РЕШЕНИЕ
№ 11152
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110104287 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу Фирма осъдителен иск с правно основание чл.
411 КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
230.34 лв., представляваща остатък регресно вземане по заплатено
застрахователно обезщетение по щета № ********/28.03.2022 г. по
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №
***********/05.01.2022, във връзка с настъпило застрахователно събитие на
26.03.2022 г. събитие /ПТП/, ведно със законна лихва за период от 27.01.2023
г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 26.03.2022 г., в гр. Варна е реализирано ПТП
между водача на МПС с рег. № ********** и водача на МПС с рег. №
***********, при което водачът на първото МПС при извършване на маневра
за завой наляво навлиза частично в лентата за насрещно движение,
вследствие на което възниква ПТП с насрещно движещото се МПС с рег. №
***********. Бил съставен протокол за ПТП. В исковата молба е посочено, че
за МПС с рег. № *********** към момента на ПТП има валидна застраховка
„Каско на МПС“ сключена при него, а МПС с рег. № ********** бил
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. За причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета
№ ********/28.03.2022 г. Посочва се, че било заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 688.30 лв. Към ответника била предявена регресна
претенция, като на 29.07.2022 г. ответникът бил заплатил сумата в размер на
472.96 лв. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба, прави уточнение на исковата претенция с
молба от 23.05.2023 г. и претендира разноски, за което представя списък по
1
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск по размер. Оспорва се стойността на
причините вреди по МПС с рег. № ***********, както и причинно-
следствената връзка между процесното ПТП, както и причинените вреди.
Посочва, че отговорността на ответника възлизала на сумата от 472.96 лв.,
която сума била заплатена на ищеца. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между
вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от
ищеца плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, извършеното от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 688.30 лв., както, че ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 472.96 лв. във връзка с реализираната щета.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за ПТП,
преводни нареждания, застрахователна преписка и др./, както и извършеното
от ответника частично плащане, което по същество съставлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на
вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при Фирма автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца, както и дали същите са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
2
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че щетите нанесени по МПС
марка „БМВ“, модел „Х3 Х Драйв 20Д“, с рег. № *********** се намирали в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 26.03.2022 г. ПТП в гр.
Варна. Съгласно заключението стойността за възстановяване на МПС марка
„БМВ“, модел „Х3 Х Драйв 20Д“, с рег. № ***********, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 611.41 лв. По делото е безспорно,
че ответникът след отправената регресна покана е заплатил на ищеца във
връзка с процесното ПТП сумата от 472.96 лв., поради което дължима се
явява сума в размер на 138.45 лв., в който размер предявеният иск следва да
бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран размер от 230.34 лв.
искът следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски,
като страната претендира сумата от 50 лв., заплатена държавна такса, 300 лв.
депозит за вещо лице по САТЕ, както и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК. С оглед изход на спора на страната следва да се присъди сумата от
270.48 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски,
ката страната претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв., което настоящият състав с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
определя в размер на 100 лв. С оглед частичната неоснователност на исковата
претенция на страната следва да се присъди сумата в размер на 39.89 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на Фирма, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление /административен адрес/,
по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ, сумата от 138.45 лв.,
представляваща остатък регресно вземане по заплатено застрахователно
обезщетение по щета № ********/28.03.2022 г. по застраховка „Каско на
МПС“ по застрахователна полица № ***********/05.01.2022, във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 26.03.2022 г. събитие /ПТП/, ведно със
законна лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над уважения размер от 138.45 лв.,
до пълния претендиран размер от 230.34 лв., ведно със законна лихва за
период от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на Фирма, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление /административен адрес/,
на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 270.48 лв.
- разноски в производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на Фирма, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание
чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8от ГПК сумата в размер на 39.89 лв. - разноски в
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4