Решение по дело №1351/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1292
Дата: 9 септември 2020 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20207050701351
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

      №……../……..2020 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА

ЧЛЕНОВЕ:           ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  

МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1351 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на община Вълчи дол, предявена чрез кмета на общината Г.Т., срещу решение № 155/12.12.2019 г. по н.а.х.д. № 304/2019 г. на Районен съд Девня, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-157/21.08.2019 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на община Вълчи дол за нарушение на чл. 190а ал. 2 вр. чл. 138а ал. 3 т. 5 ЗВ е наложено   административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв., на основание чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ. По съображения за допуснато от районния съд нарушение на закона поради несъобразяване на обстоятелството, че АУАН № 05-010/17.06.2019 г. е съставен извън срока по чл. 34 ЗАНН се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се отмени, а в отношение на евентуалност – поради явна несправедливост на наложеното наказание да се измени до установения от закона минимум на наказанието.

В проведеното по делото съдебно заседание на 20.08.2020 г. касаторът община Вълчи дол и ответната по касация страна Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призовани, не се представляват като от страна на ответника не е изразено становище по основателността на касационната жалба.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за нейната неоснователност. 

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора община Вълчи дол по чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ за нарушаването на чл. 190а ал. 2 предл. второ ЗВ, вменяващ в задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по чл. 138а ал. 3 т. 5 ЗВ. От обективна страна нарушението се състои в неизпълнението от община Вълчи дол като собственик на язовир „Вълчи дол-1“, ситуиран в поземлен имот 000225, на задължително даденото й предписание с констативен протокол № 49/18.10.2018 г. от комисията по чл. 138а ал. 3 ЗВ, назначена със заповед № РД-18-7706-112/17.04.2018 г. на областния управител на област с административен център Варна. Съгласно предписанието в срок до 30.04.2019 г. с цел осъществяването на безопасната техническа експлоатация на язовира собственикът е следвало да изготви проект за контролно-измервателна система като според дадената в АУАН и в НП индивидуализация на нарушението при извършената на 16.05.2019 г. последваща проверка на язовира, приключила с констативен протокол № 05-01-17/22.05.2019 г., органите на ДАМТН са установили, че такъв проект не е изготвен. Последното обстоятелство с категоричност сочи на нарушаването от страна на собственика на язовира община Вълчи дол на задължението му по чл. 190а ал. 2 предл. второ ЗВ  да изпълни в указания срок даденото му предписание по чл. 138а ал. 3 т. 5 ЗВ, със съдържанието на което е бил запознат още на 22.11.2018 г., видно от отбелязването под констативен протокол № 49/18.10.2018 г.

Извършвайки съвкупна преценка на събраните по преписката писмени доказателства и на изслушаните в съдебно заседание на 29.10.2019 г. свидетелски показания на актосъставителя Я.М.Д. и на посочения в АУАН свидетел при установяване на нарушението В.И.К., съдът обосновано е приел за доказана посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка и въз основа на това е изградил съответен на приложимия закон извод за наличието на съставомерно административно нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ, извършител на което е наказаното ЮЛ община Вълчи дол.  

Съдът правилно е приел в мотивите на решението, че издаденото за нарушението наказателно постановление № НЯСС-157/21.08.2019 г. е акт на компетентен административен орган, предвид издадената за целта заповед № А-5/02.01.2018 г., с която председателят на ДАМТН съгласно предоставената правна възможност по чл. 201 ал. 12 ЗВ е делегирал на заместника си Кирил Михайлов Войнов правомощията за издаването на наказателни постановления, с които се налагат административни наказания по чл. 200 ал. 1 т. 38 – 41 ЗВ.

При съобразяването на чл. 201 ал. 11 ЗВ следва да се приеме за съставен от компетентен орган и АУАН № 05-010/17.06.2019 г., с който е поставено началото на административнонаказателното производство, финализирано с процесното наказателно постановление.

Неоснователно е единственото формулирано в касационната жалба оплакване срещу правилността на въззивното решение, пренесено механично от въззивната жалба, според което при съставянето на АУАН не е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 34 ал. 1 изр. второ ЗАНН актът за установяване на административно нарушение, с който според чл. 36 ал. 1 ЗАНН се поставя началото на административнонаказателното производство, следва да бъде съставен в тримесечен срок от откриването на нарушителя, но не по-късно от една година от извършването на нарушението, като при надвишаването на тези срокове административнонаказателното производство не се образува. В случая нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ на община Вълчи дол, е открито при проверката на органите на ДАМТН от 16.05.2019 г., за която е съставен констативният протокол от 22.05.2019 г. Нарушението, което от обективна страна се изразява в бездействието на община Вълчи дол да изпълни в указания срок задължително даденото й предписание по чл. 138а ал. 3 т. 5 ЗВ, следва да се счита за осъществено с начален момент 01.05.2019 г., представляващ първи календарен ден след изтичането на указания от комисията по чл. 138а ал. 3 ЗВ срок за изпълнение на предписанието 30.04.2019 г. Съпоставката на тези дати с датата на съставянето на АУАН № 05-010/17.06.2019 г. води до обоснован извод, че той е изготвен както в тримесечния срок от откриването на нарушителя, което е станало на 16.05.2019 г., така и в едногодишния срок от извършването на нарушението, което е с начален момент 01.05.2019 г.

Нарушението, във връзка с което е издадено наказателното постановление, не би могло да се квалифицира като маловажно на основание чл. 28 ЗАНН, като се има предвид значимостта на охраняваните с неспазените разпоредби обществени отношения, свързани с предотвратяването на тежки аварийни ситуации в страната и с осигуряването на безопасното ползване на язовирите.

Според касационния състав районният съд правилно е приел за справедливо определен размерът на наложената с наказателното постановление имуществена санкция на нарушителя, която, макар и над минималния такъв по чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ, е далеч от нормираната в закона максимална стойност от 20 000 лв. Нарушението е свързано със завишена степен на обществена опасност, поради което според критериите на чл. 27 ал. 2 ЗАНН не би могло да бъде наложено в минимално предвидения в чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ размер от 1 000 лв.

При извършената на основание чл. 218 ал. 2 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН служебната проверка на решението касационният състав достигна до извод, че то е постановено от надлежен състав на районния съд в рамките на правомощията му по чл. 63 ал. 1 изр. първо ЗАНН и вследствие на сезирането му с редовна и допустима жалба срещу издаденото наказателно постановление.   

В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.

Воден от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът

 

        Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 155/12.12.2019 г. по н.а.х.д. № 304/2019 г. на Районен съд Девня, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-157/21.08.2019 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на община Вълчи дол за нарушение на чл. 190а ал. 2 вр. чл. 138а ал. 3 т. 5 ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1/                         2/