№ 57
гр. София, 15.07.2024 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора К. Й. К.
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20246000600054 по описа за 2024 година
образувано по частна жалба от М. Г. Л. чрез адвокат Р. К. – АК – П. срещу
определение № 28/05.07.2024 г. по ЧНД № 92/2024 г. по описа на Военен съд -
Пловдив.
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 от НПК.
С обжалваното определение състав на Военен съд - Пловдив е оставил
без уважение искането на обвиняемия М. Г. Л. чрез защитника му адв. Р. К. от
АК- П., за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“ в по-лека.
Във въззивната частна жалба се посочва, че определението е неправилно
и незаконосъобразно. Счита се, че от доказателствата по делото не се
установява, че към настоящия момент съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление.
В съдебно заседание защитникът адв. К. поддържа изцяло частната
жалба по съображенията изложени в нея. Иска да бъде изменена мярката му за
неотклонение от „домашен арест“ в по-лека, а именно „подписка“.
Обвиняемият М. Г. Л. поддържа защитата си и иска мярката му за
неотклонение да бъде изменена в по-лека.
В съдебно заседание представителят на Военно-апелативната
прокуратура дава становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде
уважена, а определението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като обвиняемият остане с
мярка за неотклонение „Домашен арест“ предвид повдигнатите обвинения за
тежки престъпления и опасността да се укрие и да извърши други такива.
Военно-апелативният съд, като взе предвид доводите, изложени от
страните, материалите по досъдебното производство и обжалвания
1
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 3-дневен срок
чрез съда, постановил първоинстанционния съдебен акт и от кръга на лицата,
които имат право на жалба, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Военно-апелативният съд, като взе предвид материалите по досъдебното
производство, изложените от страните доводи и първоинстанционния съдебен
акт, намери за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление за образуване
от 11.01.2024 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив. С
постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив в качеството
на обвиняеми лица са били привлечени В.Т.П., М.Х.С., Г.Д.К. и М. Г. Л., за
извършени тежки умишлени престъпления.
Обвиняемият М. Г. Л. е привличан 4 (четири) пъти, а именно с
постановление от 24.01.2024 г., с постановление от 31.01.2024 г., с
постановление от 15.02.2024 г. и с постановление от 02.05.2024 г. на прокурор
от ВОП –Пловдив. С последното постановление, приложено на л. 36 – л. 37,
т. 17 от делото, е привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършени
тежки умишлени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. първо и второ, т. 2, вр. ал.
2 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал.
2, т.5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. последно и т.8, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1
от НК.
В хронологичен ред, първоначално с определение № 131 от 26.01.2024 г.
на Окръжен съд – Пловдив спрямо обвиняемия Л. е била взета най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена с протоколно
определение № 56/01.02.2024 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив и
влязла в сила на 01.02.2024 г. С постановление на прокурор от ОП – Пловдив
от 05.02.2024 г. са обединени материалите по досъдебно производство сл.д.
14/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив, което е наблюдавано по
прокурорска преписка 9382/2023 г. на ОП – Пловдив, с пр. пр. 14898/2023 г-
на РП – Пловдив. С постановление от 27.02.2024 г. на прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив делото е изпратено по компетентност на Военно-
окръжна прокуратура - Пловдив. С постановление от същата дата, прокурор
от Военно-окръжна прокуратура - Пловдив е приел наблюдението върху
досъдебното производство по описа на ОП – Пловдив и е продължил
разследването по делото и към настоящия момент.
Видно от материалите по делото, с определение № 24/17.04.2024 г. по
ВЧНД № 23/2024 г. Военно-апелативния съд е отменил определение на ВС –
Пловдив, с което е било оставено без уважение искане за изменение на мярка
за неотклонение „задържане под стража“ и спрямо обвиняемият М. Г. Л. е
взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която и към настоящия момент
се изпълнява на домашния му адрес и се контролира чрез електронно
наблюдение по реда на НПК и ЗИНЗС.
2
С постановление от 25.04.2024 г. прокурор от ВОП - Пловдив е приел
наблюдението по преписка № 4441/2023 г. по описа на РП - Х., ТО – Д., като я
е приобщил към досъдебното производство по настоящото дело. Със същото
постановление са отделени материалите, съдържащи данни за извършено
престъпление по чл. 281, ал.2, вр. ал.1 от НК и са изпратени по компетентност
на РП – Х.. Към момента на произнасяне на първоинстанционния съд, по
делото към приложената преписка е приобщена и проверката извършена от
служител на Дирекция „.....“ на МВР, както и преписка, изпратена с писмо рег.
№ ...../05.04.2024 г. на Дирекция „.....“ на МВР. Извършена е проверка в
информационната база данни на системата ЕАР-КОС в ..... относно
притежаваното огнестрелно оръжие „Глог“, като видно от отговора на
началника на ..... - П. – ОД на МВР – МВР, оръжието на обвиняемия Л. е
иззето с протокол за приемане на ВВООБ и се съхранява в ..... – П..
Приложени по делото са множество справки, експертизи и други документи,
относими към разследването по досъдебното производство.
За да не уважи искането за изменение на мярката за неотклонение в по-
лека, първоинстанционният съд е изследвал законността на продължаващото
задържане на обвиняемия М. Г. Л. с мярка за процесуална принуда „домашен
арест“, като е извършил преценка относно наличието към момента на
разглеждане на делото пред основния съд на всички предпоставки обуславящи
действието й. Направил е актуален и задълбочен анализ на събраната до този
момент в 21 (двадесет и един) тома доказателствена съвкупност и е дал
правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на
достатъчно събрани по предвидения в НПК ред фактически данни, даващи
основание да се направи обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия Л. в извършване на тези престъпления, което предположение не е
отпаднало или разколебано и сега.
Военно-апелативният съд, след като извърши проверка на съдебния акт
и направи актуална самостоятелна преценка дали е налице обосновано
предположение за извършване на престъплението, намери, че събраните до
момента по делото доказателства, проследени в хронологичната им
зависимост и логическата им последователност, в необходимата и достатъчна
степен за този етап от наказателното производство дават възможност да се
формира устойчив извод, че за обвиняемият М. Г. Л. са налице в достатъчна
степен на убедителност данни за пряка съпричастност към инкриминираните
му деяния.
Правилни и обосновани са изводите на съда, че първата, формална по
своя характер предпоставка продължава да е налице, а именно на обвиняемия
М. Г. Л. са повдигнати обвинения за извършени от него тежки умишлени
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. първо и второ, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл.
214, ал. 2, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т.5, вр. чл. 142,
ал. 2, т. 6, пр. последно и т.8, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК. По
отношение на наличието на обусловено подозрение, че обвиняемия е
съпричастен към деянията, за които му е повдигнато обвинение настоящия
3
въззивен съдебен състав намира, че и към настоящият момент такова
продължава да съществува. Макар, че по делото не се съдържат данни
обвиняемият Л. да е осъждан или да има криминални прояви, изтъкнатите от
защитата обстоятелства, че той е трудово ангажиран, очаква да му се роди
дете, са обсъждани от настоящия въззивен съдебен състав при предходно
разглеждане на искане за изменение на мярката за неотклонение не променят
извода на съда и към настоящия момент. Както вече съдът е имал възможност
да отбележи, това не са нови обстоятелства и същите са били преценявани от
предходните съдебни състави, а тяхното наличие не налага промяна на
преценката за необходимост от продължаване действията мярка за
неотклонение „домашен арест“.
По делото са извършени множество процесуално-следствени действия,
чиято цел е пълното, всестранно и обективно разследване на фактите и
обстоятелствата по делото. Процесуалните способи по събиране и доказване
по делото не налагат винаги пряко участие на обвиняемия в тях. Това означава,
че действията по разследване в хода на досъдебното производство до момента
не са спирали, а са събрани нови доказателства, които в достатъчна степен
могат да потвърдят в достоверност участието на обвиняемия Л. в престъпна
деятелност. Ето защо, събраните такива до момента в никакъв случай не
опровергават и не поставят под съмнение изводите на Военен съд - Пловдив
относно предположението за евентуална съпричастност на обвиняемия Л. в
деянията. Точно обратното, събраните до момента материали по досъдебното
производство дават индикация за доброволно и обмислено участие в
дейността на групата. Достатъчни са и данните, които водят до извод, че
евентуалното му участие е резултат на предварителна подготовка и
организация, изискваща прецизно синхронизиране между отделните
участници за изпълнение на поставените им задачи при реализиране на
престъпната дейност. Отчетен е и механизма на извършените деяния,
съобразено е и индивидуалното участие на обвиняемия Л. в общата престъпна
дейност, статута му на служител на Министерство на вътрешните работи като
специализирана полицейска структура и не на последно място създадената
организация и подготовка за извършване на инкриминираните деяния. От
проведените оперативно-изидирвателни мероприятия по досъдебно
производство № 13/Рп/2024 по описа на ВОП – Пловдив и изготвената
докладна записка, рег. № ..../08.05.2024 г. въз основа на извършен анализ на
предоставени по делото справки от мобилни оператори, справки от АПИ и
разпити на лица, с цел установяване на местоположението на обвиняемите
лица, вкл. и на обвиняемия М. Л., и ползваните от тях автомобили, е
установено къде и как е ползван мобилен интернет от ползвания от него
мобилен телефон с номер ..... по дати и часове, местонахождението му в град
Д. и в град П., в близост до стадион „.....“. Същевременно, детайлно са
посочени проведени по дати и място телефонни разговори на обвиняемия Л. с
обвиняемите по делото М.П. и В.П..
Именно на тази база Военно-апелативния съд извърши проверка на
4
атакувания съдебен акт и актуална преценка към настоящият момент по
смисъла на чл. 65, ал. 4 НПК и намери, че и към настоящия момент не е
разколебано обоснованото предположение за извършване на престъплението,
което е инкриминирано на обвиняемия М. Г. Л., както и че това обосновано
предположение по степен и убедителност съответства на стадия на развитие
на наказателното производство.
Настоящата инстанция счита, че обвиняемият Л. въпреки, че има
постоянно местоживеене в гр. П., ул. „Т.“, ...., където изпълнява и мярка за
процесуална принуда „домашен арест“ и има чистото му съдебно минало, не е
разколебан и изводът на първоинстанционният съда, че съществува опасност с
висок интензитет в случай, че мярката за неотклонение на обвиняемия М. Л.
бъде изменена в по-лека той да окаже въздействие на свидетелите в насока
промяна на техните показания или да попречи, респ. осуети събиране на други
доказателства. Изводът за наличие на обоснованото предположение
продължава да се подкрепя и към момента от свидетелите Ж.Д.В., И.Н.А., И.,
Б., М., М. и А., за отправени предупреждения към тях и техни близки.
И към настоящия момент не е намалял интензитетът, с който се води
разследването и се събират доказателства, а разследването по делото е в
разумни срокове, съобразно критериите на чл. 22, ал.2 от НПК. Изпълнението
на марката за процесуална принуда на обвиняемия не излиза извън очертания
от нормата на чл. 63 ал. 4 НПК обхват.
Правилно първоинстанционният съд е отчел служебното качество на
обвиняемия Л. като служител на органите на реда, който по презумпция
следва да съблюдава установения правов ред и да предотвратява всякакви
закононарушения. Вярна е и преценката на съда при съобразяване на
обществената опасност на обвиняемия и на деянието, като правилно и въз
основа на доказателствената съвкупност е отчетена и създадената
организация и подготовка за извършване на инкриминираните деяния.
Ето защо, с оглед преценка на всички относими обстоятелства по чл. 65,
ал.4 НПК, включително тежестта на обвинението, индивидуалните
обстоятелства за личността на обвиняемия М. Г. Л., семейното му положение,
имущественото му състояние, въззивният съдът намира, че определението на
Военен съд - Пловдив е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК
Военно-апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 28/05.07.2024 г. по ЧНД № 92/2024 г.
по описа на Военен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането
на защитника на обвиняемия М. Г. Л. с ЕГН ********** мярката за
неотклонение „домашен арест“ по ДП № 13-Рп/2024 г. по описа на ВОП –
5
Пловдив, да бъде изменена в по-лека.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6