Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Търговище,
03.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищки окръжен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември,
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.ПЕТРОВА
със
секретаря Станка Желева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 202
по описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното
Иск за сумата 30000 лв. и иск за сумата 12742 лв. с правно основание чл. 49
във връзка с чл.45 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът – С.П.С. *** – твърди, че живее
в гр.Търговище, но в с.Певец има къща, която посещава няколко дни през
седмицата. Пътува до там с колело. На
4.06.2013г. тръгнал към селото около 9,00ч., като навлязъл в него от към ул.
„Васил Левски”. Още преди години, по тази улица, Общината предприела ремонт на
пътното платно и разровила асфалта, като участъкът след табелата за начало на
селото до първата къща бил изцяло разоран, асфалтът махнат и пътят разкопан, на
бабуни и дупки. По късно обаче Общината не продължила ремонта и оставила така
трасето в продължение на месеци и години, като и към момента този участък
останал така разбит. С времето, от дъждовете и вятъра и от движението по него, пътят
още повече се влошил. В този участък на пътя няма тротоар. Около 10,30ч. стигнал
до описания участък. Времето било хубаво и топло, а пътят сух, знаел, че там е
опасно за преминаване и поради това внимавал много да не падна. Точно пред
къщата на ул. „Васил Левски“ № 2, въпреки вниманието му обаче, в един момент,
колелото попаднало на неравност, залюляло се а той политнал и паднал на земята.
При падането ударил главата си в бордюра. В резултат на това получил тежка
черепно мозъчно травма, контузия на главата и тялото, счупване на черепа в
лявата слепоочна област, мозъчна контузия, дифузна травма на главния мозък.
Загубил съзнание и преминаващи на близо съседи го намерили и откарали в болница,
където прекарал 26 дни. Лечението му у дома продължило още шест месеца. По
време на престоя в болницата получил и двустранна хипостатична пневмония и
преврален излив, което наложило торакоцентеза в дясно. Във връзка с
изкуствената белодробна вентилация е изведена трахеосомна канюла. В резултат на тези увреждания бил на специален
режим на хранене и движения. Пазел се много от всякакви атмосферни влияния и
болести, приемал лекарства. След травмата и до момента не се чувства добре.
Станал много раздразнителен и напрегнат. Изпитвал непрекъснато чувство на страх
и напрежение. Силно стеснил социалните си контакти и приятелския си кръг, сринал
се психически и емоционално. Преди падането бил жизнен и здрав, пълноценен
човек. Работел тежка физическа работа в стопанския си двор без проблеми. Нямал
проблеми с равновесието и контрола на крайниците. След падането получил 36%
увреждания, за което има и решение на ТЕЛК, има непрекъснато главоболие,
изтръпвания и чувство на умора в долните крайници. Това ми състояние е трайно и
необратимо. Аз вече няма да мога да бъда пълноценен здрав човек и да работя
работата си.
Всичко това счита, че е по вина на
Общината неотремонтирала пътя, поради което моли същата да бъде осъдена да му
заплати сума в размер на 30 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпените от него болки и страдания както и сумата в размер на 12 742
лв. мораторна лихва върху тази сума от деня на увреждането – 04.06.2013г. до
завеждането на исковата молба както и лихва за забава върху главницата от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Този иск е предявен алтернативно
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ София предвид характера на процесния
път/общински или републикански/ и органа задължен да подържа пътната настилка в
с. Певец, община Търговище.
Ответникът - Община Търговище, в отговора
представен в срока и по реда на чл.131 от ГПК счита така предявеният иск за
неоснователен и недоказан. Възразява, че увреждането на ищеца се е случил на
републикански път ІІІ-5102, съгласно Решение 0 945 на МС от 01.12.2004г.
за утвърждаване на списъка на републиканските пътища. Управлението на републиканските пътища е възложено на
Агенция "Пътна инфраструктура", а не на общината /чл. 19 ЗП/.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността
върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху
същите е определена държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват
от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Съобразно дефинитивните норми
на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата
"поддържането" включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишната нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности, а "текущият ремонт"
включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните
принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя. В разпоредбата на
чл. 48, т.1, б."б" от ПГТЗП, е записано, че организирането на
дейностите по поддържане на пътищата са задължение на Агенция "Пътна
инфраструктура" (Изм. бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.), а към
датата на увреждането - 04.06.2013 г.(Изм. ДВ, бр. 79/2008 г., в сила от 09.09.2008
г.) Националната агенция "Пътна инфраструктура", за платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и
селищните образувания. Тъй като в случая се касае до настъпване на вреди именно
в резултат на неизпълнение на задължение за поддържане и ремонт на платното на
републикански път в границите на село не съществува основанието по чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на Общината.Предвид всичко това се иска отхвърляне
на иска като неоснователен и недоказан.
Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“
София, в отговора представен в срока и по реда на чл.131 ГПК оспорва изцяло
така предявения иск по основание и размер. Излага съображения, че агенцията
няма вина за настъпилите увреждания тъй като ищецът е карал колелото си в
лявата/вместо в дясната/ лента на път ІІІ-5102 в нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП, поради което сам е станал причина за падането и претърпените от него
вреди.
При неприемане на това становище,
алтернативно се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца в размер на 90% , тъй като неговото поведение е основна причина за
причиняване на въпросните вреди.
Прави се възражение за изтекла
давност по отношение на претендираните мораторни лихви в размер на 12 742
лв. - от деня на увреждането до предявяване на исковата молба, с оглед
разпоредбата на чл.111, б „в“ от ЗЗД.
Съдът, след като се съобрази с
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
На 04.06.2013г.
в около 10,30 ч. ищецът навлязъл в с.Певец по ул. „Васил Левски“ в посока
гр.Търговище - с.Певец, карайки колело. Пътят бил разкопан /махнат асфалтовия
слой/. Точно пред къщата на ул. „Васил
Левски“ № 2, въпреки вниманието му обаче, в един момент, колелото попаднало на
неравност, залюляло се а той политнал и паднал на земята. При падането ударил
главата си в бордюра. В резултат на това получил тежка черепно мозъчно травма,
контузия на главата и тялото, счупване на черепа в лявата слепоочна област,
мозъчна контузия, дифузна травма на главния мозък. Загубил съзнание и
преминаващи на близо съседи го намерили и откарали в болница, където прекарал
26 дни. Лечението му у дома продължило още шест месеца.
От изслушаната
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният път е Републикански път ІІІ-5102
Мировец-Буховци-Острец-Надарево-Дългач-Певец /Преслав-о.п.Търговище/ в
границите на населеното място - с.Певец. По програма „Регионално развитие“ е
започната през 2011г. рехабилитация на републиканския път, като ЛОТ 22 „Рехабилитация
на път ІІІ-5102 Мировец-Буховци-Острец-Надарево-Дългач-Певец
/Преслав-о.п.Търговище/ от км. 4+410.90 до към 28+825.54 с дължина 24,415 км.,
област Търговище“ с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ и изпълнител ДЗЗД
„Път-понс-Строй“ – гр.София.Договора е прекратен на 04.06.2012г. поради
забавено изпълнение. За осигуряване на безопасно движение и консервиране на
обекта за зимния период на 2012/2013г., след проведена процедура по ЗОП е
сключен договор с „Автомагистрали-Черно
море“ АД гр.Шумен за извършване на следните СМР: превоз на излишна земна
маса;изкърпване на единични дупки с асфалтова смес; направа на хоризонтална маркировка.Въпреки
това състоянието на път ІІІ-5102 е изключително лошо, тъй като съществуващата
асфалтова настилка е фрезована и върху нея не са полагани нови асфалтови
пластове, има ръбове по пътното платно, пътното платно е изровено.
Разпитан в о.з. вещото лице е
обяснило, че при фрезоването на асфалта
се
оставят следи 1-2 см. В случая обаче е налице фрезоване което е отнело 7-8
сантиметров пласт от пътя в резултат на което се е получил бордюр с такава
височина.Тъй като това състояние на пътя е доста дълго време, то тези следи са
уголемени в резултат на постоянната корозия на пътната конструкция.
От изслушаната съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат
на падането от велосипед С. е получил тежка
черепно мозъчна травма –отоци и рани по лицето, линейно счупване на лявата
слепоочна кост, мозъчна контузия, дифузна травма на главния мозък, изпадане в
пълно безсъзнателно състояние. В резултат на травмата се получили белодробни
усложнения – двустранна хипостатична пневмония и плеврален излив.
Лечението на пострадалия по отношение
на черепно мозъчната травма е било медикаментозно. По отношение на белодробните
усложнения лечението е било оперативно – торакоцентеза в дясно за евакуация на
излива в гръдната кухина.Във връзка със затрудненото дишане пострадалия е бил
поставен на изкуствена белодробна вентилация – изведена трахеостомна канюла.
Получените травми на главата, лицето,
черепа, главният мозък и по полученото усложнение от страна на белия дроб са свързани
със силни болки за продължителен период от време. При претърпяната мозъчна
контузия има ограничено увреждане на главния мозък със загиване на нервни
клетки, които не се възстановяват и при най-добро лечение. За в бъдеще
пострадалият ще се оплаква от упорито главоболие, световъртеж, безсъние,
емоционална лабилност, лесна уморяемост при умствен труд, нарушена
концентрация, оплаквания които могат да останат до края на живота.
По делото са изслушани и трима свидетели, като
от показанията на св.Юлиян Кавунски, се установява, че същият добре познава
ищеца. На процесната дата го намерил паднал в безпомощно състояние на около 500
м. от табелата на селото – посока влизане в селото от гр.Търговище, от дясната
страна на пътя, като на ръба си бил ударил главата. Пътното платно, по което се
движил ищецът, година преди това било изровено и подготвено да се постави
асфалт.Дълбочината на изкопаното била около 10 см. Така в края на подготвения
за поставяне на асфалт участък и неизкопания от пътя асфалт се образувал
бордюр, на който именно си ударил главата С.. Свидетелят заявява, че тъй като
пътят е много лош от там не минават хората от селото. По отношение велосипеда
на пострадалия, свидетелят е категоричен, че това е здрав велосипед с годни
спирачки и здрава конструкция, тъй като това било констатирано от огледа на контролните
органи на КАТ дошли на произшествието. На свидетелят бе предоставена снимка,
намираща се на л.148 от делото, приложена към заключението на
съдебно-техническата експертиза, на която същият уточни отново къде е намерил
падналия ищец – в дясната половина на пътното платно в края на първата къща на
ул. „В.Левски“.
Свидетелката Сребренова – дъщеря на
ищеца – дава обяснения във връзка със здравословното състояние на своя баща след
изписването му от болницата и до настоящия момент. До инцидента С. въпреки 70
годишен е бил напълно здрав, не се е оплаквал от никакви заболявания. Не е пиел
лекарства дори против главоболие.Работил е като строител и поправял на покриви.
Освен това е имал вила в покрайнините на град Търговище където е отглеждал
животни и зеленчуци. Обработвал е двора и на къщата в с.Певец. След злополуката
ищецът е ограничил почти всички контакти с външни хора като контактувал само
със семейството си. Това се дължало на почти ежедневното главоболие и шум в
ушите което го карало да търси тишина и спокойствие, затова и след злополуката
живее на село. Напоследък същият изпада в кризи - прилошава му - губи
равновесие, трудно поема въздух и трудно преглъща, дори и без да се храни. Не
може сам да се придвижи до града а още по-малко да управлява велосипед.
Свидетелят Тодор Тодоров - зет на
ищеца - подържа близки отношения с ищеца. На него първи се обадили за инцидента,
че зет му бил паднал в началото на селото Заедно са работили - поправяли са
покриви. Бил е в перфектно здраве. Завиждал му тъй като редовно спортувал -
правел лицеви опори и бягал, не пиел и не пушел. Грижил се за животни на вилата
си край гр.Търговище след това отивал в къщата, в с.Певец където отново
отглеждал животни и зеленчуци. Сега нещата коренно се променили, много време
минало от инцидента, но той не се оправял. Вземал много лекарства, трудно се
движел а здравословното му състояние се влошавало.
От така събраните доказателства съдът
приема за безспорно доказано, че ищецът се е движил в дясното пътно платно и е
паднал от велосипеда си в края на първата къща на ул. Васил Левски в с.Певец,
попадайки на неравност от фрезования на това место път.
От тази безспорна фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове
против община Търговище, алтернативно против Агенция „Пътна инфраструктура“
София за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца, с
правно основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД. За да са основателни
така предявените искове е необходимо да са осъществени от един от ответниците
по делото, елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане –
да са възложили на някого някаква работа и да е причинена вреда при или по
повод на тази работа, чрез действие или бездействие, което да е противоправно, извършено
виновно и довело до настъпване на вредата.
Нанесената вреда и претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на
падане от велосипед на ул. Васил Левски в с.Певец, община Търговище на
04.06.2013г. на неравност образувана от фрезоването на пътя /подготовка за
асфалтирането му/, са безспорни.
Спорът е, кой е виновен за това и
кой следва да обезщети вредите.
От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че процесният път е Републикански път ІІІ-5102
Мировец-Буховци-Острец-Надарево-Дългач-Певец /Преслав-о.п.Търговище/ в
границите на населеното място - с.Певец. По програма „Регионално развитие“ е
започната през 2011г. рехабилитация на републиканския път, като ЛОТ 22
„Рехабилитация на път ІІІ-5102 Мировец-Буховци-Острец-Надарево-Дългач-Певец
/Преслав-о.п.Търговище/ от км. 4+410.90 до към 28+825.54 с дължина 24,415 км.,
област Търговище“ с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ и изпълнител ДЗЗД
„Път-понс-Строй“ – гр.София. Договорът е прекратен на 04.06.2012г. поради
забавено изпълнение. За осигуряване на безопасно движение и консервиране на
обекта за зимния период на 2012/2013г., след проведена процедура по ЗОП е
сключен договор с „Автомагистрали-Черно
море“ АД гр.Шумен за извършване на следните СМР: превоз на излишна земна маса; изкърпване
на единични дупки с асфалтова смес; направа на хоризонтална маркировка. Въпреки
това състоянието на път ІІІ-5102 е изключително лошо, тъй като съществуващата
асфалтова настилка е фрезована и върху нея не са полагани нови асфалтови
пластове, има ръбове по пътното платно, пътното платно е изровено.
С оглед вида на пътя и съгласно
разпоредбата на чл.19 от Закона за пътищата /ЗП/ управлението на
републиканските пътища е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“, а
собственикът на този вид пътища е Държавата. Съгласно разпоредбата пък на чл.30
от същия закон изграждането, ремонтът и поддържането на този вид пътища се
осъществява от тази агенция с наименование към деня на инцидента Национална
агенция „Пътна инфраструктура“. От доказателствата по делото се установява, че
в изпълнение на това свое задължение Агенцията е предприела ремонт на процесния
участък, но не го е завършила. Това неизпълнение на нейно задължение е довело и
до причиняване на вредата на ищеца.
Предвид това налице е възлагане от
страна на Държавата на Агенция „Пътна инфраструктура“ да управлява а с оглед на
това и да подържа и ремонтира процесния пътен участък в с.Мировец и поради
неизпълнение от страна на Агенцията на
това й задължение по повод на възложената работа са причинени и установените вреди на ищеца.
Осъществен е изцяло фактическия състав на разпоредбата на чл.49 ЗЗД, поради
което и така предявените искове са основателни по отношение на втория ответник А.
„П.и.“ г.
Исковете против Община Търговище
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с оглед горните обстоятелства.
При определяне размера на претендираните неимуществени вреди, съдът се
съобрази с обсъдените по горе доказателства за състоянието на ищеца –
психическо и физическо – след претърпения инцидент и до настоящия момент, вида,
характера и продължителността на претърпените физически и психически болки и
страдания както и със законовия критерий за определяне на техния размер – по
справедливост - визиран в чл.52 ЗЗД.
Ищецът е мъж на 74 години. Въпреки
своята не млада възраст същият преди инцидента е бил здрав и изключително
жизнен човек. Всяка сутрин е правил лицеви опори и е бягал за здраве, не е пиел
и пушил. Така подържаното здраве му е давало възможност да работи по ремонта на
покриви, отглеждал е животни и зеленчуци на вилата си край гр.Търговище и в къщата
си на с.Певец, като непрекъснато е управлявал велосипед.
След инцидента ищецът е претърпял тежка
черепно мозъчна травма –отоци и рани по лицето, линейно счупване на лявата
слепоочна кост, мозъчна контузия, дифузна травма на главния мозък, изпадане в
пълно безсъзнателно състояние. В резултат на травмата се получили белодробни
усложнения – двустранна хипостатична пневмония и плеврален излив. Болничното
лечение е продължило 26 дни. Лечението на черепно мозъчна травма е
медикаментозно. Двустранната хипостатична пневмония и превларен излив, наложили торакоцентеза в дясно /оперативна
интервенция/. Във връзка с изкуствената белодробна вентилация е изведена
трахеосомна канюла. Всичко това е било съпроводено със силни болки за
продължителен период от време. Следва лечение в домашни условия в продължение
на 6 месеца.
За размера на дължимото обезщетение съдът се
съобрази най-вече с последиците от така причинените наранявания. След инцидента
ищецът е станал друг човек. Вместо здравия и жизнен човек, осигуряващ си
допълнителни доходи и прехрана, той се е превърнал в немощен физически,
необщителен, с постоянни болки в главата и шум в ушите, затруднено дишане,
трудно преглъщане дори и без да се храни. Всички тези последици са с постоянен
характер, продължаващи вече четири години и половина. Това здравословно
състояние обаче ще се запази и за в бъдеще и значително подобрение не се
очаква, тъй като безвъзвратно е увреден един от жизнено важните органи в
организма – мозъка.
Като заключение следва извода, че
претърпеният от С. инцидент, променил
коренно живота му като го обрекъл на болки и страдания до края на дните му. Лишил
го от допълнителни доходи от социални контакти, от нормално съществуване.
Неоснователно е възражението на
ответната Агенциа „Пътна инфраструктура“ за намаляване на дължимото обезщетение
в резултат на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Същият
се е движил в правилната лента за движение в неговата посока. Нямало е участък
от пътя, който да е бил без неравности и дупки, които С. да избегне а от там да
избегне и инцидента с причинените му вреди. Видно от приложения снимков
материал към съдебно-техническата експертиза е видно, че другото платно на
процесния път е било осеяно с множество дупки, които също са предполагали
настъпване на инцидент.
С оглед на всичко това, настоящият
състав намира, че размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 30 000 лв. Сумата
следва да се изплати ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска –
21.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на иска за сумата
12 742 лв., представляваща обезщетение за забавено парично задължение за
минало време, на осн. чл.86 от ЗЗД, направеното възражение за изтекла давност е
основателно за периода преди 21.08.2014г. след изтичане на 3 години от датата
на предявяване на иска. Дължимата лихва за периода от 21.08.2014г. до
21.08.2017г. е в размер на 9151,08 лв. в какъвто размер следва да се уважи иска
а в останалата му част до пълния му размер от 12 742 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора Агенцията „Пътна инфраструктура“ София следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото съобразно
уважената част от исковете / 91,59%/ в размер на 1923,39 лв. Тъй като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса то на основание чл.78, ал.6 ГПК Агенцията следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Търговище държавна такса в размер
на 1566,04 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София, бул. „Македония“ №3, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД, сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от С. неимуществени вреди причинени
от падане на 04.06.2013г., вследствие на неравност на ул. Васил Левски
с.Певец част от републикански път ІІІ-5102 Мировец-Буховци-Острец-Надарево-Дългач-Певец
/Преслав-о.п.Търговище/ в границите на населеното място, дължаща се на
започнат, но незавършен ремонт ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането – 04.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 9151,08 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 21.08.2014г. до 21.08.2017г., на основание чл.86 ЗЗД, като в
останалата част иска до пълния му размер от 12742 лв. ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и сумата 1923,39 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК
направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София, бул. „Македония“ №3, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд Търговище държавна такса в размер на 1566,04 лв.
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове общо за
сумата 42 742 лв. с правно основание чл.49 и чл.86 ЗЗД от С.П.С. ***, с ЕГН ********** ***
като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд гр.Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: