Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1040 от 07.06.2019г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на седми май
две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретар Биляна
Недкова, като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело номер 442
по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ТМД Инвест” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 7, представлявано от Тодорка Колева Ненова със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис 318 против Ревизионен акт (РА) № Р-02000218003572-091-001/29.11.2018 год., издаден от Д. И. В. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Г. Д. Ж.-Д. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изцяло потвърден с Решение № 18/ 04.02.2019 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен, относно допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат И. Л. Н., преупълномощен от адв. Г. С. Н. от Адвокатска колегия Бургас, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения, не ангажира допълнителни доказателства, различни от административната преписка, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт В. М. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Не ангажира доказателства, различни от административната преписка и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна
страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено
оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на
съдебното производство. Поради това,
жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000218003572-020-001/20.06.2018 год. на Началник сектор при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на „ТМД Инвест” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 7, представлявано от Тодорка Колева Ненова с предметен обхват – Данък върху добавената стойност за данъчния период от 01.04.2017 год. до 09.05.2018 год. Указано е, ревизията да завърши в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Така постановената заповед е била връчена по електронен път на 20.06.2018 год., видно от приложеното удостоверение за връчване по електронен път, от която дата е започнал да тече указания срок за извършване на ревизията.
След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-02000218003572-092-001/04.10.2018 год., връчен по електронен път и надлежно получен на 09.10.2018 год., видно от приложеното удостоверение за връчване по електронен път. По повод така връчения РД, с молба вх. № 11457/23.10.2018 год., на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК, упълномощен представител на дружеството е поискал удължаване с един месец на срока за представяне на възражения и доказателства против РД. Така депозираната молба е била уважена, като с Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства, дружеството е уведомено, че срока е продължен до 23.11.2018 год. Във връзка с допълнително предоставената възможност, дружеството е депозирало възражение, в което е оспорило констатациите, обективирани в РД.
След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства и като са приели депозираното възражение за неоснователно, органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията са постановили Ревизионен акт (РА) № Р-02000218003572-091-001/29.11.2018 год. С цитирания РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 29.11.2018 год. на „ТМД Инвест“ ЕООД, както следва: задължения за довнасяне в размер общо на 11 555,41 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 1 472,02 лева. Ревизионният акт отново е връчен по електронен път и видно от удостоверението за връчване по електронен път е получен на 03.12.2018 год.
С жалба вх. № ИТ-00-12610/14.12.2018 год. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, „ТМД Инвест“ ЕООД представлявано от управителя Тодорка Колева Ненова е оспорило РА № Р-02000218003572-091-001/29.11.2018 год. пред Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас. По повод депозираната жалба, Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас е постановил Решение № 18/ 04.02.2019 год., с което е потвърдил РА № Р-02000218003572-091-001/29.11.2018 год., с който са установени дължимите от „ТМД Инвест“ ЕООД задължения по ЗДДС за данъчния период от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. в размер на главница 7 128,26 лева и лихва 1 116,85 лева и за данъчен период от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. в размер на главница 4 442,15 лева и лихва 355,17 лева.
В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № Р-02000218003572-091-001/29.11.2018 год., потвърден изцяло с Решение № 18/04.02.2019 год. Заявено несъгласие с допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС. По отношение на първата констатация, в жалбата се твърди, че дружеството е извършило доставка на застроено със стари сгради УПИ, поради което е приело, че доставката е освободена. В подкрепа на това твърдение е заявено, че независимо от обстоятелството, че продадената от дружеството земя съставлява урегулиран поземлен имот (УПИ), то същата съставлява прилежащ терен към сгради, които не са нови, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 1 и ал. 5, т. 1 от ЗДДС, доставката не е облагаема. По отношение на допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 01.2018 год., дружеството е оспорило констатацията на приходната администрация, като е развило доводи, че в случая е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, доколкото данъчния режим на доставката на сгради е променен. В тази връзка е заявено, че към момента на придобиване на сградите – 2005 год., съгласно действащия към момента ЗДДС, тази доставка е била облагаема, докато към момента на тяхното бракуване – 2018 год., при действието на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас.
При извършената служебна проверка за законосъобразност и
обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, като
при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона и
материалноправните норми на приложимия закон. Този извод се налага по следните
съображения:
При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.
В настоящият случай, оспорения РА № Р-02000218003572-091-001/29.11.2018 год. е издадени от компетентните за това, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Началник сектор при ТД на НАП Бургас, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, като ръководител на ревизията. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават – същите са във вид на КЕП по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като липсва съмнение и оспорване относно достоверността им. Към ревизионният акт е приложен и Ревизионен доклад № Р-02000218003572-092-001/04.10.2018 год., като неразделна негова част. Предвид така изложеното, съда приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които са ограничили правата на ревизираното дружество. За пълнота на изложението следва да се посочи, че и самия жалбоподател не твърди допуснати процесуални нарушения.
След анализ на събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството „ТМД Инвест“ ООД е вписано в Търговския регистър на 29.11.2004 год. със съдружници Т. К. Н., М. И. И. и Д. И. Д.. В последствие, след прехвърляне на дружествени дялове, на 19.10.2013 год. е вписана промяна, като дружеството е вписано като ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Тодорка Колева Ненова. През ревизирания период дружеството не е извършвало стопанска дейност, като е отчетена само една продажба на недвижим имот през м. април 2017 год. За същия период, дружеството е декларирало получени доставки на счетоводни услуги. „ТМД Инвест“ ЕООД няма сключени трудови или други договори с работници и служители.
В хода на ревизионното производство, в резултат на извършените процесуални действия и събраните въз основа на тях доказателства, приходната администрация е установила следното:
1. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185, том І, рег. № 2729, нотариално дело № 163 от 28.04.2017 год., дружеството „ТМД Инвест“ ЕООД, чрез управителя Тодорка Колева Ненова е продало на К. З. Н.-К., чрез пълномощника й Т. К. Н. и на Н. З. Н. – при равни дялове, недвижим имот в гр. Бургас, ул. „Филип Кутев“ № 4, съставляващ поземлен имот с идентификатор 07079.618.215, с площ 1 037 кв. м., идентичен с УПИ VІ-2321, 2322 в кв. 16 (бивш парцел VІІІ в бивш кв. 10) по плана на ЦГЧ Бургас за сумата от 48 000 лв., която сума следва да бъде изплатена от купувачите на две вноски: 20 000 лв. до 30.10.2017 г. и 28 000 лв. до 30.10.2018 г.
В изпълнение на Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), представляващия дружеството е представил писмени обяснения, в които е разяснил, че върху продадения УПИ са разположени сгради, както следва: 1. сграда с идентификатор 07079.618.215.1 с площ 391 кв.м.; 2. сграда с идентификатор 07079.618.215.2 с площ 73,00 кв.м.; 3. сграда с идентификатор 07079.618.215.3 с площ 8,00 кв.м.; 4. сграда с идентификатор 07079.618.215.4 с площ 5,00 кв.м.; 4 сграда с идентификатор 07079.618.215.5 с площ 79,00 кв.м. и 6. сграда с идентификатор 07079.618.215.6 с площ 100,00 кв.м., като тази последна сграда е собственост на ЕТ „Тодорка Колева Ненова“. В допълнително представени разяснения и документи, представляващия ревизираното дружество е представил 7 броя заверени копия от скици, издадени от СГКК гр. Бургас за 6-те сгради и за поземления имот. В това допълнително разяснение е заявено, че съгласно приложените скици, 924 кв. м. от УПИ представляват прилежащ терен към сгради, които не са нови (придобити съгласно НА № 29, том 3, рег. № 2707, дело № 392 от 2005 г.), а 113 кв. м. остават незастроена площ от дворното място.
По повод извършената продажба с цитирания по-горе нотариален акт, „ТМД Инвест“ ЕООД е издало на К. З. Н.-К. фактура № **********/02.05.2017 г. и на Николай Зарков Ненов фактура № **********/02.05.2017 г. за продажба на по ½ от поземления имот с площ от по 56,50 кв. м. с данъчна основа 2 179,36 лв. и 435,87 лв. ДДС. Дружеството е издало на К. З. Н.-К. и на Н. З. Н. и фактура № **********/02.05.2017 г. и № **********/02.05.2017 г. за продажба на поземлен имот – по ½ от 462 кв. м. с данъчна основа 21 384,77 лв. и ДДС – 0% с основание за неначисляване на данък чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС.
В хода на ревизията, при извършена проверка на банковите извлечения е установено, че са направени вноски от Б. В. Б. за сметка на К. З. Н.-К. и на Н. З. Н. по банкова сметка *** „ТМД Инвест“ ЕООД на 18.07.2017 г. две вноски по 9 900,00 лв., на 28.07.2017 г. две вноски по 9 800,00 лв. и на 30.08.2017 г. две вноски по 4 300,00 лв. Впоследствие, поради неправилно вписано основание за неначисляване на ДДС, фактури № **********/02.05.2017 г. и № **********/02.05.2017 г. са анулирани, за което са издадени протоколи по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС № ********** и № ********** от 02.04. 2018 г. Издадени са нови фактури № **********/02.04.2018 г. и № **********/02.04. 2018 г., в които е вписано „основание за неначисляване на ДДС чл. 45, ал. 3 от ЗДДС“.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, органа по приходите е приел, че с Нотариален акт № 185/28.04.2017 г., „ТМД Инвест“ ЕООД е прехвърлило собствеността на УПИ, но не е прехвърлило и собствеността върху сградите, които са останали негова собственост. В този смисъл е обоснован извод, че в случая е налице доставка на УПИ, поради което доставката има характер на облагаема за целия УПИ. Предвид обстоятелството, че не се прехвърля собствеността върху сградите, ревизиращите са приели, че не следва да се определя прилежащ терен към тях, независимо от факта, че такива са изградени върху имота. Прието е наличието на една-единствена доставка – прехвърляне право на собственост върху урегулиран поземлен имот, за която плащането е определено точно и конкретно в нотариалния акт. С оглед на това, в качеството на регистрирано по ЗДДС лице „ТМД Инвест“ ЕООД е следвало да начисли на основание чл. 45, ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 86, ал. 1 и ал. 2, чл. 113, ал. 4 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС данък в размер на 8 000 лв. за извършената от него облагаема доставка на УПИ за данъчния период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., вместо начисления данък по фактури № **********/02.05.2017 г. и № **********/02.05.2017 г. в размер на 871,74 лв. само по отношение на продадените 113 км.м. от поземления имот.
2. Въз основа на представените от дружеството документи, ревизиращия екип е установил, че останалите в собственост на „ТМД Инвест“ ЕООД общо 5 сгради, съставляващи - стопанска сграда „хладилник-2“, битови помещения, полумасивна жилищна сграда и 2 други нежилищни сгради с обща площ 556 кв. м, находящи се в гр. Бургас, ул. „Филип Кутев“ № 4 (бивша ул. „Черноморска“ № 4), поради влошено им състояние са бракувани на основание издадена от управителя на дружеството Заповед № 001/26.01.2018 г. за проверка състоянието на наличните активи в дружеството с актове за бракуване на ДМА № 001, 002, 003, 004 и 005, всички от 26.01.2018 г. Във връзка с бракуването са представени документи, удостоверяващи, че сградите са разрушени и са извозени земни маси и строителни отпадъци. В уверение на това е представен и констативен протокол от 02.02.2018 г., подписан от специалисти в отдел „ГАТИ“ при Община Бургас, за извършена проверка в УПИ VІ-2321.2322, кв. 16 по плана ЦГЧ, гр. Бургас, ул. „Филип Кутев“ № 4, с които е констатирано, че сгради с идентификатор 07079.618.215.1, 07079.618.215.2, 07079.618.215.3, 07079.618.215.4, 07079.618.215.6 в УПИ VІ-2321.2322, кв. 16 по плана ЦГЧ, гр. Бургас, са премахнати.
В хода на ревизионното производство, в изпълнение на ИПДПОЗЛ от дружеството са представени и документи, от които е видно, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29 от 08.06.2005 г., ЕТ „Тодорка Колева Ненова“ и „Тиримпорт“ ООД са продали на „ТМД Инвест“ ЕООД недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1 030,80 кв. м., съставляващо УПИ VІ-2321, 2322, в квартал 16 по плана на ЦГЧ гр. Бургас, ул. „Черноморска“ (понастоящем „Филип Кутев“), ведно с изградените в парцела: стопанска сграда с площ 345 кв. м. – масивна двуетажна, обозначена като „Хладилник-2“; битови помещения, с площ от 80 кв. м. и полумасивна жилищна сграда с площ 80 кв. м. за 152 000 лв., от които за земята 83 000 лв., за сградите 67 000 лв., без ДДС. Във връзка с покупката, „ТМД Инвест“ ЕООД е отразило в дневниците си за покупки за данъчния период от 01.06.2005 г. до 30.06.2005 г. следните фактури:
- издадени от „Тиримпорт“ ООД фактури № **********/08.06.2005 г., с предмет на доставка – земя НА № 29/08.06.2005 г. на стойност 41 500 лв., като доставката е освободена на основание чл. 34 от ЗДДС (отм. ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г.) и № **********/08.06.2005 г., с предмет на доставката сграда НА № 29/08.06.2005 г. с данъчна основа 34 500 лв. и 6 345,93 лв. ДДС, обща стойност 40 845,93 лв.;
- издадени от ЕТ „Тодорка Колева Ненова“ фактури: № *********/08.06.2005 г., с предмет на доставка – земя НА № 29/08.06.2005 г. на стойност 41 500 лв., като доставката е освободена на основание чл. 34 от ЗДДС (отм. ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г.) и № **********/08.06.2005 г., с предмет на доставка сграда НА № 29/08.06.2005 г. с данъчна основа 34 500,00 лв. и 6 345,93 лв. ДДС, обща стойност 40 845,93 лв.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, ревизиращите са приели за безспорно установено, че при придобиването на сградите, ревизираното дружество изцяло е приспаднало данъчен кредит в размер на 12 691,86 лв. през данъчния период от 01.06.2005 г. до 30.06.2005 г. Предвид това и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС е обоснован извода, че при бракуване на същите е следвало да се начисли данък съгласно чл. 79, ал. 3, т. 1, буква „а“ от ЗДДС по формулата: ДД = НДДС x 1/20 x БГ, където: ДД е дължимият данък, НДДС – начислен ДДС при придобиване или изграждане на имота, БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал.1, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит. Направено е и позоваване на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който, начисляването на данъка се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справката- декларацията за този данъчен период. Съгласно чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС, корекциите по чл. 79, ал. 1, 2 и 3 от закона се извършват чрез издаване на протокол.
Предвид горното, органа по приходите е формулирал извод, съгласно който дружеството е следвало да извърши корекция на приспаднатия данъчен кредит за бракуваните сгради по реда на чл. 79, ал. 1 и ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, тъй като в настоящия случай не са налице ограниченията за корекции посочени в чл. 80 от закона. В този смисъл, за данъчен период от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. на база актовете за бракуване на дълготрайни материални активи от 26.01.2018 г. ревизираното дружество е следвало да състави протокол за корекция по чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС за определяне размера на дължимия данък в размер на 4 442,15 лв. (12 691,86 x 1/20 x 7) и да го отрази в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав споделя изводите на приходната администрация, като намира формираните изводи относно установените задължения на дружеството жалбоподател за правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с относимите материалноправни норми. Аргументите в подкрепа на това становище са следните:
1. По отношение на допълнително установените задължения за ДДС в следствие на извършената от ревизираното дружество „ТМД Инвест“ ЕООД продажба на земя, съставляваща урегулиран поземлен имот следва да се има предвид следното: В разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС е указано, че освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя. В текста на ал. 3 на чл. 45 от ЗДДС също е указано, че освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. В чл. 45, ал. 5 от ЗДДС изрично са регламентирани и изключения на посочените като освободени доставки на земя и сгради, като според т. 1 от същата разпоредба, не представлява освободена доставка прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.
Анализът на установената и описана по-горе фактическа обстановка показва, че с Нотариален акт № 185 от 28.04.2017 год., ревизираното дружество „ТМД Инвест“ ЕООД е извършило доставка на 1 037 кв. м., съставляващи УПИ. Изградените в УПИ сгради, които не са нови по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС не са били предмет на прехвърлителната сделка, поради което са останали в собственост на ревизираното дружество и на ЕТ „Тодорка Колева Ненова“. Предвид обстоятелството, че в случая не се прехвърля собствеността върху сградите, правилно и обосновано приходната администрация е приела, че земята, предмет на сделката не следва да се определя като прилежащ терен по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДДС, независимо от факта, че върху него са изградени сгради. В този случай, обосновано е прието наличието на доставка съставляваща прехвърляне право на собственост върху урегулиран поземлен имот, която по смисъла на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС е облагаема за целия УПИ. Плащането по тази доставка е договорено в нотариалния акт и е в размер на 48 000 лв. Предвид това, за извършената от дружеството облагаема доставка на УПИ, документирана с Нотариален акт № 185/28.04.2017 г., на основание чл. 45, ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 86, ал. 1 и ал. 2, чл. 113, ал. 4 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, с обжалвания РА правилно е доначислен данък в размер на 7 128,26 лв. за данъчния период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., след като от дължимия данък в размер на 8 000 лв. е приспаднат начисления от дружеството данък по фактури № **********/02.05.2017 г. и № **********/02.05.2017 г. в размер на 871,74 лв.
Настоящият съдебен състав не споделя развитите в жалбата възражения, съгласно които, прехвърлената от дружеството земя, макар и да има качеството на УПИ, в същото време представлява именно прилежащ терен към сгради, които не са нови. В този смисъл следва да се има предвид и легалното определение на понятието „прилежащ терен“, дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС, съгласно което това е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот. Анализът на така даденото определение показва, че реализираното строителство – сградата е основен елемент, фактор, въз основа на който се определя и прилежащата му площ. В случая, след като сградите, като основен компонент от понятието „прилежащ терен“ не са предмет на прехвърлителната сделка, то и терена под и около тези сгради не следва да се квалифицира като прилежащ терен. С цитирания нотариален акт, дружеството е прехвърлило терена като УПИ, а не като прилежащ терен към съществуващи сгради
2. По отношение на извършената корекция по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС относно бракуваните на 26.01.2018 г. сгради, настоящия съдебен състав изцяло споделя доводите на приходната администрация, като намира възраженията, обективирани в сезиращата жалба за неоснователни.
В чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е регламентирано, че в случаите когато данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите бъде променен със закон, да не се правят корекции. Именно позовавайки се на тази правна норма, жалбоподателя е възразил против направената от органа по приходите корекция. В подкрепа на това твърдение, в жалбата е развита тезата, че дружеството е придобило сградите през 2005 год., когато при действието на отменения ЗДДС всички сгради (стари и нови) са предмет на облагаема доставка, докато през 2018 год., когато същите сгради са бракувани е в сила сега действащия ЗДДС, в чл. 45, ал. 3 от който изрично е регламентирано, че доставката на сгради или части от тях е освободена доставка. Предвид това е обосновано твърдението, че в случая данъчния режим на доставките е променен със закон, поради което не следва да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит.
Настоящият съдебен състав не споделя така развитата теза, като счита за нужно да посочи, че в случая, през 2018 год. въпросните сгради не са били предмет на последващи доставки към други лица, като те са останали в собственост на ревизираното дружество, което е преценило, че с оглед тяхната амортизация и влошено състояние следва да ги бракува. Именно, защото са собственост на жалбоподателя, той има правото да се разпорежда с тях както прецени, в това число и да ги бракува, каквото е и сторил. В случая, правилно и обосновано приходната администрация е приела неприложимостта на хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, доколкото в случая липса доставка а е налице бракуване на сградите, което не може да се приравни към доставка на тези сгради. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В случая такова прехвърляне липсва, като сградите са останали в собственост на ревизираното дружество. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС визира случаите, когато има промяна във режима на доставка от момента на придобиването и до момента на продажбата и той евентуално би бил приложим, ако в случая сградите бяха продадени. В настоящия случай е налице хипотеза на брак, което по смисъла на ЗДДС не представлява доставка. По отношение на нормативно регламентирания режим на облагане на брака, същия не е бил променян, нито по стария – чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.), нито по новия закон – чл. 79 от ЗДДС.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав споделя мотивите на приходната администрация, че цитираната от жалбоподателя норма на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е неприложима, а е приложима разпоредбата на чл. 79 от ЗДДС.
Предвид
горното, след като „ТМД Инвест“ ЕООД изцяло е приспаднало данъчен кредит при
придобиването на сградите в размер на 12 691,86 лв. през данъчния период от
01.06.2005 г. до 30.06.2005 г. при бракуването им на 26.01.2018 г. на основание
чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС за данъчния период от 01.01.2018
г. до 31.01.2018 г. дължи данък в размер на 4 442,15 лв., определен по реда на
чл. 79, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
За пълнота на изложението съда намира за нужно да посочи, че цитираната в жалбата и в писмените бележки съдебна практика на ВАС е некоректно посочена от жалбоподателя, доколкото, разглежданите в тези съдебни актове казуси, касаят последващи доставки (последващи разпоредителни сделки) със сгради, придобити при друг режим на доставка. В случая такава последваща доставка липсва, а се касае за брак, поради което и цитираната съдебна практика се явява неотносима към настоящия правен спор.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че оспорения ревизионен акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на ответника – Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сумата от 921,27 лева юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТМД Инвест” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 7, представлявано от Тодорка Колева Ненова със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис 318 против Ревизионен акт (РА) № Р-02000218003572-091-001/29.11.2018 год., издаден от Д. И. В. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Г. Д. Ж.-Д. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изцяло потвърден с Решение № 18/ 04.02.2019 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени дължимите от жалбоподателя задължения по ЗДДС за данъчния период от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. в размер на главница 7 128,26 лева и лихва 1 116,85 лева и за данъчен период от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. в размер на главница 4 442,15 лева и лихва 355,17 лева.
ОСЪЖДА „ТМД Инвест” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 7, представлявано от Тодорка Колева Ненова със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис 318 да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на 921,27 (деветстотин двадесет и един лева и 27 стотинки) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: