Р Е Ш Е Н И Е
№ 263, гр. Д., 04. 11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публичното заседание на втори октомври през 2019година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при участието на секретаря ПЕПА М.А, разгледа
докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 373 по описа на Д.кия окръжен
съд за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№1019/24.04.2019г. от Община Т.,
срещу решение №44/12.04.2019г. по гр.д.№620/2018г. на Т.ски районен съд, с
което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Община Т., представлявана от кмета Ж.Г., че ищците Л.К.А. с ЕГН – ********** *** и Е.К.Н. с ЕГН-
********** *** в качеството им на правоприемници на К.Ж.А.–б.ж на гр. Т., почнал на 11.01.21995
година и В.С.А.- б.ж на гр. Т., починала
на 17.12.2009 година са собственици на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в град Т., обл. Д. , по улица" Б." № * представляващо ПИ с идентификатор № 72271.501.23 с площ
от 1012 кв.м. по КК на град Т., одобрена със Заповед № РД- 18-91 / 19.12.2009
година - по иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Счита решението за неправилно и недопустимо.
Признато било право на ищците на собственост върху ПИ с идентификатор №
72271.501.53 с площ от 1012 кв.м. по КК на град Т. при липса на наличието на
признаците на осъществено владение от тяхна страна и от страна на праводателя
им. Интерпретирани били писмените договори от
1958г. като начало на владение при наличие всъщност на държане в полза
на друг. Нямало изтекла в полза на ищците придобивна давност по отношение на
дворното място. Коментира се характера на писмените договори от1958г. като
предварителни такива и липсата на последиците на желаните между страните по тях
сделки. Извежда се извод, че праводателя на ищците държал имота, а не го е
владял за себе си. За имота имало съставен акт за държавна собственост от
1984г.С констативният акт от 1995г. наследниците били признати за собственици
по давност само на сградите при отразяването, че са построени върху държавно
дворно място. С нотариалния акт за дарение майката на ищците изразила воля само
по отношение на постройката. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна,
която иска потвърждаване на решението. Въззивникът твърдял, че съдът не отчел
правопораждащите факти за придобиване на имота от Държавата, но в хода на
делото не било посочено основание за придобиване на права от Държавата, респ.
от Общината. Съдът анализирал акта за държавна собственост и приел, че е
незаконосъобразен, който извод бил правилен. Неправилно се твърдяло, че предварителния
договор от 1958г. не превръщал купувача във владелец, а само в държател.
Правилно съдът приел, че този договор установява начало на давностно владение.
Правилно съдът мотивирал установяването на придобиването на правото по давност
от ищците. Акцентира се върху наличието на доказателства за факта колко парцела
притежавал И.К.. Ирелевантно намира обстоятелството,че праводателката на ищците
прехвърлила само жилищната сграда, тъй като към него момент не е било проведено
исково производство, каквото се водело сега. Владението на наследодателите и на
ищците никога не било смущавано със завеждане на иск. Издаването на констативен
нотариален акт и прехвърлянето на постройката не превръщало владението в
държане. Придобивната давност из0тегла десет години след закупуване на имота.
Липсвало законово основание за придобиване на имота от Държавата.
По повод жалбата Д.кият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259 ал.1 ГПК /решението е връчено на обжалващия на 12.04.2019г.,
жалбата е депозирана на 24.04.2019г./ и е процесуално допустима. Подлежи на
разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на
настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в
жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от
гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
Предмет на гр. Д. №620/2018г. на ТРС е
предявеният от Л.К.А. с ЕГН ********** ***, и Е.К.Н. с ЕГН ********** ***,
срещу Община Т., положителен установителен
иск за право на собственост върху ДВОРНО МЯСТО, находящо се в град Т., обл. Д. , по улица" Б." № * представляващо ПИ с идентификатор № 72271.501.53 с площ
от 1012 кв.м. по КК на град Т., на основание давностно владение и наследство
от К.Ж.А., б.ж на гр. Т., почнал на 11.01.21995г. и В.С.А., б.ж на гр. Т., починала на 17.12.2009г.
Твърди се
от ищците в исковата молба, че са наследници, низходящи на К.Ж.А.,б.ж на гр. Т.,
почнал на 11.01.21995 година, и В.С.А.,
б.ж на гр. Т., починала на 17.12.2009г..
По наследствено правоприемство от баща
си и договор за дарение от майка си били собственици на масивно жилище,
състоящо се от три стаи, кухня с бокс, килер, входно антре и пристройка от
лятна кухня, със застроена площ от 86. 70 кв. м., изба със застроена площ от
12. 87 кв. м., полумасивен навес със застроена площ от 17. 04 кв. м., построени
върху дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 72271.501.23
по КК на гр. Т., с площ от 1 012 кв. м. За същото дворно място бил издаден Акт
за държавна собственост № 86/ 05.12.1984 г.на основание чл. 77 от НДИ /отм./. Дворното
място никога не е било държавно. Било собственост на И.К., на който по ЗРП от
1949г. бил записан имот с пл.№336, урегулиран в парцели IV, III, VII, VIII и
др., всички в кв.10а. С договор за покупко-продажба от 18.01.1958г. И.К. прехвърлил
на С.Н.парцел IV пл.№336 в кв.10а, с площ от 950кв.м., който преди това, по
силата на разрешение за строеж №31/22.08.1955г. извършил в него строителството
на жилищна сграда. С договор за покупко-продажба от 01.02.1958г. С.Н.продал парцел IV с пл.№336 в
кв.10а с къщата на техния баща К.Ж.А.. На
20.07.1962г. баща им заплатил на Д.С.Д.придаваема към парцела част от 153кв.м. Върху имота
било осъществявано владение от техния баща, след смъртта му от тяхната майка и
от тях, което продължавало и до настоящия момент. Баща им владял имота от
1958г. до влизане в сила на ЗСГ през 1973г. повече от десет години и го
придобил по давност. Не било налице основание за изгубване на правото на
собственост. Не било провеждано отчуждаване, жилището не било построено въз
основа на отстъпено право на строеж. Имотът нямал замеделски характер, бил
урегулиран, застроен, имал собственик. Вписването в АДС на имота като държавен
било невярно. Не било посочено и основанието на правото на държавата, а само
чл.77 НДИ, който бил процесуален текст.
Пред районния съд /в писмения отговор/
ответникът- Община град Т., е оспорил иска с твърденията, че към настоящия
момент единственият собственик на имота е
Община Т., тъй като по силата на пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ.бр.96 от
04.11.1999г./застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащия към датата на влизане в сила на този закон подробни
благоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Процесният
имот попадал в обхвата на цитираната норма, тъй като към 1999г. теренът
представлявал урегулиран парцел VIII -530
от кв.88, застроен със жилищна сграда, за който е отразено, че е общински.
Наследодателят на ищците не бил придобил правото на собственост на деривативно
основание, тъй като неговите праводатели не са притежавали такова. И.К. бил записан като собственик в разписния
лист към първия регулационен план от 1949г., но липсвало отбелязване на
наличието на акт за собственост или друго основание. Правото на собственост не
било преминало в патримониума и на С.Н.тъй като не била спазена формата за
действителност на договора. По същата причина не било преминало и в
патримониума на К.А.. Предадено било единствено владението. Не би могъл да го
придобие и на оригинерно основание , тъй като имотът бил държавна собственост,
по отношение на който действала забраната за течене на давностен срок. Самите
ищци при снабдяване с констативен акт за собственост върху къщата през 1995г.
зачели правата на държавата и признали, че до този момент владение не било
упражнявано, а в периода след 1995г. действала забраната на чл.86 от ЗС.
Разпоредбата на чл.7, ал.3 от ЗДС допускала придобиване по давност на имоти ,
частна държавна собственост, но с пар.1 от ЗД на ЗС, в сила от
01.06.2006г.давността за имоти частна държавна или общинска собственост спирала
да тече до 31.12.2017г.
Безспорно изложените
обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за
квалифициране на претенцията на ищците като такава по 124 ал.1 от ГПК. Правният
си интерес от съдебното установяване на правата си по отношение на ответника
ищците обосновават с наличието на Акт за държавна собственост № 86/ 05.12.1984
г., издаден на основание чл. 77 от НДИ /отм./., който според ищците не отразява
действителното правно положение, тъй като имотът бил собственост по давност на
родителите им К.Ж.А., почнал на 11.01.1995г., и В.С.А., починала на
17.12.2009г., които са го владяли от 1958г., а след тяхната смърт и те
самите го владеят.
Ответникът не
оспорва качеството на ищците на наследници по закон на К.Ж.А., почнал на
11.01.1995г. и В.С.А., починала на 17.12.2009г. Така и удостоверения за
наследници с изх. №АО-2205/05.07.2019г. и изх№2206/05.07.2019г. издадени от
Община Т., според които починалите са оставили законни наследници ищците Л.К.А. и Е.К.Н. , техни низходящи- дъщери.
На 01.02.1958г. между
наследодателя на ищците К.Ж.А.от гр.Т. и С.Н.Н. от с.К. е сключен предварителен
договор за продажба на имот, описан в документа като „дворно място заедно с построената къща…представляващо
парцел IV, планоснимачен №336 в кв.10-А по
регулационния план на гр.Т.…с повърхнина 950кв.м….при съседи: Улица Ст.К., Д.С.Д.,
Г. Х. М., ДТП „Т.“. С предварителния договор е договорено предаване на
владението на имота в деня на сключване на договора и прехвърляне на
собствеността при поискване от купувача след окончателно изплащане на цената. Безспорно
предварителният договор, какъвто характер несъмнено има цитирания, няма вещно
транслативно действие, а ищците и не твърдят такова. В случая той е сключен и с несобственик, а с владелец, тъй като С.Н.Н.
от своя страна е получил владението на поземления имот въз основа на сключен на 18.01.1958 г. с И.Д.К.писмен договор, с характер на предварителен такъв. Предметът на
този договор е описан като дворно място,
съставляващо парцел IV, пл. № 336, в кв. 10 – а по регулационния план на гр. Т.,
с площ от 950 кв. м. В договора изрично
е записано, че продавача И.К.
предава владението на С.Н.върху дворното място. По делото е представено и издадено от Община Т. на името на С.Н.разрешение за строеж № 31/ 22.07.1955 г. за
построяване на жилище от 51. 20 кв. м. в парцел IV, кв. 10-а по плана на гр. Т., протокол № 31/ 22.08.1955 г. за
дадена и проверена строителна линия и ниво за жилище и протокол № 20/
26.06.1957 г. за строителна линия и ниво за навес.
Не се твърди, нито
се установява да е сключен окончателен договор за прехвърляне на правото на
собственост върху имота, предмет на предварителните договори от 18.01.1958г. и от 01.02.1958г. от И.К. на С.Н.и
от последния на наследодателя на ищците К.А.. Но не се и опровергава с
ангажираните доказателства удостоверения в договорите факт на получаване на
владението върху имота от С.Н., а впоследствие от наследодателя К.Ж.А.в деня на
сключването им.
Събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на св. В.П.В., първи братовчед на
ищците, св.Г.П.И.и св.Я. А., двете без родство със страните, тримата живущи в
съседни имоти, тримата „връстници“ на изследваните обстоятелства, са
непротиворечиви относно владението на имота от родителите на ищците, в
граждански брака от 1954г./така акт за женитба №1 от4.01.1954г на Община Т./ през всичките тези години от 1958г., който
имот знаят като бивша собственост на „д.И.“. Имотът на самия св.В.П.В. също бил
купен от „д.И.“. Родителите на ищците според свидетелите винаги и до смъртта си
са живяли в къщата, обработвали дворното място, сеели зеленчуци. Имотът бил
ограден и през годините нямало промяна в границите му. Съседи им били от едната
страна Р. и П. В., от долната страна Д.А., зад тях от по скоро време П. С.- А..
По данни от удостоверение от 30.03.1995г./л.41 от делото на ТРС/ дворното място
е и декларирано пред съответните данъчни служби, ведно с къщата, пристройката и
гаража.
През 1995г.
преживялата съпруга на наследодателя и двете ищци са се снабдили с констативен нотариален
акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на
обстоятелствена проверка само върху постройките в дворното място.
Привлеченото от
съда вещо лице- инж.К.Б., по приетата съдебно-техническа експертиза е
констатирало, че за територията на гр.Т., в която попада процесния имот, е провеждана процедура по регулиране на
поземлени имоти с одобряването на три регулационни плана – първият от 1949г.,
вторият от 1969г и третият от 1983г. Процесният имот с идентификатор №
72271.501.53 по КК е идентичен с парцел IV, пл. № 336, в кв. 10-а по плана от
1949г., заснет с пл.№351 по плана от 1969г., с пл.№530 по плана от 1983г. Като
собственик на парцел IV, пл. № 336, в кв. 10-а по разписния лист към плана е
записан И.К.. Последният е записан и като собственик на парцел III-336,339 в кв.10-а, за който в разписния лист са отразени две
промени по нотариални актове от 1964г- вписване за собственик Х. М. П., зачеркването
му и вписването за собственик П. В.П.. По разписния лист към плана от 1949г. И.К.
е вписан като собственик и на парцели VII
и VIII в кв.12. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е уточнило,
че и те са отредени за имот с пл.336. Обсъдените по-горе предварителни договори от
1958г. имащи за предмет парцел IV, пл. № 336, в кв. 10-а са сключени в периода
на действие на плана от 1949г. През 1969г. е одобрен нов КРП/прил.4 от СТЕ/ ,
по който процесният имотът е планоснет с
пл.№351, за който са отредени парцели IX-351 и
XIII-351, 1312 в кв.35.
По разписният лист към плана като собственик е вписан К.Ж.А.. По
дворищно-регулационния план от 1983г./прил. 6 от СТЕ/ процесният имот е
планоснет с пл.№530, кв. 88, за който са отредени парцел XIII-530, записан в разписния
лист на името на К.Ж.А., парцели III- общински и XIV – общински, без отразяване на конкретно отреждане за тип застрояване. Вещото
лице не е констатирало предпоставки за приложението на плана от 1983г. Няма
данни за проведено отчуждително производство към който и да е момент от 1949г. насам.
Установява се и,
че през 1984 г. служба „Държавни имоти“ при Община Т. съставя Акт за държавна собственост № 86/ 05.12.1984 г. за парцел XIII/няма посочен планоснимачен номер/ в кв.88 , описан като дворно място от
1200кв.м. с бивш собственик К.Ж.А.. Като основание за правото на държавата е
посочено „ чл. 77 от НДИ“. Посочването
на разпоредбата на чл.77 от НДИ/отм./само по себе си не е годно да установи
осъществяването на конкретно придобивно основание от държавата, а липсват
доказателства за настъпването на конкретни факти, реализиращи състава на
предвиден в закона придобивен способ към който и да е момент в изследвания
период от 1958г./и преди това/ до настоящия момент.
На първо място релевантен
за спора е въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху
имота към момента на установяване на владението от праводателите на ищците,
т.е.към 1958г.
Показанията на
свидетелите и записите в разписните листи към плановете от 1949 г. и 1969г. дават
основание да се приеме, че към 1958 г. праводателят К.Ж.А.и съпругата му са имали
самостоятелно владение върху процесния поземлен имот, който към този момент не
е бил собственост на държавата, а на физическо лице- И.К.. С плана от 1949г. е
урегулиран имот с пл.№336 и за него са създадени парцели, собствеността върху
които произтича от собствеността на имота. Разписният лист към плана сочи наличието
на собственик на парцел IV, пл. № 336, в
кв. 10-а /идентичен с ПИ с идентификатор № 72271.501.53 по КК/ в лицето на И.К..
Безспорно записването по разписния лист има информиращо значение, т.е. само по
себе си не доказва/нито пък създава вещни права/, но преценено съвкупно с останалите
гласни и писмени доказателства, дава основание за извод, че не се касае за
безстопанствен имот и като такъв в патимониума на държавата като собственик на
всички имоти, които нямат собственик, доколкото не се твърди и няма данни за
съществуването на друго основание урегулирания през 1949г. имот да е бил
собственост на държавата. Липсват данни за отчуждаване при условията на член
39, ал.1 от ЗПИНМ за мероприятие по силата на улично – регулационен план или с
получаване на парично обезщетение/според вещото лице няма отреждане на имота по
плановете от 1949 и 1969г./. Доказателствата по делото сочат, че наследодателите
са осъществявали владение върху имота без прекъсване от 1958г. в следващите 10
години несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно, и не е съществувала законова
пречка за придобиването му по давност. Започналият да тече тогава/през 1958г./
давностен срок е изтекъл през 1968г., т.е. преди действието на Закона за
собствеността на гражданите/ЗСГ - Обн., ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г./, разпоредбата на чл.29 от който/отм. ДВ бр. 21
от 13.03.1990 г./ не допуска придобиване по давност на недвижими имоти и вещни
права по чл.15 от същия закон в четири хипотези – когато се касае за имот, за
който се прилага законът за реда на прехвърляне вещни права върху някой
недвижими имоти/отм./; когато владението е придобито въз основа на
предварителен договор, който не може да бъде обявен за окончателен съгласно
предходния чл.28 от закона; от нежители на населените места, за които се
прилага чл.30; ако придобивната давност се използва за заобикаляне на законни
разпоредби, които не допускат придобиване чрез други правни способи. Разпоредбата
на чл.29 от ЗСГ се прилага само в случаите , когато давността не е изтекла до
влизането му в сила и за периода 1973-1990 г. , а в случая със завършване на
срока по член 79, ал.1 от ЗС още към 1968 г. имотът е станал притежание на праводателя на ищците.
Липсват доказателства, които да обосноват извод, че така придобитото право на
собственост от наследодателя в последствие е изгубено поради придобиването му
от държавата, а по силата на пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ.бр.96 от 04.11.1999г./
от ответната община. Статутът на имота не е променен в резултат на регулационните
предвиждания по не приложения план от 1983г., т.е. Държавата не е станала
собственик по силата на самия план, при което съставянето на Акт за държавна собственост № 86/ 05.12.1984
г. /който няма правопораждащо действие/,
не влияе на режима на собствеността, установен по-горе. След като няма
доказателства, обосноваващи извод, че процесният имот е станал собственост на
държавата, няма как същият да премине в собственост на ответната община по
силата на пар.42 от ПЗР към ЗИДЗОС като имот- частна държавна собственост,
отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия
на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в
сила на същия закон градоустройствен план.
Съгласно
задължителните разяснения по т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК е възможно да бъде придобито право на
собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е
позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на
неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. В мотивите към
тази точка е посочено, че правото на позоваване на придобивното основание по
чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца,
а се наследява от неговите наследници, поради което може да бъде упражнено от
тях в евентуален съдебен спор за собственост. Настоящия случай е именно такъв.
Обстоятелството,
че през 1995г. ищците са инициирали обстоятелствената проверка за установяване факта на владението само върху построените в
дворното място сгради, за които в констативния нотариален акт е отразено, че са
построени в държавно дворно място, не може да се приеме като признание, че
осъществяваната от техния наследодател фактическа власт, придобита на
01.02.1958 г., е представлявала държане, а не владение, изключващо възможността
за обратно доказване в настоящия процес, защото този нотариален акт касае
констатацията на нотариуса относно правото на собственост върху сградите, а не
върху мястото. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща,
каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не
удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право,
т.е.съдържащата се в нотариалния акт констатация за принадлежността на правото
на собственост върху сградите/предшествана от т.нар. обстоятелствена проверка,
включваща разпит на трима свидетел/, представлява правен извод на нотариуса, а
не удостоверен от него факт или изявление на лицето, което не притежава
документ за правото си.
Предявеният иск е
основателен и правилно уважен от районния съд. Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната
инстанция, право на съдебно –деловодни разноски има въззиваемата страна.
Съобразно доказателствата за извършени само от Л.К.А. разходи за възнаграждение
за вещо лице в размер на 300лева и за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лева, в полза на същата следва да се присъди сумата от общо
1300лева. Приложеният фискален бон/разписка за банкова услуга/ за платени
44лева не съдържа данни/кой и за какво е платил същите/, въз основа на които да
се установи, че се касае за разход на
въззиваемите по повод и във връзка с настоящия процес, в какъвто смисъл /като
дължими за държавна такса/ са включени в представения от представляващия ги
адвокат списък по чл.80 от ГПК..
Воден
от горното, Д.кият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №44/12.04.2019г. по гр.д.№620/2018г. на Т.ски районен съд, с което
се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Община Т., представлявана от кмета Ж.Г., че ищците Л.К.А. с ЕГН – ********** *** и Е.К.Н. с ЕГН-
********** *** в качеството им на правоприемници на К.Ж.А.–б.ж на гр. Т., почнал на 11.01.21995
година и В.С.А.- б.ж на гр. Т., починала
на 17.12.2009 година са собственици на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в град Т., обл. Д. , по улица" Б." № * представляващо ПИ с идентификатор № 72271.501.53 с площ
от 1012 кв.м. по КК на град Т., одобрена със Заповед № РД- 18-91 / 19.12.2009
година.
ОСЪЖДА
Община Т. да заплати на Л.К.А. с ЕГН – ********** ***, съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 1300лева/300лева разходи
за възнаграждение за вещо лице и 1000лева разходи за адвокатско възнаграждение/
Решението
подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.