О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.03.2020
г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на двадесет и пети март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 3283 по описа за 2020 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н.А.Н.
против „М.М“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
в периода от 12.07.2018 г. до 13.07.2018 г. ищецът е ползвал платен годишен
отпуск, разрешен със Заповед № 1/11.07.2018 г. на управителя на ответното
дружество, както и че същият е спазил 30-дневното предизвестие по чл. 326, ал.
1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.
Ищецът излага, че полагал труд по трудово правоотношение
в „М.М“ ООД за периода от 30.04.2018 г. до 13.07.2018 г. въз основа на трудов
договор от 27.04.2018 г. Посочва, че на 13.06.2018 г. отправил до работодателя
едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
като за периода на предизвестието редовно посещавал работното си място. В
последните два дни – на 12.07.2018 г. и 13.07.2018 г. заявява, че е ползвал
разрешен от работодателя платен годишен отпуск. Обосновава правния си интерес
от предявения иск с твърдения, че в рамките на друго съдебно производство,
водено между страните, ответното дружество заявява, че не спазил подаденото
предизвестие. Счита, че предвид тези твърдения съществува вероятност „М.М“ ООД
да предяви срещу него съдебни претенции за изплащане на обезщетение за
неспазване срока на предизвестието.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК „може да се
предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск
за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно
значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.“ Следователно установителните искове за факти са принципно недопустими,
освен в изрично регламентираните от закона случаи.
Предмет на предявения иск в случая са именно факти с
правно значение – спазване срока на подадено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение и ползване на платен годишен отпуск. Доколкото законът
не предвижда възможност посочените обстоятелства като предмет на самостоятелен
установителен иск, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е
недопустим. Наличието на хипотетична възможност ответното дружество да предяви
осъдителен иск срещу ищеца за заплащане на обезщетение поради неспазване срока
на предизвестието не опровергава този извод. В последния случай решаващият съд
ще трябва да изследва в мотивите си изложените факти, за да прецени основателността
на осъдителната претенция, но те не биха могли да са предмет на самостоятелен
установителен иск поради изложените вече съображения.
Предвид обстоятелството, че по делото е постъпила молба
по чл. 255 ГПК за определяне на срок при бавност по отношение извършването на
проверка на исковата молба по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК съобразно
разпоредбата на чл. 256, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде указано в
едноседмичен срок от уведомяването да заяви дали поддържа същата.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 3283 по описа за 2020 г. на Варненски районен съд, 47 състав.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да
заяви дали поддържа молбата си за определяне на срок при бавност по отношение
извършването на проверка на исковата молба по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК.
Определението в частта, с която е прекратено
производството по делото, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Препис
от настоящото определение да се изпрати на ищеца по електронна поща съобразно
искането му, обективирано в заявление от 11.03.2020 г. /л. 9-11 от делото/.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: