Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 450/06.10.2020 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 359 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от подадена от "А***
Г*** " ЕООД, ЕИК * , представлявано от Ц.И.К. със седалище и адрес на
управление:*** против заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) № 10828/07.08.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни
дейности" гр. Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности", в
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. С оспорената заповед,
за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра
на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във
вр. с чл. 118, ал. 1 и ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
"а" от ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект –
автосервиз, находящ се в гр. Монтана, ул.”Н*** В*** ”№* , стопанисван от
дружеството жалбоподател и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че
извършената контролна проверка в „А*** газ” ЕООД представляваща заверяване на
стикер на пожарогасител на МПС на стойност от 5,00лева заплатена в брой от Б***
З*** Т*** – инспектор по приходите, на лицето И*** Ц*** Н*** извършило услугата
и приело плащането, за което плащане не е издаден ФКБ от монтираното и работещо
в търговския обект фискално устройство не изпълнява фактическия състав на
нарушението по чл.25, ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, тъй като служителя заверил един брой стикер на пожарогасител не е
извършено от името и за сметка на дружеството, което изобщо не е извършвало
такава услуга. Твърди се, че поставения стикер на пожарогасителя съдържа името на
друго търговско дружество. „А*** газ” ЕООД няма лиценз за извършване на подобен
вид дейност, като за тази услуга няма как да издаде ФКБ. Излага доводи, че
проверката е извършена извън търговския обект на дружеството – на улицата,
както и, че срокът за запечатване на обекта за 14 дни е очевидно несъразмерен
на констатациите за нефискализирана продажба на стойност от 5,00лева, ако се
приеме, че такава съществува, като в тази връзка изцяло се оспорват изложените
мотиви от ответника за продължителността на наложената ПАМ. Иска се отмяна на
заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна, поради липса на извършено
нарушение, неправилна, немотивирана и в отклонение от целите за налагане на
ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован се явява управителя, като се представлява от надлежно упълномощения
адвокат К.П. ***, която поддържа жалбата и ангажира доказателства. По
съществото на делото поддържа искането за отмяна на заповедта, поради липса на
фактически състав на вмененото от ответника нарушение и несъответствие с целта
на закона по доводите изложени в жалбата. Представя списък с разноски и претендира
тяхното присъждане.
Ответникът – началник отдел "Оперативни
дейности", Дирекция "Оперативни дейности" – Велико Търново,
Главна Дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП, наложил принудителната
административна мярка се представлява от старши юрисконсулт К.Н.. В о.с.з. оспорва
жалбата, като моли за нейното отхвърляне. В представена писмена защита излага
доводи за законосъобразност на наложената ПАМ, като издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни
основания за нейното издаване в съответствие с материалния закон. Представя
списък с разноски и претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Обжалваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 10828/07.08.2020 г., издадена от началник отдел
"Оперативни дейности" гр. Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, е индивидуален административен акт,
жалбата срещу който е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от
л.10 по делото) от адресата на акта, поради
което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че на
24.07.2020г. в 10,10часа е извършена проверка на търговски обект находящ се в
гр. Монтана, ул. Н*** В*** №* стопанисван от „А*** газ" ЕООД, ЕИК * ,
представляващ автосервиз за техническо обслужване и ремонт на автомобили, като
дейността на дружеството се осъществява в две отделни халета едното обособено
за извършване на годишни технически прегледи, а другото- за всички останали
ремонтни дейности извършвани в автосервиза.
Преди
легитимация на проверяващия екип е направена контролна услуга- заверяване на
стикер на пожарогасител за МПС на стойност от 5.00 лв., заплатени в брой от Б***
З*** Т*** - инспектор по приходите, на лицето И*** Ц*** Н*** - извършило
услугата и приело плащането, за което плащане не е издадена фискална касова
бележка от работещото в обекта фискално устройство марка Datecs DP 150,
регистрирано в НАП с №4071101 на 06.03.2020г., с идентификационен номер/ИН/ на
ФУ DT770171 и ИН на фискалната памет/ФП/- 0277071.
Прието
било, че търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ
при продажба/доставка, което е нарушение на чл. 118, ал. 1 и ал.4 от ЗДДС във
връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
За
констатациите от проверката е съставен протокол за извършена проверка /ПИП/
сер. АА № 0281789/24.07.2020г. и ПИП сер. АА №0285355/31.07.2020г. на основание
чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
съставен от В*** Ц*** Т*** - М*** , на длъжност инспектор по приходите/ИП/ в
ГДФК при ЦУ на НАП, мобилни групи /МГ/- Велико Търново и Б*** З*** Т*** на
длъжност ИП в ГДФК при ЦУ на НАП, МГ- Велико Търново. На протокола от проверка
сер. АА №0285355/31.07.2020г. собственоръчно управителя на „А*** Г*** ” е
написал, че „…деянието е извършено на улицата….моята фирма няма нищо общо….Иван
Н*** го е извършил без мое знание….”
На
31.07.2020 г. на "А*** Г*** " ЕООД, ЕИК * , представлявано от Ц.И.К. за
извършеното административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите е съставен АУАН № F562384 /л. 44
от делото/. Няма данни въз основа на него да е издадено наказателно
постановление.
Констатираното
нарушение е мотивирало началник отдел "Оперативни дейности" гр.
Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности", в главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, да издаде заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 10828/07.08.2020 г., на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, която препраща към фактите,
обективирани в цитирания вече протокол за извършена проверка и с която е
наредено "запечатване на търговски обект"- автосервиз, находящ се в
гр. Монтана, ул.”Н*** В*** ”№* и е забранен достъпа до него за срок от
14/четиринадесет/ дни.
С оглед разпределената доказателствена
тежест между страните по делото в качеството на свидетели са разпитани двамата
инспектори извършили проверката Б*** З*** Т*** и В*** Ц*** Т*** - М*** по
искане на ответника и И*** Ц*** Н*** на който била заплатена сумата от
контролната проверка при заверка на пожарогасителя, по искане на жалбоподателя.
От разпита на св.Тонков и М*** чиито показания съдът кредитира като обективни,
безпристрастни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства
се установява, че в изпълнение на служебните им задължения, като инспектори по
приходите в НАП, Н*** извършил контролна покупка пред пункт за технически
прегледи стопанисван от "А*** Г*** " ЕООД, ЕИК * , където от лицето
извършващо техническите прегледи в пункта св.Иван Н*** , „… излязъл пред халето, махнал стария стикер
на пожарогасителя и залепил нов на който било изписано „Д*** файер“ с
обозначение на дата, месец и година…“, и на който била заплатена сумата от
5,00лева, без да е издадена фискална касова бележка. В показанията си М*** ,
сочи че на залепения стикер на пожарогасителя е имало изписана „някаква фирма,
без булстат“. Този стикер снимали и приложили като доказателство от проверката.
От разпита на И*** Ц*** Н*** чиито
показания съдът кредитира като обективни, и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства се установява, че работи в "А*** Г*** "
ЕООД като диагностик на МПС, като на 24.07.2020г. видял св.Борис Т*** , който
поискал да му завери пожарогасителя, при което го накарал да изчака пред пункта
за технически прегледи, където след като видял, че пожарогасителя е в нормите
използвал стикер който залепил, за да „..изкара 5.00лева…“. Сочи, че стикерите
е намерил на паркинга на магазин „К*** “, като на него имало изписана друга
фирма, тъй като "А*** Г*** " ЕООД не предлага такава услуга.
По делото е изискан и приложен снимков
материал на залепения от св.Иван Н*** на пожарогасителя носен от проверяващия
екип стикер. Като видно от него същият е издаден от „Д*** Ф*** ” ООД гр.П*** ,
ул.”Р*** шосе”№* с отразен №050882, с посочено разрешение №666/05.06.2017г. на
ГД ПБЗН-МВР с поставена отметка, че пожарогасителя е преминал техническо
обслужване и е отразен краен срок за следващо обслужване. На извършил е
изписано име Ц*** и дата 24.07.2020г.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС –
началника на отдел "Оперативни дейности", дирекция "Оперативни
дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП /л. 37 от делото/,
да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване – наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на
обжалвания акт.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. Видно от ал. 4 на същата разпоредба
условията, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както
и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на
министъра на финансите.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите (редакция ДВ, бр. 9 от 2020 г., в
сила от 31.07.2020 г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
В разпоредбата на чл. 25 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ е посочено, че лицата, задължени да използват фискално
устройство, издават фискална касова бележка за всяка продажба, с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по
приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване
на обект за срок до 30 дни е неспазването на реда или начина за издаване на
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на посочените правни норми съотнесени
към събраните по делото писмени и гласни доказателства, налагат извод, че в
конкретния случай дружеството жалбоподател не е имало задължение да издаде
фискална касова бележка, тъй като видно от извършената услуга по залепване на
стикер на пожарогасител, касаещ неговата годност извършен от св. Иван Ц*** Н***
тази дейност е извършена от името на друго търговско дружество посочено на
стикера като издаден от „Д*** Ф*** ” ООД гр.П*** , ул.”Р*** шосе”№* с отразен
№050882, с посочено разрешение №666/05.06.2017г. на ГД ПБЗН-МВР с поставена
отметка, че пожарогасителя е преминал техническо обслужване и е отразен краен
срок за следващо обслужване. На извършил е изписано име Ц*** и дата
24.07.2020г. Още повече, че в случая се касае до специфичен вид дейност на търговец
извършващ сервизно обслужване на противопожарни уреди в съответствие с
изискванията на чл.31 и сл. от Наредба №8121з-531 от 09.09.2014г. за реда и
условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на
обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с
пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях. Като за извършване на
тази дейности на търговците се издават съответни разрешения за осъществяването
й по чл.129, ал.2 от ЗМВР и водно от интернет страницата на ГД ПБЗН-МВР „Д***
Ф*** ” ООД гр.П*** има безсрочено издадено разрешение, съответстващо на
отразеното на залепения стикер на пожарогасителя.
Именно отразеното търговско дружество върху
залепения стикер предоставящо услугата по заверка на пожарогасителя се явява и
обект на консатираното нарушение свързано с неиздаване на ФКБ и по отношение на
което е следвало да се извърши проверка по издаване или неиздаване на ФКБ. Още
повече, че видно от търговския регистър и от дейността на "А*** Г*** "
ЕООД, ЕИК * , безспорно се установява, че това търговско дружество не е имало
нужните разрешителни за извършване на такава дейност. Не е отчетен и фактът, че
в протокола от проверката не е установено да има обявен ценоразпис на
дейността по сервизно обслужване на
противопожарни уреди и да има клиенти, които са различни от чакащите за
извършване на технически прегледи. Не е изследвано счетоводството на "А***
Г*** " ЕООД, ЕИК * , нито са събрани други данни подкрепящи извода за
реализация на такава „заверка на пожарогасители“ без отчитане на приходите от
продажбата.
В тази връзка, съдът приема, че жалбоподателя
не се явява субект на констатираното нарушение, поради неизвършване на такъв
вид търговска дейност поставена под специален разрешителен режим, за която
оспорващият не може да носи отговорност, поради което няма как убедително да се
приеме, че е налице нарушение, като за преустановяването му и за
предотвратяването на противоправно поведение следва да се приложи ПАМ от типа
на процесната. Правилото на чл. 170 АПК гласи, че при съдебно обжалване на
административния акт, тежестта на доказване на фактическите основания,
обосноваващи законосъобразността му е на административния орган с всички
произтичащи от това последици при недоказването им. В настоящия случай, данните
и доказателствата в административната преписка не са в състояние да обосноват
безспорен извод за извършено от търговеца нарушение. Настоящата инстанция
намира, че извършеното нарушение не е безспорно доказано, поради което налагането
на процесната ПАМ е материално незаконосъобразна.
Наред с изложеното след като
законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то
административният орган е следвало да обоснове упражняването на предоставеното
му правомощие в съответствие с целта на закона. Т. нар. в заповедта
"мотиви относно продължителността на срока" са бланкетни и общи.
Същите са крайно недостатъчни и се приравняват на липса на мотиви. Не е
изложена конкретика, както относно нарушителя, взаимоотношенията му с фиска до
този момент, относно обекта – местоположение, сезон, стоки, др., така и относно
обстоятелствата – утежняващи или смекчаващи, имащи връзка с нарушението. Не е
направено съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи
значение за определяне тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се
налага мярката.
При тези доводи, настоящият състав счита, че
не са били налице основанията на ответника за прилагане спрямо търговеца на
наложената принудителна мярка и то за предвидения 14 дневен срок, който не е
минимален. Изложеното обосновава и извода на съда – за отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на жалбоподателя се
дължат сторените по делото разноски за внесена държавна такса за образуване на
делото и адвокатско възнаграждение в размер на общо 650.00лева. По отношение на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита същото
за неоснователно. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото възнаграждение по административни дела без определен материален
интерес, извън случаите по ал. 2 е 500.00 лева. Видно от приложените по делото
договори за правна защита и съдействие на лист 44, 60 от делото жалбоподателят
е заплатил в брой два пъти по 300.00лева или общо 600.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане
на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10828/07.08.2020 г., издадена от
началник отдел "Оперативни дейности" гр. Велико Търново, дирекция
"Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
буква "а" от ЗДДС с която е наложена принудителна административна
мярка "запечатване на търговски обект – автосервиз, находящ се в гр.
Монтана, ул.”Н*** В*** ”№* , стопанисван от „А*** Г*** " ЕООД, ЕИК * ,
представлявано от Ц.И.К. със седалище и адрес на управление:*** и е забранен
достъпът до обекта за срок от 14 дни, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите с адрес гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков"№ 52 да
заплати на „А*** Г*** " ЕООД, ЕИК * , представлявано от управителя Ц.И.К.
със седалище и адрес на управление:*** сумата от общо 650.00лева /шестстотин и
петдесет/ лева сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: