№ 11297
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110156643 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. К. ЕГН ********** с предявен иск с правно
основание чл.22 ЗПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, срещу „................. за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата в размер на 70,92 лв. /след изменение на
размера на исковата претенция по реда на чл.214 ГПК, прието от съда в проведеното на
08.03.2023 г. открито съдебно заседание/, представляваща недължимо платени суми за
възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция №4177493/18.06.2021 г.
Ищцата твърди, че сключила с „........“ АД договор за паричен заем
№4177493/18.06.2021 г. за предоставяне на заем в размер на 400 лв., в чл.4 от който
било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение
под формата на гарант- две ф.......чески лица, поръчители или банкова гаранция в полза
на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите следвало да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, чийто нетен размер да е в размер на минимум 1000 лв., да
работи на безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР, или за
представи сключен договор за гарантиране задължението на дружеството. Поддържа,
че на същата дата сключила договор за поръчителство с ответното дружество, по
силата на който същото се задължавало да обезпечи вземанията на „........“ АД по
отношение на ищцата, като последната се задължавала да заплати на гарантиращото
дружество сумата в размер на 400 лв., разсрочена за плащане заедно с месечната
вноска по договора за кредит. Счита, че договорът е недействителен, тъй като ГПР не
1
бил посочен по компоненти, а като процент. Не било посочено как се съотнася
уговорения годишен лихвен процент за заема спрямо ГПР. Алтернативно поддържа, че
действителния размер на ГПР е в пъти по-висок от посочения в договора, с което
надхвърля максимално установения лимит в чл.19 ал.4 ЗПК. Поддържа, че в ЗПК е
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит, да извърши
оценка на кредитоспособността на заемополучателя, поради което и процесната клауза
на чл.4 е нищожна на основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр. чл.33 ал.1 ЗПК, както и като
неравноправна по см. на чл.143 ал.2 т.5 ЗПК. Поддържа, че с тези действия ответното
дружество е заобиколило .......скванията на ЗПК за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника. Поддържа, че самият договор за предоставяне на
поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като на потребителя не се
предоставя никаква услуга, а обезпечаването е единствено и само в полза на кредитора.
Сочи и за наличие на свързаност между дружествата „........“ АД и ответника „...........
ЕООД, като печалбата на ответника на ответника се разпределяла в полза на
едноличния собственик на капитала му, а именно - „........“ АД, поради което и счита
клаузата на чл.3 ал.1 от договора за поръчителство, установяваща задължение за
възнаграждение по същия следва да се прогласи за нищожна поради протИ.речие с
добрите нрави, в т.ч. и доколкото дължимото възнаграждение по договора за
поръчителство представлява половината от заемната сума. По изложените
съображения моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е
бил сключен договор с посочените в исковата молба параметри. По същество се
заявява, че предявените искове са неоснователни. Излагат се съображения, че
договорът е валиден, сключен при спазване императивните разпоредби на ЗПК на
принципа за спазена свобода на договаряне. Поддържа, че с представената гаранция
извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, поради което и не се регулира от
правилата на ЗПК, а от тези на ТЗ. Поддържа, че заемодателят е небанкова финансова
институция, поради което и отпуснатия кредит бил обезпечен като рисков. Твърди, че
договорът е съставен на ясен и разбираем език. Оспорва да е налице протИ.речие със
закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.23 ЗПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД:
За основателност на предявения иск ищцата следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че между страните има сключен договор за поръчителство
№4177493/18.06.2021 г. към договор за паричен заем №4177493/18.06.2021 г., с
твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице
2
твърдените пороци. Ответникът следва да докаже и правоизключващите и
правопогасяващите си възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално
уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват
добрите нрави, както и плащане.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се установява,
че между ищцата и „........“ АД е възникнало правоотношение по повод сключен
договор за паричен заем № 4177493/18.06.2021 г., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищцата сумата в размер на 800 лв. за срок от 24седмици,
при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 47,06 %, годишен лихвен процент
/ГЛП/ в размер на 40,00 %. Не се спори, че съгласно чл. 4от договора за паричен заем
било уговорено задължението на заемополучателя в тридневен срок от сключването на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две
ф.......чески лица – поръчители, които да сключат договор за поръчителство с
дружеството, като всяко от тях да отговоря на .......скванията да работи по безсрочен
трудов договор, месечният му осигурителен доход да бъде над 1000 лв., да не е
заемател или поръчител по друг договор с „........“ АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции,
или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
не по-лош от „редовен“, или 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата
от 879,12 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем, или 3. одобрено от заемодателя дружество – гарант,
което предоставя гаранционни сделки.
От представения заверен препис от договор за гаранция №4177493 се установява, че
при сключване на договора за паричен заем, между ищцата и ответникът „...........
ЕООД, чрез „........“, бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4177493, по
силата на който ответникът „........... ЕООД е поел задължение да обезпечи пред „........“
АД задълженията на ищцата по договора за паричен заем. Обезпечението се е
изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията
на ищцата, за което същата се е задължила да плати на гарантиращото дружество по
договора за гаранция сума в размер на 464,88 лв., която е разсрочена за изплащане,
заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за
гаранция, ишцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на „........“ АД,
което от своя страна, е упълномощено от ответника „........... ЕООД да събира в негова
полза сумите по процесния договор.
Прието е заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, от което се установява, че от дължимите суми по договора за
предоставяне на гаранция № 4177493 в общ размер на 464,88 лв. е изплатена от
ищцата на 18.06.2021 г. сума в размер на 70,92 лв. По допълнително поставения
3
въпрос, вещото лице изчислява, че ГПР по договора за паричен заем, като се включи в
него и годишното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е
283,07 %.
Преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит
и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора /източник в частност на претендираните от
заявителя вземания/, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави,
което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските
сделки /чл. 288 ТЗ/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 47,06 %, т. е. формално е изпълнено .......скването на чл.11,
ал.1, т.10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция,
сключен от потребителя с .............. ЕООД, което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
4
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От
служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "....... .............
.................... АД е едноличен собственик на капитала на "Ф............. България" ЕООД,
като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3,
ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, "........" АД е овластено да приема
вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е
известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства. Следва да се посочи, че с договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от
длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако
плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва
от деня на плащането. Следователно и доколкото по принцип договорът за
поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по силата на последния в
полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице,
поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този договор да е установен
като възмезден, но такова задължение следва да се установи за обезпечения кредитор
като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение.
Установяване на такова задължение в тежест на главния длъжник, следва да се приеме
и за сключено в разрез с добрите нрави.
От друга страна, анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става
ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи
още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице
гарант. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в протИ.речие с предвиденото в чл. 16
ЗПК .......скване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
В частност общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния
план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е
посочено и задължението за предоставяне на гаранция /седмичният размер на вноската
е начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и сумата от 19,37
лв. – ежеседмично дължимо възнаграждение за предоставяне на гаранция/. Плащането
на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР –47,06 %, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски.
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на .......скването на чл. 19, ал.
5
1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като
несъмнен разход действителният ГПР съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е значително завишен.
На фона на горното съдът намира, че независимо, че договорът за кредит и договорът
за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката
за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за
гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор
за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на гаранция, ведно с основното задължение по кредита.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване вземанията на "........" АД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК .......сквания, за да се включи в общия разход по
кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът
намира, че, макар формално договорът за паричен заем да покрива .......скуеми
рекв.......ти по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
.......скуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното протИ.речие или
подвеждащото оповестяване на това .......скуемо съдържание законодателят урежда
като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК.
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил .......скванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на .......скванията на чл. 11, т. 10 и 11
ЗПК /в този смисъл са решение № 261440/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др./. Следва да се отбележи, че
договорът, сключен между потребителя и "........" АД, и договорът, сключен между
потребителя и .............. ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система
от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността
6
на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за
предоставяне на гаранция е нищожен.
Между страните не се спори и от представените доказателства по делото се установява,
че в изпълнение на задълженията си по договора за гаранция, ищцата е заплатила на
ответника сума в размер от 70,70,92 лв. Предвид съображенията, изложени по- горе, то
плащането на сумата от 70,92 лв. /възнаграждение за предоставяне на гаранция/ е
осъществено по договор, който е недействителен. Поради това, искът се явява и
основателен, доколкото ответната страна не обоснова наличието на валидно
правоотношение, по силата на което да е настъпило имущественото разместване.
Предвид гореизложеното, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД сума в размер от 70,92 лв.,
представляваща предадена от ищецата на ответника сума при начална липса на
основание.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски се поражда
единствено за ищцата. Ищцата е представила доказателства за сторени разноски в общ
размер от 850 лв., от които за платена държавна такса – 50 лв., депозит за съдебно-
счетоводна експертиза – 300 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. Ответникът с отговора на исковата молба своевременно е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за основателно, предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото. В конкретния случай цената на предявения иск е в размер под 1000 лв.,
поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза на 400 лв. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
производството в размер от общо 750 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ........... ЕООД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. ............... ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. К. ЕГН
**********, съдебен адрес гр.София, ж.к.“................ търг.комплекс „С............“, офис
14, сумата от 70,92 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за
предоставяне на гаранция №4177493/18.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 19.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „........... ЕООД, ЕИК ............... ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. К. ЕГН ********** сумата от 750 лева разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8