№ 11306
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
и прокурора Д. С.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно
наказателно дело № 20241110207621 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, и след неговото
приключване намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е по чл.65от НПК и е инициирано по
повод подадени заявления от 22.05.2024г. и от 28.05.2024г. от Д. Г. Г., с
които лицето – молител, което е обвиняем по досъдебно производство №
3382-ЗМК-260/2024г. по описа на 07 РПУ-СДВР, прок. преп. № 2799/2024г.
на СРП, желае мярката му за неотклонение „задържане под стража” да бъде
изменена в по-лека.
В хода на съдебните прения служебният защитник адв. Д.а Г. с
подробни аргументи излага тезата, че към настоящия момент не са налице
доказателствени източници, правещи обоснована тезата на прокурора по
отношение на второто инкриминирано деяние, а с оглед обстоятелствата,
свързани с наказуемостта на първото деяние, срокът за задържане следвало
отдавана да е изтекъл. В лична защита обвиняемият Д. Г. поддържа казаното
от своя защитник и посочва, че също желае да бъде променена мярката му за
неотклонение, т. к. обстоятелствата не са такива, каквито са посочени по
делото.
Позицията на държавното обвинение е обратна на тезата на защитата и
обвиняемото лице, като прокурорът счита, че към настоящия момент са
налице доказателствени източници, които подкрепят неговата обвинителна
теза и моли молбата за изменение на мярката за неотклонение да бъде
отхвърлена.
В производството по чл.65 от НПК съдебният състав следва да провери
дали са налице към датата на произнасяне на състава законовите основания,
1
които обуславят евентуално продължаване на действащата мярка за
неотклонение „задържане под стража” или липсват такива основания, както и
налице ли са нови основания за промяната на мярката.
По делото е установено, че с постановление за привличане на
обвиняемо лице от 11.02.2024г. на Д. Г. Г. са предявени две обвинения, а
именно: за осъществяване на престъпление на 10.02.2024г. по чл.131, ал.1,
т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК и за престъпно деяние на 13.02.2024г. по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК. Това са актуалните обвинения, които действат спрямо
обв. Г. и за тези престъпления законът предвижда наказание „лишаване от
свобода”.
По отношение обосноваността относно авторството на
инкриминираното деяние, доказателствената съвкупност не е претърпяла
значителни промени спрямо датата, на която съставът на СРС е извършвал
преценка по реда на чл.64 от НПК на 13.02.2024г. дали са налице основанията
за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража”, като вече е
изготвена СППЕ на пострадалата А. Г.а и делото е изпратено на прокурора, с
оглед постъпили заявления от обвиняемото лице. Предходният съдебен
състав на първата инстанция, а след това и въззивният състав на СГС са
приели, че обосноваността за авторството на деянието продължава да
съществува и няма доказателствени източници, които да разколебават това –
нито са ангажирани такива от страна на защитата, нито са представени такива
от самия обвиняем, нито някой ги е събрал, вследствие на посочването им.
Това важи както за първото обвинение, така и за второто.
Тук следва да се акцентира върху тезата на обвиняемия Д. Г., че майка
му злоупотребява с алкохол. Въззивната инстанция, при проверка на
определението по чл.64 от НПК, изрично е посочила, че не майката
злоупотребява с алкохол, а вредната употреба на алкохол е при
обвиняемия Г.. Това всъщност се потвърждава и от заключението на
назначената СППЕ на свидетелката А. Г.а, като вещите лица категорично
сочат, че свидетелката Г.а не страда от психическо заболяване и няма данни
да е страдала от такова, което изключва нейната невменяемост, каквито
твърдения изказва адв. Г. и няма данни същата да злоупотребява или да има
зависимост към алкохол, или към ПАВ, от което следва, че показанията са
напълно валидни и следва да се приемат за достоверни, доколкото няма други
източници от доказателства, които да ги опровергават.
По отношение на реалната опасност от укриване или извършване на
престъпление следва да се посочи, че опасност от извършване на
престъпление се извежда от справката за съдимост, която сочи на интересни
и важни за настоящото производство факти – Д. Г. е осъден с присъда,
влязла в сила през 2015г. на шест години наказание „лишаване от свобода” за
причинявана на смърт, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, а
на 24.02.2022г. влиза в сила присъда спрямо обв. Д. Г., с която е осъден на
наказание три години „лишаване от свобода” при „строг режим за това, че се
2
е заканвал с убийство спрямо майка си А. Г.а. След като са изтекли съответни
периоди, в които е изтърпявал наказанията, нещата между Г. и майка му не са
се подобрили и същият не e предприел действия да преустанови каквито и да
е било криминални деяния по отношение на своята родственица и през
февруари 2024г. на свидетелката А. Г.а отново е нанесен побой от нейния
„възлюблен син” обв. Д. Г..
При тези факти, съдът не намира основания да ревизира изразеното от
съставите на СРС и СГС в производството по чл.64 от НПК становище, че
мярката за неотклонение, която следва да бъде изтърпявана е „задържане по
стража”, а срокът на задържане следва да бъде приет за разумен, доколкото
прокурорът твърди, че са извършени две деяния при условията на реална
съвкупност, като едното от тях е наказуемо с наказание до 6 години
„лишаване от свобода”.
Сочените от адв. Г. проблеми, свързани със СППЕ, касателно второто
обвинение, са въпроси по съществото на казуса, т. к. наличието или липсата
на основателният страх е правен въпрос.
Мерките за неотклонение, които биха могли по принцип да са
действащи спрямо един обвиняем, в ситуацията с Д. Г. Г. са безкрайно
неподходящи по две причини – мярката „домашен арест” и „подписка” на
адреса, на който живее пострадалата не биха могли да бъдат реализирани по
понятни причини, а по отношение на „парична гаранция” обвиняемият Г. не
работи, както е отбелязано и от въззивния съд при предходното произнасяне
по въпросите на чл.64 от НПК, и не би могъл да заплати паричната гаранция,
ако такава бъде определена. При така стеклите се обстоятелства, взетата
мярка за неотклонение „задържане под стража” следва да остане да действа.
По тези съображения и на осн. чл.65, ал.4 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявления от 22.05.2024г. и 28.05.2024г.
на Д. Г. Г. с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство
досъдебно производство № 3382-ЗМК-260/2024г. по описа на 07 РПУ-СДВР,
прок. преп. № 2799/2024г. на СРП, за изменение на действащата спрямо него
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
Определението може да се оспори с частна жалба и/или частен
протест в тридневен срок от днес пред въззивния съд – Софийски градски
съд, като в случай на жалба или протест НАСРОЧВА ДЕЛОТО за
разглеждане пред Софийски градски съд за 13.06.2024г. от 10:00 часа, за
когато страните са уведомени от днес и се считат за редовно призовани, а
обвиняемият да се осигури за нуждите на въззивното производство.
ПРЕПИС от определението, след влизане в сила, да се изпрати на
органите на досъдебното производство – за сведение.
3
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началника на Следствения
арест – за сведение за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4