Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.06.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
Нели Маринова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7173 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 10773/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 120 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „К.Р.“
ООД- *** /ЕИК********/ срещу Б.А.Д. /ЕГН **********/ установителен иск по
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.538, ал.1 ТЗ за признаване за установено, че Б.А.Д.
дължи на „К.Р.“ ООД сумата 230 лева, представляваща неизплатена главница по
Запис на заповед от 18.05.2018 г., ведно със законната лихва от 30.10.2018 г.
до окончателното й изплащане.
Постъпила
е въззивна жалба от „К.Р.“ ООД- *** /ищец
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за уважаване на иска като основателен.
Въззиваемата
страна Б.А.Д. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявен е
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният
от „К.Р.“ ООД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ е основателен.
Записът
на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент
на съдържанието, поради което и не е условие за действителност на ефекта. В
същото време записът на заповед се издава заради конкретни отношения между
издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена
сума.
При
възникнал спор между страните, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея
факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В
случая от страна на ищеца не е въведено твърдение в исковата молба за
съществуващо между праводателя му- джирант, и ответника каузално
правоотношение. Твърдение за наличието на такова правоотношение, основано на
договор за заем, за чието обезпечаване е издаден процесният менителничен ефект,
е направено от ответника в подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба.
В
хипотезата на предявен иск за вземане /вкл. и установителен иск по чл.422 ГПК/,
основано на запис на заповед, при липсата на своевременно въведени в процеса
твърдения за каузална обвързаност, за обезпечаване изпълнението на която е
издаден записът на заповед, е достатъчно да се докаже само редовността на
записа на заповед от външна страна, в какъвто смисъл са даденото в Тълкувателно
решение № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС- ОСГТК- т.17, тълкувателно разрешение и
постановената по приложението на чл.535 ТЗ константна практика на ВКС.
Ищецът-
джиратар по джиро на поемателя по записа на заповед /джирант/, за съществуване
на вземането по който предявява иска по чл.422 ГПК, не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на каузално право-отношение, във връзка с което е
издаден записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от
страните в производството по чл.422 ГПК, подлежи на доказване и каузалното
правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си, обуславящи претендираното,
съответно отричаното право.
Във
връзка с разпределение тежестта на доказване, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
основанието на вземането на ищеца- абстрактна правна сделка, в мотивите към
т.17 на цитираното ТР № 4/ 2014 г. на ВКС- ОСГТК е прието, че ищецът- кредитор,
дори да сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално
правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект.
Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата
на ответника- длъжник по записа на заповед. Ако той твърди същата кауза, на
доказване подлежат само релативните му възражения за несъществуване или
погасяване на вземането. Ако твърди различна кауза, съгласно цитираното ТР
всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза. Доказването на каузата на
ищеца в този случай, обаче, в съответствие с мотивите на цитираната т.17 от ТР,
се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита
и цели да обори доказвана от ответника, различна от действителната, каузална
причина за издаването на ефекта, респ. недължимост на вземането на това
основание, предвид правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи
възражения. В настоящия случай ответникът твърди наличието на каузално
правоотношение- договор за заем, но не ангажира никакви доказателства в
подкрепа на това твърдение, поради което и възраженията му касателно
валидността на такъв договор и неизпълнението му от праводателя на ищеца, не
подлежат на разглеждане по същество, респ. не могат да обосноват отхвърляне на
иска на това основание.
Предвид
посоченото по- горе, ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна менителничен ефект. Интерес,
но не и задължение, от установяване на каузална причина за
издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на
ответника, в случай, че същият твърди и доказва различна от действителната
каузална причина за издаване на менителничния ефект. 3а посочването на кауза,
но недоказването й, ищецът не може да бъде санкциониран с отхвърляне на иска,
основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника.
В
случая претендираното от ищеца „К.Р.“ ООД вземане се основава на издаден от
ответника Б.Д. /издател/ в полза на „К.“ ООД /поемател/ Запис на заповед с дата
18.05.2018 г., чиято автентичност не е оборена в хода на първоинстанционното
производство /при направено от ответника формално оспорване, неподкрепено с
доказателства/, който е прехвърлен с джиро от поемателя- джирант на ищеца-
джиратар на 11.09.2018 г.
Въз
основа на дължимата от съда формална проверка на редовността на процесната
ценна книга се налага приемането на извод за валидно възникване и съществуване
на спорното вземане от 230 лева- по Запис на заповед от 18.05.2018 г.
За
да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа визираните в
разпоредбата на чл.535 от Търговския закон ТЗ/ реквизити, като тяхната
кумулативна наличност обуславя валидността на менителничния ефект.
В
случая в представената ценна книга се съдържа наименованието “запис на
заповед”, както в заглавието на акта, така и в текста на същия. Налице е
безусловна клауза за плащане на определена парична сума. Издателят Б.А.Д. се е
задължил безусловно и неотменимо, без протест да заплати на поемателя „К.“ ООД
сумата 230 лева. Като място на издаване на ценната книга и като място на
плащането е посочен гр. София. Менителничният ефект е издаден на 18.05.2018 г.,
като е положен подпис от Б.А.Д. /чието авторство не е оборено/. Падежът му е
определен съобразно разпоредбата на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ- на предявяване, каквото
е извършено на 3.07.2018 г.
Тъй
като представеният запис на заповед съдържа всички законо-установени реквизити,
дадени кумулативно, същият е действителен и е породил валидно менителнично
задължение. Вземането за претендираната от заявителя в заповедното производство
и ищец в настоящото производство сума е ликвидно и изискуемо, като няма
безспорни данни и доказателства да е било погасено от длъжника- издател на
ценната книга. Същото е валидно прехвърлено с джиро на 11.09.2018 г. от
поемателя „К.“ ООД на ищеца по настоящото дело “К.Р.“ ООД, което не подлежи на
съобщаване на длъжника, като няма основание за приемането на извод, че не е
породило целеното правно действие.
Изложеното
обосновава извод на въззивния съд, че спорното менителнично вземане съществува,
поради което и установителният иск по чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ неправилно е
отхвърлен с обжалваното решение.
Неоснователно е възражението на ответника Б.Д. за погасяване на процесното
вземане по давност, тъй като
приложим в случая е визираният в чл.531, ал.1 ТЗ специален тригодишен давностен
срок, който към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, когато е
прекъсната давността, не е изтекъл. При уговорен падеж „на предявяване“
/чл.486, ал.1, т.1 ТЗ/, какъвто е настоящият случай, предявяването е
предпоставка за настъпване изискуемостта на вземането и съответно за изпадане
на длъжника в забава. Процесният менителничен ефект е предявен на 3.07.2018 г.,
а заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 30.10.2018 г., когато приложимият
давностен срок не е изтекъл, поради което и вземането не е погасено по давност.
Независимо, че в настоящия случай нормата на чл.531, ал.2 ТЗ е неприложима, тъй
като е предявен иск против прекия длъжник по ценната книга, а не иск на
приносител на менителница срещу джирантите и срещу издателя на менителницата,
т.е. срещу лица, различни от прекия длъжник, следва да се отбележи, че не е
изтекла и специалната едногодишна давност за предявяването на менителнично вземане.
Изложеното
обосновава извод на въззивния съд, че спорното менителнично вземане не е
погасено по давност, поради което и установителният иск по чл.422 ГПК вр.
чл.535 ТЗ като основателен и доказан следва да бъде уважен.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното първо-инстанционно решение като неправилно
следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за присъждане
на процесната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи да заплати на ищеца сумата 385
лв.- разноски за първо-инстанционното производство /25 лв.- държ. такса, и 360
лв.- заплатено адв. възнаграждение/, и сумата 25 лв.- разноски за заповедното
производство /държ. такса/. Други разноски за заповедното производство не
следва да бъдат присъдени на заявителя /ищец/, тъй като не е надлежно
документирано договарянето на адвокатско възнаграждение в претендирания размер
от 480 лв. между страните по мандатното правоотношение. Разноски за въззивното
производство от въззивника не са поискани, поради което и такива с настоящото
решение не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
28.03.2020 г., постановено по гр. дело № 10773/ 2019 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 120 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявения от „К.Р.“ ООД- *** /ЕИК********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ, че Б.А.Д. /ЕГН **********/
дължи на „К.Р.“ ООД- *** /ЕИК********/
сумата 230 лева /двеста и тридесет
лева/- задължение по Запис на заповед от 18.05.2018 г., с падеж на предявяване,
предявен на 3.07.2018 г., прехвърлен с джиро, ведно със законната лихва от
30.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
12.11.2018 г. по гр.д.№ 69500/ 2018 г. на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА Б.А.Д. /ЕГН **********/
да заплати на „К.Р.“ ООД- *** /ЕИК********/
сумата 385 лв. /триста осемдесет и
пет/- разноски за
първоинстанционното производство, и
сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/- разноски за заповедното производство,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.