Определение по дело №488/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 688
Дата: 1 август 2023 г. (в сила от 1 август 2023 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20231700500488
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 688
гр. Перник, 01.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500488 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. К. Д., чрез адв. Т. М. срещу Решение № 450 от
28.04.2023 г. по гр. дело № 1411/2022 г. по описа на Районен съд – П., с което
първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от В. К.
Д. срещу Г. Д. М. като наследник на Д. Р. М. ЕГН ********** и представлявана от майката
и законен представител Л.я М. И. иск с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС вр. чл.55
ЗЗД за заплащане на сумата 20 000,00 лв., представляваща сума, с която се е увеличила
стойността на имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Б., обл. С., обл. София,
вследствие на извършените подобрения от ищеца, както и да заплати сумата от 10 000 лв.,
преведена от ищцата на починалия Д. Р. М. ЕГН: ********** на 23.09.2020 г. с цел
инвестиране в закупуването на ПИ с идентификатор *** с площ 472 кв.м. находящ се с. Б.
общ. С. обл. София с НА № 49 том 3 рег.№ 3540 дело № 415 от 2020 и иск съединен в
условията на евентуалност с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 17 330,00 лв., извършени
разходи за ремонтни дейности, подробно изброени по- горе, с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца - от която преведена сумата 13 800лв. на починалия Д. Р. М.
ЕГН: ********** по банков път с цел ремонтни дейности както и сумата 3530лв. част от
които в брой - с цел закупуване на имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Б., обл. С.,
обл. София, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. С решението съдът е
отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 59 вр. 55 ЗЗД за сумата 27 330 лв. от които - 23 800 лв. по банков път и
3530 лв. дадени на ръка на Д. Р. М. - баща на ответницата. Със същото съдебно решение,
съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски
на осн. чл. 78 от ГПК.
По изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на
първоинстанционното решение, като неправилно. Навеждат се твърдения, че решението е
постановено от първата инстанция без да се вземат предвид всички факти и доказателства
1
по делото. В продължение се сочи, че от представените по делото доказателстав е
установено, че ищцата е извършила подобрения в имота със знанието и без
противопоставянето на покойния собственик /Детелин Митков/. Това обстоятелство било
потвърдено дори от ответната страна в спора. На следващо място се сочи, че районния съд
без ясни мотиви е отхвърлил предявения от ищцата иск по чл. 74, ал. 2 от ЗС, като
същевременно е посочил в решението си, че с оглед събраните доказателства намира за
доказано, че и двете страни по делото са вложили средства и усилия в строителните
дейности на процесния имот. Допълва се, че е налице противоречие в мотивите на
съдебното решение, което намира, че е недопустимо и е показателно за липсата на
обоснованост на направените изводи в диспозитива на решението. С въззивната жалба се
излага становище, че първата инстанция е отхвърлила евентуалният иск по чл. 59 от ЗЗД,
като намира мотивите за това за още по противоречиви, като не са обсъдени предоставените
от ищцовата страна доказателства, като същевременно съдът е дал вяра на противоречивите
показания на свидетелите, призовани от ответното страна. Излагат се подробни съображения
за неправилност на атакуваното решение, въз основа на които се иска неговата отмяна и
постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Моли
в условията на евентуалност, ако бъде отхвърлено предходното искане, то въззивната
инстанция да постанови акт, с която да уважи предявения иск с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, с който ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата сума в размер на
27 330 лв. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната
жалба са направени доказателствени искания за допускане на повторна експертиза със
задачи, поставени на първоначалната експертиза, както и за допускане на трима свидетели
при режим на довеждане за установяване на посочените в жалбата факти.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, Л. М. И. - Н., в качеството й на майка и законен
представител на въззиваемата Г. Д. М., чрез адв. М. Д. и адв. Десислава Русева е изразила
становище по жалбата, като е изложила съображения за нейната неоснователност. Намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Твърди се, че предявеният
иск за сума в размер на 3 520 лева остава недоказан, като допълва, че не е доказано и за
какво са изразходвани евентуално дадените суми. За недоказани се сочат и твърденията на
ищцовата страна за владение на процесния имот – добросъвестно или недобросъвестно. В
продължение се твърди, че нито единп от разпитаните по делото свидетели не е дал
показания, от които да става ясно, че именно ищцата е заплатила разходите по
предоставените по делото фактури, издадени на името на Детелин Митков. С отговора на
въззивната жалба се излагат подробни доводи, с които са оспорени направените с нея
твърдения и с които са твърди нейната неправилност. Въз основа на изложеното се иска
постановяване на решение, с което първоинстанционният акт да бъде потвърден. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски. Моли направените с въззивната
жалба доказателствени искания да бъдат оставени без уважение. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С оглед правомощията си по чл.267 ГПК и наведените в жалбата оплаквания и
доводите на въззиваемия, въззивният съд намира, че е налице доказателствена непълнота
относно доказателства, които се събират и служебно от съда /експертиза/, доколкото в
изслушаната пред районния съд СТЕ не се съдържат данни за изследване каква би била
стойността на имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Б., обл. С., обл. София, която
има към настоящия момент с подобренията и каква е стойността която имот с
2
идентификатор № ***, находящ се в с. Б., обл. С., обл. София би имал, ако подобренията не
са били извършени /без подобренията/ към настоящия момент. Предвид констатираната
доказателствена непълнота и правомощията на въззивния съд по чл. 195 ГПК следва да се
допусне допълнителна СТЕ и служебно да бъдат поставени от съда задачи относно
установяването на горните факти, на разноски на страната, която носи тежестта да докаже
съответния факт /т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Относно доказателствено искане от жалбоподателя да бъде назначена повторна
съдебно – техническа експертиза, която да отговори на поставените във въззивната жалба
въпроси, настоящият състав счита искането за неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение. В хода на първоинстанционното производство по искане на
ищцовата страна е била допусната съдебно – техническа експертиза с поставени от страната
същите задачи, каквито са и поставените задачи във въззивната жалба. С Протоколно
определение от 30.10.2022 г. Районен съд гр. П. е допуснал изготвянето на съдебно –
техническа експертиза. В съдебно заседание на 04.04.2023 г. съдът е приел и приложил към
делото и допълнително заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, като
страните не са задали допълнителни въпроси, не са поискали допускане на допълнителна
експертиза или повторна такава, като са заявили желанието си заключението да бъде прието.
Преценката дали фактическите констатации и правни изводи на РС съответстват на съдебно
– техническата експертиза и другите доказателства е извън обхвата на дейността на
въззивния съд в предварителната проверка в процедурата по реда на чл. 267 ГПК, а тази
преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. С оглед на това, както и
поради липсата на твърдения във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушение в хода на производството в дейността по събиране на
доказателства, настоящият състав счита, че доказателственото искане следва да бъде
оставено без уважение на осн. чл.266, ал.3 ГПК.
Относно доказателствено искане от жалбоподателя за допускане разпит на трима
свидетели, настоящият въззивен състав счита, че същото се явява неоснователно и следва да
се остави без уважение, доколкото не са налице предпоставките за сочене на ново
обстоятелство, нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което и не са налице
предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В хода на първоинстанционното производство
по искане на ищцовата страна са допуснати трима свидетели за доказване на същите факти,
каквито са посочени в т. 1 от доказателственото искане в жалбата, като настоящият въззивен
състав счита, че ищцата всъщност иска събирането на доказателства, които е могла да
посочи в срок в първоинстанционното производство и случаят попада в забраната на чл.
266, ал.1 ГПК. Не е допустимо и съставлява съществено нарушение на процесуалното
правило по чл. 266, ал. 1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по преклудирани възражения
и събирането на доказателства, които страната е могла своевременно да заяви и представи в
първата инстанция - Решение № 199 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 4108 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение.
3
Доколкото във въззивната жалба и отговора на жалбата не се представят и не сочи
необходимост от събирането на други нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която
въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ДОПУСКА допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача: след
запознаване и изследване на доказателствата по делото и оглед на място, да даде заключение
– каква е стойността на имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Б., обл. С., обл. София,
която има към момента на изготвяне на заключението с подобренията и каква е стойността
която имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Б., обл. С., обл. София би имал, ако
подобренията не са били извършени /без подобренията/ към момента на изготвяне на
заключението, при първоначален депозит в размер на 200 лв., вносим от жалбоподателя В.
К. Д., в 7-дневен срок от връчване на определението по сметка на ОС - Перник, като
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Н. Н..
УКАЗВА на жалбоподателя В. К. Д., че при невнасяне на депозит за експертизата,
това може да е основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при
постановяване на решението, като може да приеме за недоказани фактите, за чието
изясняване се назначава експертизата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя В. К. Д. за
допускане на повторна съдебно – техническа експертиза, която да отговори на поставените
във въззивната жалба въпроси във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя В. К. Д. за
допускане разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на
посочените в жалбата факти във въззивното производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.10.2023 г. от 10,30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещото лице да се призове и му се съобщят поставените задачи, след представяне на
4
доказателства за внесен депозит, съгласно чл. 160, ал.2 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5