№ 3903
гр. В. 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20243110100032 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от „Д.Т." ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ************** срещу „Е-М.****" ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление: *********************, за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника в размер на сумата 1549.46 лв.
/хиляда петстотин четиридесет и девет лева и 0.46 ст./ с ДДС, представляваща незаплатена цена за
доставена стока /консумативи+опаковъчни материали/, за което е издадена Фактура №
**************., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: бил е
търговски представител на Е.е. ООД в офис В. пазар „М.". На 21.04.2023г. подал тримесечно
предизвестие за прекратяване на договорните отношения с „Е.е." ООД. След прекратяване на
договорните отношения, ответното дружество поело управлението на разработения обект. Между
страните била постигната договореност за закупуване от ответника на всички консумативи - кутии,
пликове, аерофолио, хладилни кутии, стикери и други опаковъчни материали, които останали в
офиса на пазар „М.". На 21.08.2023 г., на посочена от управителя на „Е-М.****" ЕООД електронна
поща е изпратена фактура № ************ г., в която са посочени количество и цена на всеки един
консуматив. Неплатеното задължение към настоящия момент възлиза на исковата сума. Въпреки
приемането на стоката и изправността на ищеца, до настоящия момент ответникът - купувач не е
изпълнил оставащото непогасено задължение за плащане на дължимата цена на предадената стока.
Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от получаване на реално
изпълнение. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца
е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 14861/2023г. по описа на ВРС, по
което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така
издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Ето защо обективира искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва по основание и размер заявената претенция. Сочи, че между страните не е постигната
договореност за покупко-продажба на консумативи на претендираната стойност. Твърди, че е
платил всички налични материали в офиса за сумата от 400 лева, които са предадени на управителя
на ищцовото дружество, който се е задължил да издаде фактура, което не е сторил. Оспорва да са
му предадени описаните във фактурата консумативи. Оспорва, че ищецът е притежавал правото на
собственост върху изброените от него вещи във фактурата по мярка и количество. Оспорва да е
признал задължението. Моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
1
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 15.11.2023г. ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК, като в негова полза е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7041 от 16.11.2023г. по ч.гр.д. №
14861/2023г. по описа на ВРС, за парично задължение, предмет на предявения иск в рамките
на настоящото исково производство. Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал
възражение в рамките на законоустановения срок.
Не е спорно, че ищецът е бил търговски представител на Е.е. ООД в офис В. пазар
М., като след преустановяване на договорните отношения, представителството е поето от Е-
М.**** ЕООД, ЕИК: ***********. Това се установява и от приложените доказателства
Кореспонденция по ел. поща от дата /л.5 от делото/; Анекс към договор от 11.07.2023г.;
Протокол № ************; Фактура № *************.; Споразумителен протокол съгласно
Договор за представителство от 24.07.2023г.; Фактура № *************г.; Фактура №
***************
Видно от т.8 от Анекс към договор от 11.07.2023г., сключен между Е.е. ООД и Е-
М.**** ЕООД, при прекратяване на Договор по чл.22 ЗПУ за изпълнение на универсални и
неуниверсални пощенски услуги от 11.07.2023г., Е. се задължава да изкупи от партньора
наличните опаковки на цената на закупуването им от доставчик.
Представено е надлежно заверено копие на Фактура № **************. на стойност
1549.46 лв. с ДДС, с падеж 04.09.2023г., едностранно подписана от ищеца. Фактурата е
издадена от ищеца, в качеството му на доставчик на стоки. Получател на стоките е Е-М.****
ЕООД, ЕИК: ***********.
Представена е кореспонденция между страните относно издадената фактура.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, за установяване наведените
от него фактически твърдения досежно обстоятелствата по предаване на стоката.
Св. К.М. /без родство/ познава Я. от четвърти клас. Приятели са. В момента Я. е
таксиметров шофьор. Преди това имал офис на „Е.", който затворил 2023г., юли месец.
Освободил офиса и го предал на едно момиче, което работело при него. Бил свидетел на
предаване на офиса. С още един приятел му помогнали при изнасянето. Изнасяли маси,
столове, компютри. Оставили чували, опаковки, които били в единия край на залата. Св.
започнал да ги изнася, но Я. го спрял и му казал, че тези неща остават в помещението,
защото такава е уговорката с момичето, което поема офиса от него. Изнесли офиса в
рамките на около 4-5 часа. Когато се върнали около полунощ, там ги чакало едно момиче,
въпросното, което поело офиса, с едно много младо момче. Я. заедно с момичето влезли в
офиса. Огледали помещението. Спрели се там, където били рафтовете и Я. й показал
опаковките, които останали. След това си стиснали ръцете. Св. бил отвън, но вратите на
офиса били отворени и всичко се виждало вътре в помещението.
От копие на прокурорска преписка № 16854/2023г. на ВРП се установява, че
преписката е заведена по сведение на Е.И.М.. На Я. Л.И. е съставен протокол за
предупреждение на основание чл.65 ЗМВР.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Настоящата инстанция приема, че е сезирана с иск с правно основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД.
Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК
и е процесуално допустим.
Ангажираните по делото доказателства не обосновават извод, че страните са се
намирали в договорни отношения, породени от договор за покупко-продажба на стоки.
Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на
закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и
купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза.
Договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е.,
за неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл. 293, ал.1 ТЗ. С
факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда
целеното правно действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде
вещите, а за купувача да плати цената им. Страните са юридически лица регистрирани в
2
Търговския регистър, като съдът приема, че развиваната от тях дейност е търговска по своя
характер, поради което в отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския
закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Събраните по делото доказателства не установяват, че между страните е сключен
валиден договор за покупко-продажба на стоки. Такъв не е обективиран в нарочна писмена
форма, като за доказване на съществуването му, ищецът е представил Фактура №
**************.. В разглеждания случай липсва волеизявление на ответника, изразяващо
съгласие за създаването на правна връзка. Не се установиха действия по приемане на
фактурата, същата е едностранно подписана от ищеца, като липсват доказателства да е
включена в дневника за покупки на ответника, да е декларирана и ДДС да е ползван като
данъчен кредит.
От това следва, че ответникът не е признал и приел доставените стоки.
Ангажираните гласни доказателства също не установяват предаване на посочените
във фактурата стоки по вид и количество.
Въпреки доказателствената тежест, която носи, ищецът не е представил
доказателства, от които да се установява, че с ответника са се намирали във валидни
облигационни правоотношения по силата на сключен неформален договор за търговска
покупко-продажба, както и че се явява изправна страна по същия, т.е. че действително е
предал уговорената стока.
Искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за осъждане на ищеца
да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата в
общ размер на 605 лева /5 лева дължимата и заплатена държавна такса за съдебно
удостоверение; 600 лева - платено възнаграждение за един адвокат/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Д.Т." ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ************** срещу „Е-М.****" ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление: *********************, за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника в размер на сумата 1549.46 лв.
/хиляда петстотин четиридесет и девет лева и 0.46 ст./ с ДДС, представляваща незаплатена цена за
доставена стока /консумативи+опаковъчни материали/, за което е издадена Фактура №
**************., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.Т." ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. В.
бул. „Княз Борис I" № 38, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на „Е-М.****" ЕООД, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: *********************, сумата от 605 лева - реализирани от
ответника съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата
на заплатена държавна такса за съдебно удостоверение и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3