№ 11541
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110133838 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Р. М. Е. с ЕГН
********** и Н. М. М. с ЕГН ********** с ЕГН:**********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 1423,25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., сумата от 227,81 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2029 г. до 14.04.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 44,35 лв. - главница за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и
7,98 лв. - мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху двете главници считано от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2022 г.
до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21726/2022 г. по описа на СРС, 176
състав, в условия на разделност при квоти, както следва:
1. Н. М. М. - 1/2, а именно: 711.62 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., 113.91 лв., мораторна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 14.04.2022 г., 22.17 лв. - главница за дялово
разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2021 г. и 3.99 лв.- мораторна лихва за периода
01.05.2019 г.- 14.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба - 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите;
2. Р. М. Е. - 1/2, а именно: 711.62 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., 113.91 лв., мораторна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 14.04.2022 г., 22.17 лв. - главница за дялово
разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2021 г. и 3.99 лв. - мораторна лихва за
периода 01.05.2019 г.- 14.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
1
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не са
заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който е доставена енергията.
Ответникът Р. М. Е. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е собственик или вещен ползвател спрямо процесния имот,
респ. твърди, че няма качеството потребител на топлинна енергия. Не оспорва количеството
потребена топлинна енергия и начисления от ищеца размер. Оспорва основанието за
начисляване на мораторна лихва, при твърдения, че липсват доказателства да е изпаднал в
забава. Твърди, че липсва основание за начисляване на суми за дялово разпределение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът Н. М. М. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, при твърдения, че
другият ответник по делото е открил партида на свое име и се намира в облигационни
отношения с ищеца. Не оспорва количеството потребена топлинна енергия и начисления от
ищеца размер. Оспорва твърдението, че е изпаднал в забава. Твърди, че липсва основание за
начисляване на суми за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - „ФИРМА” ЕООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия и за лихва за забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на
топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в
редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане
цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който
ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление,
2
климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова
дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата
на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като
ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на
задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и
Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
От приложения към исковата молба нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по закона за
териториално и селищно устройство се установява, че М.Д. Е. е собственик на имот -
апартамент № 135, находящ се в гр. С.. По делото е прието като писмено доказателство
удостоверение за наследници, от което е видно, че М.Д. Е. е наследен по закон от А. Р. Е. -
съпруга, Р. М. Е. - син и Н. М. М. - дъщеря. Видно от служебно изготвена справка за
наследници, А. Р. Е. е починала в хода на производството на 07.06.2022 г. и е оставила като
законни наследници Р. М. Е. - син и Н. М. М. - дъщеря.
Наследниците от един ред наследяват по равно както активите, така и пасивите на
наследството на наследодателя си - чл. 5, ал. 1 от ЗН. Ето защо за задълженията на
потребителя А. Р. Е. за доставена ТЕ до нейната смърт отговарят по равно, всеки за дела си
и двамата наследника.
От това следва, че по силата на закона между ответниците - потребители и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда - Е.С..
Доколкото ответниците не оспорва размера на дължимата сума, исковете за
доставената ТЕ и дялово разпределени се явяват основателни до посочените размери.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок
3
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези
факти - публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на
сумите, предмет на настоящото дело.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в
размер на 7,98 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на
това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде
поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за
заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази
част също е неоснователна.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответника, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.04.2022 г., от която дата
установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б” ЗЗД. В
случая са приложими ОУ в сила от 11.07.2016 г., според чл. 33, ал. 1, от които клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми
4
преди 01.03.2019 г., са погасени по давност. Тук обаче следва да бъде зачетено времето от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през което съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти спират
да текат.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след м.01.2019 г. и обхваща дължимата цена за
потребена енергия за месеците 01.02.2019 г. - 30.04.2021 г. от процесния период, която
възлиза на сумата от 946,13 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Вземанията за
останалата част от периода, претендиран с исковата молба - от м.05.2018 г. до м.01.2019 г.
вкл. са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени. Ето защо, искът за ТЕ се явява
основателен за сумата от 946,13 лева.
По отношение на вземането за дялово разпределение, възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно, доколкото посочените вземания се претендират за
период по-кратък от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 294,17 лева, от които
158,82 лева - държавни такси и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за исковото и
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и ответниците, които
претендират. Съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, адвокатът оказал безплатна
адвокатска помощ на лицата по ал. 1 има право на адвокатско възнаграждение в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна
следва да бъде осъдена да го заплати. По делото са представени договори за правна защита и
съдействие от 20.10.2022 г. и 18.10.2022 г., в които е декларирано, че ответниците са
материално затруднени лица по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ищецът е противопоставил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Оспорването не касае основанието за предоставяне на безплатно
процесуално представителство, затова доколкото е спазено изискването за представяне на
договор, който да отразява насрещната воля на доверител и довереник за представителство
по делото, съдът намира да е изпълнено изискването на нормата на чл. 38 от ЗАдв и
възнаграждение следва да се присъди. Що се касае до размерът му съдът намира следното:
По делото е договорена безплатна защита на ответниците, при иск с материален
интерес в размер на 1703,39 лв. За посочения материален интерес, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждението за адвокатска
5
защита се определя на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Претендираното в случая
възнаграждение е в размер на 400 лева по всеки от договорите, което не надвишава размера
на предвиденото от наредбата, поради което съдът не намира основание по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК същото да бъде намалявано като прекомерно.
В този случай, в полза на адвоката - адв. И. Н. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 167,41 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и
на адв. С. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 167,41 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. М. Е. с ЕГН
********** и Н. М. М. с ЕГН **********, дължат на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: ..... на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 946,13 лева - цена на доставената
топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. - 30.04.2021 г., и сумата от 44,35 лева - цена за
услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. - 30.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от 13.06.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 946,13 лева до пълния предявен размер от 1423,25 лева
за периода от 01.05.2018 г. - 30.02.2019 г. като погасена по давност, както и исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на
227,81 лева за периода от 15.09.2019 г. - 14.04.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от
7,98 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. - 14.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 13.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21726/2022 г. по описа на СРС,
176 състав, както следва по квоти:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. М. М. с ЕГН
********** дължи на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: ..... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ, сумата от 473,07 лева - цена на доставената топлинна енергия за периода от
01.02.2019 г. - 30.04.2021 г., и сумата от 22,17 лева - цена за услугата дялово разпределение
за периода от 01.03.2019 г. - 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници
от 13.06.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 473,07
лева до пълния предявен размер от 711,62 лева за периода от 01.05.2018 г. - 30.02.2019 г.
като погасена по давност, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва
6
за забава върху главницата за ТЕ в размер на 113,91 лева за периода от 15.09.2019 г. -
14.04.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 3,99 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. - 14.04.2022 г., като
неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. М. Е. с ЕГН
********** дължат на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: ..... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ, сумата от 473,07 лева - цена на доставената топлинна енергия за периода от
01.02.2019 г. - 30.04.2021 г., и сумата от 22,17 лева - цена за услугата дялово разпределение
за периода от 01.03.2019 г. - 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници
от 13.06.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 473,07
лева до пълния предявен размер от 711,62 лева за периода от 01.05.2018 г. - 30.02.2019 г.
като погасена по давност, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва
за забава върху главницата за ТЕ в размер на 113,91 лева за периода от 15.09.2019 г. -
14.04.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 3,99 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. - 14.04.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н. М. М. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., разноски в размер от 131,38 лева.
ОСЪЖДА Р. М. Е. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., разноски в размер от 131,38 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК
„ФИРМА“ ЕАД с ЕИК ....., да заплати на адв. С. К. - САК, сумата от 167,41 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и адв. И. Н. - САК, сумата от 167,41
лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на
ищеца - „ФИРМА“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7