О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 29.05.2020 Град Стара Загора Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На 29.05. Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо
Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 3666 по описа за 2019 година.
Производството е
образувано по искова молба на „СЪНРАЙЗ“ ООД, гр.Стара Загора против Д.Р. и К.Т.,
с която е предявен иск по чл.145 от ТЗ.
Съдът, след като провери
допустимостта на предявения иск съобразно разпоредбата на чл.130 ГПК във връзка
с възраженията на ответника К.Т. в отговора на исковата молба, намери за
установено следното.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.145 от ТЗ, с който се
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 18935,13 лева по повод
сключването на договор за заем от 03.01.2011 г. от Д.Р. и К.Т. - бивши
управители на дружеството ищец „СЪНРАЙЗ“ ООД, гр.Стара Загора.
В отговора на исковата молба ответникът К.Т. е направил възражение за недопустимост
на предявения иск предвид липсата на решение на общото събрание на дружеството
ищец по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ.
В разпореждане от 27.02.2019 г. съдът е указал на ищеца да представи взето
към датата на предявяване на иска решение на общото събрание на дружеството
ищец по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на иск срещу бившите управители Д.Р.
и К.Т. за конкретните вреди, предмет на исковата молба.
С молба от 27.02.2020 г. ищецът „СЪНРАЙЗ“ ООД, гр.Стара Загора е представил
в изпълнение указанията на съда протокол от общо събрание на съдружниците от
28.03.2018 г., който е приложен и към исковата молба.
Трайно и последователно в съдебната практика се приема, че абсолютна
положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на
правото на иск, в този случай е наличието на решение на общото събрание на
дружеството ищец по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ към датата на предявяване на иска. Това
разбиране следва от специалния характер на имуществената отговорност на
управителя като вид гражданска отговорност, но произтичаща от съществуващите
между последния и търговското дружество, правно и организационно обособено в
ООД, два вида правоотношения - договорно и органно, който позволява да се
приеме, че фактическият и състав обхваща виновното противоправно и вредоносно
неизпълнение /действие или бездействие/ на задълженията на управителя. Предпоставка
за реализиране на тази отговорност е наличието на взето решение от общото
събрание на съдружниците като върховен орган на юридическото лице търговец,
комуто законодателят е възложил правото и задължението на единовластна преценка
дали да търси или не имуществените последици от договорното и органно
неизпълнение задълженията на неговия бивш управител. Като допълнителен аргумент
в подкрепа на изложеното се явява наличието на изрично предоставена от
законодателя възможност за опрощаване отговорността на управителя единствено с
вземане на решение от ОС на съдружниците по реда на чл. 137, ал.
1, т. 5 ТЗ, дори когато фактическият състав на деянието е
осъществен, което е изключителна негова компетентност, каквато е и вземането на
решение по чл. 137, ал.
1, т. 8 ТЗ /в този смисъл
Решение
№ 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о., ТК, Решение
№ 188 от 20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1525/2015 г., II т. о., ТК, Решение
№ 234 от 31.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3150/2015 г., II т. о., ТК и др./.
В Решение
№ 129 от 27.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1002/2015 г., I т. о., ТК е посочено, че за да се вземе решение за предявяване на иск срещу
управителя, нормално е общото събрание да бъде информирано с факти за
причинените на дружеството вреди от действията на управителя. Според това
решение тезата, че решението на общото събрание се ограничава само до вземане
на решение за "предявяване на иск" и определяне на лице, което да
представлява дружеството, не издържа, ако общото събрание на съдружниците
откаже да приеме решение за предявяване на иск, мотивирано с преценката, че на
дружеството не са причинени вреди от дейността на управителя, или пък същият
трябва да бъде освободен макар и от частична отговорност, каквото правомощие не
може да бъде отнето на основния орган на управление. На второ място тази теза
би поставила в различно положение управителите, причинили на дружеството вреди,
като в хипотезата на заличен управител правомощията на общото събрание по чл. 137, ал.
1, т. 5 ТЗ биха били отнети и преценката за търсене на имуществена
отговорност ще е на управителя.
В разглеждания случай по делото е представен протокол от общо събрание на съдружниците
в „СЪНРАЙЗ“ ООД, гр.Стара Загора от 28.03.2018 г., на което е взето решение за
търсене на отговорност от бившите управители Д.Р. и К.Т. за причинени на
дружеството вреди – загуби поради виновно, противоправно, вредоносно
неизпълнение на задълженията им като управители. От изложените обстоятелства в
т.2 от протокола става ясно, че общото събрание е обсъждало единствено
натрупването на непокрити загуби в размер на 482000 лева и несвикването на общо
събрание от управителите на основание чл.138, ал.1 и 3 от ТЗ. От протокола не е
видно общото събрание да е било информирано за конкретните вреди, описани в
исковата молба - 18935,13 лева, представляващи претърпени имуществени вреди от
действия и бездействия на управителите Д.Р. и К.Т. по повод сключването на
договор за заем от 03.01.2011 г. /уточняваща молба от ищеца от 05.09.2019 г./.
С оглед на това липсва обсъждане на въпроса за отговорността на бившите
управители за тези вреди, както и последващо решение на общото събрание на „СЪНРАЙЗ“
ООД, гр.Стара Загора по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. Следователно макар в случая
формално да е налице проведено общо събрание на дружеството ищец по въпроса за
отговорността на бившите управители Д.Р. и К.Т., липсва взето на това събрание
решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за търсене на отговорност от посочените лица за
претендираните в исковата молба вреди по реда на чл.145 от ТЗ.
Изложеното обуславя извода, че липсва абсолютна положителна процесуална
предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск - решение на
общото събрание на дружеството ищец по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на
иск срещу бившите управители Д.Р. и К.Т. за конкретните вреди, предмет на
исковата молба.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск се явява недопустим. С
оглед на това исковата молба следва да бъде върната и производството по делото
следва да бъде прекратено.
Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на „СЪНРАЙЗ“ ООД, гр.Стара Загора, бул. „Руски“ 56,
ЕИК *********, представлявано от Виченцо Спина, против Д.Р. от гр.Мартиненго,
Република Италия, ул.“Грамши“ 9 и К.Т. от гр.Сериате, Република Италия,
ул.“Презанелла“ 12, поради
недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3666/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :