,
които
се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.
Неоснователно е възражението
на касатора, че наказващият орган е процедирал неправилно, като въз основа на
един единствен протокол е издал 30 предписания и съответно 30 наказателни
постановления, вместо да издаде едно предписание за целия период, предмет на
протокола, и едно наказателно постановление. За констатираните при извършената
проверка нарушения на трудовото законодателство са издадени 30 предписания,
като всяко предписание обхваща отделни нарушения на трудовото законодателство,
състоящи се в неизплащане на начислени трудови възнаграждения на работници и
служители на дружеството за конкретно определени месеци за процесните 2015 -
2017 г. Всяко едно от дадените предписания съдържа конкретен срок за
изпълнение. Неизпълнението на предписанието в този срок представлява отделно
нарушение. От съдържанието на протокола от 21.05.2018 г. може да се направи
извод, че с него са издадени 30 броя индивидуални административна акта, които
технически са обединени в един документ. Неизпълнението на всеки един от тях
влече след себе си самостоятелна административнонаказателна отговорност за
работодателя, като нормата на чл. 26, ал. 1 от НК е неприложима в
административнонаказателното производство с оглед на съществуващата разпоредба
на чл. 18 от ЗАНН.
С предписанието по т. 14 от протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 год. е даден
срок на работодателя да изпълни задължението си за заплащане на уговореното
трудово възнаграждение за м.август 2016 г. Задължението не е изпълнено в този
срок, което е довело до ангажиране на административнонаказателната отговорност
на дружеството.
Без правно значение са възраженията за нищожност
на предписанието, тъй като то не е предмет на спора и не подлежи на инцидентен
съдебен контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство. Освен
това от данните по делото е видно, че с влязло в сила решение № 102/ 22.03.2019
г. по адм. дело № 55/ 2019 г. Добричкият административен съд е отхвърлил като
неоснователна жалбата на касатора за прогласяване на нищожността на
предписанието, което е още едно основание за недопустимост на съдебната
проверка на акта.
Не може да се сподели възражението на
касатора, че общият размер на наложените санкции с издадените 30 наказателни
постановления е в противовес с понятието за правова държава и справедливост,
тъй като не преследва легитимната цел на санкцията. Преценката за тежестта на
наложеното наказание се извършва по правилата на чл. 27 от ЗАНН - в границите
на наказанието, предвидено за извършеното нарушението, като се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Определеното от наказващия орган наказание е в минимално
предвидения от закона размер и е съобразено с конкретните данни по делото.
Неоснователно е възражението на касатора,
че не може да се извлече какво е конкретното нарушение, за което се налага
наказанието. Правилно е становището на районния съд, че в АУАН и НП ясно е
изписано в какво се състои неизпълненото предписание, месеца, за който не е
платено трудовото възнаграждение, доказателствата, въз основа на които е
установено. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че препращането
към протокола, в който са изброени поименно работниците и служителите, както и
дължимото им трудовото възнаграждение, не е процесуално недопустимо и не
съставлява съществено процесуално нарушение, след като той е неразделна част от
административнонаказателната преписка.
Не може да се сподели и доводът на
касатора, че НП е издадено на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 404,
ал. 1, т. 12 от КТ. Вярно е, че предписанието е издадено на основание чл. 404,
ал. 1, т. 12 от КТ, тъй като част от трудовите договори на лицата, на които не
е платено трудовото възнаграждение, са били прекратени. Посочената норма е
приета през 2017 г. с цел изрично да се укаже на работодателите, че
задължението за заплащане на трудовите възнаграждения не отпада с
прекратяването на трудовото правоотношение. От значение в случая е нормата на
чл. 399, ал. 1 от КТ, съгласно която цялостният контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика. Именно в тази връзка е и правомощието на „Инспекция по труда“ да дава
предписания при нарушение на трудовото законодателство.
Неоснователно е също така възражението, че
съдът е разместил доказателствената тежест. ДРС е анализирал събраните пред
него писмени и гласни доказателства, от които еднопосочно се извежда
заключението, че предписанията не са били изпълнени. Съдържанието на протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 г. не е оспорено, нито са представени
доказателства, които да го опровергават, поради което правилно районният съд се
е съобразил с фактическите констатации в него. Доказателства за обратното не са
представени и пред касационната инстанция, поради което изводите на ДРС, че
нарушението е установено по безспорен и категоричен начин, са обосновани и
законосъобразни.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното
решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и данните по
делото, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/04.01.2019 г., постановено
по НАХД № 1171/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: